№ 299
гр. София , 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000500102 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 29.07.2020г по гр.д. № 10559/2018г СГС, ГО, І-17 състав е осъдил
ЗД“Бул инс“АД да заплати на А. И. П. сумата от 7 000лв, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди , претърпени от ПТП , настъпило на
14.07.2017г, причинено от водач , застрахован по договор за ЗЗГО при ответника ,
ведно със законната лихва от 26.10.2017г . Съдът е отхвърлил иска до претендираната
сума от 30 000лв. Съдът е приел, че по делото не се установява съпричиняване на
увреждането от страна на ищцата. С решението си съдът е възложил разноските по
делото , съобразно изхода от спора.
Решението на СГС е влязло в сила, като необжалвано, в осъдителната част за
сумата от 7 000лв- обезщетение за неимуществени вреди.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищцата А.П. , представлявана от
адв. К. , в отхвърлителната част . Въззивникът счита, че решението в посочената част е
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано.
Поддържа, че определеното обезщетение по размер е занижено, не е справедливо, че
1
не са съобразени всички претърпени от ищцата болки и страдания, че не са съобразени
всички относими към размера на обезщетението обстоятелства. Оспорва и датата , от
която съдът е определил , че се дължи законна лихва върху главницата на
обезщетението, като незаконосъобразно определена. Ето защо, моли апелативния съд ,
след като съобрази установените болки и страдания, претърпени от ищцата, да
постанови решение, с което да отмени решението на СГС, ІГО, 17-ти състав в
обжалваната част и да постанови ново, с което да уважи предявеният иск изцяло, ведно
със законната лихва считано от 22.07.2017г , евентуално 25.07.2017г. Претендира
разноските, направени пред двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата , ответник пред СГС, ЗД „Бул инс”АД не е депозирал
отговор на въззивната жалба.
В о.с.з. въззивникът А.П. се представлява от адв. В., която поддържа въззивната
жалба и моли предявеният иск да бъде изцяло уважен. Претендира разноски по делото ,
за които представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от застрахователя.
Въззиваемата страна ЗД”Бул инс”АД не се представлява в о.с.з.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е частично неправилно по съображения , развити във
въззивната жалба.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по
смисъла на чл.478 от КЗ/ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се
2
установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за
застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната
отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от
деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи, че застрахованото
по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
С влязлото в сила първоинстанционно решение по делото/ ищецът обжалва
решението в отхвърлителната му част и решението на СГС е влязло в сила за
обезщетението за неимуществени врези за сумата от 7 000лв / се установяват със сила
на пресъдено нещо горепосочените предпоставки за ангажиране на отговорността на
застрахователя по договор за ЗЗГО. Между страните по делото и за съда е установено
по обвързващ начин, че ЗД „Бул инс”АД дължи на ищцата заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени при ПТП, настъпило на 14.07.2017г от водач
ползващ се от застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” , сключена с
ответника.
Единствено спорен е размера на дължимото се от ответника на ищеца
обезщетение, определен по реда на чл.52 от ЗЗД.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищцата е била на
47години.
От изслушаната СМЕ , изготвена от вещото лице д-р Симеонов се установява, че
вследствие на ПТП ищцата е получила счупване на 5-та предходилна кост на дясно
ходило и разкъсно-контузна рана в областта на дясно ходило. Проведено е
консервативно лечение с гипсова имобилизация на дясно ходило и периодични
превръзки на раната. Вещото лице сочи, че при нормално протичане на лечебния
процес и без усложнения периода на възстановяване е 3-4 месеца. При проведения на
27.02.2020г преглед вещото лице установява белег от рана по горно външната страна
на дясно ходило с размери 3/1 см на нивото на кожата. Не установява функционален
дефицит в дясна глезенна става .
В о.с.з. на 12.06.2020г вещото лице установавя, че движението на крайника на
ищцата е било затруднено за около два месеца , но поради комплексните увреждания,
претърпени от ищцата срокът е малко по-голям. Вещото лице допълва още, че
3
първоначално ищцата е можела да се движи с помощни средства, като кракът й е бил
гипсиран до под коляното.
В о.с.з. на 14.02.2020г е изслушан свид. П.- съпруг на ищцата, който установява,
че след ПТП на ищцата е гипсиран крака и на следващия ден я изписали от болницата.
Тя не можела да се придвижва сама. След първата седмица започнала да прави опити да
се движи. Свидетелят и синът им полагали грижи за ищцата. През ден ходели на
превръзки, като за промиване на раните се налагало непрекъснато да се сваля гипсът.
След първия месец пострадалата започнала да се раздвижва с помощта на патерици,
след това само с една патерица. В продължение на четири месеца се провеждало
домашно лечение.Според свидетеля и досега ищцата изпитва болки и се придвижва
трудно. Сутрин чувствала скованост . Според свидетеля след инцидента ищцата
станала плашлива. След произшествието изпитвала страх от движението на превозни
средства.При натоварване кракът продължава да я боли.
Съдът счита, че може да кредитира свидетелските показания, доколкото същите
се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал , не се
опровергават от изслушаната СМЕ и свидетелят описва лично възприети от като
очевидец факти.
С оглед установените претърпени неимуществени вреди , като съобрази
претърпените от ищцата травми на десния крак , първоначалните интензивни болки,
възстановителния период от 4 месеца, продължаващата и след този период
невъзможност за възстановяване на предишния начин на живот- изпитван страх от
движението на автомобилите, плашливост , невъзможност ищцата да шофира, като
съобрази първоначалната невъзможност за самообслужване в ежедневието и
зависимостта от грижите на други лица съдът приема , че по справедливост паричното
обезщетение на ищеца за претърпени неимуществени вреди възлиза на сума от 25
000лв. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
съобразят конкретните, индивидуални и субективни изживявания на ищеца и спрямо
тях да се определи дължимото се обезщетение. При определяне на дължимите се по
справедливост вреди съдът съобразява и момента на настъпване на вредата, както и
стандарта на живот в страната, доколкото обезщетението не следва да служи за
неоснователно обогатяване.
С оглед изложеното съдът приема, че предявеният осъдителен иск следва да бъде
уважен за сумата от 25 000лв, а над тази сума- отхвърлен като неоснователен.
Върху така определената главница застрахователят дължи лихва за забава-
Съгласно чл.493, ал.1, т.5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива
отговорността на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 КЗ, като началният
4
момент на дължимост на лихва е уреден в чл.429, ал.3 КЗ- лихва за забава се плаща в
рамките на застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване на
претенция от увреденото лице. В този смисъл е и практиката на ВКС по спорния
въпрос- решение № 128/2020г по т.д. № 2466/2018г на ІТО-в хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка ГО в застрахователната сума по
чл.429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ.
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя.
В разглеждания случай не се твърди застрахователят да е уведомен за ПТП, преди
предявяване на претенцията на ищцата. Ето защо съдебният състав приема, че върху
обезщетението за неимуществени вреди застрахователят дължи лихва за забава
считано от 25.07.2017г до окончателното изплащане на сумата.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковата
претенция е отхвърлена за сумата от 7000лв до 25 000лв и в тази част предявеният иск
следва да бъде уважен, като върху главницата следва да бъде присъдена лихва за
забава считано от 25.07.2017г. В останалата обжалвана част първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход от спора решението на СГС следва да бъде изменено в частта за
разноските.
Против размера на възприетите от СГС разноски на страните, направени пред
първата инстанция, няма постъпила жалба по чл.248 от ГПК, поради което тези
размери обвързват и настоящия състав.
С оглед изхода от спора на ищцата се дължат разноски от още 80.00лв, а на
пълномощника на ищцата се дължи възнаграждение от още 1080лв.
Решението на СГС следва да бъде отменено в частта, с която ищцата е осъдена да
заплати на ответника разноски за сумата над 500лв.
Пред настоящата инстанция и двете страни претендират разноски.
На въззивницата ищца се дължат разноски от 360лв, от общо направени такива от
460лв. Сумата се получава като се съобразят обжалваемия интерес 23 000лв,
направените разноски 460лв и изхода от спора.
На адв. К. се дължи възнаграждение за защита пред въззивната инстнация в
5
размер на 1145.74лв с ДДС. Сумата се получава като се съобрази минималния размер
на възнаграждение на един адвокат при интерес от 23 000лв- 1220лв, изхода от спора –
жалбата е уважена за 18 000лв и към полученото възнаграждение от 954.78лв се
прибави 190.96лв- ДДС.
Застрахователят претендира разноски, направени за заплащане на възнаграждение
за един адвокат. Установява се по делото реалната направа на тези разноски.
Възражението за прекомерност на възнаграждението, видно от гореизложените
мотиви, е неоснователно. С оглед изхода от спора- жалбата е отхвърлена за 5 000лв,
при обжалваем интерес от 23 000лв- на застрахователят се дължат разноски от
282.61лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4603 от 29.07.2020г , постановено по гр.д. №
10559/2018г на Софийски градски съд , ГО, І-17 състав в частта, с която е отхвърлен
предявения иск от А. И. П. против ЗД”Бул инс”АД за сумата от 7 000лв до 25 000лв-
претендирано обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта, с която е
отхвърлен иска за заплащане на законна лихва за периода от 25.07.2017г до 25.10.2017г
, както и в частта , с която А. И. П. е осъдена да заплати разноски по делото за сумата
над 500лв и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД”Бул инс”АД с ЕИК ********* да заплати на А. И. П. с ЕГН
********** сумата от още 18 000лв, представляващи разликата между присъдените
7 000лв и дължимите се 25 000лв- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 14.07.2017г, на осн. чл. 432,ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 25.07.2017г до окончателното й изплащане, както и да
заплати законната лихва върху главницата от 7 000лв за периода от 25.07.2017г до
25.10.2017г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4603 от 29.07.2020г , постановено по гр.д. №
10559/2018г на Софийски градски съд , ГО, І-17 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД”Бул инс”АД с ЕИК ********* да заплати на А. И. П. с ЕГН
********** сумата от още 80лв-разноски, направени пред първата инстанция и сумата
от 360лв- съдебно –деловодни разноски, направени пред САС, на осн. чл.78,ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА ЗД”Бул инс”АД с ЕИК ********* да заплати на адв. П. К. от САК
6
сумата от още 1080лв- възнаграждение за защита пред СГС, както и сумата от
1145.74лв с ДДС- възнаграждение за защита пред САС, на осн. чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА А. И. П. с ЕГН ********** да заплати на ЗД”Бул инс”АД с ЕИК
********* сумата от 282.61лв- разноски, направени пред настоящата инстанция, на
осн. чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7