Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
………….. 2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХIV въззивен състав, в публично заседание на двадесет
и втори февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУСИ АЛЕКСИЕВ
ХРИСТИНА Н.при участието на секретаря Елка Григорова и прокурора Емилия Варадинова, като разгледа докладваното от мл.съдия Н.ВНОХД № 3588 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХІ от НПК.
С присъда от 20.04.2016 г. по НОХД № 1331/2015 г. по описа на СРС, НО, 122
състав на основание чл.304 от НПК съдът е признал подсъдимите Г.И.Г. и М.Г.М.
за невиновни по повдигнатото спрямо същите обвинение за престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 20 ал. 2, вр. ал. 1 от НК за това, че на 11.02.2011 г., около 11,30 ч. в гр. Нови Искър,
ул. „*******, на територията на фирма „П. АД, като съизвършители да са отнели
чужди движими вещи - 1 брой лек автомобил марка „Пежо”, модел „Партнър”, с ДК №
********на стойност 6300 лева,
1 брой мобилен апарат, марка „Нокиа“, модел 6500 на стойност 96,00 лева, 5 броя
секретни ключа на единична стойност 3 лева и на обща стойност 15 лева, 2 броя обикновени
ключа на единична стойност 1,50 лева, като общата стойност на инкриминираните
вещи е в размер на 6408 лева, от владението на Г.П.М. с намерението
противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила - нанесли удари с
юмруци в областта на главата и гърба на пострадалия.
Присъдата е постановена при второ
разглеждане на делото от първоинстанционен съд, след отмяна на предходната
присъда на СРС, НО, 115 състав от 01.04.2013 г. по НОХД № 10353/2011 г. с
решение на СГС, НО, III въззивен
състав от 23.01.2015 г. по ВНОХД № 9/2015 г. Последното решение е постановено
след отмяна на въззивно решение от 30.06.2014 г., постановено по ВНОХД №
707/2014 г. по описа на СГС и възобновяване
на производството, с решение от 22.12.2014 г. по н.д. № 1556/2014 г. по
описа на ВКС, III НО.
Срещу присъдата в законоустановения срок е подаден протест от прокурор при СРП и допълнение към него, в които се излагат аргументи, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин. Посочва се, че неправилно СРС не е кредитирал показанията на свидетеля Г.М., а се е позовал на показанията на свидетели, които не са присъствали в офиса на фирма „П.“ АД, където е осъществено престъпното деяние. Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова присъда, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения.
Срещу
присъдата е подадена и въззивна жалба от частния обвинител Г.П.М., чрез адв. Д.Т.,
в която се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
първоинстанционната присъда. Счита, че фактическата обстановка не е описана
коректно и пълно, а доказателствата по делото са превратно тълкувани и оценени
от районния съд. Моли за отмяна на оправдателната присъда и постановяване на
осъдителна такава.
В рамките на въззивното производство е допуснато съдебно следствие, като са приети материалите по пр.пр. № 3-205/2016 г. по описа на СРП и решение на СГС, ГО, 9 състав от 23.10.2017 г. по гр. д. № 7634/2016 г., представени в копие и е разпитан свидетелят Б.П.Н..
В открито съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура не поддържа протеста срещу постановената оправдателна присъда. Моли въззивния съд да потвърди присъдата на СРС като правилна и законосъобразна.
Адв. Т. – повереник на частния обвинител Г.М. пледира за отмяна на оправдателната присъда и за признаване на двамата подсъдими за виновни в извършеното деяние по подробно изложените във въззивната жалба доводи. Посочва, че оправдателната присъда почива само и единствено върху показанията на свидетеля Б..К., срещу когото е внесен сигнал в СРП и в резултат на извършена предварителна проверка на 01.12.2017 г. е образувано ДП с пр.пр. № 31982/2017 г., т.е. в тези материали са намерени достатъчно данни, че свидетелят К.е давал неверни показания пред съда. Следователно намира, че това опровергава цялата фактическа обстановка и всичките мотиви върху които е стъпил съда, за да признае подсъдимите за невиновни. Счита, че и от показанията на свидетеля Н., дадени пред въззивния съд, е видно, че двамата подсъдими са се разпореждали с имущество на М. извън автомобила „Пежо“, както и че е чувал от двамата подсъдими, че са извършили побой над Г.М..
Частният обвинител Г.М. поддържа заявеното от повереника си.
Защитникът на подсъдимите - адв. Т., пледира за потвърждаване на оправдателната присъда като правилна и законосъобразна. Излага доводи, че по делото липсват както преки, така и косвени доказателства, представляващи хармонична верига от фактически данни, които да са в достатъчна степен убедителни и неопровержими за законосъобразното ангажиране за пълната отговорност на подсъдимите по така повдиганото обвинение. Посочва, че подсъдимият може да бъде признат за виновен само когато обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин и след изчерпване на всички процесуални средства за това съгласно постановление № 6 на Пленума на Върховния съд съдът е длъжен да ги признае за невиновни, както е направил първоинстанционния съд.
Подсъдимият М.М. няма какво да добави.
Подсъдимият Г.Г. моли съдът да обърне внимание, че в ДП и пред първоинстанционния съд многократно е настоявал с писмени молби да се посочи конкретното място на извършването на престъпление, да се съберат доказателства от едната и другата страна и да се установи има ли престъпление, има ли извършители, има ли пострадали и т.н. Счита, че от самото начало не е имало никакво основание да се повдига това обвинение. Моли да се потвърди присъдата.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста и в жалбата на частния обвинител, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение поради следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото гласни, писмени доказателства и експертизи, обсъдени подробно в мотивите на присъдата. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени изводи въз основа на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен материал. Направеният от първата инстанция анализ на доказателствата по делото почива на всички правила на логиката и е съобразен с изискванията на НПК, поради което първата инстанция не може да бъде упрекната в превратно тълкуване на доказателствата и непълен анализ и приемане на грешни фактически изводи, както се твърди в протеста и в жалбата. При преценката на същите доказателства въззивния съд не намери основания за промяна във фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият Г.И.Г. е роден на *** г.
в гр. София, българин, български гражданин, с висше образование, управител на „П.“
АД, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият М.Г.М. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, с висше образование, член на съвета на
директорите на „П.“ АД, неосъждан, с ЕГН **********.
На 03.05.2007 г. бил сключен договор
между „А.“ ООД с управител свидетелят Г.М., като наемател, и „П.“ АД,
представлявано от подсъдимите Г.Г. и М.М., като наемодател, за наем на складово
помещение, находящо се в гр. Нови Искър, ул. „*******. Дружеството „П.“ АД
стопанисвало част от другите складови помещения, находящи се на същия адрес.
Поради наличието на неплатени месечни
наемни вноски за помещението, през м. януари 2011 г. свидетелят М. подписал
запис на заповед в полза на "П.“ АД, за да обезпечи задължението за сумата
от 12 780 лева. Падежът на записа бил при предявяване, като същият бил предявен
на 01.07.2011 г.
Във връзка със заведено гражданско
дело срещу „А.“ ООД за неплатено трудово възнаграждение свидетелят М. имал
нужда от консултация с адвокат, поради което в края на месец януари – началото
на месец февруари 2011 г. той посетил кантората на адвокат Г.С., находяща се в
гр. София, ул. „*******, придружаван от подсъдимия Г.. Адв.С. изготвил отговор
на искова молба по трудовоправния спор с работника на „А.“ ООД. Освен
изготвянето на книжа по гражданското дело, свидетелят
М. помолил свидетелятС. да му разясни и реда за учредяване на залог, тъй като
желаел да заложи два автомобила за обезпечение на свое задължение към Г.Г.,
произтичащо от наемно правоотношение. СвидетелятС. го консултирал и му посочил
какви документи следва да представи за учредяването на залог на МПС, но Г.М. не
го потърсил отново.
В началото на месец февруари 2011 г.
подсъдимият Г. се обадил на свой познат - свидетелят М.В., който се занимавал с
продажба на коли, като го попитал дали може да му направи услуга, свързана с
продажба на четири автомобила. Подсъдимият Г. и свидетелят М. посетили автокъщата
на свидетеля В., като му заявили, че М. дължи пари на Г., във връзка с което са
се разбрали М. да продаде четири свои автомобила. Свидетелят М. казал, че иска
да измие колите, да им направи автокозметика и в началото на следваща седмица
щял да ги докара до автокъщата, за да бъдат изложени за продажба с
посредничеството на свидетеля В.. В уговореното време обаче свидетелят М. не
закарал автомобилите.
На 11.02.2011 г., около 10,00 ч.
свидетелят М. паркирал лек автомобил
„Пежо“, модел „Партнър“, с ДК № ********, собственост на управляваното от него
дружество, пред портала на складовите помещения на „П.“ АД. Той отишъл в офиса
на „П.“ АД, за да разговаря с подсъдимите Г. и М..
Около 11,30 ч. тримата заедно излезли
от офиса и се отправили към портала на „П.“ АД, като се движели със спокоен ход
и разговаряли помежду си. Спрели пред паркирания автомобил „Пежо“, модел
„Партнър“, с ДК № ********, като свидетелят М. предал на подсъдимия М. ключа на
автомобила, взел от задната седалка на автомобила сноп листа и пресякъл ж.п.
линията, движейки се в посока центъра на гр. Нови Искър. Подсъдимият М.
преместил лекия автомобил „Пежо“, модел „Партнър“, с ДК № ******** в двора на „П.“
АД и го паркирал до товарният автомобил „Форд Транзит“, собственост на „А.“
ООД. Подсъдимият М. прибрал в себе си ключа за атомобила.
Около обяд свидетелят М. се явил в
полицейското управление в гр. Нови Искър, в който момент по главата и по лицето
му имал кръв, левият ръкав на якето му бил скъсан, по дрехите си имал зацапана
кръв.
Установената фактическа обстановка въззивният съд приема въз основа на показанията
на свидетелите Б.Д.К., Т.К.М. (починал, като показанията му са прочетени по
реда на чл.281, ал.1, т.4 от НПК), Роза И.А., М.Н.Н., С.К.М., Г. А.С., Г.И. Д.,
М.В., Г.М. (частично); от писмените доказателства – справки за съдимост на
подсъдимите, запис на заповед, договор за наем от 03.05.2007 г., писмо и справка
от „М.“ ЕАД, както и от заключението на изготвените съдебно-медицинска експертиза и съдебно-оценителна експертиза.
От доказателствата по делото
безспорно се установява, че от 2007 г. и към процесния момент дружеството,
управлявано от свидетеля М., е било наемател на складово помещение, собственост
на „П.“ АД. Представен е както самият писмен договор за наем, така и в
показанията си свидетелите М., К., М., Н.заявяват наличието на наемно
правоотношение.
От показанията на свидетелите Б..К. иТ.М.
се установява, че около обяд подсъдимите и свидетеля М. са се отправили към
портала със спокоен ход, видимо не са били в конфликт и по тялото и дрехите на Г.М.
не е имало следи от кръв. Съдът дава вяра на показанията им, тъй като са ясни,
логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи помежду си. Независимо, че
свидетелите К.и М. са били служители на управляваното от подсъдимите дружество,
настоящият съдебен състав не намира основание да не ги кредитира, тъй като
всеки от тях непосредствено е наблюдавал събитията от различна гледна точка и
изложеното от тях съответства на останалите доказателства по делото и най-вече
на показанията на свидетелката Р.А., която е била служител на Г.М.. Неоснователни
са доводите в жалбата, че свидетелят К.е работел в дълбок изкоп, около 30 см, и
не е имал видимост към двора. К.заявява, че в този момент е работел до
отводнителната шахта с към пътеката към портала. Свидетелите К.и М. категорично
заявяват, че са възприели предаването на ключове от Г.М. на подсъдимия М. пред
портала без оказването на каквото и да е видимо насилие. Свидетелят М. не е
наблюдавал непосредствено последващите действия на М. по преместването на
автомобила, но посочва същото място, на което е видял лекият автомобил „Пежо
Партнер“ паркиран, както посочва и свидетелят К.. Показанията на свидетеля К.,
че подсъдимият М. е преместил автомобила се потвърждават и от тези на
свидетелката Р.А.. Свидетелите единодушно заявяват и че са видели М. да носи
листа в себе си и да пресича ж.п.линията.
Действително, както е посочено в
протеста, нито един от горепосочените свидетели не е очевидец на
инкриминираното деяние и не е присъствал в офиса на „П.“ АД, но същите са
възприели външен вид и поведение на подсъдимите и частния обвинител
непосредствено след напускането на офиса, които не са сочели на упражнена
принуда. Напротив, свидетелите К.и М. са наблюдавали доброволно предаване на
ключовете от автомобила извън офиса, където се твърди от държавното обвинение
да е извършено отнемането.
Въззивният съд кредитира показанията
на свидетеля Г.М. само относно следните обстоятелства: че управляваното от него
дружество е имало финансови задължения към подсъдимите във връзка с договор за
наем, за които е подписал запис на заповед; за това, че е имал уговорка за
среща с неговата служителка Р.А. на процесната дата; че е посетил адв.С. във
връзка с заведено от негова работничка дело.
Настоящият съдебен съд се
солидаризира с извода на първоинстанционният съд, че не следва да се дава вяра
на показанията на свидетеля М. досежно оказаното му физическо насилие от страна
на подсъдимите Г. и М. за предаване на ключовете на лекият автомобил. Показанията
му в тази част категорично се опровергават от събраните по делото гласни
доказателства – показанията на свидетелите Б..К.,Т.М. и Р.А., които не
съобщават за видими наранявания по М.. Действително, в по-късен момент
свидетелят М. е имал наранявания по себе си, констатирани и в приетата
съдебно-медицинска експертиза, но като се съобрази естеството им, то не е
житейски достоверно непосредствено след твърдяното им нанасяне, да не са били
налице видими следи от кръв. Не са налице доказателства, които да подкрепят
версията на М. за момента и начина на нанасяне на уврежданията – свидетелят Г. Д.
е възприел уврежданията едва в полицейското управление, а впоследствие не е
извършен оглед в офиса за установяването на евентуални следи от извършено
престъпление.
По отношение на предходните отношения
между подсъдимите и свидетеля М. съдът дава вяра на показанията на свидетелите Г.С.,
М.В. и С. М.. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеляС. за правната
помощ, която е оказал на свидетеля М. за изготвяне отговор на искова молба и
разясняване реда за учредяване на залог. По отношение делото на работничката
показанията му се потвърждават от тези на свидетелката М.Н., която заявява, че
е водила дело за неизплатено трудово възнаграждение срещу „А.“ ООД, както и от
показанията на свидетеля М.. Не са налице основания да не бъде дадена вяра на
показанията на свидетеляС. и относно поискания от М. съвет за учредяване на
залог, въпреки че последният отрича това обстоятелство. В тази си част
показанията му корепондират с тези на свидетелката С. М., която в началото на
2011 г. чула разговор между подсъдимите и М., в който последният предлагал да
остави колите си в залог.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля
М.В. като последователни, непротиворечиви и съответстващи на останалия доказателствен
материал. Показанията му, че подсъдимият Г. му се обадил с молба за съдействие
за продажба на четири броя леки автомобили се потвърждават както от показанията
на свидетелката С. М., която е възприела телефонен разговор с подобно
съдържание, както и от приложената разпечатка за телефонния номер, ползван от
подсъдимия Г., видно от която на 07.02.2011 г. той е провел разговор с
телефонният номер, ползван от свидетеля В..
Доказателствата, събрани във
въззивното производство не допринасят за разкриване на обективната истина по
случая, тъй като не касаят процесното събитие и предмета на инкриминираното престъпление, а последващи
отношения между подсъдимите и частния обвинител във връзка с другите автомобили
на „А.“ ООД. Настоящият съдебен състав не съобразява при изграждане на
фактическата обстановка по делото и показанията на свидетеля Б.Н., като
единствено релевантно към делото е неговото заявление, че е чул от подсъдимите,
че са били Г.М. с крак от стол. От една страна показанията му представляват
производно доказателство по отношение на този факт, а от друга са
неконкретизирани и не могат да обусловят извод за осъществяване на деяние от
страна на подсъдимите.
При така установената фактическа обстановка районният съд
законосъобразно и в съответствие с изискванията на чл.304 НПК е оправдал
подсъдимите Г.И.Г. и М.Г.М. по обвинение за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. с
чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Доказателствата по делото не
позволяват да се направи несъмнен и категоричен извод за това, че подсъдимите Г.
и М. са упражнили принуда спрямо Г.М. за отнемане от владението му на инкриминираните
движими вещи. При
липсата на доказателства, които по категоричен и несъмнен начин да свържат
личността на подсъдимите с инкриминираното престъпление, обвинителната теза е
напълно недоказана и логичния и законосъобразен изход от наказателното
производство е оправдаването на подсъдимите. С оглед всички изложени
съображения въззивният съд напълно споделя крайния правен извод на районния
съд, че са налице предпоставките на чл. 304 НПК
за признаване на подсъдимите за невиновни по повдигнатото им обвинение,
респективно за отхвърляне на предявения граждански иск.
При извършената на основание
чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната
присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на други основания,
налагащи нейното изменяване или отмяна, поради което и с оглед на посочените
съображения, постанови своето решение.
Водим от всичко изложено и на основание чл.334‚ т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата на СРС, НО, 122 състав от 20.04.2016 г. по НОХД № 1331/2015 г.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.