№ 41
гр. Пазарджик, 22.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно
гражданско дело № 20245200500829 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателите К. А. Г. се явява лично. Не се явява жалбоподателя Р.
А. Г., ред.пр. За двамата жалбоподатели се явява адв. С. С. А. и адв. Б. С.а,
редовно преупълномощена от адв. А..
Ответниците С. Г. Б. и С. М. Б. ред.пр. не се явяват. За тях се явява адв. Е.
Б., редовно упълномощена от първата инстанция.
Адв. А.: - Да се даде ход на делото.
Адв. С.а: - Да се даде ход на делото.
Адв. Б.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В
днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се
представляват в процеса, поради което и на основание чл.142, ал.1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение №1082/19.08.2024г., постановено по гр.д.№3068/2023г. по
описа на РС- Пазарджик е разпределено ползването на поземлен имот с
идентификатор 55155.504.542 по кадастралната карта и регистри на
1
гр.Пазарджик, с площ 414кв.м., с адрес: гр.Пазарджик, ул.“К. А. Б.“ №10-12,
между неговите собственици - страните по делото С. Г. Б., ЕГН ********** и
С. М. Б., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.Пазарджик, ул.“К. А. Б.“ №10-
ищци и ответниците К. А. Г., ЕГН ********** и Г. Д. Х., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр.Пазарджик, ул.“К. А. Б.“ №12, съобразно заключението на
вещото лице Б. Г., приложено по делото (втори вариант към заключението,
депозирано на 07.05.2024г.), както следва:
-С. Г. Б. и С. М. Б. да ползват частта от дворното място, оцветена в синьо
на скицата към заключението, с площ 207кв.м.- застроена и незастроена, от
които 140кв.м. незастроена и 21,78кв.м. застроена с гараж без право на строеж
и строителни книжа.
-К. А. Г. и Р. А. Г. да ползват общо частта от дворното място, оцветена в
червено на скицата към заключението, с площ 207кв.м.- застроена и
незастроена, от които 81кв.м. незастроена, като скицата на вещото лице на
лист 122 от делото да се счита за неразделна част от настоящото решение.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от К. А. Г. и Р. А. Г.,
чрез пълномощника им адв.С. С. А., съдружник в адвокатско дружество „А.а
и У.“.
Твърди се в същата, че постановеното решение е неправилно поради
нарушение на материалния закон, постановено при допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. В тази връзка
се визира, че неправилно и необосновано, в противоречие със събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът е отхвърлил искането на
доверителите му за разпределение ползването на съсобственото дворно място
чрез разпределение ползването на свободната дворна площ и по- специално в
предложения от вещото лице по изготвената СТЕ във Вариант №3.
Сочи се, че неправилно съдът не възприема този начин на разпределение
ползването на дворното място, тъй като чрез него ще се осигури равенство в
използваната площ от двете страни, според правото им на собственост, както
и удобство за влизане, паркиране и излизане на ищците и на ответниците в и
от дворното място с лек автомобил, както е било до настоящия момент.
Цитира се разпоредбата на чл.32, ал.2 от ЗС и правна теория касаеща
същата.
Визира се, че предмет на исковата молба е разпределяне на ползването
2
на дворно място с размери 414кв.м., което се намира в ПИ с идентификатор
№55155.504.542 по кадастралните карти и кадастралните регистри на
Изпълнителния директор на АГКК. От заключенията на приетата по делото
техническа експертиза и приложените скици към заключенията се установява,
че в дворното място са изградени две сгради на основното застрояване и една
сграда на допълващо застрояване с обслужващо предназначение- гараж.
Сградите на основното застрояване представляват двуетажни масивни
жилищни сгради, като видно от представените по делото писмени в сградата,
собствена на доверителите му, етажите принадлежат на различни
собственици.
При това положение се приема, че безспорно е налице етажна
собственост по отношение на жилищната сграда на доверителите му (по
аргумент на чл.38, ал.1 от ЗС).
Цитира се нормата на чл.38, ал.1 от ЗС.
Твърди се, че не следва да се пренебрегва и фактът, че С. Б. е
притежавал собственост в притежаваната от доверителите му жилищна
сграда, но след съдебни производства и изнасяне същата на публична продан,
то тя е закупена от Р. Г., с всички произтичащи от това права и задължения, а
С. Б. е бил обезщетен за таза продажба и получаване на стойността на дела си,
както и със съгласие за учредяване право на строеж в дворното място от
Сочи се, че от мотивите на съдебното решение на първоинстанционния
съдебен състав е видно, че последния неправилно е интерпретирал практиката
на ВКС, тъй като цялата съдебна практика е в смисъл, че сградите, които са
построени в поземления имот са самостоятелни обекти, тяхната площ, която
заемат от терена трябва да се изключи от площта за разпределение в дворното
място и то да се разпредели, като се вземат предвид свободната незастроена
площ. В случая обаче в площта от дворното място отредено за ползване от
ищците трябва да се включи и застроената площ на изградения от тях гараж,
тъй като той е без строителни книжа и без учредено в полза на ищците право
на строеж.
Счита се, че на разпределение, подлежи само незастроената площ на
съсобственото дворно място съобразно дяловете в съсобствеността. Обект на
разпределение в настоящето производство следва да бъде само незастроената
част от терена. В този смисъл се цитира практика на ВС на РБ- Решение №95
3
от 30.01.1974г. по гр.д. № 2322/73г. на I г.о., Решение №506 от 29.03.1974г. по
гр.д. №2779/73г., I г.о./. В този смисъл се приема, че съдът неправилно не се е
съобразил и с цитираната от него съдебна практика, отразена в мотивите на
съдебното решение, в съдебни решения от 2014г. и от 2016г., както и в
определение от 2011г. всичките на ВКС.
Твърди се, че неправилни са съжденията на съда, че по- голямата част от
съдебната практика приема, че площта под индивидуално притежаваната
сграда представлява площ от дворното място, ползвана от съответния
собственик. Построените в имота две жилищни сгради са отделни
самостоятелни обекти и обекти на права и задължения, когато страната е
построила законно, както в случая са двете жилищни сгради, но не и
изграденият от ищците гараж. Заетата от жилищните сгради площ от
поземления имот трябва да се изключи от площта за разпределение и да се
разпредели свободната незастроена площ при равни права между ищците и
ответниците съобразно правото им на собственост в поземления имот, като в
площта на ищците се включи и площта на гаража.
Сочи се, че неправилно и необосновано съдът с обжалваното решение е
приел, че ответниците въпреки тяхното желание за начин на разпределение на
дворното място е трябвало да поискат допълнителен пети вариант към
назначената и допусната по делото СТЕ, по начин описан от съда и
съответстващ на желанията на ищците. Вещото лице визира, при вариант 3 от
заключението си, че може да се преминава с лек автомобил и от двете страни
по делото, както и той да се паркира свободно в дворното място. Отделно от
това тези съждения на съда са неправилни защото в производство, касаещо
разпределение ползването на имот, съдът трябва да съобрази действителното
фактическо положение в имота, какво е изградено, без да се налага
извършване на строително монтажни работи, както иска съдът, тъй като двете
входни врати на дворното място са изградени и са налични и няма нужда от
нова обща врата.
Твърди се, че законът не сочи критериите, по които да се извърши
разпределението, а същите са установени от съдебната практика, но са
свързани с осигуряване на по- целесъобразен вариант на разпределение, така
че всеки собственик да може максимално да се ползва от вещта съобразно
правата си. В този смисъл се цитира съдебна практика на ВКС.
4
Твърди се, че съдът изобщо не е съобразил, че към настоящия момент и
двете страни по делото- и ищците и ответниците паркират собствените си
леки автомобили в дворното място, за което са изградени и дворни врати с
достатъчна ширина, предвид и че на пътното платно пред имота е
невъзможно. Както и не е взел предвид, че чрез избрания от него вариант за
разпределение на дворното място за ответниците ще бъде дори трудно да се
извършва ремонт на жилищната сграда, както и ще се налага майсторите да
преминават през частта от дворното място на ответниците в скосения край
покрай жилищната страна на ответниците, с което ще се създадат
допълнителни конфликтни ситуации.
Сочи се, че спорно е между страните по делото, как и по какъв начин
следва да се разпредели ползването на общото дворно място. Този въпрос
обаче за изготвянето на различни варианти за ползване на дворното място от
съсобствениците е и експертен такъв, той изиска специални знания, в случая
из областта на техниката.
Счита се, че първоинстанционният съд сам е трябвало служебно да
назначи съдебно- техническа експертиза с разгледания от него пети въпрос в
мотивите на решението. След като съдът и сам признава, че има нужда от
специални знания и след като констатира, че не са налице достатъчно
варианти за разпределение на дворното място, с оглед исканията на страните,
целесъобразност на разпределението и съобразяване с фактическото
положение до момента е следвало и сам да постави въпрос на вещото лице за
изготвяне на допълнителен вариант, така както е описан в съдебното решение.
След като това не сторено се приема, че от първоинстанционния съд е
допуснато процесуално нарушение, довело до неправилно изясняване на
спорния по делото въпрос за начин за разпределение на дворното място, който
ще се доближава максимално до фактическото положение в имота, за който
изводите на първоинстанционния съд са неправилни и непълни, формирани
пристрастно, без да бъде изяснена фактическата обстановка в пълнота, което в
случая е изисквало и експертни познания, като съдът и служебно, без да има
дори нарочно искане от страните е трябвало да назначи вещо лице.
Визира се, че в производство по спорна съдебна администрация, където
съдът следи служебно за интересите на страните, удобството на същите при
извършване на разпределение ползването на имота, както и решението да
5
съответства на фактическото положение на място, съдът е длъжен служебно
да допусне събирането на експертиза, когато възникне необходимост от
установяването на даден факт, както в случая констатира, че виждането на
ответниците и съдебната практика относно начина на разпределение на
дворното място се различава от начина на виждане на съда и на друга част от
съдебната практика.
Твърди се, че съдът е следвало служебно да назначи необходимата
съдебна експертиза с цел установяване на допълнителни варианти за
разпределение ползването на дворното място съобразно наличните данни по
делото, като съобрази разпоредбата на т.3 от ТР №1 от 09.12.2013г. на ОСГТК
на ВКС, като тук не трябва да се пренебрегва обстоятелството, че още в
първото по делото съдебно заседание от страна на процесуалния представител
на ответниците е искано изготвянето на експертиза, при която вещото лице
съобразявайки се с изградените входни врати да предвиди вариант с права
линия, успоредна на двете жилищни сгради, като уравняването на частите за
ползване да се извърши в задния край на двора - това предполага изготвяне на
вариант с включена площ на жилищните сгради за разпределение и без да се
включва същата.
Сочи се, че неправилни са доводите на съда, че следвало да има
възражение от някоя от страните, че ако една от тях няма достъп до имота с
автомобил, то и другата не следвало да има достъп, тъй като при предложения
от вещото лице Вариант №3 и за двете страни има възможност да ползват
поземления имот, като паркират леки автомобили в него, т.е. създават се
равни правни възможности и за ищците и за ответниците, което е и целта на
иск, касаещ спорна съдебна администрация и същевременно са съобразени
правата на страните в правото на собственост.
Твърди се, че съдът неправилно цитира Решение №261354/26.02.2021г.
по в.гр.д. №159/2019г. по описа на СГС, че съдът нямал задължение да
предоставя възможност за всеки от съсобствениците за паркиране на МПС в
дворното място, тъй като в този случай е било невъзможно да се осигури
паркомясто за всеки съсобственик, докато в настоящия случай това е
възможно, че искания от ответниците вариант №3 от изготвената по делото
СТЕ.
Визира се, че искания от ищците вариант № 4 от назначената по делото
6
СТЕ не е удобен, тъй като той „изкривява“ линиите на ползване на поземления
имот, което ще създаде трудности и неудобства за страните. Приема се, че
този вариант е неприложим в настоящото производство, тъй като в това
производство не могат да се разпореждат никакви промени в имота, а като се
изхожда само от фактическото положение следва да се определи начина на
ползването му, т.е. съдебното решение по чл.32, ал.2 от ЗС не следва да бъде
основание за внасяне на фактически и/или юридически промени. Цитира се
съдебна практика в тази насока.
Твърди се, че обсъждания от съда вариант №4 от СТЕ изобщо е
неприложим в производство по разпределение на дворното място, тъй като
същият предвижда преустройство на имота, независимо, че ищците го
наричат „прекрояване на входна врата“. Освен това се счита, че съдът създава
предпоставки за последващи конфликти, тъй като за да влизат с лек автомобил
ответниците трябва да навлязат макар и с малко в площта на ищците, което е
недопустимо.
Приема се, че избраният от съда вариант на разпределение ползването
на дворното място се явява неудобен, нецелесъобразен и не отразява начините
и възможностите за ползване на дворното място от страните. Така също
създава условия за последващи спорове между ищците и ответниците, вместо
да уреди отношенията им, т.к. по делото е доказано, че ответниците ползват
дворното място за да паркират вътре в него лекия си автомобил, като влизат в
двора откъм улицата и през изградената метална врата, като в това поведение
и начин на ползване от ответниците няма нищо неудобно и противозаконно,
не се и създават смущения за ищците и тяхното ползване, напротив-
поведението на ищците и начина на ползване на дворното място е в
съответствие с Наредбата, а съдът не се е съобразил с това, като е избрал
пристрастно такъв неудобен вариант в полза на ищците и в ущърб на
ответниците, чрез което да доведе до невъзможност и да затрудни ответниците
да могат да паркират автомобил в частта от дворното място, която им е
разпределена за ползване, както правят и ищците, независимо, че имат гараж.
Твърди се, че първоинстанционният съд е допуснал и процесуално
нарушение, като решението му е постановено в противоречие практиката на
ВКС, тъй като преценката на доказателствения материал, събран в хода на
съдебното дирене, видно от мотивната част на решението е направена неясно,
7
хаотично и в противоречие с правилата на логиката, поради което и изводите
на съда са погрешни, като съдът практически не е изложил мотиви за
съществените въпроси, а само свои констатации, без да става ясно как и защо
стига от тези свои изводи.
Приема се, че първоинстанционното решение е и необосновано, тъй
като преценката на доказателствения материал, събран в хода на съдебното
дирене по делото, видно от мотивната част на решението е направена неясно,
хаотично и в противоречие с правилата на логиката, поради което и
решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС. В този
смисъл, решението не е конструирано, основавайки се на логическото
мислене, а това представлява основание за отмяната му.
Твърди се, че решението на първоинстанционния съд не почива на
събраните по делото доказателства, а е немотивирано и голословие, с
превратно и неправилно тълкуване на събраните доказателства. Не е
достатъчно буквално да се цитира произволно избрана част от някои от
приетите по делото доказателства, но надлежно оспорени от доверителя ни и
опровергани посредством други събрани доказателства, във връзка със защита
на приетата от съда теза, игнорирайки изцяло останалите събрани в тази
насока доказателства.
Сочи се, че първоинстанционният съд е нарушил принципа на чл.12 от
ГПК, тъй като съдържанието на решението не сочи на спазване на
процесуалния ред на изграждане на вътрешното убеждение на съда въз основа
на „всички доказателства по делото и доводите на страните“.
Твърди се, че първоинстанционният съд е длъжен да даде отговор на
доводите, твърденията, възраженията и исканията на страните, независимо
дали ги счита за основателни или не и дали ги уважава или не. Отхвърляйки
като неоснователни аргументите на дадена страна срещу твърденията на
другата, първоинстанционният съд е задължен да даде в мотивите на
решението такъв отговор, че да станат ясни основанията, поради което те не се
приемат. В настоящия случай се счита, че неизследването в пълнота на
доводите, възраженията и твърденията на жалбоподателите, без да им се даде
мотивиран отговор, необсъждането в цялост на събраните доказателства, сочи
на нарушение на принципа за състезателност, прогласен в чл.8 от ГПК и този
на равенство на страните съгласно чл.9 от ГПК, тъй като това води до
8
неприлагане на закона еднакво спрямо всички, което също обуславя извод, че
постановеното първоинстанционно решение следва да бъде отменено като
неправилно.
Визира се, че същевременно, съдът следва да се произнесе въз основа на
кои доказателства приема за доказан или недоказан предявения иск. В тази
връзка, първоинстанционният съд, постановил обжалваното решение, не е бил
безпристрастен, като това явно личи в мотивите на решението му.
Твърди се, че съдебното решение, чрез използваните изрази,
констатации без мотиви и направени внушения, както и поради изтъкнатите
по- горе процесуални нарушения във връзка със събирането, оценката на
доказателствата, преценката на релевантните факти и подвеждането им под
съответната правна норма, очертава легитимно и обективно оправдано
съмнение е постановено от съд, който не е бил безпристрастен и в
противоречие с изискването по чл.6 (1) от ЕКЗПЧОС, поради това, че изобщо
не е съобразил твърденията на доверителя ни в светлината на изложените от
него доводи и оспорвания и при игнориране на отделни части от
доказателствата.
Искането е да се отмени обжалваното Решение №1082 от 19.08.2024г.
постановено по гр.д.№3068/2023г. по описа на РС- Пазарджик и вместо него
да се постановите друго, с което да се уважи предявения иск, като се извърши
разпределение на ползването, но по представения от вещото лице под №3
вариант за разпределение на дворното място, на съсобствения недвижим имот,
а именно: Поземлен имот с идентификатор № 55155.504.542, по кадастрални
карти и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008г.
на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменен със Заповед № КД-
14-13-21/25.01.2012г. на Началник на СГКК- Пазарджик, с адрес на
поземления имот: гр.Пазарджик, ул.“К. А. Б.” №10-12, с площ: 414кв.м.,
между съсобствениците, от една страна: ищците С. Г. Б., с ЕГН ********** и
С. М. Б., с ЕГН ********** и от друга страна, ответниците К. А. Г., с ЕГН
********** и Р. А. Г., с ЕГН **********, като се разпределите ползването за
същите в общ техен дял.
Моли се за присъждане на разноски за първата и въззивната инстанция,
включително и за адвокатско възнаграждение.
С въззивната жалба са направени доказателствено искане, обективирано
9
в искане, въззивният съд да допусне съдебно- техническа експертиза, по която
вещото лице след запознаване с материалите по делото и данните за правото
на собственост върху процесния имот, след като се запознае със свидетелките
показания, включително като съобрази собствеността и ползването на
постройките в имота, след справки в съответните община и СГКК относно
процесния имот, както и след като извърши оглед и измервания на място, да
предложи варианти и да изготви проекто- скица/скици за разпределение на
ползването върху съсобствения имот, а именно:
Поземлен имот с идентификатор № 55155.504.542, по кадастрални карти
и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменен със Заповед № КД-14-
13- 21/25.01.2012г. на Началник на СГКК- Пазарджик, с адрес на поземления
имот: гр.Пазарджик, ул.“К. А. Б.” №10-12, с площ: 414кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване до 10 м., със стар идентификатор № 55155.504.120,
55155.504.121, с номер по предходен план: 2769, УПИ XVII - 120, 121, кв.348,
парцел IX, като вещото лице се съобрази с дяловете в съсобствеността, като
съобрази сградите в имота и предназначението им, но и като вещото лице
изрично разработи вариант, при които съобразявайки дължината на входните
врати да предвиди права линия, разделяща двете части за ползване от ищците
и ответниците по протежение на двете изградени жилищни сгради, а
компенсирането с оглед равните квоти в двора да бъде направено задната част
към дъното на двора, както и при техническа възможност вещото лице да
предложи различни варианти максимално отговарящи на квотите на страните
в собствеността за разпределение на ползването на съсобствения имот- земя и
гараж без книжа и предвиди и площ около съответните сгради за лично
ползване от този от собствениците, който притежава съответната сграда, както
и в хипотеза при която се разпределя ползването на земята под изградените
жилищни сгради.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК от другата страна в процеса - С. Г. Б. и
С. М. Б., чрез пълномощника им адв.Е. Б. от АК- Пазарджик.
Твърди се в този отговор, че подадената въззивна жалба е
неоснователна, а постановеното от решение правилно.
В този аспект се визира, че във въззивната жалба се твърди, че
10
районният съд неправилно не е възприел вариант 3 от допълнително
заключение на в.л.Б.Г., изготвил СТЕ, от предложените варианти за
разпределение начина на реалното ползване на съсобствения между страните
недвижим имот, който е ПИ с идентификатор 55155.504.542 по КККР на
гр.Пазарджик и се излагат доводи. Според жалбоподателите следва да се
изключи застроената площ, след което останалата незастроена част от
дворното място да се разпредели по равно между страните, каквито са и
правата им по 1/2.
Твърди се, че Вариант 3 не е възприет от РС- Пазарджик, тъй като би се
нарушил основния принцип при определяне начина на реално ползване на
съсобствен имот- съразмерност, всеки съсобственик да ползва част от
незастроеното дворно място, съответстващо на правата му, като се съобразят
площите на притежаваните в индивидуална собственост сгради.
Сочи се, че в приетото в с.з. проведено на 17.05.2024г.. заключение на
в.л.Б.Г. е констатирано, че ответниците Р. А. Г. и К. А. Г. са собственици на
сграда с идентификатор 55155.504.542.1 с функционално предназначение
жилищна сграда със застроена площ 126.00кв.м., а ищците С. Г. Б. и С. М. Б.
са собственици на сграда с идентификатор 55155.504.542.3 с функционално
предназначение жилищна сграда със застроена площ 67.00кв.м. и сграда с
идентификатор 55155.504.542.4 с функционално предназначение гараж, със
застроена площ 22.00кв.м.
Твърди се, че еднозначен е извода, че ищците са собственици на сгради,
с обща застроена площ 89.00кв.м. а ответниците са собственици на сграда със
застроена площ 126.00кв.м.
Визира се, че твърдението в жалбата, че трябва да се изключи от
разпределение застроената част и свободната- незастроена част да се
разпредели по равно, тъй като обект на разпределение е само незастроената
част е несъстоятелно, в противоречие на основния принцип- всеки
съсобственик да ползва част от дворното място, съответстващо на правата му.
Сочи се, че ако съсобствениците притежават сгради в индивидуална
собственост с еднаква застроена площ, то незастроената част от дворното
място следва да се разпредели по равно.
В случая се твърди, че жалбоподателите са собственици на сграда със
застроена площ 126кв.м., значително над застроените от доверителите й общо
11
89кв.м. и е недопустимо да се извърши по равно разпределение на
незастроеното дворно място.
Визира се, че по възприетия от районния съд вариант 2 от депозираното
заключение на в.л.Б.Г. на 07.05.2024г. за съсобствениците е определено да
ползват по 207кв.м. от дворното място, като в разпределената им част попадат
и собствените им сгради. По този начин съдът е спазил принципът на
съразмерност при разпределението по реда на чл.32, ал.2 ЗС ползването на
дворното място, като се осигурява възможност за ползване на всеки от
съсобствениците такава площ, включваща както застроената, така и
незастроената част, която да съответства на квотата в съсобствеността.
Сградите са подобрение върху земята и затова застроената част следва да се
включи в обема на правата на съсобственика. Ищците ще ползват 207кв.м. от
дворното място, в която част попадат жилищната сграда и гаража и
ответниците също ще ползват 207кв.м. от дворното място,в които изцяло
попада и собствената им жилищна сграда.
В допълнение се сочи, че по вариант 2 възприет от районния съд,
ответниците запазват достъпа към улично регулационната граница на имота,
който е 3.07м. спрямо 2.77м. за доверителите ми. Ако някой ще изпитва
затруднение за достъп на автомобил, то това са ответниците по жалбата. Освен
това следвайки принципа на съразмерност, страните следва да имат равен
достъп до улично регулационната граница, по който е изготвения вариант 4 от
в.л. Б.Г..
Твърди се, че по така възприетия от РС вариант 2 се запазват входните
врати, така както се поставени от страните и осигуряващи достъп на
автомобили в дворното място.
Твърди се, че в писмения отговор и във въззивната жалба се поставя
въпроса за статута на сграда с идентификатор 55155.504.542.4- гараж, със
застроена площ 22.00кв.м. и доколко съдът следва да я съобрази и включи в
разпределението. В тази насока се сочи, че е приложено в цялост гр.д.
№1314/2020г. на PC- Пазарджик , по което с влязло в законна сила на
10.05.2023г. Решение №260005/01.03.2022г. е отхвърлен предявения от
ответниците К. и Р. Г. иск против С. и С. Б. за премахване на гараж.
Визира се, че в производство по чл.32, ал.2 ЗС съставляващо спорна
съдебна администрация, не могат да се разпореждат промени в съсобствената
12
вещ, а начинът на реално ползване се определя съобразно фактическото
положение, включително и когато то е създадено в резултат на незаконно
строителство. Защитата срещу незаконно строителство се осъществява по
реда на чл.109, ал.1 ЗС, какъвто е бил предявен и отхвърлен.
Искането е да се потвърди обжалваното решение.
Във връзка с искането с направеното доказателствено искане се излагат
подробни съображения в насока неговата неоснователност.
С Решение №1087/21.08.2024г. е допуснато служебно, на основание
чл.247 от ГПК, поправка на очевидна фактическа грешка в Решение
№1082/19.08.2024г., постановено по гр.д.№3062/2023г. по описа на РСК-
Пазарджик, като в диспозитива му вместо: „ и Г. Д. Х., ЕГН **********“ да се
чете: „и Р. А. Г., ЕГН **********“.
Против това решение не са постъпили жалби от страните по делото.
Адв.А.: - Поддържам въззивната жалба. Оспорваме подадения отговор.
Поддържаме доказателственото искане, тъй като изначално в ИМ заведена от
настоящите въззиваеми така и от страна на ответниците, като въззивници във
настоящото производство при поставяне на задачите в първата експертиза е
поискано вещото лице да разработи варианти толкова и колкото от техническа
гледна точка са допустими. И след като съдът е преценил необходимостта от
специални знания и след като е допусната тази експертиза, и при положение,
че ГПК вменява и по-засилено служебно начало от съда даже и сам да назначи
експертиза тогава когато счита, че е необходимо ползването на специални
знания и сам съдът не разполага с такива. Не може и е недопустимо на стр.5 в
абзац предпоследен съдът да констатира, че вещото лице не било изготвило
достатъчно варианти и такъв не бил поискан от никоя от страните, и в този
случай съдът е следвало да отмени хода по същество, и да върне делото на
фаза събиране на доказателства, и респективно съдебно дирене. Според съдът
има 5,6 и друг технически възможен вариант, и не става ясно на каква база
съда ги е преценил, но след като ги е посочил, конкретно, че според него са
допустими такива последващи варианти, които той не може да обсъди, защото
няма заключение, а тук е необходимо измерване, онагледяване и т.н. считам,
че това е основание такава експертиза в светлината на ТР на ВКС от 2013г. да
бъде допусната. Допустима е пред въззивния съд за разработване и на други
13
варианти, тъй като спорния въпрос или поне един от спорния въпрос между
страните е каква площ следва да се взема предвид при
разпределението,защото квотите в съсобствеността на поземления имот са
ясни.
Адв. С.а: - Присъединявам се към казаното от адв. А.. Бих искала да
допълня, че не следва със съдебното решение да се засилват тези
противоречия между страните, а предвид, че това е спор на съдебна
администрация не следва и да се чака допълнително влошаване на
отношенията им или повявяване на нови обстоятелства, които да се вземат
предвид и водене на ново производство.
Адв.Б.: - Нямам възражение по доклада. Поддържам изцяло
становището си в писмения отговор. Заявявам следното: крайно несъобразено
е искането видите ли извадете застроеното и другото ни го разделете на две.
Нали няма това как да се случи, след като те са собственици на самостоятелни
сгради с определени площ. Чувствам се предизвикана да го заявя.
Жалбоподателите запазват възможността си да ползват значително по-голяма
част от улично регулационна граница на съсобствения имот. Ние по искане на
моите доверители се допусна да се разпредели по-равно и достъпа до уличната
регулация, но при това положение след като се изясни, че трябва да се
премахнат и входните врати и на двете страни и приехме, че това е
справедливия вариант да им се запазят входните врати. Аз мисля, че съм
изложила доста подробни съображения в този смисъл.
Адв. А.: - Ако се предложат повече варианти и ако технически те са
допустими, ние не изключваме възможността за спогодяване. В крайна сметка
смисъла на спорната съдебна администрация е да създаде удобство. Този
вариант, който е избран сега от съда ние не считаме, че е удачен.
Адв. Б.: - Запазва се възможността те да си вкарат автомобил и да си го
паркират. Аз не знам в какво се състои порочността.
Адв. А.: - Възможно е според РС да се изготвят и други варианти. Целта
на настоящото производство е и удобство и целесъобразно. Очевидно и двете
страни си ползват двора и за паркиране на автомобилите и това сега не може
да стане.
Съдът като съобрази правомощията си като въззивна инстанция, запозна
се с възраженията направени във въззивната жалба, с материалите по делото и
14
постановеното от ВКС ТР № 1 от 2013г. т.3 намира, че следва да бъде
допусната съдебно- техническа експертиза, с назначено вещо лице, което да
изготви още възможни варианти по отношение разпределението на
процесното дворно място, като се съобрази, както с квотите на собствеността
на застроена и незастроена площ, така и с фактическото съС.ие на процесните
имот и съответно, като се съобрази и със задачата поставена и подробно
описана във въззивната жалба.
Предвид на гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА съдебно- техническа експертиза.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С. Б., която след като се запознае с всички
материали по делото и съответно оглед на място да отговори на поставената
задача обективирана в по-горе в протоколното определението на съда и със
задачата подробно описана във въззивната жалба на жалбоподателите.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за вещото лице в размер на 400лв.
платими от страна на жалбоподателите в три дневен срок считано от днес по
нарочната сметка на ПОС.
С оглед даване възможност на вещото лице да изготви заключение по
поставената му задача ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 26.02.2025г. от
10.45 часа, за която дата страните уведомени.
Да се призове вещото лице С. Б. след внасяне на депозита.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.18
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
15