№ 521
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
Членове:Димитър Г. Цончев
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно гражданско
дело № 20251800500838 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 176/28.05.2025 г., постановено по гр.д. № 685/2023 г. по
описа на Районен съд Костинброд (КРС) е:
-ОТХВЪРЛЕН предявен положителен установителен иск, с който ищците
Г. П. К., М. А. Л., А. М. Х. и Е. М. Х. молят съдът да постанови решение, с
което да признае по отношение на ответника Т. И. Д., че същите са
собственици при квоти : 1 / 2 ид . ч. за Г. П. К. и 1 / 2 ид. ч. за М. А. Л., А. М.
Х., и Е. М. Х. на следния недвижим имот, находящ се в землището на с. С.,
община Г., а именно : Поземлен имот с пл. № **, в квартал *, с площ от около
*** кв. м., при граници и съседи : улица, поземлен имот с пл. № **, ПИ без пл.
№ и ПИ с пл. № **, КАТО НЕДОПУСТИМ;
-ПРИЗАНАТО е по отношение на ищците Г. П. К., М. А. Л., А. М. Х. и Е. М.
Х., че ответника Т. И. Д. не е собственик на придаваемите *** кв. м. по
регулация от Поземлен имот с пл. № **, към УПИ ** - ** от квартал *, по
действащия регулационен план на с. С., целият УПИ с площ от *** кв. м., при
граници и съседи : улица, УПИ III - **, УПИ XXVI - ** и УПИ I - **, тъй като
никога не са били уредени сметките по регулация за придаваемата част, нито
тя е била придобита на друго основание;
-ОБЕЗСИЛЕН е нотариален акт № ** том **, рег. № 1699, дело № 179 от 21.06.2012 г., на
нотариус К.Ч., само в частта за придаваемите се *** кв. м. придадени от ПИ пл. № ** към
1
УПИ ** - **.
С решението си съдът не е възложил разноските в полза на някоя от
страните, на осн.чл.78, ал.1 или ал.3 ГПК, тъй като същите са направили
изрични изявления, че не ги претендират.
В установения от закона срок по чл. 259, ал.1 от ГПК, ищците и
настоящи въззивници Г. П. К., М. А. Л., А. М. Х. и Е. М. Х., всички чрез
адвокат С. И. Ц. от САК обжалват Решение № 176 от 28.05.2025 г., на РС
Костинброд, постановено по гр.д. 685/2023 г. САМО В ЧАСТТА, С КОЯТО се
отхвърля положителен установителен иск, като недопустим, като молят
същото да бъде отменено като недопустимо, евентуално – като неправилно и
незаконосъобразно, а предявения ПОЛОЖИТЕЛЕН УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК
да бъде уважен изцяло. В жалбата са изложени редица доводи във връзка с
направените оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението и постановяването му в нарушение на
материалния закон.
В ОСТАНАЛАТА УВАЖИТЕЛНА ЧАСТ РЕШЕНИЕТО, КАТО
НЕОБЖАЛВАНО Е ВЛЯЗЛО В СИЛА.
Претендират разноски, сторени пред въззивната инстанция.
Не правят доказателствени искания за събиране на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна и първоначален
ответник Т. И. Д., чрез адвокат Х. Г. от САК, оспорва въззивната жалба, като
неоснователна, излага доводи за правилност и законосъобразност на
първоинстанционното решение в обжалваната част.
Не претендира присъждане на разноски.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно
обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
Съответното решение е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, но е
недопустимо в частта, в която съдът се произнесъл по предявения
положителен установителен иск в обжалваната му част.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в
обжалваната част и само на поддържаните основания.
Съдът, с оглед предмета на въззивното производство, очертан от
въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
С обжалваното решение РС Костинброд (КРС) е ОТХВЪРЛИЛ
предявен положителен установителен иск, с който ищците Г. П. К., М. А.
Л., А. М. Х. и Е. М. Х. молят съдът да постанови решение, с което да признае
по отношение на ответника Т. И. Д., че същите са собственици при квоти : 1 / 2
ид . ч. за Г. П. К. и 1 / 2 ид. ч. за М. А. Л., А. М. Х., и Е. М. Х. на следния
недвижим имот, находящ се в землището на с. С., община Г., а именно :
Поземлен имот с пл. № **, в квартал *, с площ от около *** кв. м., при
граници и съседи : улица, поземлен имот с пл. № **, ПИ без пл. № и ПИ с пл.
2
№ **, КАТО НЕДОПУСТИМ, но същевременно е изложил мотиви по
съществото на казуса.
Районен съд Костинброд е бил сезиран със следните искове:
- положителен установителен иск, с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК от ищците Г. П. К., М. А. Л., А. М. Х. и Е. М. Х. - за постановяване на
решение, с което да се признае по отношение на ответника Т. И. Д., че същите
са собственици при квоти : 1 / 2 ид . ч. за Г. П. К. и 1 / 2 ид. ч. за М. А. Л., А. М.
Х., и Е. М. Х. на следния недвижим имот, находящ се в землището на с. С.,
община Г., а именно : Поземлен имот с пл. № **, в квартал *, с площ от около
*** кв. м., при граници и съседи : улица, поземлен имот с пл. № **, ПИ без пл.
№ и ПИ с пл. № **;
- отрицателен установителен иск, за признаване по отношение на
ищците Г. П. К., М. А. Л., А. М. Х. и Е. М. Х., че ответника Т. И. Д. не е
собственик на придаваемите *** кв. м. по регулация от Поземлен имот с пл. №
**, към УПИ ** - ** от квартал *, по действащия регулационен план на с. С.,
целият УПИ с площ от *** кв. м., при граници и съседи : улица, УПИ III - **,
УПИ XXVI - ** и УПИ I - **, тъй като никога не са били уредени сметките по
регулация за придаваемата част, нито тя е била придобита на друго основание;
- искане по чл.537, ал.2, изр.III от ГПК – за отмяна на констативен
нотариален акт № ** том **, рег. № 1699, дело № 179 от 21.06.2012 г., на
нотариус К.Ч., само в частта за придаваемите се *** кв. м. придадени от ПИ
пл. № ** към УПИ ** - **.
С Разпореждане на КРС № 71 от 10.01.2024 г. е била оставена без
движение исковата молба с вх. № 3751 / 15.08.2023 г., по описа на РС
Костинброд, като съдът е указал на ищците, че в седемдневен срок от
получаване на съобщението следва да уточнят петитума на исковата молба,
тъй като са предявили положителен иск по чл. 124 от ГПК, с който искат да
бъдат признати за собственици на техния имот и отрицателен иск, като молят
съдът да признае, че ответниците не са собственици на *** кв. м., които
попадат в техния имот, както и отмяна на посочения нотариален акт.
В срок ищците са изпълнили задължителните указания на КРС, като с
молба вх. № 750 от 06.02.2024 г. са направили уточнение на петитума на
исковата молба, с което заявяват, че поддържат единствено предявения
отрицателен установителен иск и искането за отмяна на нот.акт, но не и
положителния установителен иск за собственост.
С определение № 135 от 12.02.2024 година за насрочване на делото в о.с.з.
изрично е КРС е приел, съгласно стореното уточнение от ищците, че допуска
до разглеждане единствено предявения отрицателен установителен иск и
искането за отмяна на констативния нотариален акт, но е пропуснал да върне
3
исковата молба касателно неподдържания от ищците положителен
установителен иск за собственост, на осн.чл.129, ал.3 ГПК и да прекрати
съдебното производство в тази част.
Вместо това, КРС с решението си го е разгледал, обсъдил по същество и
го е отхвърлил, като недопустим, въпреки че пунктуално е следвало или да го
остави без разглеждане, вместо да го отхвърля или ако го отхвърля, да е
поради неоснователност.
С оглед изразената воля на страните в процеса, съдът е уважил
отрицателния установителен иск за собственост и е обезсилил (вместо да
отмени) констативния нотариален акт за собственост, но тази част, като
необжалвано, решението на КРС е влязло в сила е не се явява предмет на
инстанционния въззивен контрол.
При така установеното от фактическа страна, съдът възприе
следните правни изводи:
С оглед на всичко гореизложено и тъй като въззивният съд е ограничен
по релевираните с жалбата твърдения и оплаквания (в случая и с направените
в допълнителната молба от 06.02.2024 година пред КРС уточнения), с които
от една страна въззивниците – първоначални ищци обосновават, че
поддържат исковата си молба единствено касателно предявения
отрицателен установителен иск и искането си за отмяна на констативен
нотариален акт, но не и в частта за първоначално предявения
положителен установителен иск, който пък от друга страна се явява
предмет на настоящата въззивна жалба и същите те искат уважаването
му, а с определението си за насрочване и проекто – доклада си КРС с
определение № 135 от 12.02.2024 г. е приел, че са предявени само отрицателен
установителен иск и искане за отмяна на нотариален акт, но с решението си
обсъжда и се произнася и за неподдържания от ищците с уточнителната молба
пред КРС положителен установителен иск за собственост, с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗС.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че районният съд е
следвало след уточнението на ищците и с определението си за насрочване или
с отделен нарочен акт да върне исковата молба в тази част и да прекрати
съдебното производство, вместо да разглежда положителния установителен
иск по същество и да го отхвърля, като недопустим (правилната
формулировка би следвало да е „оставя без разглеждане“, вместо „отхвърля“).
По този начин КРС е постановил недопустим съдебен акт, който следва
да се обезсили, а вместо него да се постанови друг, с който на осн.чл.129, ал.3
ГПК да се върне исковата молба на ищците в частта, с която е предявен
положителния установителен иск за собственост и да се прекрати съдебното
производство в тази част.
По отговорността за разноски:
4
С оглед изхода на въззивното производство, при прекратяване на делото,
поради неподдържане на положителния установителен иск от ищеца, съгласно
уточнителната му молба от 06.02.2024 година пред КРС, производството
касателно този иск следва да се прекрати от съда, като на осн.чл.78, ал.4 ГПК
право на разноски има ответника, като последният претендира такива, сторени
за един адвокат в размер на 1200 лева, които следва да му бъдат присъдени, а
на въззивника - първоначален ищец такива не се следват.
Сумата от 1200 лева не се явява прекомерна, а е съобразена с миниума
по чл.7, ал.5, вр.ал.2, вр.чл.2, ал.5 от НВАР, както и с оглед на средната
фактическа и правна сложност на казуса, и броя на обективно и субективно
съединените искове. Наред с горното, в тази насока липсва и своевременно
сторено възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК от противната страна.
Воден от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 176/28.05.2025 г., постановено по гр.д. №
685/2023 г. по описа на Районен съд Костинброд В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, С
КОЯТО съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявен положителен установителен иск
от ищците Г. П. К., М. А. Л., А. М. Х. и Е. М. Х. - за признаване от съда за
установено по отношение на ответника Т. И. Д., че ищците са собственици при
квоти: 1 / 2 ид . ч. за Г. П. К. и 1 / 2 ид. ч. за М. А. Л., А. М. Х., и Е. М. Х. на
следния недвижим имот, находящ се в землището на с. С., община Г., а именно
: Поземлен имот с пл. № **, в квартал *, с площ от около *** кв. м., при
граници и съседи : улица, поземлен имот с пл. № **, ПИ без пл. № и ПИ с пл.
№ **, КАТО НЕДОПУСТИМ
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА В ЧАСТТА, С КОЯТО е предявен
положителен установителен иск от ищците Г. П. К., М. А. Л., А. М. Х. и Е.
М. Х. - за признаване от съда за установено по отношение на ответника Т. И.
Д., че ищците са собственици при квоти: 1 / 2 ид . ч. за Г. П. К. и 1 / 2 ид. ч. за
М. А. Л., А. М. Х., и Е. М. Х. на следния недвижим имот, находящ се в
землището на с. С., община Г., а именно : Поземлен имот с пл. № **, в квартал
*, с площ от около *** кв. м., при граници и съседи : улица, поземлен имот с
пл. № **, ПИ без пл. № и ПИ с пл. № **.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО В ТАЗИ ЧАСТ.
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, КАТО НЕОБЖАЛВАНО решението на РС
Костинброд е влязло в сила.
ОСЪЖДА Г. П. К., М. А. Л., А. М. Х. и Е. М. Х. да заплатят на Т. И. Д.
сумата от 1200,00 (хиляда и двеста) лева – сторени разноски пред Софийски
окръжен съд.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от съобщаването му на страните пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6