Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 12.12.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 6908 по описа на ВРС за 2019 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „П.К.Б.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу М.М.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, с която са предявени обективно съединени искове по чл.422 във вр.
с чл.415 от ГПК за приемане за установено между страните, че ответникът дължи
на ищеца следните суми: сумата от
1944,98 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит №
**********/06.02.2018г., сумата от 554,35 лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 06.04.2018г. до 25.01.2019г., сумата от 2300,60 лева,
представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги във връзка с
договор за потребителски кредит № **********/06.02.2018г. ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 25.01.2019 г. до окончателното й изплащане за
които суми е издадена Заповед № 543/28.01.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1166/2019г. по описа на ВРС.
В исковата молба са
изложени твърдения, че на 06.02.2018г. между страните е сключен договор за
потребителски кредит № **********, по силата на който ищецът е отпуснал на
ответника кредит в размер на 2000 лева, който е следвало да бъде върнат в срок
от 24 месеца. Сумата по кредита била предоставена на ответника по банкова
сметка ***.02.2018г. Съгласно чл.4 от договора длъжникът дължал договорно
възнаграждение за изтегления кредит в размер на 967,36 лева. Съгласно
сключеното между страните споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни
услуги и чл.15 от ОУ, длъжникът дължал и възнаграждение в размер на 2400,96
лева. Пакетът от допълнителни услуги включвал разглеждане на искането за кредит
в най-кратки срокове, възможност длъжникът да отлага плащане на вноски, да
намалява размера на месечни вноски, да променя датата на падежа и да получава
бързо и лесно допълнителни парични средства. Погасителната вноска била уговорена
в размер на 223,68 лева с падеж всяко 5-то число на месеца. Ответникът платил
само една пълна и една частична вноска по договора, предвид което и на
основание чл.12.3 от Общите условия към договора за кредит, кредитът бил
автоматично прекратен и била обявена неговата предсрочна изискуемост, за което
на длъжника било изпратено уведомление.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК
ответникът е депозирал писмен отговор, с който частично оспорва исковата молба.
Не оспорва сключването на процесния договор за кредит, получаването на сумата
от 2000 лева по него, както и обстоятелството,ч е ответникът е заплатил една
месечна вноска от 224 лева. Оспорва се дължимостта на сумата от 2400,96 лева,
претендирана като възнаграждение за допълнителен пакет услуги. Твърди се, че
споразумението за закупуване на допълнителен пакет услуги е нищожно, като
противоречащо на чл.10а от ЗПК.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание,
процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ответника оспорва предявените искове и поддържа отговора.
Заявява, че признава иска за главница и за лихва.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, а и се установява от представения договор, че между страните на 05.02.2018г. е сключен Договор
за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № **********. По силата на договора ищцовото дружество е
предоставило на ответника паричен заем в размер на 2000 лева за срок от 24
месеца. Видно от договора, размерът на погасителната вноска е 123.64 лева,
годишният лихвен процент е 41.17 %, а ГПР е 49.89 %, като дължимата сума по
кредита е определена на 2967.36 лева.
Вписано е, че по избран и закупен пакет от допълнителни услуги е дължимо
възнаграждение от 2400.96 лева с размер на вноската по допълнителния пакет 100.04
лева. Общото задължение по кредита и по пакета за допълнителни услуги е
посочено в размер на 5368.32 с погасителна вноска от 223.68 лева. Падежът на
вноските е 5-то число на месеца.
Представено е подписано споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги от 05.02.2018г.
В същото е посочено, че допълнителните услуги, които могат да бъдат
предоставени са следните: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски
кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност
за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата
на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Представени са и Общите условия на „П.К.Б.“ ЕООД към договора за
потребителски кредит.
Приет по делото е и погасителния
план към процесния договор за кредит, видно от който първата вноска по кредита
е с падеж 05.04.2018г., а последната 05.03.2020г.
Видно от представено преводно нареждане, сумата от 2000 лева е преведена
от ищцовото дружество по посочената в договора за кредит банкова сметка ***.02.2018г.
Представено от ищеца е извлечение по сметка към договор за потребителски
кредит № **********, съгласно което по
договора са направени плащания в общ размер на 224 лева.
Представено е уведомително писмо от ищцовото дружество до ответника, с
което същия се уведомява, че съгласно ОУ към договора за кредит считано от
17.07.2018г. договорът му е едностранно прекратен, а вземането по него е
обявено за предсрочно изискуемо и възлиза на 5144.32 лева.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
В тежест на ищеца по установителната претенция е да
установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, съществуване на вземането, за което е издадена процесната
заповед за изпълнение, а именно: наличие на валидно сключен договор за кредит, както
и валидна клауза за неустойка в същия, изпълнение на задълженията си по
него, както и размера на претендираните главница и неустойка. По осъдителните претенции в
тежест на ищеца е да установи, че с договора между страните е уговорено заплащането на възнаградителна лихва, както и че е в налице валидно сключено спорзаумение за
закупуване на допълнителен пакет от услуги, изпълнение на задълженията си по
него, както и размера на дължимите договорна лихва и възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги. Ответникът следва да докаже правопогасяващ факт
по отношение на задълженията си по договора (плащане, давност и т.н.)/
Безспорно се установи сключването на договора за кредит между страните. От представените от
ищеца писмени доказателства, неоспорени от ответника, се установи и че ищцовото
дружество е изпълнило задължението си по
договора, като е предоставила сумата от 2000 лева по посочената от
кредитополучателя банкова сметка.
***, че с договора между
страните е уговорено заплащането на възнаградителна лихва. Конкретни възражения
относно основанието и размера на това вземане не са наведени от oтветника. Същевременно съдът не констатира
нарушение на императивна разпоредба при уговаряне на това задължение. Общият
размер на ГПР е 49,89 %, който формално не надвишава допустимата стойност
съобразно чл.19, ал.4 от ЗПК, макар и да се доближава до същата.
Ищецът
твърди, че поради неплащане на вноските по кредита е настъпила автоматично
предсрочната изискуемост на същия. Представил е и доказателство, а именно
уведомително писмо до длъжника. Действително няма данни същото да е достигнало
до адресата, но предвид че ответникът не е оспорил настъпването на предсрочната
изискуемост и изрично в устните състезания е заявено признание на исковете за
главница и договорна лихва, съдът намира, че следва да приеме, че предсрочната
изискуемост е настъпила.
Установи се от представения договор и
споразумение към него, че страните са уговорили закупуването от страна на
кредитополучателя на допълнителен пакет услуги, за което същият се е задължил
да заплати възнаграждение в размер на 2400.96 лева.
Съдът намира, че споразумението
за закупуване на допълнителен пакет от услуги заобикаля императивното правило
на чл. 19, ал.4 от ЗПК, гарантиращо максимално допустимия процент на разходите
на годишна база (ГПР) по потребителските кредити да е в размер не по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с
постановление на Министерския съвет. Съгласно сключения между страните договор възнаграждение
за допълнителния пакет услуги не е включено в ГПР, а ако се добави към тази
величина безспорно ще надхвърли лимита по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което
договорката за заплащането ѝ се явява нищожна, по аргумент от 21, ал.1 от
ЗПК. Освен на горепосоченото основание, тази договорна клауза се явява нищожна
и поради противоречието ѝ с добрите нрави, тъй като същата е в размер по-голям
от този на предоставената в заем главница. Следва да се посочи още, че не са
ангажирани доказателства от страна на ищеца за това, че въпросните услуги,
предмет на споразумението, реално са предоставени на кредитополучателя, което
допълнително обосновава тяхната недължимост.
По отношение задълженията за
главница и договорна лихва следва да се съобрази направеното плащане в размер
на 224 лева, като сумата бъде разпределена за главница и лихва съобразно
погасителния план по договора. В този
смисъл длъжникът е погасил изцяло първата вноска за главница и първите две
вноски за договорна лихва. С остатъчната сума от 33,63 лева длъжникът е погасил
частично втората вноска за главница. След приспадане на платените вноски за
главница е останала дължима сума в размер на 1911,35 лева. Договорната лихва се
претендира за периода от 06.04.2018г. до 25.01.2019г. в размер на 622.97 лева,
от която е приспадното само плащането на първа вноска и от ищеца е посочена
претендирана сума в размер на 554,35 лева (уточняваща молба на л. 74 от
делото). След приспадане на направеното плащане на първите две вноски за лихва
и съобразно погасителния план останала е дължима сума в размер на 487,62 лева.
По гореизложените
съображения съдът намира, че претенциите за установяване дължимостта на
главница и договорна лихва са частично основателни и следва да бъдат уважени в
една част и отхвърлени в останалата, а претенцията за възнаграждение за
допълнителен пакет от услуги е изцяло неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца поисканите и направени по делото разноски съобразно с уважената част от
исковете. Съобразно представения списък по чл.80 от ГПК ищецът е направил
разноски в размер на 116,01 лева за заплатена държавна такса и 300 лева за
юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че съобразено фактическата и правна сложност на делото юрисконсултското възнаграждение
на ищеца следва да бъде определено в размер на 150 лева съгласно
чл.78, ал.8 от ГПК във вр.
с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от НЗПП. В този
смисъл съобразно уважената част от исковете отвтеникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 132,95 лева. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и разноските в заповедното
производство съобразно с предявения
и уважен размер на вземането в исковото
производство. В заповедното
производство ищецът е направил разноски в размер на 103,81
лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение (определено в този
размер от заповедния съд),
от които ответникът следва да бъде осъден да заплати 71,09 лева.
Мотивиран от горното, Варненският
районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.М.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** дължи на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 1911,35 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит №
**********/06.02.2018г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на подаване на заявлението – 25.01.2019
год. до окончателното й изплащане, и сумата от 487,62 лева, представляваща договорно
възнаграждение за периода от 06.05.2018г. до 25.01.2019г., за които суми е
издадена Заповед № 543/28.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1166/2019г. по описа на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за
установяване дължимост на главницата за разликата над сумата от 1911,35 лева до предявения размер от 1944.98 лева
и иска за установяване дължимост на договорното възнаграждение за разликата над
сумата на 487,62 лева до
предявения размер от 554,35 лева и за периода от 06.04.2018г. до 05.05 2018г.,
вкл.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** срещу
М.М.Т., ЕГН **********, с адрес: *** искове с правно основание чл.422 във вр. с
чл.415 от ГПК за признаване за установено, че М.М.Т., ЕГН **********, с адрес: ***
дължи на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата
от 2300,60 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги по споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги във
връзка с договор за потребителски кредит № **********/06.02.2018г., за която
сума е издадена Заповед № 543/28.01.2019г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1166/2019г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА М.М.Т.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 132,95 лева, представляваща направени в настоящото производство
разноски, както и сумата от 71,09 лева, представляваща направени в заповедното производство
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: