№ 50
гр. София, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
в присъствието на прокурора Б. Ас. Д.
като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600102 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 НПК вр. глава 21- ва НПК.
С определение от 01.12.2021г., постановено по ЧНД № 691/21г., ОС- Благоевград, НО, 4-ти
състав по реда на чл. 306, ал.1, т.1 НПК е оставил без уважение молбата на осъдения Н. Д.
П., депозирана чрез процесуалния му представител- адв. Ю. С. за групиране на наказанията,
определени му със съдебно решение № 35 от 30.03.2016г. на Областен съд в Барселона по
предварително производство № 4984/2013г. на Следствен отдел № 13 в гр. Барселона,
прието за изпълнение с влязло в сила определение от 26.05.21г. по ч.н.д. № 946/21г. на СГС,
НО, 10-ти състав и със съдебен акт № 28 от 18.12.19г., обявен за окончателен със съдебно
решение от 29.01.20г., постановен по съкратена процедура 86/2015г. на Централен
следствен съд №5, сега изпълнително решение №8/20г. на 2-ри състав обща служба
изпълнителни дела на Националния съд в гр. Мадрид.
Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от защитника на осъдения Н.П.-
адв. С., в която са релевирани доводи за неправилност и незаконосъобразност. Сочи се, че
неправилно е отказано групиране по двете присъди, поради факта, че П. е освободен от
изтърпяване на присъдата от Мадрид с наложен експулсион и забрана за влизане в Испания.
Изразява се несъгласие с приетото от съда, че групиране следва да се направи от съда в
Испания, като в същото време, не само, че осъденият има забрана да влиза в Испания, но и
се помещава в затвора- ***, което допълнително го ограничава. Според защитата не
съществува законова пречка наказанията по двете осъждания да бъдат кумулирани, без да се
1
образува процедура по признаване на присъдата на съда в Мадрид. В този смисъл, настоява
за отмяна на определението на ОС- Благоевград, като вместо това бъде уважена молбата на
осъдения П. за групиране на наказанията по горепосочените чуждестранни съдебни актове и
му бъде определено едно общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 години и 1
месец, със съответното приспадане на времето, през което осъденият е търпял МН
„задържане под стража“ и „домашен арест“, както и реално изтърпяната част от наказанието
„лишаване от свобода“ по двете дела.
В съдебно заседание пред въззивния съд, осъденият Н.П., редовно призован, се явява лично,
доведен от органите на ОЗ „Охрана“ и чрез упълномощения си защитник – адв. Ю. С..
Последният настоява за уважаване на жалбата по съображенията в нея. Набляга на факта, че
в случая едната испанска присъда е приета за изпълнение, тоест е със статут на българска и
би следвало последствията от нея да важат за всички наказателни производства в Р
България, съгласно чл.8, ал.1 от НК. В тази връзка счита, че наказанията по двете
чуждестранни присъди следва да бъдат групирани, като се приспаднат периодите от време,
през които осъденият е бил задържан, съответно е търпял наказание „лишаване от свобода“.
С оглед горното, настоява за отмяна на постановения първоинстанционен акт, като вместо
него бъде постановено решение, в съответствие със заявените в жалбата искания.
Осъденият П., в лична защита, поддържа казаното от процесуалния му представител. В
предоставената му последна дума, настоява за уважаване на жалбата.
Представителят на САП намира атакувания съдебен акт за правилен и законосъобразен, с
оглед което настоява жалбата да бъде оставена без уважение. Солидаризира се с отказа на
първостепенния съд да групира двете чуждестранни решения, тъй като в този случай би се
стигнало до промяна начина на изпълнение на наказанията, определени на осъдения П. от
испанските съдилища.
В реплика, защитника на осъденото лице изразява несъгласие с твърденията на
представителя на държавното обвинение, като сочи, че до освобождаване от изтърпяване на
наказанието би се стигнало, само ако присъдата бъде призната по реда на
ЗПИИСАННЛСМЛС. Същевременно, в мотивите си, първият съд приема, че тези две
осъждания подлежат на групиране, но счита, че последното е от компетентността на
Кралство Испания, а в случая такава процедура няма как да бъде осъществена, предвид
забраната на лицето да влиза на територията на Испания.
Апелативен съд- София, след цялостна проверка на правилността на обжалваното
определение и като взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима за разглеждане, като подадена в срок и от активно легитимирано лице.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от
страните в съдебно заседание и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Осъденият Н. Д. П. е осъждан в Испания, както следва:
2
1. По съкратено производство № 65/15 на 5-ти състав на ОС- Барселона, сега изпълнително
дело № 13 на Барселона, с решение от 30.03.2016г., влязло в сила на 15.04.2016г. на
наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 години за деяние извършено на 17.10.2013г.
2. С Присъда №28 от 18.12.2019г. по съкратено съдебно следствие № 86/15 на Централен
следствен съд в гр. Мадрид, обявена за окончателна със съдебно решение от 29.01.2020г. е
осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 4 години и 1 месец, за деяние извършено в
периода от 08.11.2013г. - 08.10.2014г. и за времето от 16.03.2016г. – 29.04.2016г. Осъденият
е бил задържан по въпросното дело на 03.09.2017г., постъпил в затвора в гр. Сото дел Реал
на 04.09.2017г., като на 06.07.20г. този съд е издал решение за замяна на наложеното
наказание с екстрадиция в Р България със забрана за влизане на територията на Испания за
срок от 10 години. Екстрадицията е била осъществена на 01.09.2020г.
Решение № 35 от 2016г., постановено по съкратена процедура 65/2015г. на Областния съд-
гр. Барселона, 5-ти състав е било прието за изпълнение с определение от 26.05.2021г. по
НЧД №946/2021г по описа на СГС, НК, 10-ти състав, но принципно следва да се вземе
предвид в процедура по определяне на общо наказание от българския съд по силата 8, ал.2
НК.
Съгласно приложеното по делото Удостоверение от съдебната администрация на ОС-
Барселона /виж л. 171 от НЧД № 946/21г. на СГС, НО, 10-ти състав/, осъденият не е излежал
нито един ден по съкратено производство № 65/15 на 5-ти състав на ОС- Барселона, тъй
като в изпълнение на решение от 09.07.2020г., същият е експулсиран от територията на
Испания. Испанският съд не е признал, периода, през който осъденият е бил задържан от
03.09.2017г. до 11.09.2017г. и последващото му влизане в затвора в Зуера (Сарагоса) от
12.09.2017г. до експулсирането му от испанска територия, респективно не е приспаднал или
обезщетил по някое друго наказателно производство арестите или изпълнението на присъди
с „лишаване от свобода“, отнасящи се до осъдения П., като същото се отнася и за тези по
друго наказателно производство, които също не са приспаднали задържанията на лицето по
наказателното производство № 65/15 на 5-ти състав на ОС- Бареселона.
Веднага трябва да се посочи, че между тези две осъждания не са налице основанията на
чл.25, ал.1 НК вр. чл.23, ал.1 НК, доколкото деянията по тях не са извършени в условията на
реална съвкупност по смисъла на българското право, доколкото второто деяние по
съкратено съдебно следствие № 86/15 на Централен следствен съд в гр. Мадрид е
довършено след влизане в сила на осъждането за първото деяние, тоест 14-дни след влизане
в сила на решението постановено по съкратена процедура №65/2015 г. на Областен съд –
Барселона (а именно на 15.04.2016г.).
На свой ред, българските съдилища нямата правомощие да прилагат материално-правните
разпоредби за съвкупността по отношение на приети за изтърпяване наказания, наложени от
съдилища на държави-членки на Европейския съюз, ако самите тези съдилища не са
групирали наложените наказания по някакъв начин.
Съобразно т.1 от решението по дело №С-554/14г. на Съда на ЕС (делото „О.”) и мотивите
3
към него (§36), националният съд на изпълняващата държава е длъжен да зачете изцяло
съдебното решение, което му е изпратено и да изпълни наказанието, наложено по присъдата
на издаващата държава (в случая по двете решения, постановени в Кралство Испания).
Категорично в тази насока е и съображение 5 от Преамбюла на Рамково решение
2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008г. (в отношенията между Кралство Испания и
Република България то следва да замени КТОЛ след 05.12.2011г., независимо от липсата на
закон, транспониращ разпоредбите на това Рамково решение в Република България преди
01.01.2020г.). В тази насока е и чл.8, т.2 от това Рамково решение, както и решението на
Съда на ЕС по дело С-554/14 „О.” - §36, §46 и §61 от мотивите на това решение,
установяващи задължението за българския съд да прилага нормите на Рамковото решение,
независимо от липсата на транспонирането му, при спазване на принципа за
съответстващото тълкуване на българското право и при зачитане на основополагащия
принцип на сътрудничество между съдебните власти на държавите-членки на ЕС - принципа
на взаимно признаване на чуждестранните съдебни решения въз основа на особеното
взаимно доверие в правните системи на другите държави - членки, който е „крайъгълен
камък на правното сътрудничество в съюза по наказателно правни въпроси” - чл.82, §1 от
ДФЕС вр. съображение 1 от Рамково решение 2008/909/ПВР. Такова е и изричното
задължение на всеки български съд, съобразно т.2 от Решението по делото „О.” (С-554/14).
По силата това решение по дело №С-554/14г. на Съда на ЕС (делото „О.”), българският съд
няма правомощия да променя или модифицира наказанията, наложени от испанските
съдилища, респ. няма възможност за тези наказания да прилага материалноправните норми
относно съвкупността, предвидени в българското законодателство и да променя начина на
изтърпяване или размера на наложените наказания по никакъв начин.
В тази насока, отказът на първата инстанция да приложи чл.25 НК вр. чл.23 НК по
отношение на решенията на испанските съдилища, е законосъобразен, доколкото
групирането на тази наказания би могло да доведе до промяна на начина на изпълнение на
наложените от съответните съдебни органи на друга държава-член на ЕС наказания.
По реда на чл.457, ал.3 НПК (съответно на заменящия го от 01.01.2020г. Закон за
признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване
от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода) наказанията, наложени от съд на
държава-член на ЕС се приемат такива, каквито са и не могат да бъдат модифицирани от
българския съд с прилагане на норми от българското законодателство, които могат да
доведат до намаляване на наказанията, на които е бил осъден в чужбина съответния
български гражданин или лице, постоянно пребиваващо в Република България. Това
противоречи на посочения по-горе принцип на взаимно признаване и зачитане на
постановените съдебни актове и би нарушило доверието в съдебните органи на Република
България.
В този смисъл е и разрешението, дадено с ТР №3/12.04.2017г. по т.д. №3/2016г. на ОСНК на
ВКС и мотивите, с които се измени по-ранното ТР №3/12.11.2013г. по т.д. №3/2013г. на
ОСНК на ВКС в резултат на решението по дело С-554/14г. на СЕС („О.”).
4
Определяне на общо наказание между двете осъждания на Н. Д. П. от съдилищата на
Кралство Испания, сред които едното прието по реда на трансфер на осъдено лице, е
недопустимо и в процедура по чл.306, ал.1, т.1 НПК, доколкото в тази процедура се спазват
също основите принципи на съдебното сътрудничество между държавите-членки на ЕС и
важат разпоредбите на Рамково решение 2008/909/ПВР. Използване на процедурата по
чл.306, ал.1 НПК за заобикаляне на изискванията на Рамково решение 2008/909/ПВР е
недопустимо и в нея не може да бъде постигнат различен резултат, който не би могъл да
бъде постигнат в процедурата по приспособяване на осъжданията на трансферирания
осъден по реда на чл.457 НПК.
Съгласно разпоредбата на чл.459 НПК присъдите, по които е извършен трансфер на осъдено
лице, респ. наложените с тези присъди наказания, могат да бъдат проверявани само от
компетентните органи на държавата, в която са постановени. Това произтича от същността
на механизма за трансфер на осъдени лица, който има хуманитарни цели и е способ за
доизтърпяване на валидно наложено наказание „лишаване от свобода“ в обстановка, която е
близка на осъденото лице, с оглед неговата по-добра ресоциализация. Същността на
института не позволява преразглеждане на присъдата (присъдите) на чуждия съд и
прилагането на национални механизми, които могат до доведат до промяна на размера на
наказанието (единственото установено изключение е правилото за прилагане на максимума
на националното наказание на приемащата държава). С оглед на тази същност на правния
институт и на обстоятелството, че осъденият П. е предаден от испанките власти за цялостно
доизтърпяване на наказанията за извършени в Кралство Испания престъпления, не може да
се сподели становището на защитата, че е налице неравноправно третиране на предадения
П., който по начало трябва да изтърпи своето наказание в държавата, където е осъден и само
в негов личен интерес е експулсиран в Република България, за да има по-непосредствен
контакт с близките си. Осъденият трябва да изтърпи изцяло наказанията за престъпленията,
за които е осъден от компетентните съдебни власти на Кралство Испания и не може да се
ползва от нормите на българското материално наказателно право, които намират
приложение по отношение на престъпления, разглеждани от съдилища на Република
България по българския НПК.
Изхождайки от горното, въззивната инстанция счита, че обжалваното определение е
законосъобразно и обосновано, и като такова, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 338 от НПК, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 01.12.2021г., постановено по ЧНД № 691/21г. по описа
на ОС- Благоевград, НО, 4-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на осъдения
Н. Д. П. за групиране на наказанията, определени му със съдебно решение № 35 от
30.03.2016г. на Областен съд в Барселона и съдебен акт № 28 от 18.12.19г., постановен по
съкратена процедура 86/2015г. на Централен следствен съд №5 в Мадрид.
5
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6