№ 3097
гр. София, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110138004 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Н. Д. П. ЕГН **********,
с която молба е предявен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 от
ЗЗД срещу Столична община ЕИК ., адрес: гр. София, . за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сума в размер на 3000 лв. /частичен иск от
общо 6000 лв./, представляваща обезщетение за претърпени вреди от
неимуществен характер, вследствие на травматично увреждане, претърпяно в
резултат на инцидент при падане след спъване в стърчащо паве по тротоар,
ведно със законната лихва считано от датата на инцидента - 25.03.2025 г. до
окончателно изплащане. Претендират се и направените в производството
разноски.
В исковата молба са налице твърдения, че на 25.03.2024 г., около обяд,
движейки се с колегите си по тротоара на ., в центъра на гр. София, след
преминаване на кръстовището на . и ., точно на . № 9, се спънала в стърчащо
паве, тъй като тротоарът бил частично разбит - на места липсвали павета, а на
други места паветата стърчали над останалите. Сочи, че в следствие на
спъването, загубила баланс и паднала на тротоара, като посрещнала удара от
падането с лицето си. Навежда твърдения, че ударът причинил разкъсване на
горната й устна, както и цялостно натъртване на горната част на тялото,
устата й започна да кърви обилно и била в невъзможност да се изправи поради
болката и шока. Сочи, че колегите й веднага извикали бърза помощ, след
1
което била откарана в спешното отделение на УМБАЛСМ Пирогов, в кабинет
по лицево- челюстна хирургия, където била прегледана и била констатирана
„разкъсно-контузна рана на лигавицата на горна устна", причинена в
следствие на спъване и падане по лице. Раната й била промита и кървящите
меки тъкани в горната устна били зашити. Поддържа, че поради силна болка в
гръдния кош, на следващия ден отново посетила лечебното заведение, като
след извършена рентгенография не били констатирани увреждания на
вътрешните органи или счупвания, но продължила да изпитва остра болка в
гръдния кош, включително и към настоящия момент.
Поддържа, че вследствие на инцидента е претърпяла неимуществени вреди,
изразяващи се в продължителни физически и психически болки и страдания.
Лицето и устата й били подути, като не можела да говори, нито да се храни и
приема течности нормално в продължение на 1-2 седмици. Твърди, че това
породило у нея чувства на срам и сдържаност да задоволява физиологичните
си нужди за консумация на вода, както и загубила спокойствието на съня си,
често се будела през нощта от внезапната болка в устата, както и в гърдите.
Отделно от това сочи, че след като раната на устата зараснала, се появило
сферично образувание (топче), което усеща при допир и хранене, което и към
настоящия момент й създава дискомфорт и притеснение от това да не бъде
забелязано от хората. Навежда твърдения, че след инцидента, претърпените
болки и изпитания шок, изпитва страх да се разхожда по тротоара, от това че
може пак да падне и да се нарани. Навежда твърдения, че неимуществените
вреди са в пряка и непосредствена връзка с настъпилия инцидент, причина за
който е неизпълнението на задължението на Столична община за
обезопасяване, изграждане и поддържане на тротоарите съгласно
разпоредбите на чл. 11, ал. 1 от Закона за общинската собственост, чл. 30, ал. 4
от Закона за пътищата и чл. 48, т. 2, б. "Б" от Правилника за приложение на
Закона за пътищата /ППЗП/. При тези твърдения моли да бъде уважен
предявения иск за сумата от 3000 лв. /частичен от общо 6000 лв./,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и
страдания/, ведно със законната лихва, считано от 25.03.2024 г. /от датата на
настъпване на увреждането/ до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
2
молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан, като
твърди, че не е правно легитимиран да отговаря по същия. Оспорва механизма
на настъпване на инцидента. Изтъква, че няма годни доказателства, от които
да се установи по безспорен начин причината за инцидента, доколкото е
възможно падането да е вследствие на внезапно влошаване на здравословното
състояние на ищцата. Оспорва твърденията на ищцата свързани с
продължителността на възстановяването й. Счита, че не е налице причинно-
следствена връзка между твърдяното поведение на Столична община и
настъпилата вреда, както и между процесния инцидент и претърпените от
ищцата неимуществени вреди. Навежда твърдения, че е налице принос от
страна на ищцата, доколкото същата не е отдала нужното внимание при своето
придвижване. В условията на евентуалност, намира обезщетението за
завишено, както и че същото следва да се определи „по справедливост“, като
се съобразят конкретни обстоятелства, в случая - размер и характер на
претърпените вреди, естеството и интензитета на претърпените болки и
душевни страдания. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно
разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от
фактическа страна:
По делото са събрани гласни доказателства. Разпитана е свидетелката . –
очевидец на инцидента. Същата споделя, че на 25.03.2024 г. вървяла заедно с
ищцата и друга тяхна колежка по тротоара на .“, идвайки от НДК към
работното им място, намиращо се на .“ № 7. Жените вървели една след друга,
като ищцата се намирала пред свидетелката. Тя видяла как ищцата се спънала
в паве на тротоара, полетяла напред и паднала по лице. Вследствие на
падането ищцата ударила главата си, като потекла кръв от устата и обляла
цялото лице. Видимо изпитвала силни болки и била подута. Стекли се
минувачи, които помогнали, докато дойде линейка. Свидетелката посочва,
че състоянието на тротоара на .“ било лошо и улицата не е ремонтирана и до
днес.
Свидетелката посочва, че ищцата е ходила на работа след инцидента с
подута уста, тъй като е била натоварена и не е могла да отсъства. На работа
3
било трудно да говори и се притеснявала - устата била подута, посинена,
обезобразена, ръката била постоянно пред устата. И до ден днешен се
оплаквала от болка в областта на гърдите и се притеснявала да говори. Не е
споделяла да е установена конкретна травма на гърдите. Според свидетелката
възстановяването траяло около 10 дни.
Разпитан е и ., съпруг на ищцата, който споделя, че в деня на инцидента е
получил обаждане от колежка на съпругата му по нейния телефон. Той се
връщал от командировка и отишъл директно в болница Пирогов. Там заварил
съпругата си, която трудно говорела. Чакала пред кабинет да бъде зашита и
държала марля пред устата си. Била много уплашена и в шок, не можела да
осъзнае какво се е случило. Вечерта се оплакала от болка в гърдите. Затова
съпругът я завел на следващия ден отново в Пирогов, където по негови думи
се установило, че има травма от удар на гърдите. След инцидента ищцата се
страхувала да ходи сама на работа и по тротоара, поради което съпругът я
карал с колата си. Хранела се трудно и през сламка. Разказала му за падането,
но имала откъслечни спомени. На устата се било образувало топче, което
според лекарите щяло да отшуми с времето. Пиела обезболяващи. Носела
лепенки на гърдите си заради травмата. Първата вечер след инцидента
страдала от безсъние. Ходела на работа, защото не искала да стои сама вкъщи,
а се чувствала по-спокойна сред хора.
По делото са приети като писмено доказателство листове за преглед от
25.03.24 г. и 26.03.24 г., амбулаторен лист от 26.03.2024 г. и фиш за образна
диагностика № 43090, издадени от УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов“. От
посочените документи се установява, че ищцата е имала разкъсно-контузна
рана на лигавицата на горната устна, която е била зашита. На следващия ден
раната е била спокойна, като не се установяват усложнения. Установява се, че
ищцата се е оплаквала от болки в гърдите, но не се установява наличие на
фрактура или сериозна травма на гръдния кош и корема.
По делото е прието заключение на съдебномедицинска експертиза, която
съдът кредитира като обективно изготвена. От заключението се установява, че
ищцата има белези по лигавицата на горната устна и под лявата ноздра, които
отговарят на описаната от нея травма и последващото зашиване на раната.
Според вещото лице раната е причинила временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, като възстановителният период е не повече от 10 дни.
4
Отокът е могъл да причини затруднено говорене – фъфлене, както и изтичане
на течности от устата. Нямало е пречка обаче след обработката на раната
ищцата да се храни и да пие вода. Според вещото лице белегът на кожата
причинява незначителен козметичен дефект, но няма деформация на горната
устна. Болките са отшумели за 2-3 дни. Към момента на прегледа
възстановяването е било приключило. Вещото лице не е установило при
прегледа наличието на образувание под формата на топче на мястото на
белега, но е възможно такова да се усети при пипане.
От представеното по делото писмо от НОИ от 24.10.2024 г. се установява, че
няма издадени решения на ТЕЛК/НЕЛК в полза на ищцата, както и не са
изплащани парични обезщетения за временна неработоспособност от ДОО,
следователно тя не е ползвала отпуск по болест.
От анализа и съпоставката на заключението на вещото лице, разпита на
свидетелите и допуснатите писмени доказателства, съдът приема за доказано
от фактическа страна, че на 25.03.2024 г., докато вървяла със свои колежки по
.“, ищцата Н. П. се спънала в стърчащо паве на неремонтиран участък от
тротоара и паднала по лице. При удара в земната повърхност са били
причинени разкъсване на лигавицата на горната устна, която в последствие
била зашита, както и болки в гръдната област, без да се установява наличие на
фрактура. Макар и да не е била налице фрактура на гръдния кош или корема,
съдът приема за доказано от медицинските документи и свидетелските
показания, че ищцата е претърпяла удар и в гръдната област, което е
причинило известни болки и дискомфорт. Установява се, че след инцидента
ищцата е изпитвала болки в областта на устната, имала е затруднения да се
храни и да говори нормално, както и се е притеснявала да ходи сама на работа
и да общува с хора. Останали са два белега.
От показанията на свидетелката – очевидец на инцидента, съпоставен с
останалия доказателствен материал по делото, се установява, че механизмът
на увреждането, както и мястото на падането съвпада с описания от ищцата.
Не са наведени никакви доказателства от ответника, че причината за
инцидента е внезапно влошаване на здравословното състояние на ищцата.
Тези твърдения не се подкрепят от свидетелските показания, нито от
приложените медицински документи, поради което съдът приема, че падането
на ищцата се дължи именно на спъване. Механизмът на падането се
5
потвърждава и от лошото състояние през годините на тротоара на посоченото
място, където има дупки и стърчащи плочки и павета, което е служебно
известен на съда факт.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: ищцата следва да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на вреди от неимуществен
характер и размера на обезщетението, връзка между инцидента и вредите,
инцидентът да е настъпил поради противоправно бездействие на служител на
ответника, респ. лице, на което ответникът е възложил поддържане на
описания участък, а ответникът следва да докаже фактите, от които
произтичат възраженията му.
Съгласно императива на чл. 45 ЗЗД „всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму“. Непозволеното увреждане е сложен
юридически състав, елементите на който са: деяние /действие или
бездействие/, вреда /неблагоприятно засягане на имуществената сфера на
увредения или неговия телесен интегритет/, противоправност на деянието
/несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото
поведение/, причинна връзка между противоправното поведение и вредата и
вина, за която е въведена законова презумпция и тя се предполага до
доказване на противното /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД включва и още един елемент – виновното лице
да е причинило вредите при или по повод изпълнение на възложената работа.
Отговорността на Столична община по предявените искове е гаранционно-
обезпечителна по смисъла на чл. 49 във връзка с чл.45 от ЗЗД и обхваща
виновното бездействие на нейни служители по отношение на ремонта и
поддръжката на тротоарите на нейна територия, което е довело до увреждане
на граждани.
Съдебната практика /В този смисъл са определение № 468 от 25.05.2018 г
по гр. д. № 943/18 г на ВКС, IV ГО и решение № 9 от 02.02.2018 г по гр. д. №
1144/17 г на ВКС, III ГО/, която се споделя от настоящия съдебен състав, е
категорична, че когато общината не извършва действия по поддържане и
обезопасяване на тротоара, тя следва да носи отговорност за вреди от
6
непозволеното увреждане.
Общината е длъжна да управлява предоставената й собственост, в т. ч.
улиците в рамките на населеното място, в интерес на населението и с грижата
на добър стопанин - чл. 140 КРБ и чл. 11, ал. 1 ЗОС. Съгласно чл. 2, ал. 1, т.
2, вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС, вр. с § 7, т. 4 ПЗР ЗМСМА, улиците в рамките на
населеното място, които не са част от републиканската пътна мрежа,
представляват публична общинска собственост. Според § 6, т. 6 ДР ЗДвП
„Тротоар“ е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна
част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за
движение на пешеходци, т. е. тротоарът се явява част от улицата.
По силата на чл. 11, ал. 1 от Закона за общинската собственост, както и на
чл. 31 от Закон за пътищата, общината е длъжна да управлява и поддържа
общинските пътища, включително и тротоарите в рамките на населеното
място. Следва да се посочи, че поддържането включва полагането на грижи за
чистотата на тротоарите, отстраняването на неравности и осигуряването на
безопасно придвижване на пешеходците. Съгласно нормата на чл. 167, ал. 1,
изр. 1 от Закона за движението по пътищата лицата, които стопанисват пътя,
го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по
него и ги отстраняват във възможно най - кратък срок.
С оглед така изяснения правопораждащ фактически състав в тежест на
ищцата бе да установи, че служители на Столична община чрез бездействие и
неизпълнение на служебните си задължения по поддържане на тротоарите и
осигуряване на безопасното придвижване по тях противоправно и виновно
/вината се презумира/ са станали причина за нанесените неимуществени
вреди – преживените болки, страдания и притеснения. В тежест на ответника е
било да докаже, че не е налице виновно поведение от страна на негов/и
служител/и с оглед презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
В процесния случай съдът намира, че от материалите по делото се доказа, че
е налице падане и увреждане на ищцата – Н. П.. Установи се, че при
движението си по тротоара на улица „.“, пред сграда с административен адрес
- улица „.“ № 9, докато вървяла със свои колежки на път към работа, тя се е
спънала в стърчащо паве на неремонтиран участък от тротоара, паднала и
получила разкъсно-контузна рана на лигавицата на горната устна, както и се
ударила в областта на гръдния кош.
7
От приложената медицинска документация, както и от свидетелските
показания и заключението на вещото лице се установява, че вследствие на
нараняването, ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, както по време на самото падане, така и при последващите
медицински интервенции и възстановителния период. Известно време е
изпитвала трудности да говори и да се храни и се е притеснявала да общува с
близките и колегите си, както и да се придвижва сама.
По делото, от разпита на свидетеля-очевидец . и при служебно известния
факт на състоянието на тротоара пред № 9 на ., съдът достигна до
фактическия извод, че Н. П. е паднала на тротоара поради това, че същият е
бил в лошо състояние. От свидетелските показания и от медицинските
документи по делото не се установи друга причина за падането и настъпилите
наранявания, вкл. внезапно прилошаване. Не се установи и падането да е
настъпило поради невнимание на ищцата при придвижването, нито пък
пострадалата да е допринесла за настъпването на вредите, както твърди
ответникът.
Както бе посочено по-горе, общината е задължена по закон да поддържа
тротоарите в състояние, осигуряващо безопасното придвижване на
пешеходците. В случая тротоарът на мястото на инцидента има стърчащи
павета, извадени и клатещи се плочки, както и дупки в рамките на няколко
квадратни метра. Такъв тротоар очевидно не осигурява безопасно
придвижване на пешеходците дори и при полагане от тях на дължимата грижа.
При неспазване на задължението на общината за поддържане на тротоара и
при липсата на доказани невнимателни действия от страна на пострадалата, не
може да се приеме, че ищцата сама е причинила или е допринесла за
нараняването си, като не е положила дължимата грижа при придвижване. По
делото не са представени никакви доказателства, които да сочат, че ищцата е
била невнимателна, докато е вървяла. Напротив - свидетелката посочва, че тъй
като участъкът от тротоара е бил тесен и неремонтиран, ищцата и колежките
са вървели една след друга, което означава, че те са били наясно със
състоянието на тротоара и вниманието им е било насочено към него. Поради
това съдът приема, че причинените на ищцата вреди са пряка и
непосредствена последица само от лошото състояние на тротоара, а именно -
наличието на стърчащи павета и плочки по него, както и дупки.
8
Не може да се спори, че процесната тротоарна площ се намира на
територията на Столична община – в центъра на София, поради което на
основание гореописаните разпоредби от ЗП, ЗДП и ЗОС именно ответникът
чрез своите служители е следвало да предприеме съответните действия по
привеждане на настилката в съответствие с правилата за безопасно
придвижване като ремонтира тротоарната площ и отстрани неравностите по
нея. Това задължение не е било спазено, поради което е налице противоправно
бездействие на общината и нейните служители, което е в пряка причинно-
следствена връзка с получаването на травматични увреждания у Н. П. и
причинените неимуществени вреди.
Това, че в случая не могат да се определят конкретни служители на
ответника, които са виновни за противоправното бездействие, не е основание
за отпадане на отговорността на работодателя им – Столична община, тъй
като съгласно т. 7 от Постановление на пленума на ВС № 7/30.12.1959 г.
„държавните предприятия, учрежденията и организациите отговарят по чл. 49
ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод
на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно
измежду тях е причинил тези вреди.
Въз основа на гореизложеното, ищцовата претенция по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД
се явява доказана по основание.
По размера на търсеното обезщетение за неимуществени вреди:
Съгласно ППВС № 4/1968 г. при определяне на размера на
неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обуславящи ги
обстоятелства и то не само чрез посочването им, но и при отчитане на тяхното
значение за размера на вредите.
В разглеждания случай, с оглед приетото за установено по-горе, съдът
намира, че дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди
вследствие на получената увреда - разкъсно-контузна рана на лигавицата на
устата и удар в гръдния кош с присъщите болки и страдания възлиза на
2000,00 лева.
За този извод съдът, в приложение на чл. 52 от ЗЗД, съобрази характера на
травматичното увреждане, интензитета и продължителността на търпените
болки, както и продължителността на лечението и възстановяването.
Релевантни за определянето на обезщетението са болките и неудобствата при
9
падането и получаването на нараняването, при последвалата медицинска
интервенция, както и възстановителния процес от около 10 дни, в рамките на
който ищцата е изпитвала болка, притеснения и страх.
Фактът, че ищцата не е ползвала отпуск по болест след инцидента, също е
взет предвид от съдебния състав, тъй като това има значение за определянето
на интензитета на нанесените увреждания, но не може да опровергае
самото наличие на болки и страдания, причинени от настъпилата травма.
С оглед на горното и при съобразяване на социално-икономическите
условия в страната към датата на настъпване на вредите, съдът приема, че
следва да определи по справедливост обезщетение в размер от 2000,00 лева,
като за разликата от 1000,00 лева следва да отхвърли претенцията, като
неоснователна за този размер.
Върху размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът
следва на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД да присъди и мораторна лихва от датата
на деликта - 25.03.2024 година до завеждането на иска и законна лихва – от
завеждането на иска до окончателното изплащане. За периода от 25.03.2024
година до датата на завеждане на иска - 24.6.2026 година, се дължи лихва в
размер на 70,48 лева.
По разноските:
С оглед изхода на делото, разноски се дължат и на двете страни по
съразмерност. Съдът намира направеното от ответната страна възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно. Съдът
счита, че уговореното и платено адвокатско възнаграждение в размер на 1000
лева не е прекомерно, като се вземе предвид фактическата и правна сложност
на спора и размера на претенцията от 3000 лв.
От това следва, че искането на ищцата по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК е
основателно за сума в размер на 949,55 лв., представляваща съобразно
уважената част от иска 2/3 от сбора на предявените разноски съгласно
приложения списък.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на направените от
него разноски според размера на отхвърлените претенции. На ответника се
дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съобразно
положения труд и процесуално поведение съдът определя в размер на 200 лв.,
10
както и 10 лв. за съдебни удостоверения. С оглед размера на отхвърлената
претенция, на ответника следва да се присъди 1/3 пропорционална част от
тези разноски, а именно – 70 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, с адрес - град София, .., представлявана от
кмета . да заплати на Н. Д. П., ЕГН **********, сумата от 2000,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от Н. Д. П., ЕГН **********
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес,
причинени от спъване и падане на неподдържан и необезопасен тротоар на
улица „.“ № 9 в град София на 25.03.2024 година, предявен като частичен иск
от 6 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
депозиране на исковата молба - 24.06.2024 година до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за
разликата до пълния му предявен размер от 3 000 лв.
ОСЪЖДА Столична община, с адрес - град София, .., представлявана от
кмета . да заплати на Н. Д. П., ЕГН **********, сумата от 70,48 лева,
представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 25.03.2024 година до
24.06.2024 година върху сумата от 2000,00 лева, представляваща обезщетение
за претърпените от Н. Д. П., ЕГН ********** неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес, причинени от спъване и
падане на неподдържан и необезопасен тротоар на улица „.“ № 9 в град София
на 25.03.2024 година.
ОСЪЖДА Столична община, с адрес - град София, .., представлявана от
кмета . да заплати на Н. Д. П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, разноски в производството в размер на сумата от 949,55 лв.
ОСЪЖДА Н. Д. П., ЕГН ********** да заплати на Столична община, с
адрес - град София, .., представлявана от кмета . на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, разноски в производството в размер на 70 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11