РЕШЕНИЕ
№ 326
гр. Пловдив, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Станислава Б. Бозева
Членове:Теофана Б. Спасова
Ина Ив. Лазарова
при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева
като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20255300601146 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 7 от 19.03.2025г. по НЧХД № 3083/2023г. по описа на
Районен съд Асеновград – 3н. с., Съдът е признал подсъдимата К. Й. П. с ЕГН
********** за невинна в това че в периода 23 - 25.12.2021г., в периода
31.12.2021г. - 02.01.2022г., както на 14.01.2022 г., на 28.01.2022г. и на
29.01.2022г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, в условията на продължавано
престъпление, като родител на децата й – Н. В. М. и Д. В. М., да не е
изпълнила или по какъвто и да е начин, да е осуетила изпълнение на съдебно
решение относно упражняването на родителски права и относно личните
контакти на тъжителя с децата, а именно Решение от 10.08.2018г. по гр. дело
№ 1611/2017г. по описа на РС – Асеновград, в частта му досежно
изпълнението на определения режим за осъществяване лични отношения
между тъжителя В. Ю. М. и децата - Н. В. М. и Д. В. М., като я е оправдал
изцяло по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 182,
ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Със същата Присъда частният тъжител В. Ю. М. е
осъден да заплати на подс. К. Й. П. сумата от 1 200 лева, представляваща
1
направени от подсъдимата разноски по водене на дело.
Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от адв.
Й. Д. като повереник на частния тъжител В. М. с искане за отмяна на същата и
постановяване на осъдителна присъда. Навеждат се доводи за необоснованост
на съдебния акт.
Постъпило е писмено становище от адв. М. П. като защитник на
подсъдимата К. П., в което се изразява становище за неоснователност на
депозираната жалба от страна на частния тъжител и се прави искане за
потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Въззивната жалба и стореното в нея искане за отмяна на обжалваната
присъда и постановяване на нова осъдителна за подсъдимото лице, се
поддържат в съдебното заседание пред въззивната инстанция от адв. Й. Д..
Акцентира се върху това, че в хода на съдебното следствие са събрани
достатъчно доказателства за категоричен извод относно това, че подсъдимата
е извършител на вмененото й престъпление.
Окръжен съд Пловдив като обсъди доводите и съображенията на
страните в сезиращата въззивна жалба и изложеното в съдебно заседание, а и
служебно като провери правилността на атакувания съдебен акт в предмета и
пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК прие следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок по чл.319 от НПК –
петнадесетдневен от обявяването на присъдата, и от лице сред изброените в
чл.318 от НПК – повереник на частния тъжител, поради което се явява
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество въззивният състав счита протеста за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваната присъда, РС Асеновград е приел за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата К. Й. П. е родена на *** г. в гр. ***, б., българска
гражданка, неомъжена, неосъждана, със средно образование, без данни за
трудова ангажираност, ЕГН **********.
До месец декември 2016г. подс. К. Й.П. живеела на съпружески начала с
В. Ю. М., като двамата обитавали неговото жилище намиращо се в къща на
адрес в гр. ***. По време на съвместното им съжителство се родили две
дъщери- св.Н. В. М. родена на ***г. и св.Д. В. М. родена на **. В същата къща,
но на различни етажи живеели родителите на тъжителя-Ю.М. и св. Л. М. М.,
2
както и семейството неговия брат-Е. Ю. М.. С течение на годините
отношенията между подсъдимата и частния тъжител се изострили, като през
месец Декември 2016г., подс. К. взела двете деца и напуснала тъжителя М..
Първоначално подс.П. и децата се установили в апартамента на майка й- св. Д.
И. П. на адрес гр. ***. По-късно подс. П. си закупила апартамент, след което,
тя и децата се преместили на адрес гр. ****. След напускането на дома на
частния тъжител, между подс. П. тъжителя М. нямало никаква комуникация,
като между двамата имало спор относно местоживеенето на децата,
упражняването на родителските права над децата и по въпросите относно
тяхната издръжка. Въпреки тези разногласия подс. П. не ограничавала по-
никакъв начин контактите между децата, техния баща и родители му.
Известно време след раздялата на своите родители, св. Н. М. сама взела
решение и се върнала в дома на тъжителя. Под давление на баща си и неговите
родители, с течение на времето, св. Н. М. се отчуждила от своята майка и
спряла да поддържа връзка с нея.
По заведена от подс. П. искова молба, на 26.07.2017г. било образувано
гр.дело № 1611/2017г. по описа на РС Асеновград. Същото приключило с
Решение № 367/10.08.2018г. с което упражняването на родителските права
върху детето Д.В. М. било предоставено на подс. П., като местоживеенето на
детето било определено на адреса на майката в гр. ***. Спрямо тъжителя В.
М., като баща на св.Д. М. бил определен режим на лични отношения с детето
през всяка втора и четвърта седмица от месеца от 18 часа в петък до 18.00 часа
неделя, един месец през лятото, който не съвпадал с платения годишен отпуск
на майката, както по 3 дни по време на зимната и пролетната ваканция, и по
два дни по време на: „Коледните/новогодишни празници“ и „Великден“. Със
същото Решение тъжителят М. бил осъден да заплаща на св. Д. М., чрез
нейната майка и законен представител месечна издръжка в размер на 140 лева,
ведно със законната лихва в/у всяка просрочена вноска, считано от влизане на
решението в сила. С Решението упражняването на родителските права върху
детето Н. В. М., било предоставено на тъжителя В. М., като местоживеенето
на детето било определено на адреса на бащата гр. ***. С решението бил
определен режим на лични отношения между св. Н. М. и нейната майка, всяка
първа и трета седмица от месеца от 18 часа в петък до 18.00 часа неделя, един
месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата,
както по 3 дни по време на зимната и пролетната ваканция, и по два дни по
3
време на: „Коледните/ новогодишни празници“ и „Великден“. Със същото
решение подс. К. била осъдена да заплаща на св. Н. М.а чрез нейния баща и
законен представител В. М., месечна издръжка в размер на 150 лева, ведно със
законната лихва в/у всяко просрочена вноска, считано от влизане на
решението в сила. Решението влязло в сила на 05.08.2019г. след като било
потвърдено с Решение № 823/24.06.2019г. по в.гр.дело № 2333/2018г. на ОС
Пловдив.
Въпреки влязлото в сила решение, подс. П. не полагала усилия да търси
контакти със св.Н. М., като по тази причина не се възползвала и от
определения й режим на лични отношения с детето. С течение на времето,
подс. К. П. създала ново семейство с друг мъж, като заедно със св. Д. М.
тримата живеели в апартамента на ***. В резултат на новото съжителство, в
края на 2019г. подс. П. родила трето дете. Св. Н. М. продължавала да живее
при баща си, който се грижел за нея според възможностите си. Тъжителя М.
работел, като международен шофьор на камион, като след влизането на
съдебното решение в сила, сравнително често пътувал и бил зад граница.
/справка листи 100 и 101 от НЧХД №362/2023г./. В някои периоди от време,
работата му налагала да отсъства дори в дните, когато той имал право на
лични отношения със св.Д. М.. Независимо дали тъжителя М. бил на работа
или не, постановения по отношение на него режим на лични отношения със
св. Д. М. се спазвал, като нейното присъствие в домът на бащата се
осигурявало съобразно установилите се негласно правила между двамата
родители. Тъй като между майката и бащата нямало никаква връзка, основна
роля за спазване на режима имала св. Л. М. М.а. В дните когато св. Д. М.
следвало да се намира в домът на тъжителя, св. Л. М. уговаряла с подс. П. по
телефона, предаване на детето. Обикновено Д. М. била забирана от дома на
майка си, като това ставало предимно в присъствие на св. Н. М.. Последната
от своя страна изпитвала неприязън към своята майка, но пък била привързана
към сестра си-св. Д. М.. Д. М.а от своя страна изпитвала също топли чувства
към сестра си, като се съгласявала да отиде в домът на баща си, само при
условие, че там ще бъде и св. Н. М.. При тези обстоятелства, в дните от
месеца, когато се падали да се осъществят личните контакти на св. Д. М. и
тъжителя В. М. /независимо дали той си бил в къщи или отсъствал/, св.Н. М.
или св.Л. М. се обаждали по телефона на подс. П., като съгласувайки по тази
начин времето, било уговаряно и предаването на св. Д. М.. В такива случаи,
4
чрез лично посещаване на адреса на подс. П., св. Д. М. била предавана или на
сестра си или на св. Л. М., или и на двете заедно, като придружавано от тях
детето било съпровождано до дома на тъжителя, където оставало за
определения в решението в срок. След изтичането на времето за лични
контакти, св. Д. М. обичайно била връщана в домът на майка си, като в тези
случаи тя била придружавана от св. Н. М. или от св. Л. М., или и отново от
двете заедно, като придружаващите лица я предавали на св. П.. В някои
случаи, имало закъснения във времето относно връщането на св. Д. М. за
което подс. П. подала против тъжителя сигнали в полицията /писмени
доказателства листи от 93 до 174 от НЧХД № 87/22г./. В тези случая се
стигало до образуване на предварителни проверки, като тъжителя бил
предупреждаван с протоколи за предупреждения да спазва режима на лични
отношения. Образуваните преписки били докладвани в РП Асеновград, като
поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер били
поставени откази да се образува предварително производство. Доколкото
имало данни за извършени престъпления по чл. 182, ал.2 от НК, на заявителя
било указвано, че има възможност да заведе дело от частен характер.
За времето, от влизането на съдебното решение в сила до края на месец
декември 2021г. имало няколко случая, в които св.Н. М. придружавана от
тъжителя, заедно отишли да вземат от домът й св. Д.М.. В тези случая, св. Д.
М. била предадена от майка си на св. Н. М., като тъжителя изчакал отвън в
колата. За същия период от време, нямало случай в който подс. В. М. сам да се
обади по телефона на подс. П. и да заяви, че желае той да вземе лично св. Д.
М. от домът й или пък, че иска да я види. Разговорите с подс. П. относно
предаването и връщането на св.Д. М. се водили основно от св. Л. М. и от св.Н.
М.. Постановения режим на лични контакти със съдебното решение касаещ
съответните дни през месеците, както и по време на празничните дни се
изпълнявал със съдействието и само в присъствието на св. Н. М..
С течение на времето, у св. Н. М. се появило желание да възстанови
отношенията си със своята майка. Това нейно намерение обаче срещнало
съпротивата на тъжителят М., което наред с другите наложени от него
ограничения върху личната й свобода, довели до разрив в отношенията между
бащата и дъщеря му. В един момент, тъжителят поставил ултиматум на
дъщеря си Н., като й казал, че ако тя ще се вижда с майка й, то ще следва да
„си събира дрехите“ и повече да не се връща. Заявеното на св. Н. М. я
5
изправило пред дилема, но след като тъжителя й взел и мобилния телефон, тя
окончателно решила да напусне домът на баща си. На 23.09.2021г. късно
вечерта, използвайки мобилния телефон на своята стринка- св. С. Г. Г., св. Н.
М. успяла да се обадила на майка си и я помолила до отиде и да я вземе. Подс.
К. П. изпълнила молбата на дъщеря си, като отишла до адреса на който тя
пребивавала и я прибрала от там, ведно с багажа, който било събрала. След
този момент, св. Н. М. се установила в домът на подс. П., като макар и да
имала нов телефон и номер, престанала да подържа всякакви контакти с баща
си. След като св.Н. М. напуснала домът на баща си, сестра й-св. Д.М. също
отказала да ходи в къщата на ***. Тъй като между тъжителя М. и подс. П.
продължавало да няма никаква комуникация, то на практика определения
спрямо него режим на лични отношения касаещ св. Д. М. след 23.09.2021г.
вече не се спазвал. Св.Л.М. правила множество опити да се свърже по
телефона с подс. П. /в някои дни и повече от 20 пъти на ден/ която обаче
предвид категоричния отказ на св.Д. М. да отиде сама в домът на баща си,
започнала да отказва да разговора с нея. Въпреки, че подс. П. отклонявала или
не приемала обажданията на св.Л. М.,то последната продължавала да звъни,
което създало известно напрежение между жените. Двете дъщери също били
наясно със случващото се, като нито едно от тях не изпитвала желание да
говори с баба си. Св. Н. М. от своя страна също не ходела в къщата където
живеели баща й В. М. и неговите родители. Създалото се положение не се
нравело на тъжителя В. М., като то предизвиквало неговото негодувание.
Търсейки изход от ситуацията, тъжителя М. потърсил квалифициран съвет.
Във връзка с това му било препоръчано да си осигури двама свидетели в чието
присъствие, да предприеме някакви действия спрямо подс. П. във връзка с
упражняване на режима на личните отношения със св. Д. М..
Въпреки, че от влизането на решението в сила, нямало случаи в които,
тъжителя М. да отиде лично и да срещне със св.Д. М. или да поиска тя да му
бъде предадена, то на неустановена дата между Коледните и Новогодишните
празници в края на месец Декември 2021г., той решил, че му се пада да
упражни правата си по съдебното решение. Съобразно дадения му съвет,
придружен от свидетелите В. Х. К. и А.Н. Г., без да предупреди който и да
било по телефона относно своите намерения, тъжителя отишъл на адреса на
подс. П. в гр. ***. Тъй като на входната врата имало монтиран домофон, а тя
била и заключена, в присъствие на двамата свидетели, тъжителя започнал да
6
звъни по звънците с цел някой да му отговори. При това не се стигнало до
желания от него резултат и без да осъществи контакт с когото и да е, или да се
срещне с някой човек, тъжителя и двамата свидетели напуснали адреса. С
това, той счел, че през Коледните празници на 2021г., и през Новогодишните
такива през периода от 31.12.2021г. до 02.01.2022г. е бил възпрепятстван да
упражни правата си спрямо Д. М., регламентирани по влязлото в сила
съдебното решение.
Съгласно постановеното в съдебното решение, в периода от 14 до 16
Януари 2022г., се падало времето в трите дни от втората седмица, през което
тъжителя М. имал право на лични отношения със св.Д. М.. На 14.01.2022г.
тъжителя отново решил да се упражни своите права по съдебното решение.
Съобразно дадения му съвет, придружен отново от свидетелите В. К. и А. Г.,
без да предупреди по телефона или по друг начин относно намерения си,
около 18.00 часа тъжителя отишъл на адреса на подс. П. на ул. ****. Тъй като
вратата на входа била заключена, а върху монтираните звънци на домофона,
отново нямало информация обитаващите жилищата лица, тъжителя и
придружаващите го свидетели се засуетили. В един момент, тъжителя М. се
сетил, че е възможно подс. П. и децата да се намират в домът на майка й, което
било нещо обичайно за тях. По тази причина, по идея на тъжителя, той завел
придружаващи го двама свидетели на адрес св. Д. П. в гр. *****. Входната
врата и там се оказала заключена, като тъжителя звъннал на св. Д. П., чрез
звънеца на намиращ се към домофона. В същото време, св. Д. П. се намирала в
домът си със св. Д. М., като при тях било и малкото дете на подс. П.. Св. Д. М.
чула звъна от домофона и отивайки до устройството попитала кой се обажда.
Тъжителя М. отвърнал, като я помолил да слезе да я види. Св. Д.М. се
притеснила и не отговорила, като затворила. Тя се върнала при баба си и
казала, че баща й е долу. Св. Д. П. й казала да говори с тъжителя М., но Д. М.
казала, че не иска. В следващия момент тъжителя М. отново позвънил по
домофона, като св. П. сама отишла да говори с него. В хода на разговора,
тъжителя М. казал, че иска да се види с дъщеря си Д., при което св.П. му
отвърнала, че детето не иска, а тя самата няма възможност да слезе, тъй като
се грижи за другото дете. Впоследствие тъжителя попитал къде е другата му
дъщеря, като св.П. му отвърнала, че Н. е в домът на майка си. Тъжителя
отвърнал на св.П., че ще отиде там, което в действителност и направил, като
тръгнал с двамата свидетели към блока на ул. „****Докато пътували,
7
тъжителя М. се обадил на майка си, като й казал да звънне по телефона на
подсъдимата и да й предаде да свали децата. По същото време, подс.П. и св.
Н. М.а се намирали в домът си, като двете се приготвяли по-късно да отидат в
домът на св. Д. П.. Докато св. Н. М. се намирала в банята, телефонът на подс.
П. получила обаждане от св.Л. М., която й казала да свали двете деца пред
блока, където щял да ги чака баща им. Подс. П. затворила телефона, като
погледнала от терасата и се уверила, че тъжителя М. стои пред блока, като го
придружават и още двама човека. Известно време след това, св. Н. М. излязла
от банята, като подс. П. я уведомила за посещението на тъжителя и за
намеренията му да я види. В първия момент, св. Н. М. не повярвала на майка
си, като си помислила, че тя се шегува. За да разсее своите съмнения, св. Н. М.
също погледнала от терасата и видяла баща си и стоящите до него двама
души. В този момент, подс.П. получила обаждане и от майка си- св. Д. П.,
която я уведомила за обстоятелствата около посещението на тъжителя и
затова, че Д.категорично е отказала да се види с него. В хода на разговора, св.
Д. П. казала и това, че тъжителя е тръгнал към адреса на подс. П., като целта
му била да се срещне с голямата си дъщеря. Св. Н. М. също чула разговора,
вследствие на което изпаднала в паника, тъй като тя нямала никакво желание
да се вижда с баща си. В следващия момент се чуло и позвъняване на входната
врата на апартамента, което още задълбочило смущението у подс.П. и св.Н.
М.. Мислейки, че се звъни от входната врата на блока, която обикновено била
заключена, подс. П. вдигнала слушалката на домофона, като установила, че
отсреща няма никой. От своя страна св. Н. М. погледнала през шпионката на
вратата на апартамента, като при това разпознала от другата страна св.А. Г.,
който се намирал на площадката на етажа. Липсата на каквото и да е желание
да се вижда с баща си и близостта на св. Г. предизвикали нервна криза у св. Н.
М.. Същата изпаднала в истерия, разплакала се и започнала да се тръшка по
пода, като категорично заявила на майка си, че не иска да вижда баща си и да
се среща с него. Тъй като не знаела какви да намеренията на тъжителя М.,
подс. П. се изплашила от случващо се, като решила да подаде сигнал в
полицията. В 18:56:25 часа, на 14.01.2022г. чрез мобилен телефон № ***, подс.
П. реализирала обаждане до Спешен номер 112 /справка от ЕЕН- лист 64 от
НЧХД №87/22 /. Обаждането било прието от оператор от РЦ Кърджали, като
разговорът продължил 02.58 минути. В хода на същия, подс. П. заявила, че
иска да подаде оплакване за тормоз упражняван от бившият й мъж, който в
8
момента се намирал пред домът й, придружаван от още двама-трима души.
Подс. П. обяснила на оператора и това, че голямата й дъщеря изпитва страх от
баща си, като в момента не искала да го види и е изпаднала в истерия. Подс.
П. казала на оператора и това, че мъжът й е ходил до адреса на майка й, където
се намирала помалката им дъщеря. Във връзка с изразените притеснения и
страховете, подс. П. поискала на мястото да бъде изпратен полицейски екип.
След приемане на сигнала, в 19.01часа на същата дата, оператора на тел.112 се
свързал с дежурния в РУ Асеновград, като препредял сигнала приет от подс.
П.. Същия бил записан в във входящия дневник /справка лист 69 от НЧХД
№87/22/. За вземане на отношение на адреса на *** в гр. *** бил изпратен
полицейски патрул, в състава на който били свидетелите Т. В. К. и А. Х. М..
Двамата служители посетили адреса на подс. П., като установили, че входната
врата е заключена, а освен това, видели и монтираните там устройство с чип и
домофон със звънци. Близо до адреса, на улицата били установени три лица,
едно от които било разпознато от св. К. като тъжителя М., с когото имал
предишни срещи по служба. При проведения с тъжителя М. разговор той
отрекъл, че създава проблеми на подс. П., като заявил, че се намира на адреса
с цел да види децата си. Във връзка с това, тъжителя казал също, че води и
двама свидетели, които при нужда да удостоверят правомерните му действия,
които били свързани и с издадено съдебно решение. Св. К. успял да се свърже
по телефона с подс.П., като с оглед изясняване на обстоятелствата по
проверката на същата било указано да слезе пред блока. В хода на разговора
се немесил и тъжителя М., като по негова молба, се разбрало, че заедно с
майка си, долу ще слезе и св. Н. М.. При появата на подс. П., същата заявила
на служителите, че е имала известни притеснения от изненадващото
посещение на тъжителя М., които са я мотивирали да подаде сигнал на ЕЕН
112. Същата не възразила да се осъществи среща между тъжителя и св.Н. М.,
като при последвала такава, бащата получил от нея и телефонният й номер.
Освен това, св. Н. М. заявила на тъжителя, че все още не се чувства готова
нито да среща с него, нито да отиде в домът му. Във връзка с посещението си,
полицейските служители съставили докладна записка, снели обяснения от
тъжителя М. и му съставили протокол за предупреждение по чл.65 от ЗМВР /
листи 71 до 73 от НЧХД №87/22 /. След приключване на проверката, страните
се разделили. С това, тъжителя счел, че на 14.01.2022г. е бил възпрепятстван
да упражни правата си по съдебното решение спрямо Д. М..
9
Съгласно постановеното в съдебното решение, в периода от 28 до 30
Януари 2022г., се падало времето в трите дни от четвъртата седмица, през
което тъжителя М. имал право на лични отношения със св.Д. М.а. През първия
ден от този период, тъжителя отново решил да се упражни правата си по
съдебното решение. За целта тъжителя позвънил на мобилния телефон на
подс. П.. По същото време, тя и децата, както и мъжа с който съжителствала
се намирали в къщи, като имали симптоми на болестта „Ковид“.
Възприемайки обаждането от индикацията на телефона, подс. П. не искала да
говори с тъжителя М., като казала на св. Н. М. да приеме обаждането и да
говори с баща си. Св. Н. М. приела обаждането, като казала на тъжителя, че
той не може да види нито нея, нито сестра й, тъй като всички са болни от
„Ковид“. С това разговорът между тях приключил. С това, тъжителя счел, че
на 28.01.2022 и на 29.01.2022г. е бил възпрепятстван да упражни правата си по
съдебното решение спрямо Д. М..
Въз основа на обстоятелствена и аргументирана оценъчна дейност по
отношение на доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност,
районният съд е стигнал до правния извод, че гореизложената фактическа
обстановка се установява от събраните от настоящия състав по делото
доказателства-обясненията на подс. К. Й. П., /както и от нейните обяснения
дадени по НЧХД № 87/22г. приобщени при условията на чл.279, ал.1,т.4 от
НПК/, свидетелски показания на А. Н. Г., /от показанията му дадени по НЧХД
№87/22г. приобщени при условията на чл.281, ал.1,т.1 и т.2 от НПК/, В. Х. К.
/от показанията му дадени по НЧХД № 87/22г. приобщени при условията на
чл.281,ал.1,т.2 от НПК/, Н. В. М., С. Г. Г., Д. И. П. /от показанията й дадени по
НЧХД № 87/22г. приобщени при условията на чл.281, ал.1,т.1 и т.2 от НПК/, Т.
В. К. /дадени от него по НЧХД № 87/22г. приобщени при условията на чл.281,
ал.1,т.5 от НПК/, А. Х.М. /дадени от него по НЧХД № 87/22г. приобщени при
условията на чл.281, ал.1,т.5 от НПК/ , Д. В. М., Р. Т. К., Л. М. М. /дадени от
нея по НЧХД № 87/22г. приобщени при условията на чл.281, ал.1, т.3 от НПК/
и З. Л. Й., както и приложените писмени доказателства по делото, включващи
гр.дело №1611/2017г. по описа на РС Асеновград и приложеното към него
в.гр.дело №2333/2018г. по описа на ОС Пловдив, както и останалите писмени
и веществените доказателства.
На първо място районният съд правилно и законосъобразно е подложил
на анализ постановеното по делото Решение № 367/10.08.2018г. по гр.дело №
10
1611/2017г. по описа на РС Асеновград, упражняването на родителските права
върху св.Д.М. е било предоставено на подс. П., като местоживеенето на детето
е било определено на адреса на майката- гр. ***. Спрямо тъжителя В. М., като
баща на св.Д. М. бил определен режим на лични отношения с детето през
всяка втора и четвърта седмица от месеца от 18 часа в петък до 18.00 часа
неделя, един месец през лятото, който не съвпадал с платения годишен отпуск
на майката, както по 3 дни по време на зимната и пролетната ваканция, и по
два дни по време на: „Коледните/новогодишни празници“ и „Великден“. Със
същото решение, упражняването на родителските права върху детето Н. В. М.,
било предоставено на тъжителя В. М., като местоживеенето на детето било
определено на адреса на бащата гр. ***. С решението бил определен режим на
лични отношения между св. Н. М. и нейната майка, всяка първа и трета
седмица от месеца от 18 часа в петък до 18.00 часа неделя, един месец през
лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, както по 3 дни
по време на зимната и пролетната ваканция, и по два дни по време на:
„Коледните/ новогодишни празници“ и „Великден“.
Въз основа на това напълно правилно е прието, че съдържането на
цитираното решение показва, че правото на тъжителя да се ползва от
определения режим на лични отношения касае единствено детето Д. М., но не
и Н. В. М.. Спрямо нея също има определен режим на лични отношения, но
той касае подс. К. П., а не тъжителя. От това следва извода, че независимо от
напускането на дома на тъжителя, след влизането на решението в сила, подс.
П. няма никакви задължения да осигурява на В. М. условия за спазване на
някакъв режим за срещи със св. Н. М., защото не е имало определен такъв.
Бащата на практика не е бил ограничен да се среща със св. Н. М., но това вече
е било изцяло в зависимост от желанието на детето.
Законосъобразен е и изводът на първата инстанция, че от самото
съдържание на постановеното Решение относно режима на лични отношения
на частния тъжител с Д. М. в периода на „Коледните/Новогодишни празници“
е налице неяснота, тъй като не става безсъмнено ясно, на кои празници, тези
на Коледа, или тези на Нова година, и съответно кои два дни от трите
включени в Коледните на 2021г. и единия такъв на Нова година представляващ
датата 01.01.2022г., тъжителя В. М. ще следва да упражни правото си на
лични отношения с дъщеря си Д. М. .
11
Освен това е прието, че по делото няма никакви доказателства, че с
цел упражняване на правата си по решението касаещо Д. М., за времето от 23
- 25.12.2021г., тъжителя да е правил опит за контакт с подс. П., още повече, тя
да е му е създава пречки в тази насока.
Сходни изводи съдът е направил по отношение на втория инкриминиран
период -от 31.12.2021г. - 02.01.2022г. предвид липсата на категорични
доказателства за отказ от страна на подсъдимата да изпълни постановеното
съдебно решение.
След изключително подробен и обстоен анализ на приобщените по
делото гласни и писмени доказателства районният съд е стигнал до извода, че
от правна страна от подс. К. Й. П. не е бил осъществен състава на
престъплението по чл.182 ,ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, а именно , в това, че в
периода 23 - 25.12.2021г., в периода 31.12.2021г. - 02.01.2022г., както на
14.01.2022 г., на 28.01.2022г. и на 29.01.2022г. в гр. Асеновград, обл.
Пловдивска, в условията на продължавано престъпление, като родител на
децата й – Н. В. М. и Д. В. М., да не е изпълнила или по какъвто и да е начин,
да е осуетила изпълнение на съдебно решение относно упражняването на
родителски права и относно личните контакти на тъжителя с децата, а именно
Решение от 10.08.2018 г. по гр. дело № 1611/2017г. по описа на РС –
Асеновград, в частта му досежно изпълнението на определения режим за
осъществяване лични отношения между тъжителя В. Ю. М. и децата - Н. В.
М. и Д. В. М...
При самостоятелния прочит на събраните по делото доказателства и
възможността от тях да се очертае ясна и безпротиворечива фактическа
обстановка и съпоставката й с тази изградена и обсъдена от РС Асеновград,
въззивният съд не намери основание да я коригира – и като я прие за правилно
установена, от правна страна, счете преценката на първоинстанционния съд за
недоказаност по несъмнен и категоричен начин на извършителство на
процесното деяние от страна на подсъдимото лице К. П. – за правилна и
законосъобразна.
Делото е висящо пред въззивния съд по жалба от повереника на частния
тъжител, с която се атакува правилността и обосноваността на присъдата с
твърдение, че са налице достатъчно доказателства за извършено престъпление
от страна на подсъдимата. Аргументите в жалбата, застъпени и в съдебното
12
заседание, според въззивният съд са неоснователни.
Следва да се подчертае детайлността и задълбочеността, които в
мотивите към присъдата си е сторил районния съд при извършения
доказателствен анализ на всички приобщени гласни и писмени доказателства,
както и доказателствени средства. Въз основа на тях е направен напълно
обоснованият извод, че в хода на съдебното производство, въпреки
положените усилия, не са събрани достатъчно и категорични доказателства,
обосноваващи схващането, че инкриминираното деяние е извършено от
подсъдимата П.. В съответствие с правната теория и съдебна практика е
прието, че от обективна страна липсват гласни и/или писмени доказателства,
които да обосновават извода за съпричастност на подсъдимия към
препятстване възможността на частния тъжител да осъществи личен контакт с
детето си Д.М.а.
На първо място следва изцяло да се възприеме изводът на
първоинстанционния съд за несъставомерност на повдигнатото спрямо
подсъдимата обвинение относно препятстване осъществяването на лични
отношения от частния тъжител с детето Н. М.. От приложеното по делото
съдебно Решение № 367/10.08.2018г. по гр.дело № 1611/2017г. по описа на РС
Асеновград категорично е видно, че упражняването на родителските права
върху детето Н. В. М., било предоставено на тъжителя В. М., като
местоживеенето на детето било определено на адреса на бащата гр. ***. Тоест
за подсъдимата П. изобщо не е възникнало правно задължение да изпълнява
съдебно решение относно тези контакти, доколкото същата не е упражнявала
родителските права спрямо Н. и не би могла да препятства срещите с нейния
баща.
На следващо място напълно споделяем е изводът на районния съд
относно това, че за осъществяване на престъплението е необходимо да бъде
установено, че с конкретни умишлени действия или бездействия реализирани
от задълженото по решението лице, са били засегнати интересите на детето да
изгражда пълноценна връзка с родителя, с когато не живее, като с това е била
накърнена е възможността то да се развива с подкрепата и с грижата и на
двамата родители независимо от неразбирателството между тях. За
инкриминирания период от време обаче, този елемент от обективна страна на
повдигнатото спрямо подс.К. П. обвинение за извършено престъпление, по
13
чл.182, ал.2 от НК, касаещ и детето Д. М. не се установява. Постановеното и
влязло в сила съдебно решение касаещо упражняването на личните
отношения между тъжителя В. М. и детето Д. М. не е било изпълнено в частта
относно Коледните празници на 2021г., следващите ги новогодишни празници
между 2021г и 2022г., както и през втората е четвъртата седмица на месец
Януари 2022г. Основната причината за това обаче не се съдържа и обективира
в конкретни действия или бездействия на подс.П., а в нежеланието на детето
Д. М. да се вижда с баща си.
Правилно е прието от първата инстанция и това, че по време на самите
Коледни и Новогодишни празници, тъжителя М. не е изразил по никакъв
начин намерението си, а и желанието си да се види с дъщеря си Д. М..
Неговото отиване, на неустановен ден, на адреса на подс. П., между тези две
групи от празници, не опровергава този извод на съда. Относно датата
14.01.2022г. среща между тъжителя М. и Д. М. реално не се е състояла, като с
това постановеното решение не е било изпълнено, но това отново не се дължи
на действия или бездействия от страна на подс. К. М.а, а отказът е
осъществено от страна на св. Д. П.. По отношение на същата обаче е имало и
две основателни причини , като първата от тях това е отказа на самата Д. М.
да се види и да говори с баща си, а втората причина е била обективната
невъзможност на св. Д. П. да изпълни желанието на тъжителя.
По отношение на датите 28.02.2022г. и 29.01.2022г. по делото безспорно
е установево, че и на двете дати не е имало срещи между тъжителя М. и Д. М.,
като при проведен разговор между първия и свид. Н. М.а той е получил отказ,
тъй като всички са болни от „Ковид“. Вярно е, че по делото не са приобщени
надлежни писмени доказателства за това обстоятелство, но същевременно
отсъства причина твърдението да не бъде прието като достоверно. Още
повече, че и в последните два случая не е налице неизпълнение на съдебното
решение то страна на подсъдимата, доколкото не са ангажирани доказателства
за някакви нейни действия или бездействия в този смисъл.
При цялостната извършена служебна проверка на атакувана присъда
въззивният съд не установи игнориране на доказателства от значение за
установяване на обективната истина по делото, нито установи превратно
възприемане на доказателства. Видно е от самите мотивите на атакуваната
14
присъда, че първоинстанционният съд е анализирал в дълбочина всички
свидетелски показания и ги е съпоставил, както едни спрямо други, така и
спрямо останалия доказателствен материал, внимателно и детайлно е обсъдил
доказателствата – гласни и писмени, спорните моменти в тях, акцентите на
страните върху тях и основателността на всеки един от доводите им и
съотнасянето им към доказателствената съвкупност за всеки от тях. При
правилно и обстойно изяснена фактическа обстановка, при задълбочено и
аналитично обсъждане на доказателствата по делото и при проявена
активност за вземане на мерки за разкриване на обективната истина Районен
съд Асеновград е достигнал до правилен и обоснован извод за недоказаност на
обвинението спрямо подсъдимата К. П. по несъмнен и категоричен начин,
който правен извод е обективиран чрез изготвянето на оправдателната
присъда спрямо подсъдимото лице. В хода на въззивното производство не се
ангажираха от страните по делото доказателства, които да налагат
обсъждането и съпоставянето им с останалите такива.
Правилно и в съответствие с нормите на НПК, предвид признаването на
подсъдимата за невиновна в извършването на престъпление по чл.182, ал.2 вр.
чл.26, ал.1 от НК и на основание чл.190 ал.1 от НПК първоинстанционния съд
е постановил частният тъжител В. Ю. М. да бъде осъден да заплати на
подсъдимата направените от нея разноски, а именно сумата от 1200 лева.
При извършената служебна проверка Окръжният съд не констатира да
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно
основание за отмяна на атакуваната присъда, нито да са налични основания,
налагащи нейното изменение.
С оглед на гореизложеното настоящата въззивна инстанция прие да
потвърди изцяло обжалваната присъда като правилна и законосъобразна.
По горните съображения и на основание чл.334 т.6 вр. чл.338 от НПК
Съдът
РЕШИ:
15
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 7 от 19.03.2025г. по НЧХД № 3083/2023г.
по описа на Районен съд Асеновград – 3н. с.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16