Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Наказателно отделение, V въззивен
състав, в публично съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОНИ ГЕТОВ
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
при
участието на секретар Цанкова и прокурор Михайлова, като разгледа докладваното
от младши съдия Дончева в.н.о.х.д. № 1357 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
двадесет и първа на НПК.
Образувано е по повод протест на
прокурор при Софийска районна прокуратура, подаден срещу присъда от 22.07.2016
г. по н.о.х.д. № 13169/2013 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение,
101-ви състав, с която подсъдимият Д.Г.С. е признат за невиновен в това за
времето от 10.06.2010 г. до 13.06.2010 г. в гр. София, при условията на
продължавано престъпление – с две самостоятелни деяния да е извършил
престъпление по чл. 209, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК, с което да е причинил имотна вреда на И.Й.Д. в размер на
сумата от 715.00 лева, поради което и на основание чл. 304 от НПК подсъдимият е
оправдан по повдигнатото му обвинение.
В протеста се твърди неправилност на първоинстанционната присъда, като е наведен довод за
допуснато от районния съд съществено нарушение на процесуалните правила с оглед
анализа и интерпретацията на събраните по делото доказателства. Според
представителя на прокуратурата, нарушенията в процесуалната доказателствена
дейност на първата съдебна инстанция са станали причина за формиране на
неправилен извод за неоснователност на повдигнатото срещу подсъдимия С.
обвинение.
Изразява се становище за това, че
обвинителната теза е доказана по несъмнен начин от доказателствената
съвкупност по делото. Поради това се иска протестираната
присъда да бъде отменена, като вместо нея да се постанови присъда, с която
подсъдимият Д.Г.С. да бъде признат за виновен по обвинението за престъпление по
чл. 209, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок под средния
предвиден в закона размер, което да се изтърпи при първоначален строг режим.
Редом с това се иска с въззивния съдебен акт по
съществото на делото да се приведе в изпълнение наказанието по н.о.х.д. №
51/2009 г. на Районен съд – Царево, наложено спрямо подсъдимия с определение от
25.06.2009 г., в сила от 10.07.2009 г., изпълнението на което е било отложено с
изпитателен срок по чл. 66, ал. 1 от НК, в който се твърди да е извършено процесното престъпление. Доказателствени
искания не са направени.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът при Софийска градска прокуратура
не поддържа подадения протест, тъй като намира първоинстанционната
присъда за правилна и изразява становище, че същата следва да бъде потвърдена.
Служебният защитник на подсъдимия счита
повдигнатото срещу Д.С. държавно обвинение за недоказано, поради което моли за
потвърждаване на протестираната присъда.
Софийски
градски съд, като взе предвид подадения протест и събраните по делото
доказателства, въз основа на закона, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият Д.Г.С. с ЕГН ********** е
роден на *** г. в гр. Горна Оряховица, българин, български гражданин, със
средно образование, неженен, с едно дете, осъждан, с настоящ адрес ***.
През 2010 г. подсъдимият Д.С. и
свидетелката Е.А.живеели на съпружески начала заедно с малолетното си дете в
жилище (апартамент), находящ се в гр. София, ж. к. „**********,
който апартамент бил собственост на Л.А.– баща на свидетелката Е.А.. През 2010
г. подсъдимият и свидетелката Е.А.решили да се преместят да живеят при нейните
родители в гр. София, ж. к. „Овча купел“, което и сторили. Междувременно
подсъдимият С. останал без работа и това също станало причина през пролетта на
2010 г. той заедно със семейството си действително да се премести в жилището на
свидетелите М. иЛ.А.. След напускането на апартамента
в ж.к “Младост” подсъдимият С. обсъждал със свидетелката Е.А.въпроса да отдадат
под наем апартамента на баща й в ж. к. „Младост“, и по този начин да си
осигурят някакви доходи. Воден от тази идея, подсъдимият пуснал обява в
интернет за отдаване под наем на апартамента в ж.к “Младост”, като разчитал, че
междувременно свидетелката Е.А.ще убеди баща си и той ще се съгласи.
През 2010 г. свидетелят С.П.работел като
брокер на недвижими имоти в агенция “Д.Д.”, като през
същата година той видял обявата за отдаване под наем на апартамента в интернет.
По този повод свидетелят П. се свързал с подсъдимия чрез посочения в обявата
телефонен номер, като при обаждането подсъдимият му се представил с името Д.. В
този разговор подсъдимият не изяснил каква е връзката му с апартамента, като
разговорът му с П. се свеждал основано до състоянието на жилището и наличното обзавеждане.
По същото време свидетелката И.Д. търсела
да наеме жилище апартамент в гр. София, в ж.к. “Младост”, по повод на което се
свързала с агенция за недвижими имоти “Д.Д.” и по-конкретно
със свидетеля С. П.. Свидетелят П. предложил на Д. да види апартамента, обявен от
подсъдимия, като й казал, че същият се отдава под наем за сумата от 350 лева
месечно и я поканил на оглед. На 10.06.2010 г. свидетелят С.П.се срещнал със
свидетелката. Д., както и с подсъдимия С., когото представил като собственик на
апартамента. Преди пристигането на свидетелката Д. подсъдимият обяснил на П.,
че отива да живее с жена си и детето си в друго жилище в ж. к. “Овча купел”,
като му предоставил личната си карта за установяване на самоличността и
записване на данните за договора. От разговора с подсъдимия, свидетелят П.
останал с впечатление, че апартаментът е собственост на подсъдимия, като пред
свидетелката Д. подсъдимият С. потвърдил, че месечната наемна цена за имота на
350.00 лева. При огледа на апартамента, същият изглеждал обитаем, като в него имало
вещи и детски играчки, които били на детето на подсъдимия. Свидетелката Д.
харесала жилището и се съгласила с предложените от подсъдимия условия за наемането
му, поради което предоставила на подсъдимия сумата от 160.00 лева като капаро
за наема на имота, за което получила разписка подписана лично от подсъдимия,
като с него се уговорили да се срещнат два дни по-късно в офиса на агенцията и
там да подпишат договор за наем. Получената като капаро сума подсъдимият П.
разделил със свидетеля П., като в разписката подсъдимият С. написал точно трите
си имена, ЕГН, номер на лична карта.
На 13.06.2010 г. подсъдимият С. и
свидетелите П. и Д. се срещнали в офиса на агенция „Д.Д.“,
находящ се в гр. София, ул. “********, ет. 2, ап. 6,
където Д. и С. подписали договор за наем, по силата на който подсъдимият в
качеството на наемодател се задължил да предостави на свидетелката правото временно и възмездно да ползва
апартамента в ж. к. „Младост“, срещу което свидетелката поела задължение да
заплаща месечна наемна цена в размер на 350.00 лева. Договорът бил сключен за
срок от една година, считано от датата на подписването, а именно от 13.06.2010
г. При сключването на договора, а и преди това подсъдимият не представил на
свидетелите Д. и П. документ, от който да се установява на кого принадлежи
правото на собственост върху процесния имот, поради
което и предвид заявеното по-рано от подсъдимия двамата свидетели останали с
впечатление, че именно С. е собственик на апартамента.
При подписване на договора за наем
свидетелката Д. предала на подсъдимия сумата от 700.00 лева, половината от
която като наемна цена за първиш месец от действието
на договора, а другата половина като депозит, който следвало да остане в
държане на подсъдимия. При предаването на тази сума разписка не била съставена.
Освен това, свидетелката Д. платила на свидетеля П. сумата от 175.00 лева като
възнаграждение по договора с агенцията, за което плащане също не била съставяна
разписка. Подсъдимият С. обещал на свидетелката, че щом с жена му се изнесат от
апартамента, ще й се обади, за да и предаде владението на апартамента.
Подсъдимият и свидетелката отишли да извадят ключ от входната врата, който
подсъдимият й предоставил.
След тази среща, в следващите няколко
дни свидетелката провела неколкократно разговори с
подсъдимия по телефона, при които той и обяснявал, че се наложило да бъде извършен
лек ремонт в жилището, в което с жена му се пренасшт,
поради което се наложило да останал в отдадения под наем апартамент известно
време. Тъй като обещаното освобождаване на апартамента не се случило, при
следващи разговори със свидетелката Д. той и предложил да й върне парите, но
въпреки това впоследствие на няколко пъти отлагал това. Свидетелката Д.
потърсила за съдействие С. П., който на свой ред й обещал да потърси подсъдимия.
След няколко дни П. съобщил на свидетелката Д., че на подсъдимият му е
необходимо още време да се изнесе от процесния
апартамент, а впоследствие й казал, че вече няма връзка с наемодателя и
договорът не може да бъде изпълнен.
Подсъдимият престанал да отговаря на
обажданията на свидетелката Д., като междувременно в разговор с него
свидетелката Е.А.го информирала, че баща й не е съгласен апартаментът да се
отдава под наем, тъй като възнамерявал да го продаде. На 13.07.2010 г. подала
сигнал в Софийска районна прокуратура срещу агенцията “ДиаДес”
и подсъдимия С..
Подсъдимият е осъждан с присъда по
н.о.х.д. № 51/2009 г. на Районен съд - Царево, влязла в сила на 25.06.2009 г.,
за извършено на 17.08.2004 г. престъпление по чл. 206, ал. 6, т. 1 вр. ал. 1 НК, както и с определение за одобряване на
споразумение от 25.06.2009 г., влязло в сила на същата дата по н.о.х.д. № 48,
по чл. 197, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 НК за деяния,
извършени съответно на 17.08.2004 г. и на 28.07.2004 г.
Въз основа на самостоятелен анализ на
събраните по делото доказателства, въззивният съд
установи гореописаната фактическа обстановка. Същата е изводима при анализа и
съпоставката между съдържащата се в следните доказателствени
източници информация: показания на свидетелката И.Д. /л. 140-141 н.о.х.д./,
включително приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК показания на
свидетелката, дадени в досъдебна фаза на процеса /л. 59 ДП/; показания на
свидетеля С.П./л. 141 н.о.х.д./, включително дадените в досъдебното
производство показания /л. 60 ДП/, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК;
показания на свидетеля СА./л. 142 н.о.х.д./; показания на свидетелката М. А.
/л. 183 н.о.х.д./; обяснения на подсъдимия Д.С. /л. 183-184 н.о.х.д./;
показания на свидетеляБ.Р./л. 191 н.о.х.д./, както и
приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени материали по делото, сред които
разписка /л. 181 н.о.х.д./; справка за съдимост /л. 185 н.о.х.д./; разписка за
капаро /л. 6 ДП/; договор за наем на недвижим имот /л. 7-8 ДП/; удостоверение
за наследници /л. 144 ДП/; договор за продажба на държавен недвижим имот /л.
145-146 ДП/ и др.
Събраните по делото свидетелски
показания, както и писмените доказателства съставляват достоверни източници на
информация, поради което съдът ги взима предвид в цялост.
От показанията на свидетелите Д. и П.,
както и от обясненията на подсъдимия С. се установява поводът за възникване на
договорните отношения между подсъдимия и свидетелката, а именно намерението на
последната да наеме недвижим имот в района на ж. к. „Младост“. От показанията
на всички свидетели по делото се потвърждава, че към периода, в който
подсъдимият е сключил процесния договор за наем, той
и Е.А.са възнамерявали да се преместят да живеят при нейните родители в ж. к.
„Овча купел“, тъй като били с малко дете и в трудно финансово положение. Следва
да се подчертае, че макар бащата на свидетелката Е.А.да не потвърждава изрично
това, от показанията на свидетелките Евелина и М. А. несъмнено може да се заключи,
че подсъдимият пресъздава вярно действителността като твърди, че към датата на
сключване на договора за наем с И.Д., същият е имал намерение да изпълнява
поетите по договора задължения – да предаде фактическата власт върху имота на
свидетелката Д. за временно и възмездно ползване, както и да изпълнява другите
задължения, произтичащи от закона.
От доказателствата по делото е
несъмнено, че на 13.06.2010 г. между подсъдимия С. и свидетелката Д. е сключен
договор за наем на недвижимия имот, находящ се в ж.
к. „Младост“, представляващ собственост на свидетеля А., както и че в
изпълнение на задълженията си по него свидетелката е предала описаните по-горе
парични суми, включително на по-ранен етап е предала сумата от 160.00 лева като
капаро. От съществено по делото значение е, че от показанията на Е.А., М. А., а
включително и от тези на СА.се потвърждава, че подсъдимият не е изпълнил
поетите по договора за наем задължения към свидетелката Д. поради това, че собственикът
на имота, а именно А. не се е съгласил с идеята на С. и на дъщеря му да отдадат
под наем собствения му имот. Въззивният съд не намира
основание да се съмнява в достоверността на заявеното от тази група свидетели,
още повече, че към момента на провеждане на разпитите им, те не са се намирали
в близки отношения с подсъдимия. Всички тези доказателствени
източници непротиворечиво разкриват установените от въззивния
съд факти, които напълно кореспондират с изведената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка. От направеното в откритото съдебно заседание пред
районния съд изявление на свидетелката Д., както и от наличната разписка се
установява, че паричните задължения на подсъдимия спрямо свидетелката,
възникнали по повод договора за наем са погасени в хода на производството.
При
така установените и описани по-горе фактически обстоятелства, въззивният съд споделя изводите на първоинстанцинонния,
че подсъдимият Д.Г.С. не е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1
от НК.
За съставомерността
на деянието по чл. 209, ал. 1 от НК от
обективна страна е необходимо деецът с цел да набави за себе си или за другиго
имотна облага да възбуди или поддържа у някого заблуждение за определени
обстоятелства. Възбуждането на заблуждение е налице, когато деецът проявява
активност с цел установяване на една невярна представа и има определен принос
за заблуждението, а поддържането на заблуждение се изразява в такива действия
от страна на извършителя с които същият затвърждава
вече формираната невярна представа у пострадалото лице.
При измамата по чл. 209 ал.1 от НК
деецът цели да набави за себе си или за другито
имотна облага и възбужда или поддържа заблуждение у пострадалия, като влияе
върху волята му така, че да го мотивира да извърши акт на имуществено
разпореждане. Измамливите действия на извършителя могат да имат различни форми,
включително да се осъществят чрез сключване на гражданско-правна сделка. Ето защо, в принципен план няма пречка
престъплението измама да се осъществи посредством сключването на договор за
наем, но същественото при измамата е, че деецът изначално няма намерение или
възможност да изпълни задълженията си по договора, а го използва само като инструмент
за мотивиране на пострадалия към имущественото разпореждане. Именно това е ключовият елемент, който
отличава неизпълнението на договорни задължения от престъплението измама. В
конкретния случай този съществен елемент на престъплението измама не се установява
да е налице. Софийски районен съд правилно е приел, че фактите по делото не
сочат на изначално намерение за неизпълнение или невъзможност за изпълнение на
поетите към Д. задължения от страна на подсъдимия. С подписване на договора за
наем на 13.06.2010 г. подсъдимият С. се е задължил надлежно по договора, а фактическите
данни от събраните по делото доказателства категорично установяват, че към 13.06.2010
г. той е имал възможност да изпълни поетите по договора задължения, доколкото
няма законова пречка едно лице да отдаде под наем имот, който е собственост на
друго лице, т. е. качеството наемодател не е обусловено от това той да е непременно
носител на правото на собственост върху имота предмет на договора. От съществено
значение в случая е, че от доказателствата по делото не може да се заключи към
датата на сключване на договора за наем, подсъдимият да не е имал намерение да
изпълни задълженията си по него. Тъкмо обратно, от съдържащата се в гласните доказателствени източници информация и по-конкретно от
обясненията на Д.С. и от показанията на свидетелите Е.А.и М. А. се установява,
че към 2010 г. подсъдимият и Е.А.са имали идея да отдадат под наем имотът в ж.
к. „Младост“ – собственост на нейния баща. Установява се, че причината за
неизпълнението на договорните задължения на подсъдимия е възникнала
впоследствие и че същата е свързана с отношенията между него и свидетеля А.,
както и тези със свидетелката Е.А.. В допълнение на всичко това следва да се
отбележи, че съобразно правилата за разпределяне на доказателствената
тежест в наказателното производство, задължението за доказване на елементите от
фактическия състав на престъплението е на държавните органи, в частност на
прокуратурата. В конкретния случай от страна на прокуратурата не е доказано твърдението
да са налице всички елементи от състава на престъплението по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което подсъдимият С. следва
да бъде признат за невиновен и на основание чл. 304 от НПК оправдан.
С оглед гореизложеното, протестът, с
който настоящата съдебна инстанция е сезирана е неоснователен, а присъдата на
районния съд е правилна и като такава следва да бъде потвърдена.
При този извод на въззивния
съдебен състав и съобразно установените в процесуалния закон правила, разноски
не следва да бъдат присъждани с настоящото решение.
По тези мотиви, Софийски градски съд,
Наказателно отделение, V въззивен състав, на
основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК,
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда
от 22.07.2016 г. по н.о.х.д. № 13169/2013 г. на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 101-ви състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.