Решение по дело №12601/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2668
Дата: 7 май 2024 г.
Съдия: Невена Чеуз
Дело: 20221100112601
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2668
гр. София, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря Маргарита Ив. Д.а
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20221100112601 по описа за 2022 година
Искове с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ .
В исковата молба на Л. Р. П. се твърди, че на 04.12.2021 г., около 16.00
часа, в гр. София е осъществено ПТП от водачът на лек автомобил „Рено
Канго“ с рег. № ******* – Е. Н. Г. в района на площада на Авиацията, който
достигайки кръговото движение застигнал и ударил движещия се пред него
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *******, управляван от Д. Б. И.. При
пътния инцидент пострадал ищецът като пътник на предна дясна седалка в
лек автомобил „Фолксваген“. Твърди се, че същият бил транспортиран до
УМБАЛ „Света Анна“ АД, където били установени данни за клиновидно
снишени Th8 и Th9 тела н прешлени. На ищеца било предписано лечение,
изразяващо се в покой и носене на високостабилизиращ торако-лумбален
корсет. Твърди се в исковата молба, че въпреки продължителното
медикаментозно лечение и физиотерапия, състоянието на ищеца се влошило и
на 30.03.2022 г. бил приет в УМБАЛ „Света Анна“ – гр. София, където бил
диагностициран с доброкачествено пароксизмално позиционно вертиго,
вследствие засягане на десния заден полуокръжен канал. Била проведена
медикаментозна терапия, но състоянието му не се подобрило съществено и
ищецът продължавал да изпитва болки в областта на врата и по хода на
гръбначния стълб. Имал проблеми с вестибуларния апарат, световъртеж и
1
гадене. Изложени са твърдения, че пътният инцидент му причинил болки и
страдания, негативни емоционални реакции, ограничения при извършване на
елементарни дейности, включително ежедневни битово-хигиенни нужди.
Сторил и имуществени разходи в размер на 236, 97 лв. за закупуване на
торако-лумбален корсет и медикаменти.
Предвид тези фактически твърдения ищецът е мотивирал правен
интерес от предявяване на исковете и иска от съда да постанови решение, с
което да осъди ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на
водача на лек автомобил „Рено Канго”, да му заплати сумата от 50 000 лв. –
обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата от 236, 97 лв. –
обезщетение за имуществени вреди. Претендира се законна лихва и сторени
разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, редовно уведомен, е
депозирал писмен отговор с релевирани в същия възражения. Претендира
разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на
чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 429 ал.1 от КЗ установява, че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от
застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат изпълнени
изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена
претенция до застрахователя по риска „ГО” и изтичане на срока за
окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в
разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месеца, считано от предявяване на
претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена
писмена претенция пред застрахователя – ответник / на 10.08.2022 г. – стр. 50
2
в делото/ като към датата на заявяване на иска в съда срокът, посочен в чл.
496 ал.1 от КЗ е изтекъл, поради което същият е процесуално допустим.
Правно релевантните факти по отношение на предявения иск са
установяване на договорно правоотношение по договор за застраховка,
покриващ риска «Гражданска отговорност», сключен между деликвента и
ответното дружество, протИ.правно деяние на деликвента, от което са
настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с
деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца. В тежест на
ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала
в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно обстоятелството, че
ответникът – застраховател е в застрахователно правоотношение, покриващо
риска «гражданска отговорност» със сочения деликвент.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на
ПТП-то и неговите участници.
Субективният елемент от фактическия състав на деликта е установен
при съвкупна преценка на представения по делото протокол за ПТП №
1824815 на СДВР, издаденото наказателно постановление № 21-4343-026035
/16.12.2021 г. на СДВР, събраните гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Е. Н. Г. и Д. Б. И. в съдебно заседание от 09.10.2023 г. и
изслушаната по делото САТЕ, изготвена от вещото лице В. К. Д.. В
заключението си експертът е посочил, че няма данни за технически причини
за настъпване на произшествието, а същите са с оглед субективните действия
на водача на товарен автомобил «Рено Канго» с органите на управление.
Настъпилите вреди за ищеца и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото КСМЕ,
изготвена от вещите лица д-р К. А. С. и д-р П. С. П.. В заключението си,
експертите посочват, че при процесното ПТП ищецът е получил травма на
гръдния отдел на гръбначния стълб, състояща се от компресионно
клиновидно счупване на телата на седми и осми гръдни прешлени без
фрагменти към гръбначно-мозъчния канал и клинични данни за травма на
подлежащия гръбначен мозък по данни от компютърна томография от
21.03.2022 г. Обективиран е извод, че лечението при тези фрактури е
3
консервативно и се състои от строг постелен режим минимум 1-2 седмици,
след което се поставя екстензионен гръдно-лумбален корсет за период от 3-4
месеца с препоръка за провеждане на физиотерапия, което е било изпълнено
при ищеца. Вещите лица са посочили, че е налице причинно-следствена
връзка между процесното ПТП и увредите, получени от ищеца. Посочено е,
че същият е търпял болки за период от около 3 месеца като най-интензивни
са били непосредствено след инцидента и в първия месец с постепенно
затихване. Обоснован е извод, че травмата е причинила разкъсване и
кръвонасядане в мускулатурата като получените при ищеца фиброзни
изменения в процеса на зарастване са в основата на промяната на функциите в
гръдния отдел след счупване на прешлените. Вещите лица са посочили, че
променената биомеханика води до настъпване на по-бърза уморяемост с изява
на тежест и болка при по-продължително правостоене. Вещите лица са
обективирали и извод, че описаното в обстоятелствената част на исковата
молба наличие на доброкачествен пароксизмален позиционен световъртеж,
произтичащ от вътрешното ухо няма връзка с травмата на гръдния отдел на
гръбначния стълб.
Понесените от ищцата неблагоприятни последици се установяват и от
свидетелските показания на Р.Л. П.а, дъщеря на ищеца, разпитана в съдебно
заседание на 09.10.2023 г., кредитирани от състава на съда при съблюдаване
правилото на чл. 172 от ГПК.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдания и ограничения, представляват пряка и непосредствена
последица от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението
следва да се определи от съда по справедлИ.ст по арг. от чл.52 от ЗЗД. При
определяне на размера на обезщетението съдът следва да има предвид
възрастта на ищеца, вида на увредите, периодът, в който същите са търпени /
3 месеца/ и други обстоятелства. Под други обстоятелства следва да се имат
предвид конкретните болки и страдания, претърпени от ищеца. В тази връзка
следва да се вземе променената биомеханика при него, водеща до настъпване
на по-бърза уморяемост с прояви на тежест и болка при по-продължително
правостоене. Настоящият съдебен състав счита, че при преценка на
посочените по-горе критерии справедлИ. би било да се присъди сума в
размер на 15 000 лв. като за горницата до пълния предявен размер от 50 000
лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
4
С оглед приложените писмени доказателства, установяващи заплащане
на сума в размер на 236, 97 лв. за закупени медицински консумативи и
медикаменти искът за имуществени вреди е изцяло основателен.
Заявеното възражение за съпричиняване в писмения отговор и при
ангажираните от страните доказателства, настоящият съдебен състав намира
за неоснователно. С оглед изводите на САТЕ и КСМЕ е видно, че при
естеството на удара поставеният предпазен колан е неефективен. Поради
което, настоящият съдебен състав намира, че с поведението си ищецът по
никакъв начин не е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва съдът
намира следното: Нормата на чл. 497 ал. 1 от КЗ предвиди, че лихвата за
забава върху застрахователно обезщетение се следва от по-ранната от двете
дати – изтичането на 15 работни дни от представянето на всички изискуеми
по чл. 106 ал.3 от КЗ доказателства или изтичането на срока по чл. 496 ал.1 от
ГПК. Следва да си има предвид обаче, че в хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „ГО“ в
застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се включва дължимото от
застрахования спрямо увреденото лица обезщетение за забава за периода от
момента на уведомяване на застрахователя респ. предявяване на претенцията
от увреденото лице пред застрахователя / в този смисъл решение
128/04.02.2020 г. по дело 2466/2018 г. на Първо ТО на ВКС, решение
167/30.01.2020 г. по дело 2273/2018 г. на Второ ТО на ВКС/ т.е.
обезщетението за забава се следва от 10.08.2022 г., съобразно датата на
уведомяване на застрахователя – ответник, но с оглед диспозитивното начало
в гражданския процес, в настоящото производство същата следва да се
присъди от 14.10.2022 г., така както е поискана в исковата молба.
По разноските: При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.1 от
ГПК на ищеца се следват разноските, посочени в депозирания списък по чл.
80 от ГПК, съразмерно на уважената част от претенциите, която възлиза на
сума в размер на 1 724, 88 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва припадащата се
част от разноските, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК сумата от 696, 70 лв.
с оглед отхвърлената част от исковете.
Въз основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19
5
състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ******* на основание чл.
432 ал.1 от КЗ да заплати на Л. Р. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
София, ул. „******* – адв. Я. Д. сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, реализирано
на 04.12.2021 г. в гр. София, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 14.10.2022 год. до окончателното й изплащане като отхвърля искът за
горницата до пълния предявен размер от 50 000 лв., както и сумата от 236, 97
/двеста тридесет и шест лева и деветдесет и седем стотинки/ лв. –
обезщетение за имуществени вреди по фактури №№ **********, **********,
**********, квитанция от 12.01.2022 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 14.10.2022 г. до окончателното й изплащане, както и на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 1 724, 88 /хиляда седемстотин
двадесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки/ лв.
ОСЪЖДА Л. Р. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„******* – адв. Я. Д. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на „ДЗИ –
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ******* на основание сумата от 696, 70
/шестстотин деветдесет и шест лева и седемдесет стотинки/лв. – съдебни
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.


Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6