Решение по дело №886/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 480
Дата: 10 март 2022 г. (в сила от 10 март 2022 г.)
Съдия: Станимира Иванова
Дело: 20221100500886
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 480
гр. София, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на десети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова

Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20221100500886 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. вр. с чл. 78 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 32436/03.12.2021г. по входящия регистър
на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, депозирана от длъжник по изпълнението
Н. В. В., ЕГН **********
срещу Постановление от 18.11.2021г. по изпълнително дело №
20219210402375 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, с което е
отказано да се намалят разноските за възнаграждение за адвокат на
взискателя и за такси по изпълнителното дело по постановление на ЧСИ за
разноските, обективирано в поканата за доброволно изпълнение изх. №
28693/01.11.2021г. Посочил е, че не било установено взискател да е платил
възнаграждение за адвокат от 563лв. и неправилно такива разноски били
поставени в негова тежест. Неправилно таксата по т.26 от Тарифата се
включвали разноските по изпълнението, тази пропорционална такса била
само за сумите по изпълнителния лист. Нямало основание за такса по т. 31 от
Тарифата. Разноските и таксите не следвало да надвишават 10% от дълга.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното дело- А.Н. В., ЕГН
**********, действащ чрез майка си Д.П.В., ЕГН ********** в предоставени
срок не е изразила становище.
По делото са депозирани мотиви на ЧСИ, сочещи че постановлението е
законосъобразно, начислено било възнаграждение за адвокат при прилагане
на разпоредба на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. , допусната техническа грешка в
поканата в размера на лихвата била коригирана с удостоверение за същото,
1
отделно това завишение било за сметка на други суми и така общата сума по
поканата не била по-висока от дължимата, не се отразявало на размер на
разноските.
Съдът като обсъди доводи на страни и представените по делото
писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото са представени заверени преписи от книжа по изпълнително
дело 20219210402375 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, съгласно
които производството по изпълнителното дело е образувано по молба вх. №
29372/01.11.2021г. на А.Н. В., ЕГН **********, действащ чрез майка си
Д.П.В., ЕГН ********** чрез пълномощник – адв. Н. срещу Н. В. В., ЕГН
********** за събиране вземания по изпълнителен лист, издаден на
14.10.2021г. по дело № 21267/2020г. на СРС с който Н.В. е осъден да заплаща
на детето си А. В. месечна издръжка от 300лв. считано от 01.06.2020г., ведно
със законна лихва върху просрочена сума до изплащането й. С молбата е
поискано д се събере главница от 01.06.2020г. до 01.10.2021г. включително и
изтекла лихва върху всяка месечна сума изплащането й, като се съберат и
разноските по изпълнителното дело, като се съобрази, че правната помощ е
безплатна поради близки отношения между адвокат и представител на детето,
минималното възнаграждение от 563лв. следвало да се присъди на адвоката.
С постановление от 01.11.20201г. ЧСИ е пирел за събиране сумата от
563лв. разноски за адвокатско възнаграждение, като са начислени и такси
обикновени от 168лв. и такси по т. 31 от Тарифата в размер на 2,50лв.
С покана за доброволно изпълнение изх. № 28693/01.11.2021г., връчена на
длъжника на 30.11.2021г. ЧСИ е уведомил длъжника за образуваното срещу
него от взискателя изпълнително дело за събиране на сумите по изпълнителен
лист от 14.10.2021г., като е посочил че размер на главница е 4800лв. за
периода от 01.06.2020г. до момента; размер на лихва за забава е 965,42лв. от
01.06.2020г. до 01.11.2021г., лихва за забава след този момент до изплащането
й, както и разноски от 563лв. по изпълнително дело, ккато и 802,06лв. такси и
разноски по тарифата.
С възражение от 16.11.2021г. длъжникът е оспорил размера на лихвата за
забава, както и таксите и адвокатското възнаграждение като прекомерни и
недължими
Взискателят със становище от 17.11.2021г. е оспорил възражението.
Посочил е, че размер на възнаграждението е минималния, същото се дължи
на основани на чл. 38, ал.2 вр. с ал.1,т.3 от ЗАдв. поради оказана безплатна
правна помощ.
С Удостоверение от 18.11.2021г. ЧСИ е коригирал размер на дълга, като е
посочил, че общият размер на главница и на лихва е 5809,58лв., като лихва
е изчислена от първо число на месеца следващ този за който се дължи
издръжката, отделно се дължат 563лв. разноски за адвокат и 816,26лв. такси
по Тарифата, така общо задължение е за 7188,84лв
2
С Постановление от 18.11.2021г., ЧСИ е отказал да измени
постановлението за разноски.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира
от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирано лице срещу акт,
подлежащ на обжалване и като такава е допустима.
Предмет на проверката при жалба срещу Постановлението за разноските
по реда на чл. 435, ал.2 предл. последно от ГПК са всички сторени в
изпълнителното производство разноски, възложени в тежест на длъжника с
процесното постановление в обжалваната част, включително и дължимост на
възнаграждение за адвокат.
В случая по делото е установено от представените молба, отговор на
частната жалба, че взискателят е бил представляван безплатно по делото от
адвокат на основание на чл. 38, ал.1, т. 3 от ЗАдв. поради окето и за
присъждане на адвокатско възнаграждение по делото не е било нужно да се
представят доказателства, че адвокатско възнаграждение е платено. Правната
помощ е безплатна , предоставена е на конкретно основание, длъжникът не е
оспорил същото. При така възприето и доколкото не се спори за размер на
това възнаграждение, то правилно ЧСИ е приел за събиране в производството
и дължимо на адвоката на взискателя възнаграждение в размер на 563лв.
Спорно по делото е дължимостта на такса по т. 31 от Тарифата,
начислена в размер на 2,50лв.:
По делото не е установено за какви допълнителни разноски по т.31 от
тарифата е начислена тази такса от ЧСИ с Постановлението от 01.11.2021г.,
поради което и не е установено такива допълнителни разноски да се дължат.
При така възприето съдът приема, че жалбата в частта за 2,50лв. начислени
като допълнителни разноски по т.31 от тарифата основателна.
Спорно по делото е дължимостта на другите такси, начислени от ЧСИ – за
издаване на изпълнителен лист, за запор и размер на пропорционалната такса
по т. 26 от Тарифата:
Съдът приема, че начислените от ЧСИ пропорционални такси по т. 26
от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ (Тарифата) следва да се
определи на база сумата от 5809,58лв. по изпълнителния лист и сумата от
563лв. за възнаграждение за адвокат, тоест от общо 6372,58лв. съобразно
т. 26, буква „в“ от Тарифата - размер на тази такса е общо 635,77лв. с ДДС.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че при определяне размера на
таксата по т. 26 от Тарифата не следва да се включва възнаграждението за
адвокат на взискателя, платено за изпълнителното дело. Тези разноски се
поставят в тежест на длъжника с постановление на ЧСИ. Това постановление
е несъдебно изпълнително основание, тоест за тези разноски не е нужно да
има издаден изпълнителен лист, за да може ЧСИ да пристъпи към събирането
им. Вземането за разноски за адвокат, направени в принудителното
изпълнение, се реализира в производството по изпълнение въз основа на това
3
постановление на ЧСИ , тоест въпреки, че то не е посочено в изпълнителния
лист. Вземането за тези разноски е парично вземане и за събирането му се
прилагат общите правила. То е вземане, което е различно от това, за което е
издаден изпълнителния лист, но правилата за събиране на двете вземания –
това по изпълнителния лист и това по Постановлението на ЧСИ за разноски за
адвокат, са едни и същи- правилата по ГПК, ЗЧСИ и Тарифата, приложими с
оглед характера на вземането. При така възприето, съдът приема, че за
събиране на вземането на взискателя за разноски за адвокат ще се дължат
онези такси разноски по изпълнението, които биха се дължали за парично
вземане, което е снабдено с изпълнителен лист и за събиране на което е
образувано принудителното изпълнение. Това особено ясно проличава в
хипотеза, в която притезанието, за което е издаден изпълнителен лист, не е
парично. В последната хипотеза способите за изпълнение и таксите за
същото са различни от тези за събиране на паричното вземане за разноски по
изпълнителното дело. За разноските на взискателя за адвокат, направени в
изпълнението, ЧСИ съставя Постановление и това е изпълнителния титул за
тях и така предмет на изпълнителното дело става освен непарично вземане по
изпълнителния лист и парично такова по Постановлението на ЧСИ за
разноските. За последното ще се пристъпи към събиране по някой от
способите, предвидени в закона за паричните притезания и за събирането му
ще се наложат и съберат съответните такси по Тарифата като за събиране на
парично вземане. Изпълнителното прозиводство не може да приключи преди
да се удовлетвори вземането на взискателя за разноски по Постановлението
на ЧСИ, независимо, че е удовлетворено непаричното му притезание по
изпълнителния лист. (В този смисъл т.2 от ТР № 3/10.07.2017г. по тълк.д.№
3/2015г. на ОСГТК на ВКС). В подкрепа на извода на съда е подходът на
законодателя при уредбата на т. 26 от Тарифата, с която изрично са
изключени при определяне пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата
определени разноски на взискателя по изпълнението, но не са изключени
направените от него разноски за адвокат.
Не са налице основания и за приложението на чл. 27а от Тарифата,
съгласно която таксите по т. 20 и по т.26 от тарифата не може да надвишава
10% от вземането. В случая такса по т. 20 от Тарифата не е начислена.
Таксата по т. 26 от Тарифата е определена от вземането от 6372,58лв. , размер
на същата е 635,77лв. с ДДС, тоест по-малко от 10% от вземането, поради
което оплаквания на жалбоподателя са неоснователни.

Начислените такси не надхвърлят размерите по чл. 73а от ГПК и няма
основание за редуцирането им.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:
4

ОТМЕНЯ Постановление от 18.11.2021г. по изпълнително дело №
20219210402375 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ в частта, с което
е отказано да се намалят разноските за възнаграждение за адвокат на
взискателя и за такси по изпълнителното дело по постановление на ЧСИ за
разноските, обективирано в поканата за доброволно изпълнение изх. №
28693/01.11.2021г. в частта за такса от 2,50лв. по т. 31 от Тарифата за
такси и разноски по ЗЧСИ и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ Постановление за разноски, обективирано в поканата за
доброволно изпълнение изх. № 28693/01.11.2021г. по изпълнително дело №
20219210402375 по описа на ЧСИ С.П., като НАМАЛЯВА разноските,
начислени по т.31 Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ със сумата
от общо 2,50лв.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалба вх. № 32436/03.12.2021г. по
регистър на ЧСИ на длъжника по изпълнението – Н. В. В., ЕГН **********
срещу Постановление от 18.11.2021г. по изпълнително дело №
20219210402375 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ в останалата
част.
Решението е окончателно.
Препис от същото да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение и
съобразяване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5