№ 225
гр. Б.С., 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Гражданско дело №
20231410100443 по описа за 2023 година
Предявена е искова молба от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (предишно наименование
„Теленор България“ ЕАД) с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С.,
район „Младост”, ж.к.Младост 4, Бизнес парк С., сграда 6, чрез адв.Л. Г. от САК, със
съдебен адрес гр.С., бул.“България“ № 56А, ет.3, офис № 3, с която се иска да се установи
наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде
изпълнителен лист срещу ответника Г. Б. А. с ЕГН ********** и адрес: гр. Б.С.,
обл.В.,ул.“Г.“ № 5, за общата сума 713,96 лева, ведно със законна лихва върху нея, считано
от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 16.09.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата, както и направените съдебни разноски в исковото и в
заповедното производство.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК
вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр.чл.79 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД, чл.342 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се установи, че ответникът Г. Б. А. не е
намерена на посочения в и.м. адрес гр. Б.С., обл.В.,ул.“Т.“ № 24, тъй като имотът е
необитаем по сведение на призовкаря.
От изискана служебна справка от ЕСГРАОН за ПА и НА в заповедното и исковото
производство е видно, че Г. Б. А. с ЕГН ********** с постоянен адрес и настоящ адрес гр.
Б.С., обл.В.,ул.“Г.“ № 5.
От върнатото съобщение в цялост на посочения адрес по сведение на Аделина Асенова
е видно, че лицето е в Италия.
Съдът е изискал справка от ТД на НАП-В. за регистрирани трудови договори на лицето
Г. Б. А. с ЕГН **********, от която е видно, че същата към настоящия момент няма други
1
регистрирани такива на територията на Р.България.
Поради това съдът е процедирал да се призове ответникът на ПА и НА, чрез залепване
на уведомление по чл.47 от ГПК, което е залепено на входната врата на адреса на адрес: гр.
Б.С., обл.В.,ул.“Г.“ № 5 на 02.06.2023г., видно от върнатото уведомление, като в
законоустановения срок ответникът не се явил в Районен съд - Б.С. да получи съдебните
книжа.
С разпореждане постановено в з.з. на 30.06.2023г. съдът е допуснал правна помощ на
ответника Г. Б. А. с ЕГН ********** и адрес: гр. Б.С., обл.В.,ул.“Г.“ № 5, призован по реда
на чл.47 от ГПК, който да бъде назначен да го представлява в исковия процес по гр.д.№
443/2023г. по описа на РС гр.Б.С..
С определение, постановено в з.з. на 07.07.2023г., съдът на основание чл.26,ал.2 от
ЗпрП назначил адв.В. Х. С. от ВрАК за особен представител на ответника Г. Б. А. с ЕГН
********** и адрес: гр. Б.С., обл.В.,ул.“Г.“ № 5, призован по реда на чл.47 от ГПК, който да
го представлява в исковия процес по гр.д.№ 443/2023г. по описа на РС гр.Б.С., с определено
адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв. внесени от ищеца по депозитната сметка
на РС-Б.С..
В срока по мл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор адв.В. Х. С. от ВрАК, с който
посочва, че няма връзка с ответницата и няма доказателствени искания.
Не възразява да се приемат представените с исковата молба писмени доказателства.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 1160/2022г. на РС-
Б.С..
Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1160/2022г. на РС-Б.С. срещу длъжника Г. Б. А. с ЕГН
********** и адрес: гр. Б.С., обл.В.,ул.“Г.“ № 5 е издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК № 592/21.09.2022г. за общата сума от 713,96 лева, представляваща главница, ведно
със законна лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
в съда- 16.09.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, както и направените
деловодни разноски за това производство, в размер на 25,00 лв. заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лв. с ДДС.
Препис от заповедта е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като на
заявителя с разпореждане от 31.01.2023г. му е указано да предяви иск за вземането си и
такъв е предявен в едномесечен срок.
Ето защо, предвид дотук изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим,
като подаден в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и имащ за предмет
установяване на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение.
В исковата молба ищецът твърди, че между Г. Б. А. и “Теленор България“ ЕАД
2
(сегашно наименование „Йеттел България“ ЕАД) е подписан Договор за мобилни услуги от
06.01.2020 г. за предпочетен номер +359********* със срок от 24 месеца, като на абоната е
предложена отстъпка от цената на мобилно устройство при сключване на договор за лизинг.
Между страните е подписан договор за лизинг за мобилно устройство SAMSUNG
Galaxy А10 32GB Dual Black от 06.01.2020 год. с предпочетен номер +359*********, като е
приложена отстъпка в размер на 109,74 лева от цената на мобилното устройство.
Поради неплащане на задълженията от страна на А. услугата по договора е
деактивирана на 18.09.2020 год., като всички договори с абоната били прекратени и му е
начислена сума в размер на 62,61 лв., представляваща дължима неустойка при
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя в размер
на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения
срок, като максималният размер на неустойката не надвишава трикратния размер на
месечните абонаменти на основание чл.11, б.“а“ от Договор за мобилни услуги от 06.01.2020
год. за предпочетен номер +359*********, формирани в отчетен период 25.08.2020 год. до
24.09.2020г., отразен във фактура № **********/25.09.2020 год.
Освен това е начислена и сумата 63,89 лева, представляваща разлика между
стандартната цена на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А10 32GB Dual Black,
съгласно ценова листа към датата на сключване на договора, и заплатената от длъжника при
предоставянето на устройството, съответстваща на оставащия срок на договора, на
основание чл.11, б.“а“ от Договор за мобилни услуги от 06.01.2020 год. за предпочетен
номер +359*********, формирани в отчетен период 25.08.2020 год.- 24.09.2020 год., отразен
във фактура № **********/25.09.2020 год.
Твърди се в исковата молба, че поради неизпълнение на задължението на ответницата
Г. Б. А. по договор за лизинг на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А10 32GB Dual
Black от 06.01.2020 год. за предпочетен номер +359*********, услугата по договора е
деактивирана на 18.09.2020 год., всички договори с абоната са прекратени и е възникнало
вземане в размер на 233,44 лева, представляващо задължение за вноски по договор за лизинг
на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А10 32GB Dual Black от 06.01.2020 год. Сумата е
формирана от сбора на останалите 18 дължими вноски по договора, които са предсрочно
изискуеми, поради прекратяване на договор за лизинг на мобилното устройство от
06.01.2020г. по вина на лизингополучателя, на основание чл.11, ал.2 и чл.12, ал.2 от Общите
условия към договора за лизинг.
Задължението е възникнало в отчетен период 25.08.2020 год.- 24.09.2020 год., посочен
във фактура № **********/ 25.09.2020 год.
В исковата молба се твърди, че между Г. Б. А. и “Теленор България ЕАД (сегашно
наименование „Йеттел България“ ЕАД) е подписан Договор за мобилни услуги от
20.12.2018 год. за предпочетен номер +359********* със срок от 24 месеца, като на абоната е
предоставена отстъпка в размер на 268,90 лева от цената на мобилно устройство ALCATEL
1 Dual Gold, закупено при сключване на договора.
3
Между страните по делото е подписано Допълнително споразумение от 06.01.2020 год.
към Договор за мобилни услуги от 20.12.2018 година за предпочетен номер +359*********
със срок от 24 месеца.
Поради неизпълнение на задълженията за плащане от страна на А., услугата по
договора е деактивирана на 18.09.2020 год. и всички договори с абоната са прекратени, като
е начислена сума в размер на 101,79 лева, представляваща дължима неустойка при
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя в размер
на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения
срок, като максималният размер на неустойката не надвишава трикратния размер на
месечните абонаменти на основание чл.Ш.2.,б.“а“ от Допълнително споразумение от
06.01.2020г. към Договор за мобилни услуги от 20.12.2018 год. за предпочетен номер
+359*********, формирани в отчетен период 25.08.2020 год.- 24.09.2020 год., посочен във
фактура № **********/25.09.2020 год.
Начислена е и сумата от 39,29 лева, представляваща разлика между стандартната
цена на мобилно устройство ALCATEL 1 Dual Gold, съгласно ценова листа към датата на
сключване на договора и заплатената от длъжника при предоставянето на устройството,
съответстваща на оставащия срок на договора, на основание чл.Ш.2.,б.“б“ от Допълнително
споразумение от 06.01.2020г. към Договор за мобилни услуги от 20.12.2018 год. за
предпочетен номер +359*********, формирани в отчетен период 25.08.2020 год. - 24.09.2020
год., посочен във фактура № **********/ 25.09.2020 год.
Освен това ответницата А. има неплатени вноски в общ размер на 212,94 лв. за минал
период, посочени във фактурата.
Ищецът твърди, че при сключването на договор с „Теленор България“ ЕАД (сегашно
наименование „Йеттел България“ ЕАД) всяко лице получава един или повече клиентски
номера, под които ищцовото дружество обединява всички сключени и действащи към
момента договори на конкретното лице и издава една обща фактура за задълженията по тях.
В случая ответницата А. в системата на „Теленор България“ ЕАД (сегашно
наименование „Йеттел България“ ЕАД) е с клиентски номер *********.
Всички непогасени и изискуеми задължения на ответницата А. към ищеца са
обединени във фактура № **********/25.09.2020 год. на обща стойност 713,96 лева със срок
на плащане 10.10.2020 год.
Въз основа на посочените договори ответницата е ползвала предоставяните от
дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано с горецитираната фактура.
Поради неплащане на дължимите суми по горецитираните договори за мобилни услуги
и договор за лизинг от страна на А., за ищеца се породил правен интерес от търсената
съдебна защита, обективирана в петитумната част на исковата молба.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. С депозирано
писмено становище заявява, че поддържа предявените искове. Претендира за направените в
заповедното и в исковото производство разноски.
4
В законовоопределения срок назначеният на ответника Г. Б. А. особен представител е
депозирал писмен отговор на исковата молба, с който посочва, че няма никаква връзка с
ответницата и поради това не е в състояние да ангажира доказателства. Не се
противопоставя да се приемат приложените с и.м. от ищеца писмени доказателства и няма
доказателствени искания.
В съдебно заседание особеният представител на ответника не се явява, но е депозирал
писмено становище делото да се гледа в негово отсъствие, няма да сочи доказателства и
няма доказателствени искания.
При така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
I.Относно иска за неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги за
минал период.
Предявен е положителен установителен иск в производството, по който ищецът цели да
установи, че ответницата му дължи парични суми по Договор за мобилни услуги от
20.12.2018 год. за предпочетен номер +359********* и Допълнително споразумение към
него, както и за закупено мобилно устройство ALCATEL 1 Dual Gold при сключване на
договора.
Освен това ищецът цели да установи, че ответницата му дължи парични суми по
Договор за мобилни услуги от 06.01.2020 год. за предпочетен номер +359********* и договор
за лизинг на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А10 32GB Dual Black от 06.01.2020 год.
за предпочетен номер +359*********, въз основа на издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за
изпълнение, връчена на ответника на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Разгледан по същество, същият се явява основателен.
В производството по чл. 422 ГПК ищеца следва да докаже факта, от който произтича
вземането му, а ответника – възраженията си срещу вземането. Доказателствената тежест за
спорните факти следва да бъде разпределена с оглед на конкретните твърдения на страните.
По делото не се оспорва, че ищецът е изпълнил задълженията си по договорите за
мобилни услуги, като е предоставил посочените услуги, от което следва, че в тежест на
ответника възниква задължението за заплащане на цената.
Договорите са подписани от страните по тях. Същите съдържат необходимите
реквизити и договорените условия, посочени по-горе, като срок, описание на услугите,
тарифен план, продължителността на действие на договора, като са посочени (по ясен и
разбираем начин) и задълженията на абоната-ответник, както и последиците от
неизпълнението им.
Освен това е посочен конкретен номер, посредством който потребителят се
идентифицира сред абонатите на ищеца. Посочени са предадените активни СИМ карти,
5
които дават /осигурява/ достъп на потребителя до мрежата и услугите на мобилния
оператор. Предоставени са й лизинговите вещи. С това „Теленор България" ЕАД (сегашно
наименование „Йеттел България“ ЕАД) е изпълнило задълженията си. Освен това е издал на
ответника фактури за дължимите задължения. Представените договори като частен
диспозитивен документ не са оспорени от ответника и тъй като носят подписите на лицата,
посочени в тях като издатели, съгласно чл.180 ГПК съставляват доказателство, че
изявленията, които се съдържат в същите са направени от тези лица. Същевременно, по
силата на чл.20а, ал.1 ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, с
оглед на което с подписването на процесните договори в правната сфера на всяка от
страните са възникнали права и задължения.
Съгласно т. 23, б. „б" от Общите условия на Теленор България ЕАД, които са приети от
потребителя, месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от
потребителя ежемесечно, в размери съгласно избрания от него абонаментен план.
Следователно месечните абонаментни такси се дължат по силата на самото сключване на
договора за мобилни услуги, след като абонатът е получил достъп до мрежата на оператора-
факт, който не се оспорва от него.
По предявената искова претенция, касаеща заплащане на сумата в общ размер на
212,94 лв., представляващи неплатени задължения за минал период, посочени във фактура
**********/ 25.09.2020 год., съдът намира, че от изложеното по-горе по категоричен начин
се установява, че сумите се дължат от ответника. По делото не се оспорва, че Операторът е
изпълнил основното си задължение да предостави на ответника достъп до мрежата си за
периода, през който се претендират сумите, както и възможност да ползва мобилни услуги
чрез посочените мобилни номера. До датата на приключване на съдебното дирене ответната
страна не е ангажирала доказателства относно установяване факта на плащане на
претендираната сума от 212,94 лева, за неплатени месечни абонаментни такси и използвани
услуги, поради което тази сума се явява дължима.
Предявеният установителен иск за тази сума се явява основателен и следва да бъде
уважен.
II. Относно иска за лизинговите вноски.
Няма спор по делото, че ответницата А. е получила мобилно устройство SAMSUNG
Galaxy А10 32GB Dual Black по договор за лизинг от 06.01.2020 год., чиято лизингова цена
се е задължила да изплати на 23 месечни вноски, всяка от които в различен размер подробно
описана в договора.
Съгласно чл. 12, ал.1 от Договора за лизинг, в случай на неизпълнение на задължението
за плащане на лизингови вноски, лизингодателят има право в съответствие с разпоредбите
на договора, общите условия и действащото законодателство, да обяви месечните вноски за
предсрочно изискуеми, като в ал. 2 е предвидено, че месечните вноски стават предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договора за мобилни услуги.
6
Договорът за лизинг е консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и неформален
договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са
насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещта, предмет на
договора и заплащането на уговореното лизингово възнаграждение не се включва в неговия
фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения. За да
възникне задължението за заплащане на уговореното лизингово възнаграждение,
лизингодателят следва да предаде на лизингополучателя вещта, предмет на лизинговия
договор.
От представения договор за лизинг, приложен в заповедното производство, се установи
по категоричен начин, че ищцовото дружество е предоставило на ответника А. мобилно
устройство SAMSUNG Galaxy А10 32GB Dual Black за предпочетен номер +359*********,
като в договорът е посочена обща лизингова цена на мобилното устройство, дължима чрез
внасяне на определен размер на лизинговата вноска. При изпълнението на насрещната
престация за предаване на лизинговата вещ, правното задължение на лизингополучателя за
заплащане на лизинговото възнаграждение е станало изискуемо. Съгласно чл.342,ал.2 от ТЗ
лизинговите вноски представляват възнаграждение за ползването. Страните са разсрочили
това задължение на 23 лизингови вноски, всяка от които става изискуема при настъпване на
падежа, съгласно уговореното в договора за лизинг, при фактуриране, съгласно сроковете,
условията и начина на заплащане на задълженията на лизингополучателя, в качеството му
на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне
на такива услуги (чл.3, ал.2 от договора за лизинг), а именно въз основа на фактура, която се
издава ежемесечно в срока, указан във фактурата.
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че лизингодателят е изпълнил
задължението си по чл.342, ал.1 от ТЗ да предостави мобилното устройство на
лизингополучателя, като същото е прието от последния без забележки. Поради това за него е
възникнало задължението по чл.345, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД и същият е бил
длъжен да заплаща дължимите лизингови вноски. Същевременно той е бил длъжен по
силата на чл.345, ал.1 от ТЗ да върне мобилното устройство след изтичане на лизинговия
договор, освен в случаите по чл.342, ал.3 от ТЗ. И в двата случая обаче той е бил длъжен да
заплати уговорените в договора лизингови вноски.
Безспорно се установи, че ответницата не е изпълнявала задълженията си по процесния
договор за лизинг, както и по сключените договори за мобилни услуги. От това следва
извода, че за ищеца е възникнало правото да претендира от ответника да му заплати всички
лизингови вноски до края на договорите за лизинг./ Решение № 72/18.07.2017 г. по т. д. №
3310/2015 г., ТК, ІІ т. о. на ВКС/.
В исковата молба ищецът посочва, че сумата от 233,44 лева е формирана от сбора на
останалите 18 дължими вноски по договора за лизинг, които са предсрочно изискуеми,
поради прекратяване на договор за лизинг на мобилното устройство от 06.01.2020г. по вина
на лизингополучателя, на основание чл.11, ал.2 и чл.12, ал.2 от Общите условия към
договора за лизинг.
7
Задължението е възникнало в отчетен период 25.08.2020 год.- 24.09.2020 год., посочен
във фактура № **********/ 25.09.2020 год.
При това положение, съдът счита, че след като не са платени дължимите лизингови
вноски в установения общ размер от 233,44 лева по погасителният план по горепосочения
договор за лизинг, предявеният иск за тази сума се явява основателен и следва да бъде
уважен. За да направи този извод, съдът намира, че без значение е фактът дали неплатените
лизингови вноски са обявени за предсрочно изискуеми, както и дали договорите за мобилни
услуги са били законосъобразно прекратени от оператора, тъй като понастоящем е изтекъл
срокът, предвиден за плащане на всички лизингови вноски, и няма данни ответницата А. да
е върнала мобилното устройство на ищеца, като лизингодател, нито е лишена от
възможността да я ползва и при прекратен договор с лизингодателя - ищец. Този факт
следва да бъде съобразен от съда при решаването на спора, с оглед императивното правило
на чл. 235 ал. 3 от ГПК.
III.Относно иска за неустойката
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. Като съгласно цитираната разпоредба кредиторът може да иска обезщетение за
по-големи вреди по общия ред. Материално-правна предпоставка за основателност на
претенцията за неустойка е неизправност на страната, от която се претендира неустойката.
В договорите е уговорено, че неустойка се дължи при прекратяването на договорите за
мобилни услуги по вина на потребителя или при нарушение на задълженията на
потребителя по него. След като Г. А. не е изпълнявала задълженията си за заплащането на
изискуемите абонаментни такси и използвани услуги по договорите за мобилни услуги,
мобилният оператор правилно е начислил процесните неустойки. Нарушение на договорно
задължение е уговорено като самостоятелно основание за възникване на вземане за
неустойка.
Следва да се отбележи, че постигнатата и одобрена на 11.01.2018г. между „Теленор
България" ЕАД и КЗП съдебна спогодба по гр.д. №15539/2014г. и гр. д. № 16476/2014 г. по
описа на Софийски градски съд относно размера на неустойката - не може да надхвърля
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, приложима за заварени и бъдещи
договори на оператора с клиентите-физически лица, предвижда въвеждане на клауза в
горепосочения смисъл в договорите за предоставяне на мобилни услуги от 12.01.2018 г.
В случая неустойката е начислена от ищеца след тази дата и се претендира от него в
трикратният размер на месечните такси, а не се търси неустойка в размер на сумата от
стандартните месечни абонаменти, оставащи до крайния срок на договора. Съгласно
трайната съдебна практика, неустоечна клауза, в която изрично е уговорено, че размерът на
неустойката не може да надвишава три месечни абонаментни такси, не е неравноправна по
смисъла на чл.143 ал.1 т.5 от ЗЗП, доколкото не задължава потребителя да заплати
необосновано висока неустойка.
8
Така начислените неустойки ищецът е редуцирал съгласно спогодба с КЗП до
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти за всяка СИМ карта без ДДС, за
която е налице едностранно предсрочно прекратяване. Предвид това основателен е и
следващият предявен иск от ищеца по чл.92 ЗЗД за сумата 62,61 лв. неустойка по Договор
за мобилни услуги от 06.01.2020 год. за предпочетен номер +359********* и за сумата 101,79
лева, неустойка по Договор за мобилни услуги от 20.12.2018 год. за предпочетен номер
+359********* и Допълнително споразумение към него от 06.01.2020г., поради което следва
да бъде уважен./В тази връзка виж Решение № 260026/03.02.2021г. по в.гр.д.№ 566/2020г.
на ОС-В../
IV. Относно иска за разликата между цената на устройствата без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена.
По отношение на претенцията на ищцовото дружество, касаещо сумата 63,89 лв.,
представляваща разлика в цената на мобилно устройство марка SAMSUNG Galaxy А10
32GB Dual Black, с предпочетен номер +359*********, и сумата 39,29 лв. - разлика в цената
на мобилно устройство ALCATEL 1 Dual Gold, с предпочетен номер +359*********,
дължими суми за разлика между цената на устройствата без абонамент и преференциалната
обща лизингова цена, съдът намира същата за доказана.
В договора за мобилни услуги от 20.12.2018 год. за предпочетен номер +359********* и
Допълнително споразумение от 06.01.2020 год. към него за мобилно устройство ALCATEL 1
Dual Gold и в договора за мобилни услуги от 06.01.2020 год. за предпочетен номер
+359********* за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А10 32GB Dual Black са посочени
стандартните цени на устройствата, без абонамент, преференциалните цени на които са
предоставени и направените отстъпки от оператора.
Следователно за претендираните от ищеца суми в размер на 63,89 лева,
представляваща разлика в цената на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А10 32GB
Dual Black, за предпочетен номер +359********* и за 39,29 лева, представляваща разлика в
цената на мобилно устройство ALCATEL 1 Dual Gold, за предпочетен номер +359*********,
иска в тази част следва да се уважи.
След като потребителят нито е изпълнил задължението си за плащане на
абонаментните такси, нито е върнал мобилните устройства, нито е заплатил в пълен размер
лизинговите вноски, то без основание е тази значителна отстъпка от пазарната цена на
устройството, поради което е претендираната разлика в цената не е неравноправна клауза по
смисъла на чл.143 ал.1 т.5 ЗЗП. Устройствата са му предоставени по повод и поради това, че
ответникът е избрал „Теленор България“ ЕАД (сегашно наименование „Йеттел България“
ЕАД) за свой доставчик на мобилни услуги. При положение, обаче, че е променил
решението си и е преустановил изпълнението на задълженията си по договорите,
необосновано е да се ползва от преференциите на лоялните клиенти за закупуване на
устройства на специални, по-ниски цени. Ето защо тази клауза от договора също не води до
заключение за възлагане на необосновано високи тежести върху потребителя, а
възстановява баланса в отношенията.
9
V.РАЗНОСКИ:
Ищецът претендира разноски в заповедното производство в общ размер от 385,00 лв.,
от които: 25,00 лв. заплатена държавна такса и 360,00 лв. адвокатски хонорар, както и
955,00 лв. разноски в исковото производство, от които: 75,00 лв. заплатена държавна такса,
480,00 лв. с ДДС адвокатски хонорар и 400,00 лв. за особен представител, съгласно
приложените по делото платежни документи.
Съгласно константната практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответникът Г. Б. А. следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното
производство по ч.гр.д.№ 1160/2022г. по описа на РС-Б.С. в общ размер от 385.00 лв.
При този изход на процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът А. ще следва да
заплати на ищеца направените в настоящото исково производство разноски в общ размер от
955,00 лв.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Б. А. с ЕГН ********** и адрес:
гр. Б.С., обл.В.,ул.“Г.“ № 5, че СЪЩАТА ДЪЛЖИ на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ (предишно
наименование „Теленор България“ ЕАД) с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.С., район „Младост”, ж.к.Младост 4, Бизнес парк С., сграда 6, чрез адв.Л. Г.
от САК, със съдебен адрес гр.С., бул.“България“ № 56А, ет.3, офис № 3, на основание чл.422
от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр.чл.79 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД, чл.342 от ТЗ
и чл.86 от ЗЗД, общата сума от 713,96 лева, от която: 212,94 лв. за неплатени месечни
абонаменти такси и използвани услуги за минал период, посочени във фактура №
**********/25.09.2020 г., ведно със законна лихва върху нея, считано от датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 16.09.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата, 62,61 лв. дължима неустойка по Договор за мобилни услуги от 06.01.2020 год. за
предпочетен номер +359*********, за отчетен период 25.08.2020 год. до 24.09.2020г. отразен
във фактура № **********/25.09.2020 год., 63,89 лева представляваща разлика между
стандартната цена на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А10 32GB Dual Black и
заплатената от ответницата А. при предоставянето на устройството до крайният срок на
договор за мобилни услуги от 06.01.2020 год. за предпочетен номер +359*********, 233,44
лева, за неплатени лизингови вноски по договор за лизинг на мобилно устройство
SAMSUNG Galaxy А10 32GB Dual Black от 06.01.2020 год., 101,79 лева, дължима
неустойка по договор за мобилни услуги от 20.12.2018 год. за предпочетен номер
+359********* и допълнително споразумение към него от 06.01.2020г. за отчетен период
25.08.2020 год. до 24.09.2020г. отразен във фактура № **********/25.09.2020 год., 39,29
лева, представляваща разлика между стандартната цена на мобилно устройство
10
ALCATEL 1 Dual Gold и заплатената от ответницата А. при предоставянето на
устройството до крайният срок на договор за мобилни услуги от 20.12.2018 год. за
предпочетен номер +359********* и допълнително споразумение от 06.01.2020г. към него, за
които суми е издадена в полза на ищеца Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 592/21.09.2022г. по ч.гр.дело № 1160/2022г. по описа на Районен съд гр.
Б.С..
ОСЪЖДА Г. Б. А. с ЕГН ********** и адрес: гр. Б.С., обл.В.,ул.“Г.“ № 5, ДА
ЗАПЛАТИ на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ (предишно наименование „Теленор България“ ЕАД)
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., район „Младост”, ж.к.Младост
4, Бизнес парк С., сграда 6, чрез адв.Л. Г. от САК, със съдебен адрес гр.С., бул.“България“ №
56А, ет.3, офис № 3, направените деловодни разноски по исковото производство по гр.д.№
443/2023г. по описа на РС-Б.С. в общ размер от 955,00 лв., както и сторените от ищеца в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 1160/2022г. по описа на РС-Б.С. разноски в общ
размер от 385.00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от
уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 1160/2022 г.
по описа на РС-Б.С..
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
11