№ 12062
гр. С, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. Т.
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110168510 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Т С“ ЕАД срещу В. И. М. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С, ж.к. М 1, бл.141, вх.Г, ет.2, ап.53, общ. С, обл. С (столица), с
която по реда на чл.422, ал.1 ГПК са предявени установителни искове с правно основание
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сума в размер на 14,85 лева (четиринадесет лева и 85
стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода от 01.03.2019 г. до 31.03.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
С, жк М 2, бл.247, вх.А, М 6, аб.№ 409063, ведно със законна лихва за период от 25.01.2022
г. до изплащане на вземането, сумата 4,00 лева (четири лева), представляваща мораторна
лихва за период от 01.05.2019 г. до 17.01.2022 г., 1,22лева (един лев и 22 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.03.2019 г. до 31.03.2019 г., ведно със законна лихва за период от 25.01.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 0,31 лева (нула лева и 31 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 01.05.2019 г. до 17.01.2022 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 08.12.2017г. по ч.гр.д.№
3475/2022 г. по описа на СРС, 118 състав. Претендира разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответникът да е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153,
1
ал. 1 от Закона за енергетиката. Поддържа, че съгласно общите условия е доставил за
процесния период топлинна енергия, дължимата цена за която не е била заплатена от
ответника. Твърди, че съгласно общите условия от 2016 г. купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45дневен срок от датата на публикуване на дължимите
суми на интернет страницата на продавача, като дължи обезщетение за забава единствено
върху неплатените суми след изтичане на този срок по отношение на общата фактура за
съответния отоплителен сезон. Претендира, че ответникът дължи и стойността на услугата
дялово разпределение ведно с обезщетение за забава.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
твърди, че е заплатил процесните суми.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Топлоконтрол“ ЕООД с ЕИК
********* не оспорва исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
За основателността на предявения по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл.
79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 Закона за енергетиката (ЗЕ) е необходимо да бъде доказано
наличието на валидно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да доставя
на ответника топлинна енергия срещу задължение на последния да заплаща стойността ,
точно изпълнение от страна на ищеца на поетите задължения за доставка на конкретно
количество топлоенергия и възникване в тежест на ответника на валидно и изискуемо
задължение за заплащане на стойността на реално доставеното количество топлинна
енергия, изчислена съобразно действащите към съответния момент разпоредби.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен
договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал.
1 ЗЕ).
В случая не се спори между страните, че помежду им е възникнало облигационно
правоотношение, в рамките на което ответникът е клиент на топлинна енергия, доставяна от
ищеца за процесния топлоснабден имот в гр. С, жк М 2, бл.247, вх.А, - М 6, аб.№ 409063. Не
се спори и че за ответникът са възникнали претендираните в производството задължения за
заплащане на 14,85 лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.03.2019 г. до 31.03.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, жк М 2,
бл.247, вх.А, М 6, аб.№ 409063, ведно със законна лихва от 25.01.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 4,00 лева - мораторна лихва за период от 01.05.2019 г. до 17.01.2022 г.,
1,22лева - цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.03.2019 г. до
31.03.2019 г., ведно със законна лихва от 25.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
0,31 лева (нула лева и 31 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
01.05.2019 г. до 17.01.2022 г.
От представеното от ответника платежно нареждане е видно, че на 30.05.2023 г. е
заплатил на ищеца сумата от 20,38 лева, за което от ищцовото дружество му е издаден
2
фискален бон, в който сумата е таксувана като „съдебни разноски“. Представителят на
ищцовото дружество признава, че е получена посочената сума, но поддържа, че със същата
са погасени част от разноските по делото, поради което неплатена е главницата в размер на
16,07 лева , 4,31 лева мораторна лихва и 29,62 лева – разноски, като претендира и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение.
С молба от 08.02.2024 г. ответникът поддържа, че е погасена сумата по исковата молба
и моли за присъждане на разноските.
С оглед посоченото съдът намира, че се установява, че в хода на процеса ответникът е
заплатил на ищеца сумата от 20,28 лева, с което е погасил чрез плащане вземанията,
предявени в производството. Към датата на плащане на сумата за ищеца не са налице
ликвидни и изискуеми вземания за разноски, доколкото в заповедното производство по ч.
гр. д. № 3475/2022 г. длъжникът е депозирал възражение, което е дало основание за
предявяване на иска по реда на чл. 422 ГПК по настоящото производство, с крайния акт по
което съдът дължи разпределяне отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство в съответствие с разрешенията, дадени с Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на Върховен касационен съд.
Плащането е извършено в хода на висящото производство, поради което на основание
чл. 235, ал.3 ГПК това обстоятелство следва да бъде съобразено от съда. Следователно
предявените искове се явяват неоснователни поради погасяване на вземанията чрез плащане
в хода на процеса и следва да бъдат отхвърлени.
С исковата молба ищецът е направил нарочно искане за признаване за установено, че
ответникът дължи и законната лихва върху главниците от депозиране на заявлението до
изплащане на вземанията. С оглед извършване на плащането в хода на процеса вземането за
законната лихва следва да бъде определено в конкретен размер.Предвид посоченото
ответникът дължи заплащане на законната лихва върху главниците от датата на входиране
на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 25.01.2022 г. до изплащане на вземанията –
30.05.2023 г., чийто размер, изчислен с интернет калкулатор на законната лихва, възлиза на
2,28 лева. Вземането за законната лихва не се твърди и не се установява да е погасено чрез
плащане, проади което и се установява неговата дължимост в посочения размер към
момента на приключване на съдебното дирене.
По разноските
Не следва да се уважи искането на ответникът за разноски. Същият, макар да е
изпълнил в хода на процеса задълженията, е дал повод за завеждане на исковете –
задълженията са били изискуеми преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК и е
депозирано възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта. Поради това въпреки отхвърляне
на исковете на ответника не се следват разноски, а същият следва да бъде да заплати на
ищеца сторените от него разноски - 125 лева –за исковото производство /25 лева за
държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева/ и сумата 75 лева
за заповедното производство /25 лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско
възнагражение/.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т С” ЕАД, ЕИК ****
срещу В. И. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж.к. М 1, бл.141, вх.Г, ет.2, ап.53, общ. С,
обл. С (столица), искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 14,85 лева - цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.03.2019 г. до 31.03.2019 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, жк М 2, бл.247, вх.А, М 6, аб.№ 409063,
сумата 4,00 лева - мораторна лихва за период от 01.05.2019 г. до 17.01.2022 г., 1,22лева -
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.03.2019 г. до 31.03.2019
г. и сумата 0,31 лева (нула лева и 31 стотинки), представляваща мораторна лихва за период
от 01.05.2019 г. до 17.01.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК на 22.02.2022 г. по ч.гр.д.№ 3475/2022 г. по описа на
СРС, 118 състав като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че В. И. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж.к.
М 1, бл.141, вх.Г, ет.2, ап.53 дължи на „Т С” ЕАД, ЕИК **** сумата 2,28 лева - общ размер
на законната лихва върху главницата от 14,85 лева - цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.03.2019 г. до 31.03.2019 г. за топлоснабден имот, находящ
се на адрес: гр. С, жк М 2, бл.247, вх.А, М 6, аб.№ 409063, и върху главницата 1,22 лева -
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.03.2019 г. до 31.03.2019
г, дължима за периода от 25.01.2022 г. до изплащането им на 30.05.2023 г., за която законна
лихва е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 22.02.2022
г. по ч.гр.д.№ 3475/2022 г. по описа на СРС, 118 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. И. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С,
ж.к. М 1, бл.141, вх.Г, ет.2, ап.53 да заплати на „Т С” ЕАД, ЕИК **** сумата 125 лева –
разноски за исковото и сумата 75 лева - разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№
3475/2022 г. по описа на СРС, 118 състав.
Решението е постановено при участието на ищеца „Топлоконтрол“ ЕООД с ЕИК
********* като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4