№ 227
гр. П., 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20231230101426 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 ГПК.
Ищецът – „Т. С.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Я.“ №
23Б, ЕИК ***, твърди, че в периода месец 06.2018 г. – месец 04.2020 г. е доставил на
ответника топлинна енергия за топлоснабден имот в гр. С., ж.к. „И.“, бл. 71, вх. В,
помещение в подблоковото пространство, с аб. № 342137 и с инст. № **********.
Пояснява, че между тях не е бил сключван договор, поради което ответникът
неоснователно се е обогатил в резултат на така доставената топлоенергия. Изтъква, че
общата стойност на доставката е 1 357,21 лв., като в тази връзка, за периода месец
06.2018 г. – месец 02.2020 г., се дължат и 29,12 лв. – стойност за дяловото
разпределение на топлинната енергия. Поддържа, че поради неплащане на тези главни
задължения в срок се следват и мораторни лихви, равняващи се на: 246,88 лв. – за
първата главница, начислена от 31.07.2018 г. до 21.07.2021 г., и 6,96 лв. – за втората
главница, начислена от 31.07.2018 г. до 21.07.2021 г. Уточнява, че за тези вземания е
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но срещу нея е постъпило
възражение, поради което иска да бъде признато за установено тяхното съществуване.
Претендира и съдебни разноски.
Ответникът – „А. Б.“, със седалище и адрес на управление в с. С., общ. П., ул.
„С.“ № 4, ЕИК ***, намира ищцовите претенции за неоснователни и настоява за
тяхното отхвърляне. Излага доводи, че не е ползвал сочената от ищеца топлоенергия в
1
процесния обект, като през исковия период самият имот е бил отдаден под наем.
Третото лице – „Б.“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Б.
Б.“ № 85, ЕИК ***, конституирано като помагач на ищеца, не изразява конкретно
становище по съществото на спора.
Съдът приема следното:
1. Предварителни въпроси:
Предмет на разглеждане са установителни искове с правна квалификация по:
- чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 59 ЗЗД – за главниците, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в първоначално
сезирания съд – 27.07.2021 г., до погасяването, и
- чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за мораторните
лихви.
За вземанията по така предявените искови претенции е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 466 от 22.06.2023 г. по ч. гр. д.
№ 836/23 г. на Районен съд – гр. П..
Срещу цитираната заповед, в рамките на 1-месечния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК,
е постъпило възражение от ответника, имащ качеството на длъжник в заповедната
процедура.
Ето защо и обсегът на сегашния исков процес включва проверка на
предпоставките от фактическите състави, които пораждат задълженията, и
съобразяването им на фона на установените обстоятелства и на приложимия закон.
2. Относно исковете за главниците:
Уважаването на главните искови претенции е предпоставено от кумулативната
даденост на съответните законови изисквания, произтичащи от приложимата
материалноправна разпоредба (чл. 59 ЗЗД), а именно: 1/ обедняване на ищеца чрез
доставянето на сочената топлинна енергия в полза на ответника, включително и на
услугата „дялово разпределение“; 2/ обогатяване на ответника чрез консумирането на
тази енергия и ползването на визираната услуга; 3/ връзка между обедняването и
обогатяването, съгласно която те произтичат от едни и същ факт или от обща група
факти; 4/ липса на друга възможност за защита на обеднелия.
Правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковия
граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), възлагат на ищеца да установи положителните
предпоставки, пораждащи претендираните главни вземания, а ответникът е нужно да
докаже, че е погасил същото.
С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, са отделени за
ненуждаещи се от доказване признатите от страните обстоятелства, че ответникът е
собственик на обекта, до който се отнасят ищцовите претенции, от месец 05.2018 г.
2
Последното се потвърждава и от приобщените към доказателствения материал
постановление за възлагане на недвижим имот с № 7-0078/09.05.2018 г. на
Председателя на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките
(вписано в Службата по вписванията – гр. С.) и приемо-предавателен протокол между
синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност и ответното
дружество.
Не се спори между ищеца и ответника и по това, че те не са сключвали писмен
договор за доставка на топлоенергия по отношение на процесния имот, както е
предвидено в чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди на дружеството ищец.
Съгласно приложените към исковата молба протокол от 10.06.2002 г. и договор с
№ 1748 от 05.09.2002 г., етажните собственици на сградата, в която е ситуиран и
имотът, собственост на ответника, са възложили на третото лице-помагач
извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода.
Ищцовото дружество е представило и фактурите, ведно с известията към тях,
отнасящи се до доставката на претендираното количество топлинна енергия, в които е
отразено, че неин получател е ответникът.
От заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза става ясно, че:
- В счетоводството на ищеца са отразени неплатени данъчни фактури,
касаещи доставка на топлоенергия за процесния обект през исковия период, в общ
размер на 1 386,40 лв., от които 1 357,21 лв. – за доставена топлоенергия, и 29,19 лв. –
за услугата „дялово разпределение“.
- Обсъжданите фактури не са осчетоводени при ответника.
- Общото задължение на ответното дружество за доставена топлинна
енергия, съобразно топлоенергията по отчет, разпределена от третото лице-помагач, и
действащите цени на ищеца, през исковия период е 1 320,15 лв.
По делото е назначена и съдебно-техническа експертиза, от чието заключение се
изяснява, че:
- В рамките на исковия период в обекта на ответника е била консумирана
топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, както и такава за битова гореща вода,
чиято обща реална стойност е 1 320,15 лв., от които 799,39 лв. – за отопление, отдадено
от сградната инстанция, и 520,76 лв. – за битова гореща вода.
- Вноските за дяловото разпределение на топлинната енергия, припадащи
се на имота, за времето от месец 06.2018 г. до месец 02.2020 г. са с обща величина от
29,12 лв.
- Отчитането на доставената топлоенергия е станало чрез технически
средства, които успешно са издържали метрологична проверка.
Експертните заключения подлежат на кредитиране, тъй като не са били
3
оспорени от никоя от страните, а също така са пълни, подробно мотивирани и не се
опровергават от останалия доказателствен материал.
Разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се
извършва по система за дялово разпределение (чл. 139, ал. 1 ЗЕ). Топлинната енергия
за отопление на сграда-етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Топлинната енергия за отопление
на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти (чл. 145, ал. 1 ЗЕ). Продажбата на топлинна енергия за стопански
нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност
(чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ). Потребител на енергия или природен газ за стопански нужди е
физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и
лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет (§ 1, т. 43 от ДР на ЗЕ).
Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
небитови нужди, е необходимо между страните да се сключи писмен договор.
В обобщение на казаното дотук се налага изводът, че липсата на валиден
договор между ищеца и ответника, при доказано от последния ползване на топлинна
енергия в процесния обект, означава, че по този повод той се е обогатил неоснователно
със стойността на ползваната топлоенергия от 1 320,15 лв. Установяването на факта за
погасяването на тази сума е в тежест на ответника, който не е провел подобно
доказване. Ето защо и първият главен иск се явява основателен до посочената парична
величина. Не е опора за друг извод договорът за наем от 03.10.2019 г., представен с
отговора на исковата молба, според който ответното дружество е отдало имота под
наем на друг субект – „С. Е. Д. М.“ ЕООД, за срок от 4 години. Това е така по три
причини. Първо, ответникът не е провел доказване, че визираното дружество
действително е ползвало имота през периода на първата главна ищцова претенция,
доколкото сключването на наемна сделка не е равнозначно на действително
ползването на наетата вещ. Второ, наемателят поначало дължи на наемодателя всички
разходи за ползването на наетия обект, включително и за топлоснабдяването му (чл.
232, ал. 2 ЗЗД). Трето, коментираният наемен договор има действие само между
субектите, които са го сключили (чл. 21 ЗЗД), и съответно не може да бъде
противопоставян на ищеца по сегашното дело.
Неоснователна обаче е главната претенция за заплащане на начислените суми за
дялово разпределение. След като между страните няма сключен писмен договор,
общите условия на ищцовото дружество, които предвиждат, че таксите за дялово
4
разпределение се заплащат от потребителите на същото, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение, не обвързват
ответника. Същевременно няма доказателства по делото ищецът да е заплатил
съответните суми за дялово разпределение на третото лице-помагач, извършило тази
дейност в случая, поради което не може да се приеме, че ответникът се е обогатил със
спестяване на такъв разход, респективно, че ищецът е обеднял с осъществяването му.
3. Относно исковете за мораторните лихви:
За да бъдат уважени лихвените претенции, е нужно: 1/ да съществува изискуемо
главно вземане и 2/ в неговото погасяване да е допусната забава (чл. 86, ал. 1, изр. 1
ЗЗД).
Щом като възникването на вземането за закъснителната лихва предполага
съществуването на главен дълг, значи между тях има връзка на зависимост от
положителен тип, при която мораторната лихва се намира в положение на акцесорност
спрямо лихвоносното задължение.
В този смисъл несъществуването на вземането по втория главен иск обуславя
отхвърляне и на иска за лихвата, свързана с тази главница.
Не може да бъде уважена и лихвената претенция за първата главница. За
заплащането на сума, дължима при неоснователно обогатяване, липсва предвиден срок
за изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава след покана от кредитора (чл.
84, ал. 2 ЗЗД). В настоящия казус не се констатира надлежното отправяне на покана,
доколкото представената такава с исковата молба не е била връчена на ответното
дружество, а е била върната в цялост на ищеца, като неин подател, от пощенската
служба.
4. Относно съдебните разноски:
Изходът от спора предоставя право на съдебни разноски и на двете насрещни
страни (чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК).
Според т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/13 г.,
ОСГТК на ВКС, съдът, разглеждащ иска по чл. 422 ГПК, трябва да извърши
диференцирано произнасяне по разноските за заповедното и за исковото производство.
В този смисъл отговорността за разноски на ответника към ищеца, съразмерно с
уважената част от исковете, се разпределя по следния начин:
- 66,64 лв. – за заповедната процедура, формирани на базата на: 32,80 лв. –
заплатена държавна такса, и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено от
заповедния съд, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26, предл. 2 от Наредбата
за заплащането на правната помощ (приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г.), и
- 1 119,94 лв. – за исковия процес, определени на основата на: 171,49 лв. –
заплатена държавна такса, 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено от
5
съда, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, и 1 120 лв. – заплатени възнаграждения за вещи лица.
Ответникът не е направил искане за присъждане на съдебно-деловодни разходи,
нито е ангажирал доказателства за реалното извършване на такива.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че „А. Б.“, със
седалище и адрес на управление в с. С., общ. П., ул. „С.“ № 4, ЕИК ***, дължи на „Т.
С.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, ЕИК ***,
следната сума, включена в предметния обхват на Заповедта за изпълнение по чл. 410
ГПК с № 466 от 22.06.2023 г., издадена по ч. гр. д. № 836/23 г. на Районен съд – гр. П.,
а именно: 1 320,15 лв. – главница, представляваща общ размер на неплатена цена за
доставена топлоенергия, за периода месец 06.2018 г. – месец 04.2020 г., за
топлоснабден имот в гр. С., ж.к. „И.“, бл. 71, вх. В, помещение в подблоковото
пространство, с аб. № 342137 и с инст. № **********, ведно със законната лихва,
считано от 27.07.2021 г. до погасяването, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата
над така уважената му част до неговия пълен претендиран размер от 1 357,21 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Т. С.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр.
С., ул. „Я.“ № 23Б, ЕИК ***, предявени срещу „А. Б.“, със седалище и адрес на
управление в с. С., общ. П., ул. „С.“ № 4, ЕИК ***, с които се претендира да бъде
признато за установено по чл. 422 ГПК, че последното дължи на първото и
следните суми, попадащи в обсега на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 466
от 22.06.2023 г., издадена по ч. гр. д. № 836/23 г. на Районен съд – гр. П., а именно:
- 246,88 лв. – мораторна лихва, начислена върху горепосочения главен
дълг от 1 357,21 лв., за периода от 31.07.2018 г. до 21.07.2021 г.;
- 29,12 лв. – главница, представляваща стойност за дялово разпределение
на топлинна енергия, дължима във връзка с описания по-горе топлоснабден обект, за
периода месец 06.2018 г. – месец 02.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
27.07.2021 г. до погасяването;
- 6,96 лв. – мораторна лихва, начислена за периода от 31.07.2018 г. до
21.07.2021 г., върху последното посочено главно вземане от 29,12 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „А. Б.“, със седалище и адрес на
управление в с. С., общ. П., ул. „С.“ № 4, ЕИК ***, да заплати на „Т. С.“ ЕАД, със
6
седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, ЕИК ***, съдебни разноски,
пропорционално на уважената част от разгледаните искове, както следва:
- 66,64 лв. – общ размер на разноските, дължими за заповедното
производство (ч. гр. д. № 836/23 г. на Районен съд – гр. П.), и
- 1 119,94 лв. – общ размер на разноските, дължими за
първоинстанционното исково производство (гр. д. № 1426/23 г. на Районен съд – гр.
П.).
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице „Б.“ ООД, със
седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Б. Б.“ № 85, ЕИК ***, което е
конституирано като помагач на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7