Р Е Ш Е Н И Е
№ 25.10.2018 година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на двадесет и трети октомври две хиляди и осемнадесета година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ЦВЕТЕЛИНА
ДОКОВСКА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 2174 по описа за 2018 година,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 8245а-1378
от 23.07.2018 година на Началника на Второ РУ, град Стара Загора, с което на Ж.Я.Ж.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 300
лева за административно нарушение по чл.8, ал.3, във връзка с чл.45, ал.3 от
Закона за закрила на детето, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
М
О Т И В И :
Обжалвано е наказателно
постановление № 8245а-1378 от 23.07.2018 година на Началника на Второ РУ, град
Стара Загора, с което на Ж.Я.Ж., ЕГН ********** е наложено административно
наказание – „глоба” в размер на 300 лева за административно нарушение по чл.8,
ал.3, във връзка с чл.45, ал.3 от Закона за закрила на детето.
В
жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител адвокат П.Х. се излагат
съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се
моли съда същото да бъде отменено изцяло.
Въззиваемият,
редовно и своевременно призован не изпраща представител и не взема становище по
основателността на подадената жалба.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за
установено следното:
Жалбата
е ОСНОВАТЕЛНА.
На
Ж.Я.Ж. е съставен Акт за установяване на административно нарушение № Д 553012 от
19.07.2018 година, за това, че на 19.07.2018 година, около 22.05 часа, в град
Стара Загора, на улица „Капитан Петко Войвода”, до автомивка „Еврокар”, при
извършена проверка от полицейски органи се установило, че лицето в качеството
си на родител не е придружил на обществено място след 22.00 часа сина си – Ясен
Живков Ж., ЕГН **********, който е навършил 14 години, но не е навършил 18
години. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.8, ал.3 от Закона за
закрила на детето. При съставяне на акта жалбоподателят не се е възползвал от
правото си на възражение, включително и от това по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз
основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и
квалифицирано така, както е в акта. На жалбоподателят, на основание чл.45, ал.3
от Закона за закрила на детето е наложено административно наказание – „глоба” в
минимален размер от 300 лева.
При
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно по следните
съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.8, ал.3 от Закона за закрила на детето, родителите,
настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дадено дете,
са длъжни да го придружават на
обществени места след 22.00 часа, ако детето е навършило 14 години, но не е
навършило 18 – годишна възраст. От друга страна закона дава правната възможност
по смисъла на чл.8, ал.4 от Закона за закрила на детето, когато родителите,
настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дадено дете
и не могат да го придружат, то да осигурят пълнолетно дееспособно лице за
придружител на съответните обществени места. При установено по несъмнен начин административно
нарушение, в разпоредбата на чл.45, ал.3 от Закона за закрила на детето е
предвидено съответното административно наказание – „глоба” в размер от 300 до
500 лева.
При
извършване проверка на обжалваното наказателно постановление, въззивния съд
намира, че то не отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Обжалваното
наказателно постановление е посочено само, че на жалбоподателя е съставен акт
за установяване на административно нарушение, за това, че на определената дата
в град Стара Загора, в качеството на родител не е придружил непълнолетния си
син на обществено място след 22.00 часа – около 22.05 часа. Такова описание не
е достатъчно за формалната изрядност на наказателното постановление, защото за
изпълнение на изискването по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН не е приемливо да се посочи само за какво и
срещу кого е съставен АУАН и какво е констатирал актосъставителя. По силата на
чл.52-55 от ЗАНН наказващият орган е длъжен, след като разгледа преписката да
изложи собствените си съображения по въпросите осъществен ли е виновно състав
на административно нарушение от лицето, посочено в акта като нарушител, каква е
точната правна квалификация на нарушението, подлежи ли нарушителят на
административна санкция и как следва тя да се индивидуализира по вид и размер.
Следователно в съдържанието на НП е необходимо да бъдат описани онези факти и
обстоятелства, които органът е приел като релевантни за наличието на
съставомерно от обективна и субективна страна деяние, защото самото наказателно
постановление представлява правораздавателен акт при осъществяване на
административно-наказващата дейност на държавата. С оглед характера на
административните наказания, като форма на държавна принуда по повод
осъществено неправомерно поведение законодателят е предвидил строго формални
процесуални правила за реализирането на административно-наказателната
отговорност и всяко неспазване на изискванията за индивидуализация на
извършеното нарушение опорочава наказателното постановление и е основание за
неговата отмяна. Посочването на акта, въз основа на който се издава
наказателното постановление, името, длъжността и местослуженето на
актосъставителя са отделни и самостоятелни реквизити от съдържанието на
наказателното постановление, предвидени императивно в чл.57, ал.1, т.3 респ.
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Затова, независимо, че наказателното постановление се
издава въз основа на съставен АУАН и на повдигнато с него административно
обвинение, мотивната част на наказателното постановление, следва да съдържа отделно
описание на нарушението и посочване на обстоятелствата, свързани с обективните
и субективните признаци от състава на нарушението. С неизпълнението на така
очертаните изисквания административно-наказващият орган е допуснал съществено
процесуално нарушение, което обективно води до ограничаване правото на защита
на привлеченото към отговорност лице поради липсата на яснота защо поведението
на Ж.Я.Ж., освен от актосъставителя е прието за административно нарушение и от
наказващия орган.
От
друга страна съдът намира, че и административното нарушение по своята същност
не е безспорно установено и доказано. Посочено е че жалбоподателя, като баща на
непълнолетно дете не го е придружил на обществено място след 22.00 часа, като
не е изследван въпроса дали не налице хипотезата на чл.8, ал.4 от Закона за
закрила на детето, за която несъмнено е имало данни. По делото се събраха
данни, че в процесната нощ непълнолетното дете е било придружавано от
пълнолетно лице, осигурено от родителя. Отделно в акта не са посочени като
свидетели лицата установили административното нарушение. Обобщено казано
административно-наказващия орган не е изпълнил и задължението си по чл.52, ал.4
от ЗАНН и преди да се произнесе по преписката да установи всички онези релевантни
обстоятелства и факти от значение за реализиране на
административно-наказателната отговорност на привлечения за това родител.
Предвид
изложеното до тук съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно
и като такова следва да бъде отменено.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: