Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Плевен, 13.11.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове:
РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря Вергиния Петкова, като разгледа докладваното от
съдията Емилия Кунчева в.гр.дело № 547 по
описа за 2020 година, на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид:
Въззивно производство по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
С решение на Плевенски районен съд
от 09.06.2020 г., постановено по гр.д. № 7238/2019 г., е отхвърлен като
неоснователен предявеният от А. А.К., от гр. Плевен, против М.Д.Т., от с.гр.,
иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да
заплати на ищеца сумата от 2625,34 лв., представляваща изтеглени от ответницата
и неизползвани по предназначение суми от банкови сметки на ищеца, с които
същата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
Срещу така постановеното решение е подадена
въззивна жалба от А. А.К., чрез пълномощника му адв. И.Ц. ***. С жалбата се
поддържа довод, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като предявеният
иск неправилно е квалифициран и разгледан от районния съд като такъв с правно
основание чл. 59 от ЗЗД, докато в исковата молба се сочи неизпълнение на устен
договор между ищеца и ответницата последната да му заплаща текущите
консумативни разходи с негови средства, като за целта е упълномощена да тегли
необходимите суми от банковите му сметки, които факти жалбоподателят счита,
че не са спорни между страните. Изложени
са подробни съображения в покрепа на този довод. Претендира се отмяната на първоинстанционното
решение и уважаване на предявения иск, чиято правна квалификация да бъде
определена от въззивната инстанция.
В съдебно заседание въззивната жалба
се поддържа от процесуалния представител на страната.
Ответницата по въззивната жалба М.Д.Т. не ангажира становище по жалбата.
Плевенският окръжен съд намира въззивната
жалба за допустима, като подадена в предвидения от закона срок за обжалване от
надлежна страна в процеса, която има интерес от обжалването и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността и допустимостта на
решението, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
С оглед предвидените в
цитираната разпоредба правомощия на въззивната инстанция, настоящият съдебен
състав счита, че в случая са налице основания за недопустимост на обжалвания
съдебен акт на районния съд.
Първоинстанционното решение е постановено
по непредявен иск, квалифициран от решаващия съд като иск с правно основание
чл. 59 от ЗЗД и разгледан на плоскостта на цитираната законова разпоредба.
От данните по делото е видно, че в
исковата молба на А. А.К., с която е сезиран районният съд, са изложени
фактически твърдения в следния смисъл: Ищецът се е договорил с ответницата М.Д.Т.
да заплаща консумативните му разходи, като за целта я е упълномощил с изрично
нотариално заверено пълномощно да тегли пари от негови сметки в посочените
банки. След завръщането си от чужбина, ищецът установил, че срещу него е
образувано изпълнително дело за задългжения към „Топлофикация – Плевен“. Той
проверил сметката си и установил, че от
нея през периода са теглени суми, но с тях не е изпълнено задължението на
ответницата да заплаща текущите му консумативи. Ищецът се обърнал към експерт и
от изгответната частна експертиза установил, че ответницата периодично е
изтеглила от сметката му сумата от 1999 лвм., а допълнително е изтеглила и
възстановените от ЧСИ 626,34 лв. от преведените след наложен запор 698 лв. При
това положение в ответницата са останали общо 2625,34 лв., които тя не е
възстановила на ищеца.
Заявената от ищеца претенция е да
бъде осъдена ответницата да му възстанови изтеглените от нея и неизползвани по
предназначение средства в размер на сумата от 2625,34 лв., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска.
По така изложените фактически
твърдения и заявен петитум, предявеният осъдителен иск за сумата 2625,34 лв.
следва да се квалифицира като такъв с правно основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, а
не като такъв по чл. 59 от ЗЗД, каквато е дадената от първоинстанционния съд
правна квалификация. От съдържанието на исковата молба може да се направи
извод, че ищецът основава претенцията си на мандатно правоотношение с
ответницата, по силата на което същата е поела задължение от негово име и за
негова сметка да заплаща консумативните му разходи, като за целта е сключена и
упълномощителна сделка, за да може ответницата да тегли пари от банковите му
сметки.
Предмет на делото е спорното
материално субективно право, т.е. претендираното или отричано от ищеца право,
индивидуализирано от основанието и петитума на иска. Правната квалификация на
спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения,
като съдът не е обвързан от посочената в исковата молба правна квалификация.
В случая първоинстанционният съд
неправилно е възприел посоченото в исковата молба основание на иска – чл. 59 от ЗЗД, въпреки изложените фактически обстоятелства, от които ищецът черпи правата
си и които сочат не за отговорност за неоснователно обогатяване, а за договорна
отговорност.
В мотивите на Тълкувателно решение
№ 2 от 29.02.2012 г. по тълк.д. № 2/2011 г. на ВКС, ОСГТК, е прието, че
правната квалификация на всеки иск е
свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с
последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес, произнасяйки се извън определения от страните по спора
предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, а когато липсва
такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с
която е сезиран, обуславя правилността на решението му.
Настоящият съдебен състав на
въззивната инстанция приема, че в случая първоинстанционният съд е нарушил принципа
на диспозитивното начало, като се е произнесъл по предмет, за който не е бил
сезиран. Решаващият съд е определил
предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които ищецът не се е позовал.
В мотивите на обжалваното решение е
прието, че твърденията на ищеца са в насока на несъществуване на мандатно
правоотношение между него и ответницата, но ако такива бяха изложени, щяха да
обусловят договорната отговорност на ответницата. Този извод е изцяло в
противоречие с фактическите твърдения в исковата молба, че страните са се
договорили ответницата да заплаща консумативните разходи на ищеца, като за
целта е била упълномощена от него да тегли суми от банковите му сметки, както и
че ответницата е теглила суми от сметките на ищеца, но не е изпълнила
задължението си да заплати с тях текущите му консумативи и не е възстановила
неизползваните по предназначение суми на ищеца. Въведените в исковата молба
твърдения сочат на неизпълнение на
задължение на довереника да предаде на доверителя получените в изпълнение на
договор за поръчка парични суми, което обуславя правна квалификация на иска по
чл. 284, ал. 2 от ЗЗД. Първоинстанционният съд обаче е разгледал правния спор
на плоскостта на чл. 59 от ЗЗД, съобразно определената правна квалификация с
доклада по делото, като е разпределил доказателствената тежест на страните съгласно
тази правна квалификация на спора, а не съобразно действително предявения иск.
Това налага обезсилване на
обжалваното решение, като делото бъде
върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане и произнасяне по
предявения иск.
При този изход на спора разноски в
настоящото въззивно производство не се дължат и не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 270,
ал. 3 ГПК, Плевенският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 610 от 09.06.2020
г. на Плевенски районен съд по гр.д. № 7238/2019 г. като постановено по непредявен иск и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото.
ВРЪЩА делото на Плевенски районен съд
за ново разглеждане на предявения иск от друг състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: