Решение по гр. дело №1126/2019 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр. Харманли  29.ІV.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Харманли в открито заседание на двадесет и трети март, две хиляди двадесет и първа година в състав

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселин Коларов

 

 

Предявени са ревандикационни  искове, намиращи правно основание в чл.108 от Закона за собствеността.

 

Ищцата М.Ж.М. ЕГН **********о***, действаща чрез проц. представител адв.К.К. ***, твърди че по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 197, том I, рег.№ 1499, нот. дело № 140 от 04.ІV.2018г., удостоверен от Нотариус М.Д., вписана под № 419, с район на действие - района на Районен съд - Харманли, ищцата М. при-добила правото на собственост върху следния недвижим имот: УПИ № ІХ-1781, застроен и незастроен, с площ от 1090кв.м., в квартал 104, по ПУП на гр. Симеоновград, одобрен със Заповед № 368/1989 г., ведно с построените в имота едноетажна жилищна сграда /в южната част на имота/, лятна кухня, стопанска постройка, двуетажна масивна жилищна сграда, ведно с правото на строеж върху мястото, при съседи/граници: от две страни - улица; УПИ X -1782 и УПИ VIII - 2325.

Твърди се, че по кадастралния план на гр. Симеоновград от 1920г., процес-ни имот е имал пл.№161 и за него е бил отреден парцел X -161, в квартал 63, с площ от около 1700 кв.м.. По плана от 1966г., имотът получил № 1781 и има същите граници и площ от 1700 кв.м., като в плана от 1920г. По регулационния и кадастрален план на гр. Симеонов-град от 1989 г., процесния имот получил номер 1781, като за него бил отреден парцел ІХ-1781, в кв.104, с площ от 1090кв.м. и бил образуван нов парцел VIIІ-2325 от кв.104 /на север/.

В исковата молба се сочи, че след проведен разговор между ищцата и нейния баща, той и разкрил следната фактическа картина: От 1964г. до 1999г., предходните собственици на терена : М.Ж.Ж. К.П. Ж. – дядо и баба на ищцата; Д. М. Г. -леля на ищцата и  Ж.М.Ж. - баща на ищцата, упражнявали фактическата власт върху 209кв.м. площ, надвишаващи квадратурата визирана в нотариалния акт от 2018г. - 1090 кв.м. т.е. общата площ, която владели била 1300 кв.м. Преди около 20 години, собствениците на съседните терени: от западната страна - УПИ Х-1782 и от северната страна - УПИ VIII—2325  - ответници в процеса, преместили имотните си граници навътре в парцел  УПИ № ІХ-1781, както те били ситуирани към днешна дата в действащата кадастрална карта, като навлезли неос-нователно в имота общо с около 210кв.м.  

Проц. Представител на ищцата счита, че при така създалата се ситуация, ответницата М.И. , неправомерно е завладяла  и упражнява фактическата власт върху терен с удължена геометрична форма и площ от около 60кв. м., разположен по протежението на западната имотна граница на ищцата, към днешна дата графично ситуирани като част от собствената и недвижимост и включени в парцела и, съгласно действащия регулационен план на гр. Симеоновград.

В исковата молба се твърди , че ответниците В.Ж.Н. и Г.М.Н., противоправно ползвали и своили около 150 кв.м., с неопределена геометрична форма, намиращи се на северната имотна граница, графично установени в собствения на ищцата парцел от действащия градоустройствен план на гр. Симеоновград.

Процесуалния представител счита, че спорната площ е придобита по давност от ищцата -  в резултат на продължило 35 години /от 1964 г. до 1999 г./ от страна на праводателите и явно, непрекъснато, спокойно  и  несъмнено  владение  върху  описаната  недвижимост,  без оспорвания и противопоставяния от собствениците на съсед-ни имоти. Твърди се, че М.Ж.Ж., К.П. Ж. и Д. М. Г. (съответно дядо, баба и леля на ищцата) владели процесния имот от 1964г. до 2001г., Ж.М.Ж. (баща на ищцата), бил собственик на имота от 2001г. до 2018г.

Сочи се, че съгласно чл.82 от Закона за собствеността владелецът може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си. Тоест, присъединява-нето на владението е допустимо само при наличие на правоприемство между двамата владелци: общо правоприемство /при наследяване/ или частно правоприемство /когато вторият владелец получава владението върху определен имот от предходния владелец на правно основание, което е годно да прехвърли собствеността върху имота/.  Сочи се съдебна практика в тази насока .

Моли съда, да постанови решение с което на основание чл. 108 от Закона за собствеността, да  признае за установено по отношение на М.М.И. ***, че ищцата е собственик на основание изтекла 10 годишна придобивна давност на около 60кв.м. с правоъгълна форма, разположени по цялата дължина на западната имотна граница на собствения ми имот УПИ № ІХ-1781, в кв.104 по ПЗР на гр. Симеоновград, одобрен със Заповед № 368/ 05.V.1989 г., към настоящия момент записани и представляващи част от имот УПИ Х-1782, в кв.104 , по ПЗР на гр. Симеоновград, одобрен със Заповед № 368/05.V.1989г. – собственост на М.И., както и да признае за установено по отношение на В.Ж.Н. и Г.М.Н.,***, че ищцата е собственик на основание изтекла 10годишна придобивна давност на около 150кв.м. с неправилна геометрична форма, разположени по цялата дължина на северната имотна граница на собствения и имот УПИ № IX-1781, в кв.104, по ПЗР на гр. Симеоновград, одобрен със Заповед № 368/05. V.1989 г., към настоящия момент записани и представляващи част от имот УПИ VIIІ-2325, в кв.104 , по ПЗР на гр. Симеоновград, одобрен със Заповед № 368/05.V.1989 г. - собственост на В. и Г. Н., като осъди ответниците да освободят и предадат владението върху визираните общо 209кв.м. на ищцата,  както следва: М.М.И. - около 60кв.м. от собствения й имот УПИ Х-1782, в кв.104 , по ПЗР на гр. Симеоновград и В.Ж.Н. и Г.М.Н. -около 150кв.м. от собствения им имот УПИ VІІІ-2325, в кв.104 , по ПЗР на гр. Симеоновград.

Претендира се присъждане на разноски по делото.

С Молби вх. № 9772/ 06.ХІ.2019г., вх.№10935/ 11.ХІІ.2019г. и вх. №560/20.І. 2020г. процесуалния представител на ищцата е конкретизирал обстоятелствената част на исковата молба и е прецизирал петитума на иска.

В законоустановения едномесечен срок, ответницата М.М.И. ***, чрез пълномощника адв.Е.П. ***, е депозирала отговор на исковата молба, в който е изразено становището, че предявени иск е процесуално допустим. Изложени се съображения за нередовност на исковата молба. 

Проц.представител на ответницата счита, че предявения иск е неоснователен. С отговора на исковата молба, се оспорват изцяло твърденията на ищцата, че М.Ж.Ж., К.П. Ж. и Д. М., когато и да било, включително в периода 1964-1999г. или 1964-2001г. са владели, каквато и да било част от имота на ответницата, и с каквато и да било форма .

От представените с исковата молба писмени доказателства се установявало, че притежаваният от ищцата имот е с приложена регулация и липсвали, каквито и да било обективни данни за „разместване“ на собствеността със съседните имоти , което да е намерило отражение в КРП.

Изложени са твърдения, че оградата между процесните имоти, минава по общата имотна и регулационна граница . Това обстоятелство било видно и от означенията на представената от самата ищца скица № 164/05.VІІІ.2019г.

В отговора се твърди , че на 30.VІІ.1988г. И. сключила граждански брак с П.Г.И. и от тогава до настоящия момент живее в неговия имот, за който бил отреден УПИ Х-1782 в кв.104 по ПУП на гр. Симеоновград. От лятото на 1988г. и до настоящия момент този имот съществувал и се владеел първоначално от двамата , а в последствие след смъртта на съпруга – от самата нея в границите, в който заварила тогава. Никой, нито така наречените „праводатели“, нито ищцата по настоящото дело, към лятото на 1988г. а и след това и до настоящия момент , не е владял каквато и да било част от имота .

В отговора не се възразява да бъдат приети, като доказателства по делото, представените с исковата молба писмени доказателства , с изключение на две черно-бели копия (извлечения от кадастрален и регулационен план, без да е обозначено от кои планове са тези извлечения ). От тези копия било видно, че върху тях са чертани линии, незнайно от кого, кога и защо и поради тази причина ги оспорва.

Моли съда да постанови решение, с което изцяло да отхвърли предявения ревандикационен иск, като напълно неоснователен, като и присъди и направените по  делото разноски.

 

В законоустановения едномесечен срок, ответниците В.Ж.Н. и Г.М.Н. чрез пълномощника адв.Е.П. ***, са депозирали отговор на исковата молба, в който е изразено становището, че пред-явени иск е процесуално допустим. Изложени се съображения за нередовност на исковата молба. 

Проц.представител на ответниците счита, че предявения иск е неоснователен. С отговора на исковата молба, се оспорват изцяло твърденията на ищцата, че М.Ж.Ж., К.П. Ж. и Д. М., когато и да било, включително в периода 1964-1999г. или 1964-2001г. са владели, каквато и да било част от имота на ответниците, и с каквато и да било форма .Оспорва се твърдението че ищцата когато и да било е владяла част от техния имот.

От представените с исковата молба писмени доказателства се установявало, че притежаваният от ищцата имот е с приложена регулация и липсвали, каквито и да било обективни данни за „разместване“ на собствеността със съседните имоти, което да е намерило отражение в КРП.

Изложени са твърдения, че оградата между процесните имоти, минава по общата имотна и регулационна граница . Това обстоятелство било видно и от означенията на представената от самата ищца скица № 164/05.VІІІ.2019г.

В отговора се твърди че съгласно Протокол от 22.ІІІ.1969г. по гр. дело № 182/1960г. на Харманлийски народен съд, при извършената по делото делба в дял I на М.Ж. Н., за когото ищцата твърди , че бил неин праводател, е възложен следния недвижим имот : 2/3 идеални части от дворно място с площ от 1800кв.м. , за която част от това дворно място е бил отреден парцел Х-161 в кв.63 по тогава действащия план на гр. Симеоновград (гр.Марица). С дял IV от същия Протокол в дял на праводателя на ответниците - Ж.Ж. Н. била възложена 1/3 идеална част от процесното дворно място . Описанието , както на целия делбен имот, така и на отделните дялове, оформени от него било непрецизно, но в общи линии ставало ясно, кой от съделителите, какво е получил.

От представените към отговора писмени доказателства (Строително разрешение № 22/1963г. и Протокол (без №) от 18.ІV.1963г. за дадена строителна линия и ниво за строителството на двуетажната масивна жилищна сграда в имота) се установя-вало, че делбата, извършена с гореописания Протокол по гр.дело № 182/1960год. не би-ла отразена в КРП на гр. Симеоновград към 1963г.

Твърди се , че по плана на гр. Симеоновград  от 1966г. дворното място на ответниците било отразено като парцел VІІІ-1781 в кв.104 с площ от 1055кв.м., образуван, като имот с пл.№ 1781, е участвал в парцела с 581кв.м. (в скицата погрешно е запи-сан имот с пл.№ 1784) , а имот с пл.№ 1782 - с 477кв.м. Това било видно и от представената с отговора скица № 155/09.V.1988г. (като записите в същата напълно кореспондирали с посечената съдебна делба) .

С влизане в сила на плана на гр. Симеоновград от 1989г. имотните граници били заснети, като регулационни (парцелни) и следвало да се приеме, че регулацията между процесните парцели е била приложена по смисъла на ТР № 3/1993год. на ВС.

В отговора на исковата молба се твърди, че към 1989г. оградата между имота собственост на ответниците и този на М.Ж. Н. била разположена южно от мястото , където се намирала понастоящем . Веднага , след влизане в сила на ПУП на гр. Симеоновград -през 1989г., без да предупреди ответниците -по какъвто и да било начин , М.Ж. премахнал съществуващата ограда и я преместил на север в  дворно място на ответниците - там, където се намира и до сега. Т.е. от 1989г. и до настоящия момент имотната и регулационна граници между двата имота не само , че не била местена, но и напълно съвпадала с имотната и регулационни граници по действащия ПУП.

От тогава и до настоящия момент както ответниците, така и праводателите на ищцата и самата тя, владеели имотите си в границите , в които те съществували по ПУП на гр. Симеоновград , одобрен със Заповед № 368/05.V.1989г.

С отговора изцяло се оспорват твърденията на ищцата , че е била придобила по силата на давностно владение , присъединено към това на тримата й „праводатели“ процесните имоти, като са изложени съображения в тази насока.

Моли съда да постанови решение, с което изцяло да отхвърли предявения ревандикационен иск, като напълно неоснователен, като присъди и направените по  делото разноски.

 

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено следното:

 

Не се спори между страните, а и от приобщените по делото писмени доказателства се установява че по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 197 том I рег.№ 1499 нот.дело № 140 от 04.ІV.2018г., на Нотариус М.Д., вписана под № 419, с район на действие - района на Районен съд - Харманли, ищцата М. е собственик на недвижим имот: УПИ № ІХ-1781, застроен и незастроен, с площ от 1055кв.м., в квартал 104, по ПУП на гр. Симеоновград, одобрен със Заповед № 368/1989 г., ведно с построените в имота едноетажна жилищна сграда /в южната част на имота/, лятна кухня, стопанска постройка, двуетажна масивна жилищна сграда, ведно с правото на строеж върху мястото, при съседи/граници: от две страни - улица; УПИ X -1782 и УПИ VIII - 2325.

Не се спори , че ответниците : М.И. е собственик на недвижим имот: УПИ Х-1782, в кв.104 по ПЗР на гр. Симеоновград, одобрен със Заповед № 368/ 05.V.1989г, а В. и Г. Н., са собственици на недвижим имот : УПИ VIIІ-2325, в кв.104 по ПЗР на гр. Симеоновград, одобрен със Заповед № 368/05.V.1989г.

От ангажираните от ищцовата страна гласни доказателства – свидетелски показания на: Ж.Ж. – баща на ищцата и П.Ф., се установява, че промяната на имота на ищцата е направена към 2000г. По това време границите на имота били преместени, като части от него с обща площ от около 200кв.м. били предадени към съседните имоти- понастоящем собственост на ответниците. По това време между имотите била поставена ограда – мрежа. От тогава и досега границите на имотите не били променяни.   

От показанията на свидетелите: Д.П., Г.М., Г.К. и М.Ж. (брат на ответника Н.) се установява че границите на имотите на ищцата и ответниците не са променяни от 1989г. Споровете около имотните граници възникнали през 2019г. между бащата на ответника Н. и бащата на ищцата , по повод  спор за земеделски земи.     

От Заключението на назначената по делото Съдебно техническа експертиза – неоспорена от страните и разпита на в.лице Н.Д. в съдебно заседание,  се установява, че по действащия към момента Кадастрален и регулационен план на гр.Симеонов-град, одобрен със Заповед № 368/05.V.1989г., УПИ-ІХ 1781 кв.104 (собственост на ищцата) е с площ 1092кв.м., като площта, която се владее от нея е с 4кв.м. повече от площ-та на УПИ-ІХ -1781, или - 1096 кв.м. по КРП от 1966г.  Установено е, че границите на УПИ-ІХ -1781, кв. 104 са идентични – еднакви с тези от КП от 1989г. и с тези до този момент. Установено, че по Плана на гр. Симеоновград  от 1920г., процесния парцел IX-1781 се включва във южната част на X-161 от кв. 63.  Вещото лице е проследили и отразяването но имота на ищцата по разписните листове от 1966г. и 1989г.

По категоричен начин вещото лице заявява, че имотите на ответниците:УПИ Х-1782 кв.104 с площ от 673 кв.м., по КРП на гр. Симеоновград на М.И. и УПИ VІІІ-2325 на В. и Г. Н., не навлизат в УПИ ІХ-1781 собственост на ищцата.

При геодезическото измерване на  съществуващите на място огради, вещото лице е установило, че границата между УПИ ІХ-1781 и УПИ Х-1782 съвпада с тази по плана, а границата с УПИ VІІІ- 2325 е изместена с 4 кв.м., които се владеят от ищцата.

 

С оглед  гореизложената фактическа обстановка и доказателствата по дело-то,  съдът прави следните правни изводи:

Ревандикационния иск е иска на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. За да е основателна една ревандикационна претенция, е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имота -предмет на иска, че той е  във владение на ответника, както и че последния упражнява това владение без правно основание. Не доказването на който и да е от тези три елемента има за последица отхвърляне на иска поради неоснователността му. Върху ответника пада тежестта да докаже основанието, на което владее или държи имота.  

Разгледан по същество, искът се явява неоснователен. Ищцата основава правото си върху процесните части от имотите на ответниците като придобито по давност, в следствие на владение през периода от 1964г. до 1999г.

За да е налице придобиване на един имот по давност, владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно. По отношение последния признак на владението правната теория приема, че едно владение е спокойно, когато не е установено с насилие – каквито твърдения липсват. Освен да не е установено с насилие, то не следва и да се поддържа с насилие. Владението престава да бъде спокойно и когато се оспорва с насилие, в резултат на което се смущава намерението да се държи вещта като своя. Въпрос на фактическа преценка във всеки отделен случай е дали владението е смутено чрез извършване на определени действия, но във всички случаи тези действия следва да сочат на противопоставяне от страна на невладеещия собственик за продължителен период от време на поведението на владеещия несобственик по отношение на владения имот. Това, че спокойно е владението, което не е установено с насилие, както и че предявяването на извънсъдебни претенции не смущава владението, нито прекъсва придобивната давност, е прието и в съдебната практика

От ангажираните от ищцовата страна както гласни, така и писмени доказателства, според настоящия състав на съда не се доказва по какъвто и да било начин, че в сочения период някой от праводателите на ищцата, още по-малко тя да са осъществявали владение върху претендираните части от недвижими имоти, в следствие на което те да са били придобити от ищцата по давност.     

От друга страна не се спори, че ответниците М.И. и В. и Г. Н. са собственици съответно на  УПИ Х-1782 и УПИ VІІІ-2325 и двата по КРП на гр. Симеоновград, като ги владеят трайно и необезпокоявано в граници, които не се променяни от 1999г. и до настоящия момент, в какъвто смисъл е и заключението на вещото лице Н.Д..  

С оглед гореизложеното, настоящия съдебен състав намира претенциите на ищцата намиращи правно основание в чл. 108 от Закона за собствеността, за неоснователна и недоказана. Не са налице две от кумулативните предпоставки, а именно ищецата не доказва, че е собственик на процесната част от имота, както и че владението на ответниците върху тази част, е без правно основание.

С оглед изхода на делото ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответниците направените от тях разноски- адвокатско възнаграждение съобразно депозираните Списъци за разноски по чл.80 от ГПК.С оглед разпоредбата чл.7 ал.5 от Наредба № 1 от 9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения състава на съда счита, че възражението на процесуалния представител на ищцата, за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

 

Водим от горното съдът,

 

Р      Е      Ш      И      :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от  М.Ж.М. ***, действаща чрез проц. представител адв.К.К. ***, против М.М.И. ***, иск с правно основание чл. 108 от ЗС, за признаване за установено, че ищцата е собственик на основание давностно владение на около 60 кв.м. с правоъгълна форма, разположени по цялата дължина на западната имотна граница на имот УПИ № ІХ-1781 в кв.104 по Плана за регулация на гр. Симеоновград, одобрен със Заповед № 368/ 05.V.1989г., към настоящия момент записани и представляващи част от имот УПИ Х-1782, в кв.104 по Плана за регулация на гр. Симеоновград, одобрен със Заповед № 368/05.V.1989г., и осъждане на ответницата да и предаде владението на описаната част, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от  М.Ж.М. ***, действаща чрез проц. представител адв.К.К. ***, против В.Ж.Н. ЕГН ********** и Г.М.Н. ЕГН ********** - двамата от гр. Хасково, иск с правно основание чл. 108 от ЗС, за признаване за установено, че ищцата е собственик на основание давностно владение на около 150кв.м. с неправилна геометрична форма, разположени по цялата дължина на северната имотна граница на имот УПИ № IX-1781 в кв.104 по Плана за регулация на гр. Симеоновград, одобрен със Заповед № 368/05.05.1989г., към настоящия момент записани и представляващи част от имот УПИ VIIІ-2325 в кв.104 по Плана за регулация на гр. Симеоновград, одобрен със Заповед № 368/05.V.1989г., и осъждане на ответниците да и предадат владението на описаната част, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА М.Ж.М. *** да заплати на М.М.И. *** разноски по делото в размер на 800лв.

 

ОСЪЖДА М.Ж.М. *** да заплати на В.Ж.Н. ЕГН ********** и Г.М.Н. ЕГН ********** - двамата от гр. Хасково, разноски по делото в размер на 950лв.

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Хасковския окръжен съд в двуседмичен  срок от връчването му на страните .

 

                           

 

                                                                         Районен съдия: ........................