№ 13
гр. Пазарджик, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Н. П.а
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20225200500580 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд В. е сезиран с искова молба,подадена от Н. В. Ц. , ЕГН **********, от гр. С. , ж. к. „М.2“ , бл. 217,
ет. 10, ап. 49 ,против Община В., с административен адрес гр. В. , бул. „Х.А. „ № 35.
С исковата молба е предявен иск за заплащане на обезщетение за ползването на съсобствен недвижим имот.
С Решение № 198/ 20. 07.2022г . на районен съд В.,постановено по гр. д. № 1314/2021г. по описа на същия съд ,
предявените искове са уважени частично. Присъдени са съдебно-деловодни разноски в полза на страните.
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба в отхвърлителните части от ищеца в
първоинстанционното производство , подадена чрез пълномощника на страната. Във въззивната жалба се
излагат съображения за неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон и
необоснованост. Искането е да се отмени решението на районния съд в обжалваните части и се постанови ново
решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се уважат предявените искове. Прави се
искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски в двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна . В отговора се оспорва
въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в
сила .
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение, които са
посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на ответната страна и събраните доказателства
пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна в процеса.
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
1
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно
решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в
обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата
процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение .
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна .
Решението на районния съд се обжалва в частта , в която са отхвърлени исковете за заплащане на мораторни
лихви за забава поради погасяване на вземането по давност . С исковите молби са претендирани мораторни
лихва за забава за следните два периода :
-24. 12. 2018г. – 22. 12. 2021г ;
-08. 01. 2019г. – 06. 01. 2022г.;
Според текста на чл. 111 б. „в“ от ГПК вземанията за наем , за лихви и други периодични плащания се погасяват
с изтичане на тригодишна давност.Давността започва да тече от момента , от който вземането е станало
изискуемо (чл. 114ал.1 от ГПК ).Вземането за лихви става изискуемо от момента на изискуемостта на главното
вземане .Това вземане се погасява с погасяване на главното вземане, макар давността за него да не е изтекла .
Според утвърдената съдебна практика вземането за лихви се погасява за срок преди три години от предявяване
на иска .Вземането за лихви за период от три години преди предявяване на иска не е погасено по давност.
От приложените към исковата молба писмени доказателства ( два броя извлечения от електронната поща ) и от
извършената служебна справка от въззивната инстанция се установи ,че двете искови молба по
Гр. д. № 1314/2021г. и присъединеното към него гр. д. № 16/2022г. са подадени по електронен път, съответно на
23.12. 2021г. в 16, 12ч. и на 07. 01. 2022г. в 16,50ч. При това положение вземането за мораторни лихви не е
погасено по давност за следните периоди :
-23.12. 2018г. – 23. 12. 2021г. ;
-07. 01. 2019г. – 07. 01. 2022г.
Извън тези периоди вземането за лихви е погасено по давност.
При изложеното сравнение е видно ,че вземанията на кредитора за мораторни лихви за забава не са
погасени по давност , тъй като попадат в 3-годишния период преди предявяване на исковете . Според
текста на чл. 62 ал. 2 от ГПК срокът не се смята пропуснат , когато изпращането на молбата е станало по пощата
или в електронна форма .
Ще следва да се отмени решението на районния съд в отхвърлителните части и се постанови ново решение от
въззивната инстанция по съществото на спора , с което се уважат исковете за мораторни лихва за забава по
заключението на СИЕ.
Ще следва също така да се отмени решението на районния съд и в частта ,в която е присъдил законна лихва
върху главните вземания от 29. 12. 2021г. , като се присъди законна лихва от датата па постъпване на исковата
молба в съда по гр. д. № 16/2022г. 23. 12. 2021г. до окончателното изплащане на главницата .
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК ще следва да се осъди
Община В. да заплати в полза на жалбоподателя сумата 25 лв. , представляваща сторени разноски за ДТ във
въззивното производство .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 198/ 20. 07.2022г . на районен съд В.,постановено по гр. д. № 1314/2021г. по описа на
същия съд В ЧАСТТА , в която е присъдена законна лихва върху главните вземания от 29. 12. 2021г. и в
ЧАСТТА , в която са отхвърлени исковете за заплащане на мораторни лихви за забава за горницата над 195,
2
24лв. до сумата 196,14лв. ( за разликата от 0,90лв.) ,съответно за горницата над 195, 78лв. до сумата 196,14лв.
( за разликата от 0,36лв.),вместо което постановява :
ОСЪЖДА Община В., с административен адрес гр. В. , бул. „Х.А. „ № 35, да заплати в полза на Н. В. Ц. , ЕГН
**********, от гр. С. , ж. к. „М.2“, бл. 217, ет. 10, ап. 49, законна лихва върху главните вземания от 23. 12. 2021г.
до окончателното изплащане на главните вземания.
ОСЪЖДА Община В., с административен адрес гр. В. , бул. „Х.А. „ № 35, да заплати в полза на Н. В. Ц. , ЕГН
**********, от гр. С. , ж. к. „М.2“, бл. 217, ет. 10, ап. 49, сумата 0,90 лв. / 90 стотинки / и сумата 0,36лв. / 36
стотинки / , представляващи мораторни лихви за забава за горницата над 195, 24лв. до сумата 196,14лв.,
съответно за горницата над 195, 78лв. до сумата 196,14лв.
ОСЪЖДА Община В., с административен адрес гр. В. , бул. „Х.А. „ № 35, да заплати в полза на Н. В. Ц. , ЕГН
**********, от гр. С. , ж. к. „М.2“, бл. 217, ет. 10, ап. 49, сумата 25 лв. , представляваща сторени разноски за ДТ
във въззивното производство .
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция не подлежи на касационно
обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3