РЕШЕНИЕ
№ 403
гр. Плевен, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20234430100791 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от „***“ ООД гр. П. против „***“ ЕООД гр.
П.. Твърди се, че между страните е имало множество осъществени търговски
сделки в периода от 01. 06. 2020 год. до 17. 02. 2021 год., като са били
реализирани общо 26 продажби на течни горива /бензин и дизелово гориво/
от ищеца на ответника. Твърди се, че за тези продажби ищецът е издал и
съответните фактури, в които е отразен денят на реалната доставка
/получаване на стоката/, както и начислен ДДС. Твърди се, че ответното
дружество не е погасило изцяло задължението си по издадените фактури.
Твърди се, че към настоящия момент остава неизплатена сума в размер общо
на *** лв. по фактури № ***/ *** год., № ***/ *** год., № ***/ *** год., №
***/ *** год., № ***/ *** год. и № ***/ *** год. Твърди се, че вследствие
изпадането си в забава ответникът дължи и лихва по чл. 86 от ЗЗД в размер
общо на *** лв. за периода от 23. 10. 2020 год. до 06. 02. 2023 год. В
заключение ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати горните
суми, както и направените деловодни разноски.
1
Ответникът признава изцяло предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Претенциите на ищеца „***“ ЕООД намират своето правно основание в
разпоредбите на чл. 327 от ТЗ във вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД. Твърдението в
исковата молба е, че между страните е било налице облигационно
правоотношение, произтичащо от сключени договори за търговска продажба.
Безспорно е, че търговската продажба е неформален, двустранен, възмезден,
консенсуален и комутативен договор. Продавачът е длъжен да предаде
стоката, а купувачът да плати цената, като по този начин те изпълняват
основните си задължения по него. Всяка от страните получава насрещна
престация, в което се изразява възмездността на продажбата. Поради своя
характер на консенсуален договор търговската продажба се смята за
сключена с постигане на съгласие между сраните относно основните
елементи на договора, а именно предметът и цената. Другите действия-
предаване и плащане- са действия в изпълнение на договора. От присъщата
комутативност на търговската продажба страните по нея са наясно с
престациите, които трябва да осъществят още от момента на сключване на
договора. Съгласно разпоредбата на чл. 327 ал. 1 от ТЗ купувачът е длъжен
да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават
право да я получи, освен ако е уговорено друго. Ако длъжникът не изпълни
точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата.
При съобразяване на горните правни положения особеностите на
конкретния случай се свеждат до следното:
Безспорно по делото е, че в периода от 01. 06. 2020 год. до 17. 02. 2021
год. между страните са били сключени устни договори за търговска продажба
на течни горива. Не се спори между страните, че към момента на
приключването на съдебните прения ответникът не е погасил задължението
си по процесните шест фактури в размер общо на *** лв.
При преценката на така събраните писмени и гласни доказателства
съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 318 ал. 1 от ТЗ във вр. с чл.
79 и сл. от ЗЗД, а именно: между страните по делото съществува
2
облигационно отношение, произтичащо от договори за търговска продажба, в
изпълнение на което ищецът „***“ ООД е продал на ответника „***” ЕООД
течни горива и до настоящия момент ответникът не е изпълнил задължението
си като купувач и не е заплатил пълния размер на цената на доставената
стока.
С исковата си молба ищецът е поискал и присъждане на лихва за забава върху
главницата в размер на *** лв. Така предявеният иск е основателен,
доколкото следва да бъдат обезщетени причинените на кредитора в резултат
на забавеното изпълнение на парично задължение вреди.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в
размер на 1 892, 00 лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. П., ***, представлявано от ***, да заплати на „***“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. П., ***, представлявано от ***, сумата от
*** лв., представляваща неплатена главница по фактури № ***/ *** год., №
***/ *** год., № ***/ *** год., № ***/ *** год., № ***/ *** год. и № ***/ ***
год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба /14. 02. 2023 год./ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. П., ***, представлявано от ***, да заплати на „***“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. П., ***, представлявано от ***, сумата от
*** лв., представляваща лихва за забава за периода от 23. 10. 2020 год. до 06.
02. 2023 год.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. П., ***, представлявано от ***, да заплати на „***“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. П., ***, представлявано от ***, сумата от
1 892, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4