Решение по дело №1282/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба, подадена от В.В.Ж. /Volodymyr Zhavzharov/, роден на ***г., гражданин на Украйна, с адрес в Република България – община Камено, с. Братово, ул. „Освобождение“ №1, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0769-000544/26.06.2023г., издадена от Васил Скопчанов – полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, с която на основание чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП, на В.Ж. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на лек автомобил Митцубиши Л200 с рег. №АР9319СР, рама №MMBJRKB408D019033 /Украйна/ за срок от 6 месеца, считано от 25.06.2023г.“

Жалбоподателят иска отмяна на заповедта. Твърди, че при издаването иса допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – съставяне и връчване на заповедта на български език, какъвто адресатът не владее; нарушено право на защита поради неяснота относно това какво точно е изпълнителното деяние; липса на индивидуализиращи данни на жалбоподателя в текста на заповедта. Отделно счита, че не е осъществил състава на нарушението, тъй като не е управлявал личното си МПС, а го е предоставил на пълнолетно лице, за което не е знаел, че то от своя страна ще предостави управлението на процесния автомобил на трето непълнолетно и неправоспособно лице.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Г., поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира присъждане на разноски, като представя договор за правна помощ и документ, удостоверяващ плащането на договореното възнаграждение на адвокат.

Ответникът – полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, не се явява и не изпраща представител.

Жалбата е процесуално допустима.

Подадена е от лице с доказан правен интерес от оспорване - адресат на акта, в предвидения от закона срок.

І.ФАКТИТЕ:

На 25.06.2023г. мл. автоконтрольор при ОДМВР Бургас, Данаил Пейчев, в присъствието на свидетелите Живко Иванов и Стойчо Вълков, съставил АУАН, сер. АA № 0537854 (л. 28).

Според този документ Олексий Рубан, роден на ***г., гражданин на Украйна, притежаващ СУМПС №332836, кат. Б, отчет Украйна, на 25.06.2023г., около 17:30 ч., в с. Братово, община Камено, обл. Бургас, по ул. „Освобождение“ до №1 в посока на движение гр. Камено, като водач на лек автомобил „Митцубиши“ с рег.№ АР9319СР, собственост на В.В.Ж., предоставил на малолетния си син Платон Рубан, роден в Украйна на 25.08.2012г., управлението на посоченото МПС в с. Братово, по ул. „Освобождение“ до №1 в посока на движението към гр. Камено, без това лице да притежава СУМПС (неправоспособен водач).

Деянието било квалифицирано като нарушение на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което на Олексий Рубан било съставено наказателно постановление №23-0769-001001/25.06.2023г., издадено от началник група в ОДМВР Бургас, група ОДЧ Бургас (л.18)

На същата дата мл. автоконтрольор при ОДМВР Бургас съставил на нарушителя и втори акт за установяване на административно нарушение - серия АД №0537855/25.06.2023г. (л.21)

Според този акт, на 25.06.2023г., около 17:30 ч., в с. Братово, община Камено, обл. Бургас, по ул. „Освобождение“ до №1 в посока на движение гр. Камено, Олексий Рубан - в качеството си на родител (баща) на малолетния му син Платон Рубан, роден на ***г. в Украйна, допуснал последният да управлява лек автомобил Митцубиши с рег.№ АР9319СР, собственост на В.В.Ж., без да притежава СУМПС (неправоспособен водач).

С втория акт били иззети регистрационните табели на автомобила и свидетелството за регистрация на същия.

Деянието било квалифицирано като нарушение на чл. 150 от ЗДвП, като на Олексий Рубан било издадено и наказателно постановление №23-0769-001002/25.06.2023г. (л.19).

На 26.06.2023г., на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, въз основа на фактите, установени с АУАН, била издадена оспорената заповед №23-0769-000544, като принудителната мярка „прекратяване на регистрацията на автомобила“ била наложена на В.Ж. в качеството му на собственик на моторното превозно средство, което е било управлявано от неправоспособен водач – малолетния син на Олексий Рубан (л.17).

С административната преписка по делото са представени и приети като доказателства сведение от Рубан Олексий Миколайович, написано на украински език (л.23); квитанции за извършени от Олексий Рубан плащания на наложените спрямо него глоби с двете наказателни постановления (л.24 и л.29); жалба от същото лице до Бургаския районен съд против издаденото НП-23-0769-001001/25.06.2023г. (л.26).

Жалбоподателят не оспорва факта на управление на автомобила от малолетния Платон Рубан, роден на ***г. в Украйна.

Твърди, че правомерно е предоставил собствения си автомобил на пълнолетно и правоспособно лице, без да знае за евентуалните му намерения, че впоследствие то от своя страна ще предостави за управление това МПС на непълнолетно и неправоспособно лице.

ІІ. ПРАВОТО:

Съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по см. на чл.172, ал.1 от ЗДвП.

Васил Николаев Скопчанов заема длъжността полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас и по силата на т.1.8. от заповед №251з-1821/26.04.2022г., издадена от директора на ОДМВР Бургас, е оправомощен да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки (л.30). По делото е представена и заповед №8121з-1632/02.19.2021г. на министъра на МВР (л.31), с която областните дирекции на МВР са определени да осъществяват контрол по ЗДвП.

Оспореният акт е издаден в предвидена от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити /по арг. от чл. 172, ал.1 ЗДвП и чл. 59, ал.2 АПК/.

В него са изложени всички факти, които според административния орган предпоставят приложението на чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП.

Неоснователно е възражението, че заповедта не отговаря на формалното условие за надлежно индивидуализиране адресата на акта. Съдът намира, че в оспорената заповед адресатът е посочен с необходимите признаци, които да го индивидуализират в достатъчна степен - неговите три имена, дата на раждане и държава на произход. Непосочването на ЛНЧ на нарушителя не може да бъде преценено като съществено нарушение, доколкото самият жалбоподател не оспорва качеството си на адресат на постановената принудителна административна мярка, нито оспорва, че именно спрямо него е приложена същата.

Съдът намира, че заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0769-000544/26.06.2023г. е издадена при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а, б. „а“ ЗДвП за осигуряване на безопасността на движение по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик за срок от шест месеца до една година“, като са предвидени няколко отделни фактически състава.

Един от тях е прилагане на мярката по отношение на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което е налице някое от следните обстоятелства - без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс.

В случая няма спор, че водачът на автомобила, собственост на жалбоподателя, е неправоспособен, тъй като е малолетен и не притежава свидетелство за управление на МПС. Този факт е изрично посочен в оспорената заповед.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя за незаконосъобразност на заповедта, тъй като е предоставил собствения си автомобил на пълнолетно и правоспособно лице, за което не е знаел, че то впоследствие ще предостави управлението на същото МПС на друго малолетно лице.

Без значение за спора е дали предоставянето на автомобила на неправоспособен водач е станало без знание и съгласие на жалбоподателя – собственик на процесното МПС. Законодателят изрично предвижда налагането на ПАМ спрямо собственика на МПС, като няма изискване собственикът да е знаел, че лицето, управляващо автомобила, му е неправоспособно.

Отговорността на собственика на автомобила е обективна, т.е. без значение е субективното му отношение към осъщественото управление на ППС от неправоспособен водач с оглед наложената ПАМ. Това е така, тъй като се презумира, че всеки собственик полага грижа за притежаваното от него МПС по начин, че то да не попада у лице, което е неправоспособен водач и не притежава свидетелство за управление на МПС.

Съдът намира, че в производството по издаването на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Основателно е възражението в жалбата, че при съставянето и връчването на заповедта не е назначен преводач на Ж. (гражданин на Украйна), с което са нарушени правата му на защита.

Според чл.14, ал.1 от АПК производствата по този кодекс се водят на български език, като лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си език или от друг, посочен от тях, език. В тези случаи се назначава преводач (ал.2 на текста).

За да бъдат гарантирани на всеки участник в едно административно производство правата и законните интереси е важно той да разбира смисъла и значението на това, което органът извършва и на последиците от него.

Данните по делото сочат, че заповед №23-0769-000544/26.06.2023г. е връчена на адресата срещу подпис на 28.06.2023г. (л.17), но при връчването на акта не е осигурено присъствието на преводач или на лице, което да владее разбираем за жалбоподателя език.

В заповедта липсва отбелязване чужденецът да е запознат с нейното съдържание на езика, който владее, не е посочено името на преводач, няма и данни лицето да владее български език, нито е посочено на какъв език е било запознато със заповедта.

При започване на производството е било констатирано, че собственикът на процесния автомобил не е български гражданин. Въпреки това, обстоятелството дали той владее писмено и/или говоримо български език, както и това дали се нуждае от преводач, не е изяснено към момента на съставяне и връчване на заповедта за прилагане на ПАМ. Подписването на представения му документ без отбелязване, че адресатът му е запознат със съдържанието му и на какъв език е станало това, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, препятстващо възможността за ефективно упражняване на правото на защита.

Разпоредбата на чл.14, ал.2 от АПК е императивна и намира приложение във всички административни производства, насочени към издаването на конкретен административен акт. В случая административният орган е нарушил изискването на закона да назначи преводач на чужденеца на езика, който владее. Дори в момента на връчване на заповедта да е било невъзможно назначаването на преводач, административният орган е бил длъжен да осигури лице, което да сведе до знанието на жалбоподателя съдържанието на заповедта на разбираем за него език.

По изложените съображения съдът намира, че оспорения административен акт е незаконосъобразен, като постановен при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради което само на това основание следва да бъде отменен.

С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски, които са своевременно поискани и доказани в размер на 1500лв.

Затова и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.172, ал.5 от ЗДвП, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0769-000544/26.06.2023г., издадена от Васил Скопчанов – полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, с която на основание чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП, на В.В.Ж. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на лек автомобил Митцубиши Л200 с рег. №АР9319СР, рама №MMBJRKB408D019033 /Украйна/ за срок от 6 месеца, считано от 25.06.2023г.“.

ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на В.В.Ж. /Volodymyr Zhavzharov/, роден на ***г., гражданин на Украйна, с адрес в Република България – община Камено, с. Братово, ул. „Освобождение“ №1 сума в размер на 1500лв., представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

	Съдия: