Решение по дело №1508/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер        1120/29.7.2020г.                                  град Варна

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Районен съд Варна, Пети  наказателен състав,

на девети юни, две хиляди и двадесета година,

в публично съдебно заседание в следния състав:

председател съдия Георги Митев, секретар Калина Караджова,

като разгледа докладваното от съдията

АНД № 1508  по описа на съда за 2020 година,

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

Отменя наказателно постановление № 7950а-831/19.03.2020 г. на И.Й.Т. – началник на Трето РУ при ОД на МВР Варна, с което на Я.Я.Ч. ЕГН ********** на основание чл.80 т.5 от Закона за българските лични документи е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.6 от Закона за българските лични документи.

Да се изпратят съобщения на Я.Я.Ч. и началника на Трето РУ при ОД на МВР Варна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски Административен съд в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено, по реда на глава XII от Административно-проесуалния кодекс.

След влизане в сила на решението, административно-наказателната преписка да се върне на Трето РУ при ОД на МВР Варна.

 

 

 

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ :

Производството е на основание чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.

Образувано е по молба от Я.Я.Ч. против Наказателно постановление № 7950а-831/19.03.2020 г. на И.Й.Т. – началник на Трето РУ при ОД на МВР Варна, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.

В жалбата въззивникът посочва, че полицейските органи не са му дали възможност да представи личните си документи, които се намирали в джоба на якето му, което било в автомобила му, паркиран наблизо – на не повече от 70 метра и моли за отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание въззивникът се явява лично. Устно упълномощи майка си Е.Г.И.-Ч.да го представлява по делото. По същество Ч.поддържа жалбата, посочва, че причината за случката е младежка наивност и несъобразителност и че синът ѝ си е взел необходимите поуки.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт К.С.Л.-А., редовно упълномощена, която по същество моли съда да потвърди наказателното постановление като законосъобразно.

След като прецени обжалваното постановление, с оглед основанията, посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока на обжалване от надлежната страна, поради което същата е  процесуално допустима.

На 13.03.2020 г. Н.Г.Н. – старши полицай при Трето РУ към ОД на МВР Варна съставил акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № 7950а-831 на Я.Я.Ч. за това, че на същата дата около 03:10 часа в гр.Варна на ул.Трепетлика и ул.А.Т. при извършена полицейска проверка същият след поискване не представил документ за самоличност, с който да удостовери самоличността си. Според актосъставителя въззивникът е извършил нарушение на чл.6 от Закона за българските лични документи/ЗБЛД/. Актът бил предявен същия ден на въззивника, който записал в него: “Нямам възражение за това, че нямам лична карта“.

Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган е издал Наказателно постановление № 7950а-831/19.03.2020 г., като е възприел  изцяло  констатациите, описани в АУАН и е приел, че е нарушена разпоредбата на чл.6 от ЗБЛД, за което на основание чл.81 т.5 от ЗБЛД е наложил административно наказание глоба в размер на 50 лева. Наказателното постановление е връчено на 27.03.2020 г. на майка на Ч. - Е.Г.Ч..

Съдът, след като се съобрази с приложената административно-наказателна преписка и събраните в съдебното заседание доказателства, в изпълнение на задължението си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно-наказателното производство, установи следното:

Съставен е акт за установяване на административно нарушение, който формално отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН. В инструктивния срок е следвало произнасяне на административно-наказващия орган по въпроса за реализиране на административно-наказателната отговорност.

Съдът счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото на защита на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице.

            На първо място:

            АУАН е съставен на 13.03.2020 г. В същото време е заведен под № 7950а-831 от дата 19.03.2020 г. В административно-наказателното производство АУАН се завежда на датата, на която е съставен, като му се дава пореден номер. По този начин, като в АУАН е посочена една дата на съставяне, а е заведен под номер под друга дата, се нарушава правото на защита на нарушителя, тъй като той не може да разбере за коя дата му е повдигнато обвинение, че е извършил нарушението, за да организира адекватно защитата си.

            На второ място:

            Наказателното постановление не е връчено на нарушителя. В наказателното постановление е отбелязано, че е връчено на Е.Г.Ч..

            Нарушението, за което е повдигнато обвинение на Ч. е по ЗБЛД. Там не е уредена процедурата по връчването на наказателните постановления. Съгласно чл.84 ал.3 от ЗБЛД установяването на нарушенията и издаването на наказателните постановления се извършват по реда, определен в Закона за административните нарушения и наказания. В ЗАНН тази процедура е уредена в чл.58, като според ал.1 препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя, а съгласно ал.2 когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Въпреки че въззивникът Ч. е живеел на посочения адрес *** наказателното постановление не му е било връчено. ЗАНН не предвижда възможност връчването на наказателните постановления на физически лица да става чрез трети лица, а следва това да стане лично на нарушителя.

На трето място:

В чл.53 от Закона за административните нарушения и наказания е предвидено изискване към административно-наказващия орган да издаде наказателно постановление едва след като установи, че нарушителят е извършил деянието виновно и ако няма основания за прилагането на чл.28 и 29. Това предполага в наказателното постановление административно-наказващият орган да обоснове защо не прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да бъдат изложени мотиви защо е приел, че не са налице предпоставките на чл.28. Липсата на мотиви относно приложение на чл.28 води до невъзможност да се прецени дали административно-наказващият орган е упражнил правомощията си по налагане на административно наказание в съответствие с целите на закона, което е едно от изискванията за законосъобразност на наказателното постановление. След като законодателят е предвидил възможност за приложение на чл.28 от ЗАНН за всички административни нарушения, включително и за тези по ЗБЛД, то административно-наказващият орган е следвало да изложи мотиви защо не е приложил чл.28 от ЗАНН и защо е определил този размер на наказанието.

След като административно-наказващият орган не е извършил проверка за маловажен случай е нарушено Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС, според което при извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН. Когато деянието представлява "маловажен" случай на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 от ЗАНН. Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.

Поради изложеното съдът прави извода, че атакуваното наказателно постановление страда от пороци, които налагат отмяната му.

Воден от гореизложените съображения, съдът постанови решението си.

 

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ :