Решение по дело №941/2020 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 260013
Дата: 19 януари 2021 г. (в сила от 4 февруари 2021 г.)
Съдия: Петър Славов Петров
Дело: 20202150200941
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ №260013

Град Несебър, 19.01.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на тридесети ноември, през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ

При секретаря Диана Каравасилева, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 941 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от С.М.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Наказателно постановление № 20-0304-001033 от 21.07.2020г., издадено от Иво Георгиев Терзиев на длъжност Началник Сектор към ОДМВ.Р Бургас, РУ Несебър, с което на основание чл.638, ал.З от Кодекса за застраховането й е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 400 лева.

Жалбоподателят твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като административно наказващият орган извличал правомощията си от грешна Заповед на министъра на вътрешните работи, както и в случая неправилно е посочена като нарушена разпоредбата на чл.638, ал.З от КЗ, предвид, че тя се отнася до водачи, които не са собственици на управляваното МПС без сключена застраховка “Гражданска отговорност”. В случая жалбоподателят твърди, че е собственик на управлявания от нея лек автомобил, тъй като той се притежава от нея и съпруга й в режим на съпружеска имуществена общност по смисъла на чл.21, ал.1 от Семейния кодекс, поради което като нарушена е следвало да бъде посочена разпоредбата на чл.638, ал.1 от КЗ. Моли постановлението да бъде отменено.

'             В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Административно наказващият орган също не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител. С отделно писмено становище от юристконсулт при ОДМВР Бургас се изразява позиция за неоснователност на жалбата, тъй като в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, а вмененото на жалбоподателя административно нарушение е доказано от събраните доказателсва. Моли постановлението да бъде отменено. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа страна:

На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АА, бл. № 326606 от 29.06.2020г. от М.В.М. - мл. автоконтрольор при РУ на МВР Несебър, за това, че на същата дата около 15:45- Часа в град Несебър, квартал Камелия, пред хотел “Ирис”, посока бензиностанция “Дега” - хотел “Лагуна Парк”, управлява лек автомобил “Опел Зафира” с рег.№ ***собственост на Александър Иванов Колев с ЕГН **********,***, който е регистриран на територията на Република България и не е спрян от движение, като за автомобила няма сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите към момента на управлението. Според актосъставителя нарушението е по чл.638, ал.З от КЗ. Актът е подписан от съставилия го, от свидетеля по акта и нарушението и от жалбоподателя, на когото е връчен препис от акта срещу разписка. При съставянето и връчването на акта са били иззети контролния талон на водача и Свидетелсвото му за управление на МПС, което по-късно същия ден - 29.06.2020г., е върнато.

Административно наказващият орган е преценил събраните доказателства, приел е, че жалбоподателят като водач на МПС е извършил деянието виновно и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е възпроизвел съдържанието на акта и е наложил санкцията също на основание чл.638, ал.З от КЗ.

Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят потвърждава направените от него констатации в съставения от него акт като уточнява, че малко преди проверката автоматизираната система, с която служебният автомобил е оборудван и с който са се придвижвали контролните органи, е засякъл същият автомобил докато е бил паркиран, като такъв без сключен застрахователен договор за застраховка “Гражданска отговорност”.

От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак от 29.07.2019г., издадено въз основа на Акт за граждански брак № 0054 от 28.02.1993г. на Община Казанлък, се установява, че жалбоподателят С.М.К. е сключила граждански брак с Александър Иванов Колев на 28.02.1993г., като. последният е вписан в акта като собственик на автомобила, според констатациите на актосъставителя, като няма данни към момента на нарушението гражданският брак да е бил прекратен. Страните не представят доказателства за това кога е придобит автомбилът от съпрузите, респ. дали Александър Колев го е придобил преди 1993г., т.е. преди сключването на брака им. Административно наказващият орган не е установил този факт - момента на придобиване на собствеността, доколкото не е представил по административно наказателната преписка свидетелство за регистрация на МПС. Задволил се е да изиска документ - удостоверение от Службата по вписванията - Несебър, за наличие/липса на имуществени отношения на съпрузите за жалбоподателката.

При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законния седемдневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима - НП е връчено лично на наказаното лице на 29.09.2020г., а жалбата срещу него е подадена на 01.10.2020г.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице. Това е така, доколкото на основание чл.647, ал. 1 от КЗ актовете за установяване на административно нарушение в случаите по чл.638, ал. 1-3 и 5 от КЗ се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движение по пътищата, каквото качество актосъставителят несъмнено притежава - от данните по делото е видно, че същият е заемал длъжността “младши автоконтрольор”. Съгласно нормата на чл.647, ал.2 от КЗ наказателните постановления се издават от директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от оправомощено от него длъжностно лице. С приложената по делото Заповед № 251з-1776 от 31.05.2016г. на Директора на ОДМВР - Бургас, Началник сектор “ПП” е оправомощен да издава наказателни постановления по чл.638, ал.1-3 и ал. 5 от КЗ.

Неправилно обаче на С. Маринова К. е наложена глобата, предвидена в разпоредбата на чл.638, ал.З от КЗ, след като не се установява по категоричен начин, тя да не участва в собствеността на автомобила заедно със съпруга си, т.е. че не го притежава в режим на съпружеска имуществена общност със съпруга


си, като никакво значение няма в случая на чие име е придобит, нито пък дали в свидетелството за регистрация на МПС тя не е вписана като собственик. Административно наказващият орган е бил длъжен да изследва и установи това обстоятелство, в хода на административно наказателното производство и преди издаване на наказателелното производство, макар и за отрицателен факт, тъй като с него цели изгодни за себе си факти, защото преди да посочи конкретната нарушена разпоредба и преди да приложи санкционната такава, е длъжен да установи всички относими за случая факти, а като не е сторил това, той е допуснал съществено процесуално нарушение, което е довело до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Съвсем не е било достатъчно да изисква справка от Службата по вписванията - Несебър, тъй като от там може да установят само сделки и Дейсвия, свързани с недвижими имоти и вещни права върху тях, като не се вписват разпоредителни сделки с движими вещи, каквито са МПС-а.

Затова съдът приема, че приложима в случая е разпоредбата на чл.638, ал.1, т.1 отКЗ, но доколкото тя и приложената от наказващия орган разпоредба на чл.638, ал.З от КЗ предвиждат различни по размер наказания и визират различни нарушения, в акта и постановлението са изложени съставомерни признаци за нарушение по чл.638, ал.З от КЗ, като липсват констатации за обстоятелсва, относими към нарушение по чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, то в хода на съдебното производство не би могла да бъде извършена преквалификация и на лицето да бъде наложена санкцията, предвидена за собственик на МПС, който не е изпълнил задължението си да сключи изискващата се задължителна застраховка, тъй като би се стигнало до налагане на наказание за деяние, което не е установено по надлежния ред и по което нарушителят не се е защитавал (Решение № 919 от 17.05.2019г. по КНАХД № 688/2019г. на Административен съд - Бургас; Решение I 1873 от 05.11.2019г. по КНАХД № 1600/2019г. на Административен съд - Бургас; Решение № 189 от 06.02.2020г. на Административен съд - Бургас).

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-Q304-001033 от 21.07.2020г., издадено от Иво Георгиев Терзиев на длъжност Началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на основание чл.638, ал.З от Кодекса за застраховането, на С.М.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 400 лв. (четиристотин лева), като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Текстово поле: РАЙОНЕНРешението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Бургас.