Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, __ .01.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на двадесет и първи януари през две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Г. Илиева гр.д. № 17406 по описа за
2019 г.:
Предявен е иск с правно осн.
чл. 55, ал. 1, предл. 1 от С.Х. срещу Е.П.П.АД, ЕИК ********, гр. Варна за връщане на сумата от
1 970, 02 лв., платена при първоначална липса на основание по издадена
фактура **********/03.06.2019г., обективираща
стойност на преизчислени количества енергия за периода от 24.05.2017г. до
23.05.2018г. в обект, находящ се в ********, ********, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 23.10.2019г. до окончателното
изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че служители на Е.П.М. АД са
извършили проверка на средството за търговско измерване, монтирано в неговия
имот, чиито резултати са обективирани в съставен констативен протокол. Въз
основа на констатациите, включително и за съмнение за софтуерна намеса и външна
намеса в тарифната схема на електромера ответното дружество е издало фактура за
начислена електроенергия, чиято сума ищецът е заплатил, но при първоначална
липса на основание.
В срока за отговор ответникът Е.П.П.АД оспорва иска. Излага съображения, че ищецът е
потребител на електроенергия, съгласно влезли в сила ОУДПЕЕМ като при
извършената корекционна процедура са спазени всички изисквания и методики,
предвидени в ПИКЕЕ. Твърди се, че сумата по издадената фактура инкорпорира
цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия, дължима
на осн. чл. 50 ПИКЕЕ вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Твърди се, че при извършена проверка на
средството за търговско измерване е установено, че точното количество на
доставената и потребена електроенергия е 10 805 Kwh,
отчетена в регистър 1.8.3 и регистър 1.8.4, която е остойностена
в издадения документ, подлежаща на заплащане и платена. Претендира присъждане
на сторени разноски.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
От представения по делото констативен протокол № 1400796 се установява, че на 23.05.2018г.
служители на Е.Р.П.С.Р АД са извършили техническа проверка на електромер с фабр. № 1114021666902957, монтиран в обекта на ищеца.
В него е отразен демонтажа на електромер с фабр. № 1114021666902957, със следните показания в регистри,
както следва: 1.8.1 – 000598 кв. ч., 1.8.2 – 002791 кв. ч., 1.8.3 – 006247 кв.
ч. и регистър 1.8.4 - 004558. Електроенергия в сумарния регистър не е отчетена. Посочено е, че демонтираният електромер е поставен в
запечатана и пломбирана с пломба индивидуална опаковка за извършване на
метрологична експертиза.
Протоколът носи подпис на служители на Е.Р.П.С.Р АД и на
представител на абоната – негова майка.
От констативния протокол в БИМ, Главна дирекция “Мерки
и измервателни уреди”, Регионален отдел – гр. Русе се установява, че при
софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Отразена е
преминала електроенергия по тарифа 1.8.3 – 0006247, 855 кв. ч. и тарифа 1.8.4 –
0004558, 398 кв.ч., която не е визуализирана на дисплея. Електромерът не
съответства на техническите характеристики.
Със становище, изготвено на 23.05.2019г. от специалист
“Енергиен контрол”, е разпоредено начисляване на
допълнително количество ел. енергия от 10 805 кв.ч. за периода от 24.05.2017г.
до 23.05.2018г., на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при който е
установено точното количество неотчетена ел. енергия.
Начисленото количество ел. енергия е остойностено във фактура № **********/03.06.2019г в размер
на 1 970, 02 лв., която е заплатена на 05.06.2019г. /л. 35/.
От заключението по назначената съдебно – техническа
експертиза, което като обективно и компетентно дадено, се възприема изцяло от
съда и от проведения разпит на експерта в съдебно заседание се установява, че
демонтирания електромер с фабр. № 1114021666902957, е монофазен, статичен за активна енергия “МЕ 162”, невключен
към системата за дистанционен отчет. Към деня на демонтажа, електромерът е
метрологично годно и технически изправно СТИ.
В деня на проверката, служители на ЕНЕРГО – ПРО МРЕЖИ
АД са получили информация, чрез компютър, снабден със специализирана програма и
специален четец за електроенергията записана в търговските регистри на СТИ.
Специалисти от БИМ са констатирали външна намеса в
тарифната схема на електромера със следните записвания на ел. енергията – 1.8.1
– отчитащ нощна тарифа от 000598, 3 кв.ч., 1.8.2 – отчитащ дневна тарифа от 002791,
3 кв.ч., 1.8.3 – отчитащ върхова енергия от 006247, 855 кв. ч.
и тарифа 1.8.4 – отчитаща електроенергия през почивни и празнични дни –
004558.398.
Техническите параметри на присъединителните съоръжения
и техния допустим продължителен ток на захранващите проводници дават основание
на експерта да даде заключение, че електроенергия от общо 13 356 кв. ч. би
могла да бъде доставена за период от 365 дни.
Левовата равностойност е коректно изчислена в
издадената фактура и възлиза на сумата от 1 970, 02 лв.
Ответникът твърди, че в случая
от една страна, така начисленото за доплащане количество ел. енергия
представлява реално доставена и потребена ел.енергия, а от друга, че
представлява корекция на сметката на потребителя извършена по реда на чл. 50
ПИКЕЕ. Затова и спорният между страните въпрос касае наличието на основание
обосноваващо дължимост на сумата и в частност -
реална доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ. потребяването му
от абоната и налице ли са предпоставките за приложение на чл. 50 ПИКЕЕ, респ.
спазена ли е процедурата. Установяването на твърденията са реална доставка е
нужно, доколкото договорните отношения между страните почиват на правилата на
договора за покупко- продажба, а купувачът дължи
заплащане на цена само за реално предоставена стока.
Позовавайки се на това основание, ответникът
следва да докаже, че в този период това количество е реално потребено от
абоната. Безспорно СТИ е от одобрен тип и метрологично годно. Начисляването е
извършено на основание становище, изготвено на база прочитане показанията на
регистър 1.8.3 и 1.8.4 на СТИ, които не се използват в страната за битови
абонати за минал период. СТИ правилно е отчитало консумираната ел. енергия,
същото е било метрологично годно, като не е документирано да е налице неточно
измерване дължащо се на неправомерна намеса в схемата му, или схемата на
свързване към електроразпределителната мрежа. Начисленото за доплащане
количество ел. енергия в регистъра, отчитащ върхова енергия, не може да
обоснове категоричен извод, че то е реално доставено и потребено от
абоната, каквито са били твърденията на ответника. Това е така, защото е неясен
момента, в който е извършена тази софтуерна намеса, в резултат на чии действия,
за какъв период е натрупвано това количество ел.енергия и в кой часови диапазон
е натрупано. Така
натрупаното количество е неясно коя тарифа касае, което пък е от значение за
дължимата цена. В случая тя е определена като е ползвана тази одобрена от КЕВР
цена за технологичен разход. Начисляването е сторено на
основание отчетените показания на СТИ, обхваща период до една година и
изчисления по цена за технологични разходи /чл. 51 ПИКЕЕ/, което влиза в
колизия с твърденията за реална доставка на посоченото количество ел. енергия. На второ място,
ответникът твърди, че в случая се касае за корекция за сметка при приложение на
хипотезата, регламентирана в чл. 50 ПИКЕЕ. Последната предвижда възможност
операторът на съответната мрежа да коригира количествата електрическа енергия в
случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо
до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа
енергия. В този случай според нормата на правилата, корекцията се извършва за
разликата между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите
количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период не по - дълъг от една година. Обективно
доказателствата по делото са такива, че налагат извод, че е налице неточно
отчитане от СТИ на потребената електрическа енергия,
което се дължи на софтуерна намеса. Въпреки
това обаче следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ е
неприложима, доколкото последната предвижда възможност за корекция при
разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на
доставчика, какъвто не е случаят по делото. Това е така, защото процесният електромер не е смарт,
т.е с дистанционен отчет, поради което и информация в отчетните регистри на доставчика
не постъпва. Проверката чрез софтуерен продукт, дори формално да е извършена в
присъствието на абоната или негов представител, на практика го лишава от
възможността да упражни контрол върху показанията, съобразно чл.10 от ПИКЕЕ.
Констативният протокол не посочва по какъв начин са визуализирани данните от
скрит регистър, което поставя под съмнение проверката на това основание. Следва
да се отбележи още, че съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора
на електропреносната мрежа или на оператора на
съответната електроразпределителна мрежа, а на основание чл.
30 ПИКЕЕ данните от измерването, съхранявани в измервателната система,
са защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от
собственика на измервателната система. Поради това задължението да поддържа
измервателния уред в изправност е на ответника, а не на ищеца- потребител. Ето
защо и при липса на доказателства за виновно поведение на потребителя,
неоснователно се претендира в негова тежест да бъдат вменени последиците от
установеното неправомерно въздействие върху средството за техническо измерване.
Изложеното
обосновава извод, че ответникът не е провел доказване относно основанието, въз
основа което е извършил начисляване на допълнително количество ел. енергия от 10 805 кв. ч. за период от 24.05.2017г.
до 23.05.2018г., поради което предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, следва да бъде уважен, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 23.10.2019г. до окончателното
изплащане на задължението.
При този изход на спора в полза на ищеца С.Х.
следва да бъдат присъдени сторените по делото съдебно – деловодни разноски в
размер на 446, 90 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Възражението за прекомерност на адвокатския
хонорар от 400 лв. е основателно и следва да бъде намален до минимално
установения по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения или до сумата от 367, 90 лв., тъй като
делото не се отличава с никаква правна и фактическа сложност.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Е.П.П.АД, ЕИК ********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на С.К.Х., ЕГН **********,*** сумата от 1 970, 02 лв./хиляда деветстотин и седемдесет лева
и две ст./,
представляваща платена при първоначална липса на основание по издадена фактура
**********/03.06.2019г., обективираща стойност на
преизчислени количества енергия от 10 805 кв.ч. за периода от 24.05.2017г.
до 23.05.2018г. в обект, находящ се в ********, ********, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 23.10.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Е.П.П.АД, ЕИК ********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на С.К.Х., ЕГН **********,*** сумата 446, 90 лв. /четиристотин четиридесет и шест лева и
деветдесет ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни
разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис
от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: