Р Е Ш Е Н И Е
№ 2021 г. гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІ–ти състав, в публично заседание на 06.07.2021
г., в състав :
Административен
съдия : Красимир Кипров
при
секретаря Камелия Александрова, като разгледа докладваното от съдия Кипров адм.
дело № 1127 по описа на съда за 2021
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.186, ал.4 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) във връзка с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „С. 2015 “
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. „Владислав
Варненчик“ бл.402, вх.11, ет.9, ап.228, представлявано от управителя М. Д. А., срещу
Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № 127-ФК/18.05.2021
г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – Варна в ГД
"Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) - запечатване на търговски обект – фризьорски
салон, находящ се на адрес: гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, Битов
комбинат, тяло 4, стопанисван от оспорващото дружество и
забрана за достъпа до него за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание
чл.186, ал.1, т.1, буква „А“ от ЗДДС.
В жалбата са въведени отменителните основания по чл.146, т.4 и т.5
от АПК, аргументирани с твърденията, че в рамките на дейността на дружеството
не са допускани други административни нарушения на данъчното и осигурителното
законодателство, и че то не е длъжник към фиска. Жалбоподателят твърди, че
определената продължителност на срока на приложената ПАМ не съответства нито на
тежестта на конкретно установеното
нарушение, нито се основава на други релевантни обстоятелства. Посочено е също,
че актът е постановен при бланкетно мотивиране, пресъздавайки текста на закона,
без да конкретизирана нуждата от въвеждане на ограничителната мярка съобразно
констатираното нарушение. Посочва се , че в случая не е установено да са
укривани приходи нито в деня на проверката, нито преди това, а стойността на
контролната покупка не може да определи тежестта на нарушението, както и че разглежданият
случай не касае укриване на приходи и вредата за фиска е в минимален размер. Оспорва
се фактическата констатация на органа, че обектът чието запечатване е разпоредено се намира на оживената част на града. В тази
връзка се излага от жалбоподателя насрещно твърдение, че обектът „фризьорски
салон“ се намира в краен квартал на града, в тиха улица без интензивно движение. Посочва се също, че към момента на подаване на жалбата
все още не е издадено наказателно постановление, което лишавало дружеството от правото по чл.187, ал.4 от ЗДДС да иска ПАМ
да бъде прекратена от органа, който я е приложил след като бъде изплатена определената глоба
или имуществена санкция. Развити са доводи, че дори и дружеството да е
извършило описаното в заповедта нарушение, то определеният срок от 14 дни
за запечатване на обекта се явява
прекомерен спрямо тежестта на извършеното нарушение – неиздаване на касов бон
за покупка на стойност 6 лева. В заключение е формиран петитум за отмяна на
обжалваната заповед.
В съдебно заседание чрез
пълномощник адв. Н.Й., жалбата се поддържа на посочените в нея основания, като
се претендира и присъждане на сторените в производството разноски по представен
списък.
Ответникът – началник отдел "Оперативни дейности" –
Варна, Главна Дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, в писмени
бележки с. д.№ 10103/05.07.2021 г., депозирани чрез упълномощения процесуален представител
– старши юрисконсулт Д.П. , както и в съдебно заседание , изразява становище за
неоснователност на жалбата и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема
за установено от фактическа страна следното :
На 17.05.2021 г. в 13:30 ч. е извършена проверка на търговски
обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС - фризьорски салон находящ се на адрес гр. Варна, ж.к."Вл. Варненчик",
Битов комбинат, тяло 4, стопанисван от „С. 2015 “ ООД, с ЕИК *********, за резултатите от която е
съставен протокол за извършена проверка
сер.АА № 0435794, съдържащ констатации, че търговецът в качеството си на лице по чл.3 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства не регистрира и
отчита всяка извършена продажба на услуги от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от
въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство (ФУ), модел „TREMOL М20“,
с рег.№ 4219403/03.06.2020 г., с ИН на ФУ: ZK 139526 и ИН на ФП 50177044 – за извършена
услуга 1 бр. мъжко подстригване на
стойност 6,00лв., платена в брой с банкнота от 10 лв. и върнато ресто от 4 лв., не е издаден
фискален касов нито ръчна касова бележка от кочан, с което е извършил нарушение
на разпоредбата на чл.25, aл.1, във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 г.
на МФ, във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Горният извод е формиран на база наблюдение. Преди да се
легитимират проверяващите са наблюдавали извършване на 1 бр. мъжко подстригване
на стойност 6,00 лв., за което е заплатено в брой с банкнота от 10 лв. от
лицето, което подстригано, като след приемане на плащането и връщане на ресто
от 4 лв., от страна на управителя на
дружеството М.А. не е издадена ФКБ от наличното
в обекта ФУ. След легитимация на проверяващите е извършена проверка на касовата
наличност като в 13:35 ч. е изведен междинен дневен финансов отчет (КЛЕН), който
сочи оборот за деня в размер на 22 (двадесет и два) лв. Установената при преброяване фактическа касова
наличност възлиза на 28 лв., за което е съставен опис – 2 бр. банкнота с
номинал 20 лв.; 1 бр. банкнота с номинал 5 лв.; 1 бр. монета с номинал 2 лв. и
една монета с номинал 1 лев. Резултатите от проверката са обективирани в
Протокол за извършена проверка (ПИП) серия АА № 0435794/17.05.2021 г., с който е
установена разлика в размер на 6 лв. между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата
касова наличност. Констатирайки, че във ФУ липсва отразена продажба на стока на
стойност от 6 лева, както и че е налице разликата
в касовата наличност в същият размер , проверяващите достигнали до извод за
наличие на предпоставки за налагане на ПАМ спрямо “С. 2015 “ ООД. За дружеството протоколът е подписан от М.А.
– управител на дружеството.
Във връзка с констатациите в ПИП от 17.05.2021 г., на 20.05.2021
г. срещу дружеството е съставен акт за установяване на административно
нарушение Серия АN №
F612627, който е подписан без възражения от представляващата дружеството М.А..
В АУАН е посочено, че от
страна на “С. 2015 “ ООД са нарушени разпоредбите на
чл.25, ал.1, т.1, вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр.
чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Впоследствие, в съответствие с правомощията предоставени от
изпълнителния директор на НАП със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г., изменена
със Заповед № ЗЦУ-1157/27.08.2020 г., протоколът е разгледан от Началника на
отдел "Оперативни дейности" – Варна К.А.А.. Описаното в ПИП от 17.05.2021
г. нарушение е квалифицирано от ответника като даващо основанията по чл.186,
ал.1, т.1, б."а" и ал.3 от ЗДДС за издаване на Заповед № 127-ФК/18.05.2021
г., с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване
на търговския обект, както и забрана за достъпа до него за срок от 14 дни.
Заповедта е връчена на управителя на дружеството на 20.05.2021 г. Жалбата срещу
заповедта, с която е сезирана настоящата съдебна инстанция е депозирана пред ответника на 27.05.2021 г. с
вх.№ 24010 (л.3 от делото).
При така установените обстоятелства, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149,
ал.1 от АПК от надлежна страна и при наличие на правен интерес от съдебното
оспорване.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна.
Материалната компетентност за издаване на адм. актове от вида на
оспорения е уредена в нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС, която допуска
делегацията на правомощия. Такава е дадена на органа издал обжалваната заповед
с приложените към преписката Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. и Заповед №
ЗЦУ-1157/27.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП. По тези съображения съдът
намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган.
Въпросът за формата на заповедите за налагане на ПАМ, каквато е
процесната, също е уредена в чл.186, ал.3 от ЗДДС – изисква се наличието на мотивирана писмена заповед. От обективното
съдържание на обжалвания административен акт се установява спазването на
изискуемата от закона форма. Същият съдържа всички реквизити, съгласно
разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК.
Доводи за допуснати нарушения на административно-производствените
правила от категорията на съществените по смисъла на чл.146, т.3 от АПК, годни
да доведат до отмяна на акта като незаконосъобразен, не се съдържат в жалбата,
а и такива не са констатирани в хода на съдебния контрол за законосъобразност
по реда на чл.168 от АПК.
По приложението на материалния закон:
Правното основание за налагане на обжалваната принудителна адм.
мярка е по чл.186, ал.1, т.1, б."а" от ЗДДС – не е спазен реда и
начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения
ред за доставка/продажба. При установеното наличие в проверявания обект на
въведено в експлоатация фискално устройство, редът и начина за издаване на
документ за продажба са регламентирани в разпоредбите на чл.3, ал.1 и чл.25,
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства,
издадена от министъра на финансите. Съгласно предвиденото в чл.25, ал.1, т.1 от
Наредба № Н-18/2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен
документ, задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на
лицата по чл.3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато
плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод. Наредбата е издадена на основание
чл.118, ал.2 и ал.4 от ЗДДС. В настоящия случай страните не спорят досежно
извършената на 17.05.2021 г. услуга за подстригване на стойност 6,00 лева, за
която на купувача не е издадена фискална касова бележка, съгласно цитираната
по-горе разпоредба на Наредба № Н-18 /13.12.2006 г.
При тези факти съдът намира наложената ПАМ за материално незаконосъобразна,
тъй като срокът на същата е определен в нарушение на разпоредбата на чл.6, ал.2
от АПК – продължителността на срока от 14 дни е несъразмерна и засяга правата
на жалбоподателя в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава. Преди всичко, съдът счита, че заповедта не съдържа необходимите
релевантни мотиви за определяне продължителността на срока, тъй като изложените
такива са бланкетни и присъстващи във всяка една издадена на това основание
заповед на настоящият ответник. Следва в това отношение да се има предвид, че
настоящото съдебно производство има състезателен характер, от което се налага
извода, че в тежест на ответника е да докаже фактите и обстоятелствата, които
са го мотивирали да издаде обжалвания административен акт, в това число и тези
факти, които са релевантни за определяне продължителността на срока за
запечатване на обекта. Единствените, конкретно изложени в тази насока факти, са
следните: 1.) неотчетена продажба на
стойност 6 лв.; 2.) наличието на положителна разлика между фактическа и касова наличност в размер на 6 лв. и 3.) местонахождението
на проверявания обект в оживената част на града. По отношение на първите два от
така изложените в заповедта мотиви, настоящият състав на съда намира, че същите
доказват едно и също обстоятелство – неотчетена продажба на услуга в размер на
6 лв., именно поради която е налице разликата в касовата наличност в същият
размер. По отношение на местонахождението
на търговския обект , в хода на
настоящото съдебно производство от страна на ответника не се
представиха доказателства установяващи, че процесният обект се намира в
„оживената част на града“. Съществуващата за ответника доказателствена тежест
му е указана в първото съдебно заседание, като несправянето му с нея има за
правна последица недоказаност на въпросният факт, който при тези обстоятелства
следва да се приеме за несъществуващ.
В тази връзка съдът намира, при определяне на мярката в срок към средния такъв предвиден от
закона и
след като законодателят е предвидил максимален срок от един
месец за налагането й , то административният орган е бил длъжен да обоснове
защо е определил точно срок от 14 дни на мярката, а не по-кратък такъв. При
съществуващите неотнесени към конкретния казус мотиви за продължителността на срока и
недоказаност на факта за посоченото в адм. акт местонахождение на търговския
обект , съдът намира, че определеният от органа срок за запечатване на обекта
от 14 дни не съответства на тежестта
на нарушението, имайки предвид стойността на покупката от 6,00 лева. Този
размер на срока не е съобразен и с обществената опасност на дееца, доколкото по
делото не се съдържат доказателства за други нарушения от същия вид, извършени
от оспорващото дружество “С. 2015 “ ООД или за извършени от него други
нарушения на установената в страната финансова дисциплина.
В подкрепа на горните изводи за несъразмерност на срока на ПАМ е и
обстоятелството, че като мотив за издаване на заповедта е посочено, че в хода
на проверката е установена разлика между фактическата касова наличност и данните
от междинния отчет (КЛЕН) от въведеното в обекта фискално устройство в размер
на 6 лв. За съда е напълно логична взаимовръзката между тези две обстоятелства
– неотчитането на продажба на стойност 6 лв. и разликата в касовата наличност в
размер на именно 6 лв. Поради изложеното същите не могат да послужат като две
отделни основания за налагане на така определената ПАМ, даже обратното –
свидетелстват за истинността на твърдяния от жалбоподателя инцидентен характер на
извършеното нарушение.
Въз основа на всичко гореизложено, съдът приема, че заповедта е
необоснована и издадена в нарушение на принципа за съразмерност, което е
обективирано от несъразмерната по
изложените съображения в смисъла на чл.6, ал.2 от АПК продължителност на срока
на ПАМ и води до материална незаконосъобразност на
обжалваната заповед, налагаща отмяната й на основание чл.146, т.4 от АПК.
При този изход на делото, разноски на ответника не се дължат.
Основателно се явява своевременно направеното искане на жалбоподателя за
присъждане на направените разноски за заплатена държавна такса в размер на 50
лв. и 300 лв. за адвокатско възнаграждение. По причина на последното и на
основание чл.143, ал.1 от АПК следва разноските да бъдат възстановят от НАП, в чиято структура е органът
издал подлежащата на отмяна заповед.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ЗНПАМ) № 127-ФК/18.05.2021 г., издадена от началник
отдел "Оперативни дейности" – Варна в ГД "Фискален контрол"
при ЦУ на НАП, с която на „С. 2015 “ ООД е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) - запечатване на търговски обект – фризьорски
салон, находящ се на адрес: гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, Битов
комбинат, тяло 4 и забрана за достъпа до него за срок от 14
(четиринадесет) дни.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да
заплати на „С. 2015 “ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ бл.402, вх.11, ет.9, ап.228, представлявано
от управителя М. Д. А., направените по делото разноски в размер на 350,00 (триста
и петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :