Р Е
Ш Е Н
И Е № 261470
гр.
Пловдив, 30.11.2020 г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХгр. с., в публично съдебно заседание
на първи октомври през две хиляди и двадесета година
Председател: Димитрина
Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 4322 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск
по чл. 422 от ГПК вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 и чл. 274, ал. 2 от КЗ (отменен) от ЗД „Евроинс”АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул.
Христофор Колумб № 43, представлявано от ........... Й.Ц. и Р.Б.чрез ..... А.против
А.В.К. с ЕГН ********** с адрес ***1 за признаване за установено, че ответника дължи
на ищеца сумата от 10000 лева. - застрахователно обезщетение за
настъпило застрахователно събитие и изплатена щета, ведно със законната лихва
от датата на подаването на заявлението в съда до окончателното й изплащане. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на 15.08.2015 г. при управление на
лек автомобил марка „БМВ“ модел .... рег. № ....... с несъобразена скорост и
като неправоспособен водач ответникът причинил ПТП, вследствие на което
настъпила средна телесна повреда на колоездача Б.И.Т., движещ се пред
автомобила в същата посока и пътна лента. Във връзка с процесното ПТП било
образувано срещу ответника наказателно производство, което завършило със
споразумение одобрено от съда, съгласно което той се признал за виновен в
извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, предложение 7-мо, б. „А“,
предложение 2-ро във връзка с ал. 1, б. „В“, предложение 2-ро във връзка с чл.
342, ал. 1 от НК. Към датата на ПТП гражданската отговорност на ответника за
причинените от него имуществени и неимуществени вреди по повод управление на
гореописания лек автомобил била застрахована по договор за задължителна
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите сключен с ищеца във
формата на застрахователна полица № .........../19.02.2015 г. като на това
основание била ангажирана и отговорността на застрахователя по този договор и
същият бил осъден с влязло в сила
съдебно решение да заплати на пострадалото при ПТП лице обезщетение в размер на
101184.69 лева, сума в какъвто размер дружество изплатило на третото пострадало
лице Б.Т.И., с оглед на което дружеството има регрес срещу застрахования за това което е изплатил.
В депозирания в срока по чл. 131 от ГПК отговор ответникът оспорва
иска.
Предвид събраните доказателства съда намира от правна страна
следното:
От представените писмени доказателства- протокол № .../23.12.2015 г.
по НОХД .../2015 г. на ... е видно, че на 23.12.2015 г. е одобрено от съда
споразумение между ответника и прокуратурата, по силата, на което К. е признат
за виновен в извършване на деяние-управление на МПС-БМВ на 15.08.2015 г. по ул.
...... в гр. ......., при което е нарушил правилата на ЗДвП –управлявал под
въздействие на алкохол, с несъобразена скорост и в резултат на това е причинил
по непредпазливост на Б.Т.И.-телесни повреди-двустранен вневмоторакс, счупване
на множество ребра и гръбначни прешлени, счупване на лявата ключица и лявата
малкопицялна кост.
От приложената преписка по щета № ........../22.03.2016 г. е видно,
че на 21.03.2016 г. пострадалия И. е отправил искане към ищеца за заплащане на
обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер от 120 000 лв.
От приложените решения от 12.05.2017 г. на СГС и от 25.04.2018 г. на
САС е видно, че с влязло в сила решение на съда ищеца е осъден да заплати на
пострадалия Б.Т.И. сумата от 80000 лв. за претърпените от него неимуществени
вреди в следствие настъпилото ПТП на 15.08.2015 г., както и разноски. В
проведеното съдебно производство ответника е участвал като трето лице помагач.
От представеното платежно нареждане от 03.07.2017 г. и заключение по
извършена ССЕ от 22.07.2020 г. е видно, че ищеца е изплатил на пострадалия И.
на 03.07.2017 г. сумата от 95254,69 лв. по образуваната щета №
........../22.03.2016 г.
От представената справка в Гаранционен фонд от 14.03.2019 г. и
регресна покана 14.08.2018 г., обратна разписка от 27.08.2018 г. е видно, че
към 15.08.2015 г. за управлявания от ответника лек автомобил, участвал в ПТП, е
имало валидносключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ЗД „Евроинс“ АД.
До ответника е отправена покана на 27.08.2018 г. за заплащане на изплатеното от
застрахователя на пострадалия обезщетение.
От приложеното ч. г. д. 16086/2018 г. на ПРС е видно, че вземането
от 10000 лв.-предмет на спора е притендирано по реда на чл. 410 от ГПК,
издадена е заповед за изпълнение и същата е връчена по реда на чл. 47 от ГПК.
Предвид установените факти съда намира от правна страна следното.
Предвид проведеното предходно
заповедно производство, приложено към настоящето дело, и дадените указания по
него съдът намира, че се касае за предявен иск по чл. 422 от ГПК. Макар и в
доклада по делото да е посочено, че се касае за предявен иск по чл. 274, ал. 1,
т. 1 и чл. 274, ал. 2 от КЗ (отменен), настоящия съдебен състав намира, че добавянето
на чл. 422 от ГПК към вече определената правна квалификация на спора не води до
съществено изменение на същата, тъй като не влияе върху определената и
разпределена доказателствена тежест, а оттам и не пречи на произнасянето на
съда по формалноопределената такава при постановяване на решението. В тази
връзка съдът намира, че предвид начина на връчване на заповедта за изпълнение
ищеца има правен интерес от предявяване на настоящия положителен установителен
иск и същият се явява допустим.
С оглед наведените твърдения от ищеца и направеното оспорване от
ответиника съдът намира, че, съобразно разпоредбата на чл. 274,
ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (отм.); уважаването на предявената
притенция е обусловено от установяване на факти сочещи управление от застрахования
към момента на настъпване на ПТП на моторното превозно средство след употреба
на алкохол, наличие на договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, осъществен деликт от застрахованото лице,
и изплащането на обезщетение от застрахователя на увреденото лице за
причинените на последния вреди от деликта. Съдът счита, че всички изброени
предпоставки от фактическия състав на предявения иск се доказват от събраните
по делото доказателства. На първо място, от ангажираниет писмени документи
безспорно се установява съществуването на застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
между дружеството-ищец като застраховател и ответника. По делото се доказва и фактическия състав на
деликта-ответникът е предизвикал ПТП като водач на лекия автомобил и при
управлението му в пияно състояние , нарушавайки правилата за движение по
пътищата, вследствие на което по непредпазливост е причинил на телесни повреди
на Б. И.. За това деяние на ответника има одобрено споразумение от наказателн
съд, което има сила на влязла в сила присъда и съгласно чл. 300 от ГПК е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските
подледици от деянието относно това-извършено ли е деянието, неговата
противоправност, вината на дееца и настъпилите съставомерни вреди. С оглед
приложените писмени доказателства-решения на СГС и САС и изготвеното заключение
по извършената ССЕ, която се кредитира изцяло от съда като компетентно
осъществено съдът намира за доказана и последната предпоставка от фактическия
състав на иска, а именно-изплащането на обезщетение от застрахователя на
увреденото лице за причинените на последния вреди от деликта. Решенията са
постановени в производство, в което е участвал ответника и същият се явява
обвързан от тях.
Предвид гореизложеното съдат намира, че за ищеца-застраховател е
възникнало правото на регрес срещу ответника за изплатеното застрахователно
обезщетение на увреденото лице , което е в размер на 80000 лв.-главница,
законна лихва и разноски. Тъй като не се твърди и не доказва ответника да е
осъществил плащане на дължимия размер, за което е бил надлежно поканен, и претендираната
от ищеца главница попада в рамките на установения размер на заплатеното
обезщетение, то процесния иск, се явява доказан по своето основание и размер и следва
да бъде уважен изцяло. Върху главницата следва да се начисли и законна лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда-09.10.2018
до окончателното й издължаване.
С оглед изхода на делото съда намира, че на ищеца се дължат разноски
съобразно представения списък и доказателства за сторени такива в размер от 470
лв. за деловодни разходи и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение по
настоящето производство и 200 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение по заповедното производство по ч. г. д. 16086/2018 г. на ПРС. На
ответника разноски не се дължат.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че А.В.К. с ЕГН ********** с адрес ***1 дължи на ЗД „Евроинс”АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. Христофор
Колумб № 43, представлявано от ........... Й.Ц. и Р.Б.сумата от 10000 (десет
хиляди) лева - застрахователно обезщетение за настъпило
застрахователно събитие на 15.08.2015 г. и
изплатена щета, ведно със законната лихва от 09.10.2018 г. датата на подаването
на заявлението в съда до окончателното.
ОСЪЖДА А.В.К. с ЕГН ********** с адрес ***1 да заплати на ЗД „Евроинс”АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул.
Христофор Колумб № 43, сумата от 620 лв. (шестстотин и двадесет лева) за
разноски по настоящето производство и
сумата от 250 лв.(двеста и петдесет лева) разноски за производството по ч. г.
д. 16086/2018 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския
окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.
СЪДИЯ:
/п./ ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
Вярно с
оригинала!
ММ