№ 2065
гр. София, 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110164798 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. вр. с чл. 124 от ГПК .
Образувано е по искова молба на Т. К. Й., с ЕГН: ********** срещу
„Стамп - гард“ АД, с ЕИК: *********, с която се иска 1/ да бъде признато за
незаконно уволнението на Т. К. Й., извършено със заповед № 58/28.09.2023 г.,
връчена на 29.09.2023 г., и същото да бъде отменено; 2/ Т. К. Й. да бъде
възстановен на заеманата длъжност „охранител“ при „Стамп - гард“ АД при
условията от преди уволнението и 3/ да бъде осъден „Стамп - гард“ АД да
заплати на ищеца обезщетение за оставането му без работа в периода от
28.09.2023 г. до 28.03.2024 г. в размер на 6000 лева / 6 месеца по 1000 лева/.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е работил по трудово
правоотношение /ТПО/ при ответника въз основа на трудов договор № 500 от
14.02.2023 г. като последно е заемал длъжността „охранител“, с място на
работа гр. София и код по НКПД 54141007. Твърди се също, че трудовото
правоотношение било прекратено със заповед № 58/28.09.2023 г. – без
мотиви в срока за изпитване.
Според ищеца обаче заповедта била незаконосъобразна. В тази връзка
ищецът на първо място твърди, че заповедта била с правно основание по чл.
71, ал. 1 от КТ – в срока за изпитване, уговорен в полза на работодателя.
Посоченото основание обаче нямало как да намери приложение при ищеца,
доколкото трудовият договор бил сключен през м. февруари, съответно
уговореният срок на изпитване от шест месеца изтичал през м. август и към
м. септември, когато и трудовото правоотношение било прекратено, вече бил
1
изтекъл.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
Представени са писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника „Стамп - гард“ АД, чрез адв. С.
Г., е депозиран писмен отговор, с който исковете претенции се оспорват.
Посочва се, че действително между страните бил сключен трудов договор №
500 от 14.02.2023 г. По силата на същия ищецът бил назначен на длъжността
„портиер“, доколкото към момента нямал необходимите документи за
длъжността „охранител“. Впоследствие обаче ищецът бил преназначен на
длъжността „охранител“ – по силата на заповед № 1/12.04.2023 г. – като било
увеличено и трудовото му възнаграждение на 1000 лева.
След преназначаването си обаче ищецът ползвал многократно отпуск за
временна неработоспособност. В тази връзка и работодателят решил да
прекрати трудовото правоотношение, което и действително било сторено със
заповед № 58/28.09.2023 г., връчена на 29.09.2023 г. – чрез куриер.
Впоследствие – на 10.10.2023 г. отново чрез куриер на ищеца била върната и
надлежно оформената му трудова книжка.
Излагат се доводи, че трудовото правоотношение било прекратено
законосъобразно в срока за изпитване.
Това било така, доколкото на първо място договорът бил със срок на
изпитване от шест месеца в полза на работодателя, което давало право на
ответника да го прекрати по всяко време в рамките на този срок и без да
излага мотиви за това.
В настоящия случай този срок бил спазен, доколкото следвало да тече
от датата на преназначаване на ищеца на длъжността „охранител“ – т.е. от
12.04.2023 г.
Дори да се приеме, че този срок е започнал да тече още от датата на
първоначалния договор обаче, то съгласно чл. 70, ал. 4 от КТ – същият не бил
текъл във времето, когато ищецът ползвал отпуск. В случая ищецът бил в
болничен отпуск от 20.04.2023 г. почти без прекъсване до 23.09.2023 г.,
поради което и не изпълнявал реално възложената му работа.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени изцяло.
С отговора са представени писмени доказателства.
В открито съдебно заседание ищецът редовно призован – не се явява, не
се явява и процесуалният му представител.
Процесуалният представител на ответната страна излага доводи за
неоснователност на претенциите и иска същите да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено следното:
Страните по делото не спорят, а и от представения трудов договор №
500/14.02.2023 г. се установява, че ищецът е работил по трудово
2
правоотношение при ответника като е бил назначен на длъжността „портиер“
с код по НКПД 9621009. Съгласно трудовият договор работникът е постъпил
на работа на 15.02.2023 г. при трудово възнаграждение от 780 лева месечно.
Освен това договорът предвижда срок на изпитване с продължителност от
шест месеца, уговорен в полза на работодателя, което обстоятелство се
твърди и в исковата молба.
Видно от заповед за изменение на трудово правоотношение №
1/12.04.2023 г. ищецът Т. Й. е преназначен от длъжност „портиер“ на
длъжност „охранител“ с код по НКПД 54141007 при месечно възнаграждение
от 1000 лева, считано от 12.04.2023 г.
От болничен лист № Е20231241368 от 24.04.2023 г. се установява, че
ищецът е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност в периода от
20.04.2023 г. до 24.04.2023 г. /5 дни при домашен амбулаторен режим/
По делото е представен болничен лист № Е20231166624 от 26.04.2023 г.,
съгласно който ищецът Т. Й. е бил в отпуск поради временна
нетрудоспособност в периода от 24.04.2023 г. до 26.05.2023 г. /33 дни при
домашен амбулаторен режим – болничният разрешен от ЛКК/.
Налице е и последващ болничен лист № Е20231157786 от 29.05.2023 г.,
видно от който ищецът е в отпуск поради временна нетрудоспособност в
периода от 27.05.2023 г. до 25.06.2023 г. /30 дни при домашен амбулаторен
режим – болничният разрешен от ЛКК/.
Ищецът е ползвал болничен отпуск съгласно болничен лист №
Е20232027807 от 26.06.2023 г. поради временна нетрудоспособност в периода
от 26.06.2023 г. до 25.07.2023 г. /30 дни при домашен амбулаторен режим –
болничният разрешен от ЛКК/.
Налице е и последващ болничен лист № Е20232027999 от 24.08.2023 г.,
видно от който ищецът е в отпуск поради временна нетрудоспособност в
периода от 26.07.2023 г. до 24.08.2023 г. /30 дни при домашен амбулаторен
режим – болничният разрешен от ЛКК/.
По делото е представен болничен лист № Е20232453016 от 24.08.2023 г.,
съгласно който ищецът Т. Й. е бил в отпуск поради временна
нетрудоспособност в периода от 25.08.2023 г. до 23.09.2023 г. /30 дни при
домашен амбулаторен режим – болничният разрешен от ЛКК/.
Съгласно последния болничен лист № Е20232453193 от 25.09.2023 г.
ищецът Т. Й. е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност в периода
от 24.09.2023 г. до 13.10.2023 г. /20 дни при домашен амбулаторен режим –
болничният разрешен от ЛКК/.
По делото са налице данни, че всички болнични листове са надлежно
обявени в НОИ, като няма данни някой от тях да е анулиран или обжалван.
По всички болнични листове ищецът е с диагноза „недесцендиране на
тестиса, едностранно“ като общо по всички болнични листове /шест на брой
без последния/ са ползвани 158 календарни дни отпуск поради временна
нетрудоспособност.
Видно от заповед № 58/28.09.2023 г. трудовото правотношение на
3
ищеца е прекратено на основание чл. 71, т. 1 от КТ – по инициатива на
работодателя в срока за изпитване. Заповедта е връчена на ищеца чрез куриер
– на 29.09.2023 г.
По делото ищецът е представил фиш за работна заплата от м.март 2023
г., съгласно който основната му заплата е 1000 лева брутно. Представена е и
трудова книжка, съгласно която ищецът е работил при ответното дружество
от 15.02.2023 г. първоначално на длъжност „портиер“ първо с възнаграждение
от 780 лева, впоследствие от 1000 лева, а след това от 12.04.2023 г. на
длъжност „охранител“ до 28.09.2023 г., когато договорът е прекратен.
Ищецът не е представил трудовата си книжа за констатация, нито копия
от последващи страници от същата с оглед доказване оставането си без
работа. От своя страна ответникът не е представил длъжностна
характеристика за длъжността „портиер“ – независимо от дадените на
страните с доклада по делото указания.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.
3 от Кодекса на труда. В доказателствена тежест на ищеца е да докаже
наличието на трудово правоотношение с ответника, както и прекратяването
на същото.
От своя страна ответникът следва да установи, че трудовото
правоотношение с ищеца е било прекратено законосъобразно – при спазване
на изискванията на трудовото законодателство.
По допустимостта:
Настоящият състав намира предявените искове за допустими. В тази
връзка на първо място следва да се отбележи, че действително съгласно
разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ исковете по спорове за прекратяване
на трудовото правоотношение се предявяват в двумесечен срок. Съгласно ал.
2 на същия законов текст срокът тече от деня, в който на работника или
служителя е била връчена съответната заповед, а при искове относно
прекратяване на трудовото правоотношение – от деня на прекратяването.
Посоченият двумесечен срок обаче е давностен, а не преклузивен. В
тази връзка и въпросът дали същият е спазен подлежи на преценка при
разглеждане на спора по същество и то само при направено изрично
възражение от ответника – по арг. от чл. 120 от ЗЗД /така Определение №
667/05.08.2019 г. по в.ч.гр.д. № 492/2019 г. на Пернишкия ОС/.
По основателността:
Както се посочи и по-горе съгласно чл. 358, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 от КТ
прекрятяването на трудовото правоотношение подлежи на оспорване с иск
пред съда в двумесечен срок от настъпването му. В случая срокът е спазен,
доколкото заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение от
28.09.2023 г. и е връчена на ищеца на 29.09.2023 г. Исковата молба от своя
страна е с вх. № 340067/27.11.2023 г.
Посочената заповед № 58/28.09.2023 г. съдът намира и за редовно
4
връчена на ищеца – по куриер срещу подпис, което обстоятелство не е
оспорено от ищеца т.е. трудовото правоотношение е прекратено, считано от
29.09.2023 г.
В случая са налице два основни спорни въпроса предвид доводите в
исковата молба – дали при прекратяване на трудов договор в срока на
изпитване работодателят дължи да изложи мотиви в заповедта за уволнение и
дали е изтекъл срокът за изпитване предвид ползвания от работника
болничен отпуск от 158 календарни дни.
Съгласно чл. 71, ал. 1 от КТ до изтичане на срока за изпитване страната,
в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвествие. От
своя страна разпоредбата на чл. 70, ал. 4 от КТ предвижда, че в срока за
изпитването не се включва времето, през което работникът или служителят е
бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е
изпълнявал работата, за която е сключен договорът.
Налице е трайната съдебна практика, съгласно която трудовият договор
със срок за изпитване в полза на работодателя цели да провери годността на
работника да се справи с възложената работа. В рамките на срока за
изпитване работодателят трябва да направи преценка удовлетворен ли е от
качествата на работника и от нивото на изпълнение на задълженията му.
Преценката на работодателя се извършва свободно, не се мотивира и не
подлежи на контрол. Ако резултатът от изпитването бъде счетен за
незадоволителен от работодателя, той може да прекрати законосъобразно
договора с работника в рамките на срока за изпитване, без да е необходимо да
мотивира решението си (така Решение № 11/ 24.01.2012 г. по гр.д. № 1783/
2010 г., IV г.о. на ВКС).
В настоящия случай няма спор, че процесният трудовия договор е с
уговорен срок на изпитване от шест месеца, в полза на работодателя – както
сам твърди и ищецът в исковата си молба. Трудовият договор е прекратен на
основание чл. 71, ал. 1 от КТ, което основание не налага мотивиране на
заповедта за уволнение. Това е така, доколкото причините, поради които се
упражнява правото по чл.71 ал.1 от КТ, са ирелевантни и работодателят не е
длъжен да сочи в писмения акт за уволнение фактически основания за
издаването му /така Решение № 16/30.01.2015 г. по гр.д. № 4793/2014 г. на
ВКС, 4-то г.о. /. Липсата на мотиви не опорочава изявлението за прекратяване
на трудовото правоотношение, което налага извод за неоснователност на
първия довод на ищеца.
По втория спорен въпрос също е налице съдебна практика, която
предвижда, че срокът за изпитване започва да тече от момента на
фактическото, реално изпълнение на възложената работа и уговореното за
изпитване време трябва да бъде реално използвано за проверка (така Решение
№ 156/ 16.05.2012 г. по гр. д. № 1027/ 2011 г., I. г.о. на ВКС). Това е смисълът
на разпоредбата, постановяваща в уговореното време за изпитване да не се
включва времето, през което работникът или служителя не е изпълнявал
работата – чл. 70, ал. 4 от КТ. В този случай срокът за изпитване трябва да
бъде продължен с толкова работни дни, с колкото работникът не се е явявал
5
на работа и не е изпълнявал трудовите си функции, защото само в процеса на
реално престиране на работна сила работодателят може да извърши
преценката удовлетворен ли е от годността на работника да изпълни
възложеното.
В настоящия случай ищецът е започнал да извършва работата /постъпил
е на работа/, за която е бил нает на 15.02.2023 г. при срок на изпитване от 6
месеца. Поради това и ако се бе явявал на работа през целия 6месечен период
срокът на изпитване би изтекъл на 15.08.2023 г. Трудовото правоотношение
от своя страна е прекратено на 29.09.2023 г. Ищецът обаче е ползвал
болничен отпуск от 20.04.2023 г. без прекъсване до 24.09.2023 г. – т.е. над 150
календарни дни, като отпускът е „продължен“ /по болничен лист/ и след
прекртяване на трудовия договор. Предвид това и като се приспаднат
ползваните 150 дни отпуск /дори без да е нужно да се установява колко
работни дни се съдържат в тези 150 календарни дни/ следва ясен извод, че
към 29.09.2023 г. не са били налице 6 отработени месеца, колкото е срокът на
изпитване съответно същият не е бил изтекъл към датата на прекратяване на
трудовия договор. Това е така, доколкото срокът за изпитване започва да тече
от момента на реално изпълнение на възложената работа и уговореното за
изпитване време трябва да бъде реално използвано за проверка. Работните
дни, през които работникът или служителя не е изпълнявал работата, не се
включват в този срок, а същият се удължава с реалното време, в което
работникът не е изпълнявал трудовите си функции /така цит. Решение №
16/30.01.2015 г. по гр.д. № 4793/2014 г. на ВКС, 4-то г.о. /.
На последно място, както се отбеляза и по-горе към датата на
прекратяване на трудовия договор – 29.09.2023 г. ищецът действително е бил
в болничен отпуск. Отново съгласно трайната съдебна практика обаче при
прекратяване на трудовия договор в срока за изпитване закрилата при
уволнение е неприложима /така Решение № 109/27.06.2017 г. по гр.д. №
3302/2016 г. на 4-то г.о. ВКС/.
Горното налага извод за законосъобразно прекратяване на трудовото
правоотношение съответно неоснователност на исковите претенции в цялост.
По исканията за разноски на страните:
Разноски в настоящото производство претендират и двете страни по
спора. С оглед изход на делото обаче и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
такива следва да бъдат присъдени само на ответника.
Последният претендира разноски в размер на 1680 лева без ДДС или
2016 г. с ДДС. Посочените разноски са действително извършени, видно от
договор за правна защита и съдействие и следва да бъдат присъдени изцяло,
доколкото не е налице и възражение за прекомерност на същите, заявено от
ищеца.
Предвид изхода на делото направените разноски от ищеца остават в
негова тежест.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от Т. К. Й., с
ЕГН: ********** и адрес: с. Ц., ул. К.М. № 5 / съдебен адрес: гр. София, ул.
Позитано № 11А, ет. 2 срещу „Стамп - гард“ АД, с ЕИК: ********* и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Илинден бл. 146, вх. Б, ет. 7, ап. 44, искове по чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ: 1/ да бъде признато за незаконно уволнението
на Т. К. Й., извършено със заповед № 58/28.09.2023 г., връчена на 29.09.2023
г., и същото да бъде отменено; 2/ Т. К. Й. да бъде възстановен на заеманата
длъжност „охранител“ при „Стамп - гард“ АД при условията от преди
уволнението и 3/ да бъде осъден „Стамп - гард“ АД да заплати на ищеца
обезщетение за оставането му без работа в периода от 28.09.2023 г. до
28.03.2024 г. в размер на 6000 лева / 6 месеца по 1000 лева/.
ОСЪЖДА Т. К. Й., с ЕГН: ********** и адрес: с. Ц., ул. К.М. № 5 /
съдебен адрес: гр. София, ул. Позитано № 11А, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на „Стамп - гард“ АД, с ЕИК: ********* и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Илинден бл. 146, вх. Б, ет. 7, ап. 44
сумата от 2016 лева с вкл. ДДС – разноски за адвокатско възнаграждение в
настоящото производство по гр.д. № 64798/2023 г. на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Софийски
градски съд, в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му –
06.02.2024 г., надлежно съобщена на страните в последното открито съдебно
заседание.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7