О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Добрич, 15.10.2020 г.
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, деветнадесети състав, в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Петкова гр.
дело №2665 по описа за 2020г. на ДРС,
намира следното:
Производството е образувано по повод искова молба, подадена
от Я.Г.Н. с ЕГН ********** ***, чрез упълномощения адвокат К.Т. ***, с която
срещу „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. С.,
представлявано от управителя Р. И. М. – Т., е предявен иск за установяване по
отношение на ответника, че ищецът не дължи задължението по изпълнително дело №***
по описа на ЧСИ Н. Н., възлизащо на: сумата от
7353,02 евро главница; 675,72 евро просрочена лихва за периода ***г. – ***;
314,06 лева – държ. такса; 338,44 лева – адв. възнаграждение, присъдени по
издадени заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от ***г. по частно гр.дело
№4138/2012г. по описа на ДРС в полза на „УниКредит Булбанк“ АД, което вземане е прехвърлено в полза на ответника.
Ищецът към датата на подаване на исковата молба е с постоянен
и настоящ адрес ***, което се установява от служебно извършена от съда справка,
приложена към делото.
При така изложените твърдения, ищецът се позовава на
правоотношение, възникнало от сключен договор за банков кредит, по което е
участвал като физическо лице. Не се твърди при сключване на договора да е
действал в рамките на търговска или професионална дейност. Отрицателният
установителен иск, предявен от ищеца по реда на чл. 439, ал. 1 от ГПК (за
оспорване на вземането по принудителното изпълнение), е насочен към отричане на
изпълняемо право, породено именно от процесното кредитно правоотношение, по
което ищецът притежава качеството на потребител на кредитни услуги по смисъла
на § 1, т. 13 от ДР на ЗЗП, във вр. с чл. 9, ал. 3 ЗПК.
Съгласно чл.113 от ГПК исковете на и срещу потребители се
предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя,
а при липса на настоящ адрес - по постоянния. С посочената норма изборът на
ищеца на местно компетентен съд по чл. 105 от ГПК е дерогиран. Ирелевантно е
обстоятелството, че ответник по делото е цесионерът, а не цедентът
/първоначален кредитор/.
Съгласно чл.119, ал.3 от ГПК (нова редакция - ДВ,
бр.65/07.08.2018г.), съдът следи служебно за местната подсъдност по чл.113 от ГПК.
Мотивиран така, на основание чл.118, ал.1 от ГПК, вр чл.113
от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №2665 по описа за 2020 г.
на Районен съд - Добрич и ИЗПРАЩА
делото по подсъдност на Районен съд – В..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба пред Добричкия окръжен съд в едноседмичен
срок от връчването му на ишеца.
Към съобщението до ищеца да се приложи препис от
определението, на основание чл.7, ал.2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: