Р Е Ш Е Н И
Е № 262366
гр. Пловдив, 17.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на двадесет и трети
септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 16112 по
описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът
е сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от В.М.А., С.А.А., Мeхмед А.Х.-С. и Я.А.А. срещу М.Р.Ч..
Ищците
твърдят, че са носители на ½ идеална част от правото на строеж по
отношение на УПИ ***, ***от квартал ***, пл. № ***по регулационния план на гр. П.
от 1994 г., който е отреден за поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес ул.
***, представляващ дворно място със застроена и незастроена площ от 320 кв.м.
Посочват, че са собственици на 1/2 идеална част от едноетажна паянтова жилищна
сграда с идентификатор № *** с площ по нотариален акт от 52,25 кв.м., а по
кадастрална карта 44 кв.м., въз основа
на наследство от А.Й. А., починал на ****г., който от своя страна закупил имота
с нотариален акт от 1988 г. от своята ****. Към момента на прехвърлянето на
имота наследодателят бил в граждански брак с първата ищцата, сключен през 1983
г., поради което имотът станал съпружеска имуществена общност и те притежавала
¼ идеална част след прекратяването на СИО. Другата ½ идеална част
от сградата била собственост на ответника. Ищците разбрали, че ответникът се
снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка от 30.12.2011 г. за цялата
сграда, като същевременно на основание договор за покупко-продажба на
30.12.2011 г. се легитимирал като неин едноличен собственик. Ищците разговаряли
с ответника и ангажирали геодезист, който да изготви изменение на кадастралната
карта, съгласно което съсобствената им сграда се разделила на две отделни
сгради с отделни идентификатори с цел постигане на доброволна делба. Ответникът
обаче отказал да подпише необходимите документи. Ищците твърдят, че нито
ответникът, нито неговите праводатели владеели имота изцяло, поради което не
можели да придобият техния дял от сградата. Поради изложените твърдения за тях
се поражда правен интерес от предявяване на иск за собственост за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищците притежават общо ½
идеална част от процесната сграда, от която ищцата В.А. – 1/4 от сградата,
придобита в режим на СИО, а останалите трима ответници - общо 1/4 или по 1/12
идеална част за всеки от тях, по наследство от баща им А. А.. Прави се искане
по реда на чл. 537 ГПК да се отмени нотариалният акт по обстоятелствена
проверка до размера на претендираната общо от ищците ½ идеална част от
правото на собственост на сградата. Молят за уважаване на иска и за присъждане
на сторените разноски.
В
срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника със становище
за неоснователност на предявения иск. Поддържа, че е собственик по силата на
нотариален акт от 2011 г. за констатиране правото на собственост на основание
наследство и давностно владение, както и по силата на нотариален акт от 2011 г.
за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ едноетажна паянтова жилищна
сграда с идентификатор № *** с площ 44 кв.м., находяща се в гр. П., ул. ***.
Поддържа, че е собственик въз основа на наследствено правоприемство от **** си М.Ч.,
която е живяла в процесната къща, откакто ответникът се помнел. Твърди, че
ищците били подслонени от покойната му **** в неговата къща, а те зад гърба и
се снабдили през 1986 г. и 1988 г. с представените по делото нотариални актове.
Посочва, че описаният в исковата молба имот и този на ответника не били едни и
същи сгради, като имало разминаване в площите на имота по нотариалния акт от
1986 г. и този от 1988 г. Поради това, намира, че от представените
доказателства не се установявало, че ищците и ответникът са собственици на един
и същи имот. Отбелязва, че паянтовите сгради се намирали в Х. А. ***, където
строителството било незаконно и било трудно да се докаже собствеността по
отношение на сградите. Прави възражение за придобиване по давност на процесния
имот въз основа на упражнявано давностно владение повече от 10 години, към
което присъединява и владението на **** си. Предвид изложените съображения моли
за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане № **** се установява, че В. А. С.продава
на ****си А.Й. А. следния недвижим имот, а именно: ½ идеална част от
едноетажна паянтова жилищна сграда, застроена върху 52,25 кв.м. от държавен
имот с пл. № ***от кв. ***, **** по плана на гр. П. с адрес ул. ***, заедно с ½
идеална част от правото на строеж, признато върху описаното дворно място.
С нотариален
акт за констатиране право на собственост по силата на наследство и давностно
владение № **** М.Р.Ч., Р. М. Ч., К. Р. З. и С. Р. Ч., наследници на М. Б. Ч.
са признати за собственици по силата на наследство и давностно владение по
отношение на едноетажна паянтова жилищна сграда с идентификатор № ***, с площ от
44 кв.м., построена в поземлен имот в гр. П., ул. ***, номер от предходен план *-***от
квартал *** по плана на ****, град П.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ ***** Р. М. Ч., К. Р. З. и С. Р. Ч. продават на М.Р.Ч. ¾ идеални части
от едноетажна паянтова жилищна сграда с идентификатор № *** с площ от 44 кв.м.,
построена в поземлен имот в гр. П., ул. ***, номер от предходен план *-***от кв.
*** по плана на ****, гр. П.
Видно от удостоверение за наследници № *****г.,
издадено от община *****, А.Й. А. е починал на ****г. и е оставил за свои
законни наследници В.М.А. - *****, С. А.А. - *****,
както и двама ****- М.А.Х.-С. и Я.А.А..
Видно от удостоверение № *****на В. А. С.е признато
правото на собственост върху едноетажна паянтова жилищна сграда с площ от 52,25
кв.м., а на А. Щ. Е. е признато право на собственост върху едноетажна паянтова
жилищна сграда с площ от 36 кв.м.
С нотариален акт за право на собственост на недвижим
имот въз основа на отстъпено право на строеж № **** е признато правото на
собственост за В. А. С. на следния недвижим имот, а именно едноетажна паянтова
жилищна сграда с площ от 52,25 кв.м., находяща се в гр. П., ул. ***, построена
върху държавен имот с пл. № ****.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу
гледане и издръжка № **** В. А. С.продава на ****си М. Й. С. ½ идеална
част от едноетажна паянтова жилищна сграда с площ от 52,25 кв.м. в гр. П., ул. ***,
построена в поземлен имот с пл. № ****.
С нотариален акт за собственост на недвижими имоти № ****
Й.Б.В. и З.П.В. са признати за собственици по отношение на едноетажна паянтова
жилищна сграда с площ от 30,20 кв.м., състояща се от две стаи и антре,
построена в северозападната част на дворното място в гр. П., ул. ***,
съставляващо парцел ***, ***от кв.*** по плана на гр. П. ****.
По делото е представено удостоверение за наследници на
Т.Я.С., видно от което наследодателят на ищците А.Й. А.е наследник на
починалата. Освен него наследодателката оставила още
трима наследници - нейни ****, двама от които са починали.
Видно от удостоверение за идентичност на лице с
различни имена № **** Т.Я.С., починала на ****г. и В. А. С.са имена на едно и
също лице.
По делото е прието
заключението на съдебно-техническата експертиза на вещо лице В.Г.. Установява
се, че в поземления имот с идентификатор
№ *** в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П. са
заснети четири сгради, като по южната граница на имота са заснети сгради, чиито
идентификатори завършват на 2 и 3. Процесната сграда е с идентификатор № *** и
с площ от 44 кв.м., като е отбелязано, че е собственост на М.Р.Ч.. Другата
сграда с идентификатор № *** е с площ от 10 кв.м. и неустановен собственик. При
извършения оглед и измервания от вещото лице на процесната сграда е
констатирано, че съществуващата на място сграда съответства на заснетата в
кадастралната карта, но нейната широчина е постоянна 4,25 м. и в картата има
грешка в заснемането, в частта, в която е показана различна широчина на
сградата от 3 м. до 4,25 м. При проследяване на статута на процесната сграда по
отделните планове се установява, че сградата е заснета още в първия запазен
план от 1935 г. Въпреки известни разлики в следващите планове по отношение на
конфигурацията, разделяне на сградата в плана от 1978 г., може да се каже, че
това е една и съща сграда. В нотариалните актове на ищците е описана сграда с
площ от 52,25 кв.м. според квадратурата и границите на сградата в плана от 1935
г., която сграда е разположена по южната граница на имот №**. По план от 1978
г. сградата е разделена на две отделни паянтови жилищни сгради, но в общите си
границите съответстват на сградата по плана от 1935 г. В нотариалните актове на
ответника е описана сграда с идентификатор № *** с площ от 44 кв.м. Разликата в квадратурата
между сградата в план от 1935 г. и тази в кадастралната карта идва от грешка в
кадастъра по отношение на границите, заснети в кадастралната карта. В приложение
№ 5 от заключението, вещото лице е означил границите на ползваните части от
процесната сграда от трима различни ползватели, както следва: Площта по цифри 1,
2, 3, 4, 5, 6, 1 от общо 20 кв.м. се ползва от ищците, като тя представлява две
помещения, които обхващат част от процесната сграда с идентификатор № *** и
цялата сграда с идентификатор № ***. Ответникът ползва средната част на
процесната сграда с площ от 22 кв.м., означена по точки 3, 7, 8, 9, 4, 3. Тази
част се състои от две помещения, които се ползват за жилищни нужди и има достъп
само чрез самостоятелен вход от двора. Площта от 19 кв.м. по точки 7, 12, 11,
10, 9, 8, 7 се ползва от трето неучастващо в спора лице, като достъпът е само
чрез самостоятелен вход от двора. Вещото лице дава заключение, че според
представените по делото документи е налице дублиране на нотариални актове за
една и съща сграда с идентификатор № ***.
По делото са събрани и гласни доказателства, като на
всяка страна са разпитани по двама свидетели. От показанията на свидетеля Ю. Х.
С. се установява, че процесният имот се намира в гр. П. на ул. ***. Установява,
че през 1986 г. **** му В., която е наследодателка на
наследодателя на ищците, с турското име Т. е получила право на строеж в имота
заедно със сестра и. Свидетелят изяснява, че на приложение № 5 от заключението
на вещото лице частта от сградата, ползвана от наследодателя на ищците е
обозначена по цифри 1, 2, 3, 4, 5, 6, 1. В тази част живеела ****му В. цял
живот до 2001 г., когато починала. В. прехвърлила имота на двамата си ***, по 1/2
идеална част от процесните 52 кв.м. А. живеел в посочената част от имота. В
средната част от сградата живеели родителите на М., ответника, а именно в
частта, обозначена с цифри 3, 7, 8, 9, 4, 3. В другата част от имота по точки 7,
8, 9, 10, 11, 12, 7 живеела друга жена
на име Ф., която била допусната там от В.. Така описаното фактическо положение
е откакто свидетелят се помни. В момента никой не ползва частта, в която е
живяла В. (Т.). М. в последните 15 години, а преди това и родителите му, е
живял в средната част от сградата, като не е напускал имота.
От показанията на свидетеля Н. Ш. Я. се установява, че
процесната сграда е разделена на три части, като едната се е ползвала от В. в
югозападната част и имала 2 стаи. В средната част живеели родителите на М., а в
другата част живеел свидетелят. В. ползвала само тези две стаи.
От показанията на свидетелката Ф. Й. Р. се установява,
че процесната сграда е разделена на три части, като средната се ползвала от ответника,
една стая се ползвала от Ф., а в момента третата част не се ползва от никого.
През цялото време родителите на М., след неговата тяхната смърт и той, ползвали
тази стая. Той никога не е ползва от другите стаи. М. никога не е напускал
имота.
От показанията на свидетелката М. Р. И. се установява,
че М. живее в процесния имот в една стая и кухня последните 10 години, никога
не е напускал това място. Къщата била строена преди 80-те години. Свидетелката
не е виждала други хора там.
По делото е постъпила преписка от СГКК по повод
заявление вх. № ****, подадено от ищците за изменение на КК и КР във връзка с границите
на сгради с идентификатори № *** и № ***. Срещу заявлението е постъпило
възражение от ответника, поради което преписката е оставена без движение до приключване
на съдебното производство по гр.д. № 16112 по описа за 2020 г. на РС Пловдив, III гр.с.
Постъпило е изисканото за послужване гр.д. № 5356 по
описа за 1986 г. на Районен съд Пловдив, XIII гр.с., образувано по искова молба на С. С. А. против В.
А. С. и А. Щ. Е. за делба на дворно място, находящо се гр. П., ул. ***, ведно с
построените в имота сгради. Производството по делото е прекратено и исковата
молба е върната поради неизпълнение на указанията на съда.
При така
установените правнорелевантни обстоятелства, чрез
събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна
страна:
Съдът е сезиран с установителен иск за собственост на идеална част от недвижим
имот с правно основание чл.124, ал.1 ГПК срещу ответника, който се снабдил с
констативен нотариален акт за целия недвижим имот.
По разпределението на доказателствена
тежест при издаден в полза на съсобственик констативен нотариален акт:
При
спор за собственост, когато и двете насрещни страни претендират да са
собственици на недвижим имот, като една от тях се легитимира с
констативен нотариален акт, при разрешаването на правния спор следва да се
вземат предвид задължителните разяснения, дадени с ТР № 11/ 2012 г. на ОСГК на
ВКС. Съгласно тълкувателното решение, нотариалният акт, с който се признава
право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 ГПК, не се ползва с
материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК, относно констатациите на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е
присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на
признато с акта право на собственост тежестта на доказване се носи от
оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл.193 ГПК. В мотивите
към тълкувателното решение се дава разяснение за същността на легитимиращото
действие на констативния нотариален акт за принадлежността на правото на
собственост, а именно, че правният извод на нотариуса е верен до доказване на
противното с влязло в сила решение. За оборването на обвързващата
доказателствена сила на нотариалния акт досежно удостовереното право на
собственост е необходимо пълно обратно доказване, проведено от оспорващата
констатациите на нотариуса страна. Във връзка с разпределението на
доказателствената тежест, се разграничават две хипотези: Първата е, когато
оспорващият не разполага с документ за собственост. Тогава, той следва да
докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. Втората хипотеза
касае случаите, при които всяка от страните по спора разполага, легитимира се с
титул за собственост – нотариален акт. Тогава разпределението на
доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на
чл.154, ал.1 ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т.е.
фактическият състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно
основание.
В съдебната практика се приема, че по отношение на
възражението за придобивна давност констативният нотариален акт няма легитимиращо действие и обвързваща
доказателствена сила, поради което не ищецът следва да опровергава
констатацията на нотариуса, а позовалите се на придобивна давност следва да
доказват по делото, че по отношение на техния праводател са осъществени
предпоставките за придобиване на идеалните части от съсобствения имот на
останалите сънаследници. Към това следва да се добави и че дори и в случай, че
констативният нотариален акт имаше легитимиращ ефект по отношение на
възражението за придобивна давност и приетото с ТР № 11 /2012 г. на ОСГК на
ВКС, да имаше приложение, тъй като ищците също разполагат с документ за
собственост на своя наследодател (нотариален акт за правна сделка), то съгласно
приетото с ТР № 11 /2012 г., разпределението на доказателствената тежест при оспорването
би се извършило по правилото на чл.154, ал.1 ГПК - като всяка страна би
следвало да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното
удостоверено от нотариуса придобивно основание.
Ответникът заедно с другите наследници на М. Б. Ч., са
се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на целия недвижим имот,
въз основа на наследство и давностно владение, осъществявано от тях и от техния
наследодателя, като М.Ч. е придобил ¼ идеална част. Впоследствие другите
наследници да прехвърлили ¾ идеални части от сградата с договор за
покупко-продажба от 30.12.2011 г. Доколкото ищците, които сами се легитимират с
титул за собственост на ½ идеална част от имота, в полза на техния
наследодател, то ответникът е този, които носи доказателствената тежест да
установи, че е придобил целия имот, въз основа на давностно владение,
упражнявано от наследодателя му. В този смисъл: решение № 117/ 15.10.2018 г.,
постановено по гр.д. № 4431 по описа за 2017 г. на ВКС, I г.о.
При така изложените принципни правни постановки,
отнесени към настоящия казус, в доказателствена тежест на всяка от страните по
спора е да докаже по реда на чл.154, ал.1 ГПК, пълно и главно, реализирането на
предпоставките на твърдения придобивен способ. В този
смисъл съдът е дал указания с доклада си, срещу който страните не са възразили
в първото по делото съдебно заседание. Затова, в тежест на ищците е да установят
придобното основание, което твърдят, а именно – покупко-продажба
и наследствено правоприемство. Ответникът, от своя страна, следва пълно и
главно да докаже, че е придобил идеалните части на ищците по давност, въз
основа на упражнявано от него явно, несъмнено и необезпокоявано владение,
продължило повече от 10 години, както и че е манифестирал своята воля да владее
частта на съсобствениците си, и по този начин е транформирал
държането на техните идеални части във владение.
По
съществото на правния спор:
Ищците поддържат, че са придобили общо ½ идеална част от
процесната сграда по наследство от А.Й. А., починал на ****г., който от своя
страна е станал собственик на процесната идеална част по силата на деривативна правна сделка – договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от 17.02.1988 г.
По
делото се установява, че с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка от 17.02.1988 г. В. А. С.прехвърля на А.Й. А.
½ идеална част от едноетажна паянтова жилищна сграда с площ от 52,25
кв.м., построена в поземлен имот с пл. № ****, находящ се в гр. П., ул. ***. Основно
възражение на ответника е, че описаният в нотариалния акт недвижим имот не
съвпада с процесната жилищна сграда, нанесена в КК и КР като сграда с
идентификатор № *** с площ от 44 кв.м. За установяване на идентичността на сградите
по делото е изслушано заключението на вещо лице геодезист, което установява, че
процесната сграда е заснета още в първия план от 1935 г., като въпреки известни
разлики в следващите планове по отношение на конфигурацията (разделяне на
сградата в плана по 1978 г.), това е една и съща сграда. Тези обстоятелства са
видни и от приложенията към заключението, в които се проследява статутът на
сградата по всички действащите планове от 1935 г., 1978 г., 1994 г., както
действащата КК и КР от 2009 г. Разминаването в площта по нотариалния акт от
1988 г. и действащата КК е обосновано от вещото лице, поради грешка в кадастъра
по отношение на границите на сградата, но се касае за един и същи недвижим
имот.
От
изложеното следва, че с договора от 1988 г. наследодателят на ищците е придобил
½ идеална част от процесната сграда, нанесена в КК и КР като сграда с
идентификатор № *** с площ по КК от 44 кв.м., а по нотариален акт от 52,25 кв.м.,
в режим на СИО със своята ***** – първата ищца В.А. (не е спорно по делото, че В.А. и А. А. са били в
граждански брак от 1983 г.). С
прекратяването на брака поради смърт на ***** през 2013 г., се е прекратила и
съпружеската имуществена общност (чл.27, ал.1 СК), като от бездялова
се е превърнала в дялова и всеки от съпрузите има равен дял от съсобственото
имущество (чл.28 СК). Поради това ищцата В.А. притежава ¼ идеална част
от процесната жилищна сграда, придобита в режим на СИО, а останалата ¼
идеална част е преминала в наследственото имущество на наследодателя. Видно от
удостоверението за наследници А. А. е оставил четирима наследници – ***** -
ищцата В.А., и три **** – другите трима ищци. Всеки от наследниците е придобил
равни права от собствената на наследодателя ¼ идеална част – чл.5, ал.1 ЗН и чл.9, ал.1 ЗН, поради което всеки от четиримата наследници е придобил по
1/16 идеална част по наследство от общия наследодател.
Ищците
са предявили субективно съединени искове, като всеки от тях претендира да е
собственик на процесната жилищна сграда, при квоти – за В.А. ¼ идеална
част, а за останалите трима ищци общо ¼ идеална част, или по 1/12
идеална част. По делото се установи, че ищцата В.А. е собственик на ¼
идеална част, придобита от нея в режим на СИО със ***** й А. А.. Като негов
наследник, след смъртта му, тя е придобила и още 1/16 идеална част от
наследствената идеална част, доколкото *****та също е наследник заедно с ****та
– чл.9, ал.1 ЗН, и наследява дял равен на този на всяко дете (1/4 дял от
¼ идеална част от имота). Съдът обаче е обвързан от искането на ищцата и
не би могъл да и присъди повече права, отколкото самата тя претендира. Поради
това ищцата В.А. ще бъде призната за собственик на ¼ идеална част от
процесната жилищна сграда.
По
отношение на другите трима ищци – **** на наследодателя, те са придобили по
1/16 идеална част от наследството на А. А.. Всеки от тях обаче претендира
повече – по 1/12 идеална част (т.е. по 1/3 част от наследствената ¼
идеална част). Исковете им следва да се уважат до 1/16 идеална част от имота, а
до 1/12 идеална част, подлежат на отхвърляне.
Следва
за пълнота да се отбележи, че правото на ищцата В.А. да претендира в отделен
процес правото на собственост по отношение на наследствената и 1/16 идеална част не е
преклудирано, доколкото не е било предмет на разглеждане в настоящия процес. Не
е изчерпана нейната възможност, макар и общата претенция на всички ищци да
обхваща ½ идеална част от имота, доколкото е налице субективно
съединяване на искове за собственост, при които всеки един ищец заявява
самостоятелни претенции по отношение на процесния недвижим имот. Фактът, че
трима от ищците претендират повече от това, което притежават, и която част
реално се явява частта на първата ищца по наследство, не и отнема възможността
да претендира тази част в отделен процес. Това е така, доколкото силата на
пресъдено нещо при субективно съединение искове обхваща отношенията между
насрещните страни – ищец – ответник.
По
възражението на ответника за придобивна давност:
Придобивното основание давностно владение е оригинерно
такова и предполага осъществяването на фактическа власт върху процесния имот в
определен от закона срок, с намерение да се държи вещта като своя. Владението е
легално дефинирано в разпоредбата на чл.68, ал.1 ЗС, като негови основни
елементи са обективният (corpus) – осъществяването на
фактическа власт, и субективният (animus) –
намерението за своене. Разпоредбата не посочва характеристиките на
упражняваната фактическа власт, така както това е било при правната уредба,
преди приемането на Закона за собствеността – чл.302 ЗИСС (отм.). Въпреки това
правната теория и съдебната практика са последователни, че владението трябва да
е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено. Така посочените признаци
на владението се явяват логическо продължение на посочените по-горе обективен и
субективен признак. Тяхното установяване предпоставя извода за това дали
упражняването на фактическа власт върху имота представлява владение.
При спор за придобиване по давност на съсобствен имот
от един от съсобствениците следва да се установи дали този съсобственик владее
изключително за себе си целия имот и от кога. В случаите, в които един от
съсобствениците още от момента на възникване на собствеността е започнал да
упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението
на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже,
че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС. Съгласно
задължителните разяснения, дадени в ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС презумпцията
по чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците,
когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от
наследяването. В повечето случаи, при съсобственост, възникнала от
наследяване, се приема, че съсобственикът, упражняващ фактическа власт по
отношение на имота, владее собствената си идеална част, а държи идеалната част
на останалите съсобственици. Няма пречка обаче да настъпи промяна в
намерението на съсобственика и той да започне да владее идеалната част и на
другия съсобственик. Тогава обаче е необходимо, за да придобие по давност
правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е
техен владелец да превърне с едностранни
действия държането им във владение. В тези случаи презумпцията по чл.69 ЗС
се счита оборена и доказателствената тежест се размества.
От ангажираните от ответника доказателства за съда не
се формира изводът същият да е придобил по давност идеални части на ищците от
процесните недвижими имоти. По делото се установи, че процесната жилищна сграда
е обособена в три самостоятелни помещения с отделен вход за всяко от тях, които
са обозначени графично на скица приложение № 5 от заключението на вещо лице Г..
Всяка една от тези части на сградата се ползва и се е ползвала фактически от
три различни групи лица. Площта от 20 кв.м., означена с цифри 1, 2, 3, 4, 5, 6,
която включва част от процесната сграда и изцяло сграда № 3 се е ползвала от ****та
на наследодателя А. А. – В., с друго име Т.. Другата част от сградата, в
средата, по цифри 3, 4, 9, 8, 7, 3 с площ от 22 кв.м. се ползва реално от
ответника, като там са живели неговите ***преди смъртта им. Последната част от
сградата с площ от 19 кв.м. по цифри 7, 8, 9, 10, 11, 12 ,7 се ползва от трето
за спора лице – Ф., което е допуснато до имота от В. (Т.). В този смисъл са
еднопосочните показания на всички разпитани по делото свидетели. Между страните
никога не е имало спор за начина на ползване на жилищната сграда, като тези
права се признават както от ищците, така и от ответника в хода на настоящото
производство.
От изложеното следва, че площта от 22 кв.м. от
сградата се е ползвала през годините от родителите на ответника и от самия
ответник понастоящем. Частта от 19 кв.м. се ползва от трето лице – Ф., която не
е сред лицата, снабдили се с констативен нотариален акт от 30.12.2011 г.,
наследници на М.Ч., които впоследствие са прехвърлили на ответника идеалните
части, за които са признати за собственици. Това фактическо положение не се
оспорва от ищците, като те не отричат, че ответникът е собственик на ½ идеална
част от имота. Оспорват обаче той да е придобил по давност другата ½
идеална част от сградата, която е придобита от наследодателя им в режим на СИО
през 1988 г.
По въпроса може ли чрез владение на реална част от
сграда, несъставляваща самостоятелно жилище, да се придобие съответната идеална
част от нея, е налице последователна съдебна практика на ВКС. В решение № 191/
27.04.2011 г., постановено по гр.д. № 776/ 2010 г. на ВКС, решение № 532/
25.05.2011 г., постановено по гр.д. № 532/ 2010 г. на ВКС, I г.о., решение № 599/ 26.07.2010 г., постановено по
гр.д. № 766/ 2009 г. на ВКС, I г.о. и др., е
даден положителен отговор на поставения въпрос. Приема се, че принципно е
възможно да се придобие идеална част от недвижим имот в рамките на обема на
владяната реална част от жилищен имот, щом обекта на владение не отговаря на
изискванията на самостоятелен обект. В този случай обаче следва да се докажат
елементите на владение – упражняване на фактическа власт върху съответна реална
част, намерението за придобиване в собственост на тази част и невъзможността тя
да се обособи като самостоятелен обект на собственост. Правото на собственост
при доказване на фактическия състав на придобивната давност се придобива в обем
на съотношението между реално владяната част и целия имот. В съдебната практика
се приема, че принципната възможност за придобиване на идеална част от недвижим
имот в рамките на обема владяна реална част от имота не означава, че във всички
случаи възражението от такъв характер следва да бъде уважено.
В настоящия случай, възражението за придобиване по
давност на идеалната част от имота, претендирана от ищците, е неоснователно.
Това е така, доколкото ответникът не е владял реална част от имота, която да
съответства на повече от ½ идеална част от сградата. Площта, която е
фактически е ползвана от ответника е 22 кв.м., а площта на сградата по
кадастрална карта е 44 кв.м., и по нотариален акт – 52,25 кв.м. Владяната от
ответника реална част съответства на правата, които се признават от ищците и не
засяга техните права. Обстоятелството, че друга част от сградата се ползва от
едно трето за спора лице не променя извода на съда за титулярството
на правото на собственост. Това е така, доколкото третото лице не е страна по
настоящото дело, а ищците доказаха наведеното от тях придобивно основание и
размер на претенцията си. Също така, не се твърди например, че ответникът
владее частта, която се ползва фактическите от Ф., като негова, с последната е
допусната от него там, без той да е променил намерението си – т.нар. търпими
действия. Напротив, установи се, че Ф. е била допусната в имота от В. (Т.), праводателката на наследодателя на ищците, да ползва частта
от сградата. Поради изложените съображения, съдът приема, че ответникът не
доказа при условията на пълно и главно доказване наведеното възражение за
придобивна давност.
В заключение, искът на ищцата В.А. следва да се уважи
изцяло, като тя бъде призната за собственик на ¼ идеална част от имота.
Исковете на другите трима ищци следва да се уважат до общо 3/16 идеална част и
да се отхвърлят до пълния претендиран размер от ¼ (или 4/16) идеална
част от сградата.
Последицата
по чл.537 ГПК:
Като последици от уважаването на иска е отмяната на
основание чл.537, ал.2 ГПК на издадения констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка до размера на общо признатото в полза на ищците право
– ¼ (4/16) идеална част + 3/16 идеални части, или 7/16 идеални части, а
именно: Нотариален акт за констатиране на правото на собственост по силата на
наследство и давностно владение № ***, вписан в СВ Пловдив под акт № ***.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК съразмерно с
уважената част от иска право на разноски имат ищците. По делото са сторени
разноски от ищците в размер на общо 499,19 лв., от които 59,19 лв. за ДТ и 440
лв. за възнаграждение за вещо лице. Няма данни по делото ищците да са уговорили
и заплатили адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния си представител
адв. В.. От тази сума следва да им се присъдят 436,80 лв. Ответникът на
основание чл.78, ал.3 ГПК има право на разноски, съразмерно с отхвърлената част
от иска, които включват адвокатско възнаграждение. Съгласно договора за правна
защита и съдействие адвокатското възнаграждение е уговорено по реда на чл.38,
ал.1, т.2, вр. ал.2 ЗАдв. В
този случай на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
адвокатското възнаграждение се определя от съда съгласно Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, или сумата
от 600 лв. – чл.7, ал.5. От тази сума следва да се присъдят 75 лв. За тази сума
обаче следва да бъдат задължени само ищците С.А.А., М.А.Х.-С.
и Я.А.А., доколкото само техните искове се отхвърлят
частично.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Р.Ч.,
ЕГН: **********, адрес: ***, че В.М.А., ЕГН: **********, адрес: ***, е собственик на основание договор за
прехвърляне на недвижими имот срещу задължение за гледане и издръжка,
обективиран в нотариален акт № ***, придобит в режим на съпружеска имуществена
общност с А.Й. А., ЕГН: **********, починал на ****г., на следния недвижим
имот, а именно: ¼ идеална част от
сграда с идентификатор № *** по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със
Заповед № ***г. на ИД на АГКК, с площ от 44 кв.м. по кадастрална карта, а по нотариален
акт № *** – 52,25 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна, построена в поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр.
Пловдив, одобрени със Заповед № ***г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. П., ул. ***,
с площ от 320 кв.м., номер от предходен план: УПИ ***, ****, кв. ***a, по плана на гр. П., ****, при граници и съседи: ПИ с идентификатор № ***, ПИ с
идентификатор № ***, ПИ с идентификатор № ***, ПИ с идентификатор № ***, ПИ с
идентификатор № ***, ПИ с идентификатор № ***и ПИ с идентификатор № ***.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Р.Ч.,
ЕГН: **********, адрес: ***, че С.А.А., ЕГН: **********,
адрес: ***, М.А.Х.-С., ЕГН: **********, адрес: *** и Я.А.А.,
ЕГН: **********, адрес: *** са собственици
на следния недвижим имот на основание наследствено правоприемство от А.Й. А.,
ЕГН: **********, починал на ****г., придобит от наследодателя съгласно договор
за прехвърляне на недвижими имот срещу задължение за гледане и издръжка,
обективиран в нотариален акт № ***, всеки
от ищците на по 1/16 идеална част (общо 3/16 идеални части)
от сграда с идентификатор № ***
по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № ***г. на ИД на АГКК, с площ
от 44 кв.м. по кадастрална карта, а по нотариален акт № *** – 52,25 кв.м., брой
етажи: 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, построена в поземлен
имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № ***г.
на ИД на АГКК, находящ се в гр. П., ул. ***, с площ от 320 кв.м., номер от
предходен план: УПИ ***, ****, квартал ***a, по плана на гр. П., ****, при граници и съседи: ПИ с идентификатор № ***, ПИ с
идентификатор № ***, ПИ с идентификатор № ***, ПИ с идентификатор № ***, ПИ с
идентификатор № ***, ПИ с идентификатор № ***и ПИ с идентификатор № ***, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за собственост за разликата
от 3/16 идеални части за тримата ищци до пълния предявен размер от 4/16 идеални
за тримата ищци (или ¼ идеална част) от правото на собственост по
отношение на процесния недвижим имот.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК Нотариален акт за
констатиране на правото на собственост по силата на наследство и давностно владение
№ ***, вписан в СВ Пловдив под акт № ***. до
размера на 7/16 идеални части от
сграда с идентификатор № *** по КК и
КР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № ***г. на ИД на АГКК, с площ от 44
кв.м. по кадастрална карта, а по нотариален акт № *** – 52,25 кв.м., брой
етажи: 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, построена в поземлен
имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № ***г.
на ИД на АГКК, находящ се в гр. Пловдив, ул. ***, с площ от 320 кв.м., номер от
предходен план: УПИ ***, ****, квартал ***a, по плана на гр. П., ****, при граници и съседи: ПИ с идентификатор № ***, ПИ с
идентификатор № ***, ПИ с идентификатор № ***, ПИ с идентификатор № ***, ПИ с
идентификатор № ***, ПИ с идентификатор № ***и ПИ с идентификатор № ***, КАТО ОТХВЪРЛЯ искането за отмяна на
констативния нотариален акт за разлика от 7/16 идеални части до 8/16 (или 1/4)
идеални части от процесния недвижим имот.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М.Р.Ч., ЕГН: ********** да заплати на В.М.А., ЕГН: **********,
С.А.А., ЕГН: **********, М.А.Х.-С., ЕГН: ********** и
Я.А.А., ЕГН: ********** сумата от 436,80 лв. (четиристотин тридесет и
шест лева и осемдесет стотинки) – разноски в производството за държавна такса и
възнаграждение на вещо лице, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв., вр. чл.78, ал.3 ГПК С.А.А., ЕГН: **********, М.А.Х.-С.,
ЕГН: ********** и Я.А.А., ЕГН: ********** да заплатят
на адв. С.З.Б., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева) – разноски в производството за
адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.