Решение по дело №32853/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13840
Дата: 12 юли 2024 г.
Съдия: Полина Любомирова Амбарева
Дело: 20231110132853
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юни 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13840
гр. София, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20231110132853 по описа за 2023 година
Предявени са от Етажна собственост, находяща се в жилищна сграда на адрес: гр.
София, Столична община, район „Красно село“, кв. „Борово“, бл. 12, вх. А, представлявана
от дружеството избрано за професионален домоуправител (управител) „Входове БГ“ ООД,
представлявано от управителя Тодор Александров, чрез адв. К. И. С. от САК, положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 6, ал. 1,
т. 9 и т. 10 ЗУЕС за признаване на установено спрямо ответницата М. И. Д., че съществува
вземането на ищеца в общ размер на сумата от 336 лева, представляваща главница за
незаплатени месечни такси за поддръжка и управление на ЕС за периода от 01.10.2021 г. до
31.10.2022 г., ведно със законната лихва от 03.11.2022 год. до окончателното до изплащане на
вземането, от които сумата от 210 лева, представляващи такси за фонд „Ремонт и
обновяване“ и сумата от 126 лева, представляващи такси/режийни, съгласно Решения на ОС
от 11.09.2018 г., 08.12.2018 г. и 27.01.2022 г.
В исковата молба ищецът твърди ,че за посочените суми в полза на Етажна
собственост, находяща се в жилищна сграда на адрес: гр. София, Столична община, район
„Красно село“, кв. „Борово“, бл. 12, вх. А срещу ответницата М. И. Д. е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1900/17.01.2023 год. по ч. гр. д. №
59906/2022 год. по описа на СРС, 65 състав, като предвид постъпило възражение от страна
на ответницата, ищецът предявява установителни искове за сумите, за които срещу
ответницата е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.Сочи ,че ЕС е регистрирана в
СО,район Красно село, като е подписан договор за управление и поддържка на
18.07.2018год. с „Входове БГ“ЕООД ,въз основа на взето решение от 07.06.2018год. на ОС
на ЕС.Сочи ,че с Решение на ОС на ЕС ,проведено на 11.09.2018год. ,протокол
№1/11.09.2018год. ,взето под № 2 били изрично записани конкретните суми ,които всеки
един от собствениците и/или обитателите следвало да заплаща ежемесечно.Сочи ,че в
случая ответницата ,собственик на ап.№2 следвало ежемесечно ,до последно число на
месеца ,да заплаща дължимите суми към касата на ЕС ,като същите не били заплатени.
1
С оглед на взетите Решения ,обективирани в Протокол №
01/11.09.2018год.,Протокол №02/02.12.2018год. и Протокол № 06/27.01.2022год. по
отношение на ответника възникнало засържението на ЕС в общ размер на
366лв.,представляващо месечни такси за режийни разноски и такси към Фонд „Ремонт и
обновление“ от месец октомври 2021год.,вкл. до месец януари 2022год. вкл. по 42лв.,от
които – 30 лв. вноски за ФРД и по 12 лв. режийни разноски за двама живущи;за месец
февруари 2022год., вкл. ,до месец май 2022год.,вкл. по 32лв. ,от които по 10лв. вноски за
ФРО и по 12лв. месечно режийни за двама души ; от месец юни 2022год.,вкл. до месец
октомври 2022год.,вкл. по 16лв. ,от които 10лв. ,вноски за ФРО и 6 лв. режийни за двама
души.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответницата съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение.
Претендира разноски.
Ответницата М. И. Д. в срока по чл. 131 ГПК е депозирала писмен отговор, с който
оспорва исковите претенции. Навежда твърдение за нередовност на исковата молба, поради
липса на представителна власт за водене на настоящото производство на дружеството –
домоуправител „Входове БГ“ ООД, с аргументи, че представения с исковата молба договор
за управление и поддръжка не представлявал доказателство за избирането на дружеството за
управител и учредяването на представителна власт на същото, както и че към момента на
депозиране на иска по чл. 422 ГПК същия е бил прекратен по закон. Навежда, че адв. К. И.а
С. нямал представителна власт за депозиране на процесния иск, доколкото не било
представено решение на общото събрание, с което същия е упълномощен за предявяването
на иск срещу ответницата, а дружеството-управител „Входове БГ“ ООД нямало
представителна власт и не разполагало с правомощията да упълномощава адвокат, който да
представлява етажната собственост в настоящото производство, доколкото не било
доказано, да е избрано за управител на етажната собственост на общо събрание от
собствениците, както и че представения договор за възлагане на управлението е бил
прекратен по закон. По същество оспорва иска по основание и размер. Оспорва
представения към исковата молба договор за управление и поръчка от 01.06.2021 г., като
оспорва наличието на решение на общото събрание, което да е взето с мнозинство повече от
50 на сто идеални част от общите части на етажната собственост за сключване на
представения договор за управление и поръчка, както и че лицата, представлявали етажната
собственост при сключването на същия са били надлежно упълномощени за това. Навежда,
че липсвали доказателства как е формиран размерът на претендираните месечни такси,
както и че не били налице данни за реално осъществена услуга, за която да се дължат
съответните такси. Оспорва Протокол от 07.06.2018 г. и Списък на собствениците и
пълномощните към него, доколкото в същите не било записано колко
собственици/пълномощници са присъствали на провелото се общо събрание и какъв е
размера на притежаваните от тях идеални части. Оспорва и Протокол от 08.12.2018 г.,
доколкото съгласно същия на събранието били присъствали 6 души с право на глас
представляващи 44,196 % от идеалните части, а в приложения към него Списък на
собствениците и пълномощниците са се подписали 12 лица – евентуални собственици или
пълномощници. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва и
претенцията за законна лихва с аргумент, че не била отправена покана от страна ищеца към
ответницата за заплащане на процесните суми.В с.з. се представлява от процесуален
представител ,който релевира и възражения за недопустимост на исковете ,предвид липсата
на представителна власт на представляващия ЕС професионален управител и адв.С.,като
оспорва решението на ОС на ЕС по Протокол № 008/22.11.2023год. поради липса на кворум
.Подробни съображения излага в писмено становище по делото.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
2
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Със заявление от 03.11.2022г. заявителят Етажна собственост, находяща се в
жилищна сграда на адрес: гр. София, Столична община, район „Красно село“, кв. „Борово“,
бл. 12, вх. А е сезирал СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
срещу длъжника М. И. Д..
Съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 1900/17.01.2023год по ч.гр.д.
№ 59906/2022год. по описа на СРС ,65 състав , като в присъдил в полза на заявителя
посочените вземания ,както и разноски .
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника.
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване съществуване
на вземанията по исков ред.
Установява се от представения по делото НА за дарение на недвижим имот №
32,дело 31658/1997год. ,се установява ,че М. И. Динева и Николай Инатов Динев са
надарени от тяхната майка Пауна Колева Динева собствените й 2/6 идеални части от
недвижим имот,представляващ апартамент № 2,гр.София,кв.Борово,бл.42,вх.А,ет.4 ,като
дарителката е запазила правото на ползване върху дарените идеални части пожизнено.
От справка в СП ,гр.София е видно отбелязване за отказ от вещни права на
27.04.2012год. с титуляр на правото Пауна Колева Динева.
Представен е протокол от проведено на 07.06.2018 г. общо събрание на
ЕС,съгласно който е взето решение по т.5 дружеството „Входове БГ“ ЕООД да бъде избрано
да изпълнява функциите на „Професионален домоуправител“.
С договор за управление и поддръжка от 18.07.2018 г. Етажна собственост с адрес
гр.София,кв.Борово,бл.12,вх.А е възложила на „ВХОДОВЕ БГ“ ЕООД организационното,
техническо и административно управление на общите части и съоръжения в ЕС.
С договора изрично е уговорено, че при неплащане на вноски към ЕС в срок
изпълнителят има право да предприеме действия по снабдяване със заповед за изпълнение и
всякакви други съдебни и изпълнителни действия за събирането им (т.7.7).
Договорът е сключен за неопределено време, влиза в сила от 01.09.2018год.
Представен е протокол № 001/11.09.2018год. общо събрание на ЕС ,проведено на
11.09.2018год. ,съгласно който е взето решение месечните такси на ЕС да се сформират по
следния начин:
-6,00 лв. месечно за такса режийни на човек от 1-я до 2-я етаж включително;
-8,00 лв. месечно за такса режийни на човек от 3-я до последния етаж включително;
- 20,00 лв. месечно на апартамент за Фонд „Ремонт и обновление“;
Представен е протокол № 002/08.12.2018год. общо събрание на ЕС ,проведено на
08.12.2018год. ,съгласно който е взето решение по т.4 ,вноската за фонд „Ремонт и
обновление“ от 20 лв. месечно да стане 30 лв. месечно.
3
Съгласно Протокол № 006/27.01.2022год. от общо събрание на ЕС ,проведено на
27.01.2022год. по т.2 е взето решение за промяна на месечни суми за ФРД ,като същите са
намалени от 30лв. на 10 лева всеки месец,считано от месец февруари 2022год.
С договор за управление и поддръжка от 01.06.2021 г. Етажна собственост с адрес
гр.София,кв.Борово,бл.12,вх.А е възложила на „ВХОДОВЕ БГ“ ЕООД организационното,
техническо и административно управление на общите части и съоръжения в ЕС.
С договора изрично е уговорено, че при неплащане на вноски към ЕС в срок
изпълнителят има право да предприеме действия по снабдяване със заповед за изпълнение и
всякакви други съдебни и изпълнителни действия за събирането им (т.7.7).
Договорът е сключен за неопределено време, влиза в сила от 01.06.2021год.
Съгласно Протокол № 008/22.11.2023год. от проведено общо събрание на ЕС на
22.11.2023год. ,по т.2 е взето решение за приподписване на договор за управление и
поддръжка с „Входове БГ“ЕООД,за което ОС е упълномощило настоящия контролен
съвет.Също така е упълномощило и „Входове БГ“ЕООД ,представлявано от управителя ,да
представлява ЕС пред всички съдебни институции по всякакви съдебни производства и по-
конкретно пред СРС по ч.гр.д.№59906/2022год. и по рг.д.№ 32853/2023год.
По т.3 е взето решение таксата за Фонд ремонт да бъде увеличена от 10 лв. на 15 лв.
месечно на апартамент.
Представен е и договор за управление и поддръжка от 27.11.2023год. ,сключен
между ЕС и „Входове БГ“ЕООД,на когото са възложени действия по организационното,
техническо и административно управление на общите части и съоръжения в ЕС.Договорът е
за срок от две години и влиза в сила от 01.11.2023год.
Съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ,което съда приема изцяло като
неоспорено по делото ,дължимите месечни вноски за Фонд ремонт и обновление са в размер
на 210лв. ,а таксите режийни са в общ размер на 126лв.Вещото лице не е установило
плащане от ответницата за периода м.10.2021год. до м.10.2022год.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени от кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу
която длъжникът е подал възражение в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се
установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
По допустимостта на производството:
По искове на собствениците в етажната собственост, предявени от или срещу тях
във връзка с общите части, както и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или
обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по ЗУЕС,
те по силата на чл. 23, ал. 4 се представляват от управителя, избран по реда на чл. 19, ал. 4
ЗУЕС или от лица по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС, с които е сключен договор, включващ възлагането
4
на правомощието да представляват етажните собственици в съда. Във всички случаи,
надлежни страни по материалното правоотношение са етажните собственици, а
представляващите ги - по чл. 19, ал. 4 или ал. 8 ЗУЕС, действат от тяхно име и за тяхна
сметка.
В случая е подадено заявление по чл.410 ГПК от Етажна собственост с адрес: кв.
„Борово“, бл. 12, вх.А , представлявана от „ВХОДОВЕ БГ“ ЕООД - в качеството на
професионален домоуправител по чл.19, ал.8 ЗУЕС, с когото е сключен договор от
01.06.2021 г., включващ възлагането на правомощието да представляват етажните
собственици в съда (т.7.7), чрез адв. С., упълномощен от „ВХОДОВЕ БГ“ ЕООД.Към
момента на подаване на исковата молба по реда на чл.422 ГПК -14.06.2023г. е изтекъл срокът
на сключения с „ВХОДОВЕ БГ“ ЕООД договор със срок до 01.06.2023 г. По тази причина с
решение от 22.11.2023 г. на ОС на ЕС са потвърдени действията по подаване на исковата
молба, като в случая е налице взето решение от ОС в кръга на неговата компетентност и по
установения в закона ред с оглед на което производството се явява допустимо.
Настоящият състав намира, че не следва да обсъжда възраженията на ответниците
във връзка с законосъобразността на представените по делото решения на ОС на ЕС
проведени на 07.06.2018год.,08.12.2018год.,от 22.11.2023год. доколкото по делото не са
представени доказателства за атакуване на решенията на ОС по реда по чл. 40, ал. 1 от
ЗУЕС, уреждащ съдебният надзор върху решенията на Общото събрание, които
противоречат на закона, поради което задължителната сила на тези решения следва да бъде
зачетена и следва да се приложат съответните правни последици. В тази връзка
неоснователно се явяват и оплакванията за нищожност на сключения договор между ЕС и
дружеството „Входове БГ“ ЕООД, тъй като не е било взето решение на ОС за избор на
дружеството за професионален домоуправител, доколкото видно от представените по делото
протоколи от общото събрание на собствениците в етажна собственост на сграда с
административен адрес гр. София, район „Красно село“, кв. „Борово“, бл. 12, вх. А е взето
решение именно дружеството „Входове БГ“ ЕООД да бъде избрано да изпълнява функциите
на „Професионален домоуправител“.
По основателността на исковете:
В разглеждания случай е несъмнено, че в процесната сграда има повече от три
самостоятелни обекта, които принадлежат на повече от един собственик, поради което за
правоотношенията по управление на общите части намират приложение специалните
правила на ЗУЕС /арг. за противното от чл. 3 от закона/.
Съгласно чл. 6, т. 9 и 10 ЗУЕС, собствениците на самостоятелни обекти в сгради в
режим на ЕС са длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство,
основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи
инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване“,
съразмерно с притежаваните идеални части, както и да заплащат разходите за управлението
и поддържането на общите части на сградата.
5
Според чл. 6, т. 8 и чл. 38, ал. 1 ЗУЕС, собствениците са длъжни да изпълняват
решенията на органите на управление на ЕС в определените в тях срокове.
В § 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС е дадена дефиниция на понятието разходи за управление
и поддържане, а именно това са разходите за консумативни материали, свързани с
управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за
касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно
обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на
общите части на сградата. Посочената разпоредба съдържа неизчерпателно изброяване на
различните видове разходи за управление и поддръжка, като основната им характеристика е,
че се касае за разходи за поддръжка на общи части, които се ползват от всички обитатели на
етажната собственост. Следователно вноските за управление и текуща поддръжка касаят
разходи за услуги и консумативи, които се ползват именно от обитателите в сградата -
етажна собственост, в качеството им на собственици, ползватели или държатели на
самостоятелни обекти в сградата.
За атакуване решенията на ОС е предвиден специалният ред по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС,
уреждащ съдебния надзор върху решенията на Общото събрание, които противоречат на
закона. Искът по чл. 40 ЗУЕС е конститутивен и до влизане в сила на решение по него, с
което атакуваното решение на ОС се отменя, това решение се ползва със стабилитет и
подлежи на изпълнение по реда на чл. 38 ЗУЕС. Тъй като в случая от страна на ответницата
не са наведени доводи, нито са представени доказателства решенията на ОС на ЕС, въз
основа на които се претендират процесните вземания, да са били отменени по съдебен ред,
задължителната им сила следва да бъде зачетена, като бъдат приложени произтичащите от
тях правни последици, обвързващи и ответницата - като етажен собственик и адресат на
тези решения, да изпълнява определените с тях към ЕС парични задължения.
Извън хипотезата на привидност за взето решение на общото събрание, каквито
твърдения липсват по настоящото дело, пороци на същото, независимо дали водят до
нищожност (включително и поради противоречие с императивни правни норми) или до
незаконосъобразност на решението, могат да се установяват само чрез иска по чл. 40 ЗУЕС,
но не и чрез иск за нищожност на решението на ОС или преюдициално при спор, свързан с
изпълнение решение на общото събрание, предявени извън срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС
посочения смисъл - решение № 50024 от 27.03.2023 г. по гр. д. № 978/2022 г. на ВКС, II ГО/.
По изложените съображения следва да се приеме, че процесните вземания
произтичат от валидно взети решения на ОС на ЕС.
В случая се претендират парични вноски за разходи за управление и поддръжка на
общите части на сградата /дефинирани в § 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС, определяеми според
правилото на чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС във връзка с чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, в редакциите на закона
към приемането на цитираните решения/ в общ размер от 126лв. за периода от м.10.2021год.
до м.10.2022год. и парични вноски за фонд "Ремонт и обновяване" /дефинирани в чл. 50, ал.
4 от ЗУЕС, определяеми според правилото на чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗУЕС във връзка с чл. 50,
ал. 1 ЗУЕС, в редакциите на закона към датата на приемането на цитираните решения/ в общ
6
размер от 210лв. за същия период.
Съгласно Решение от ОС на ЕС от 11.09.2018год. ,месечната такса режийни е в размер на 6лв. на месец на човек ,за апартамент от 1 и 2 етаж,какъвто е процесния,което е съобразено с разпоредбата на чл.51,ал.1 от ЗУЕС/ в редакцията й от 2016год./,съгласно която
Предвид ,че съгласно НА за дарение ,освен ищцата съсобственик на процесния
недвижим имот се явява и нейния брат, то следва ,че неправилно ищеца претендира от нея
незаплатени разходи за управление и поддържка на общите части и за друг съсобственик
или обитател ,като това задължение е лично.
Следователно ответницата отговаря за дължимите вноски за разходи за управление
и поддържка за периода м.10.2021год. – м.10.2022год. в общ размер от 63лв.
По отношение на претенцията в размер на 210лв. ,парични вноски за фонд "Ремонт
и обновяване" за периода м.10.2021год. – м.10.2022год.,съдът съобрази ,че за същите са
налице решения на ОС от проведени събрания на 11.09.2018год. , 08.12.2018год. и
27.01.2022год.
Същевременно, съобразно чл 6, ал. 1, т. 9. и чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС вноските за фонд
"Ремонт и обновяване" се дължат съразмерно идеалните части на отделните собственици в
общите части на етажната собственост, но не по-малко от един процент от минималната
работна заплата за страната. В отклонение от тези разпоредби, Общото събрание възприема
различен начин за определяне на вноските – поравно между етажните собственици ,на
апартамент. При липса, както вече се обсъди, на данни за оспорване и проведен съдебен
контрол за законосъобразност на решенията в тази част, същите следва да се приемат за
стабилизирани, обвързващи страните и подлежащи на изпълнение.
Доколкото се установи по делото ,че ответницата М. И. Д. не е единствен
собственик на процесния ап.2 ,а се легитимира като такъв на 1/3 идеална част ,че собственик
на 1/3 ид.част е брат й ,трето неучастващо по делото лице ,а за останалите 4/6 ид.части не са
представени доказателства чия собственост са ,то същата следва да отговаря за
задълженията към ищеца до притежаваната от нея идеална част от правото на собственост.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че предявената искова претенция за
заплащане на сумата 210 лева – задължения за фонд "Ремонт и обновление" за периода
01.10.2021 г. - 31.10.2022 г. подлежи на уважаване до сумата 70 лева, съобразно
установената квота на ответника в съсобствеността . Размерът изчислен от съда на
основание чл. 162 ГПК.
Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност, по което съдът намира
следното:
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк.
дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от
ЗЗД се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
7
еднакви.
Съдът намира, че вземанията за поддръжка и управление на ЕС, както и вноските,
дължими за фонд Ремонт и обновяване са периодични /месечни/, като не са обусловени от
условия и е без значение дали и колко точно разходи са били извършени за поддръжка на
общите части. Доколкото собственикът, ползвателят или обитателят следва да заплащат
дължимите вноски ежемесечно същите са периодични и за тях е приложим тригодишен
давностен срок по чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността
започва да тече от момента на настъпване изискуемостта на вземането, като в случая сумите
се дължат месечно. Приложима в настоящия случай е разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗУЕС
съгласно която решенията на общото събрание се изпълняват в определените в тях срокове, а
когато срокът не е определен, решенията се изпълняват в 14-дневен срок от оповестяването
им по реда на чл. 16, ал. 7. Т. е. приложима е разпоредбата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД и давността
започва да тече от възникване на вземането. При това положение, погасени по давност ще са
всички вземания, възникнали преди повече от три години назад, считано от датата на
подаване на заявлението в съда /03.11.2022год./, с който момент законът свързва
настъпването на последиците на подаването на исковата молба.
При приложение на гореописаните правила съдът приема, че доколкото заявлението
е подадено на 03.11.2022 г., погасени по давност е следвало да бъдат всички вземания,
падежирали до 03.11.2019 г.,
С оглед на което не са налице основания да се приложат правилата за погасителната
давност по отношение на процесните задължения ,начислени за периода от м.10.2021год. до
м.10.2022год.,поради което същите са дължими в установените от съда размери.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на разноски за
държавна такса в размер на 25, 00 лева в заповедното производство и реално заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева,а така също и д.т. от 25лв. в исковото
производство ,300лв. – депозит за вещото лице и 400лв. реално заплатено адвокатско
възнаграждение.
Насрещната страна своевременно е противопоставил възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за изцяло неоснователно.
Заплатеното адвокатско възнаграждение е съобразено с предвидения размер в чл. 7, ал. 7 вр.
ал. 2, т. 1,съответно чл.7,ал.2,т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, фактическата и правна сложност на делото и извършените
действия.
Съобразно уважената част от исковете в тежест на ответника следва да се присъди
сумата от 168,23лева ,деловодни разноски в заповедното производство ,съответно
8
287лева,деловодни разноски в исковото производство.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК право на разноски има и ответницата .
Поискано е и присъждане на възнаграждение на процесуален представител на
ищеца, пряко на адвокат Е. К. К. – за предоставена безплатна правна помощ на основание
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА ,съгласно договор за правна помощ и съдействие от 16.10.2023год.
Съдът намира, че на основание чл.38, ал.2 ЗА следва да се присъди минимален
размер от 400лв. /не се представят и доказателства за регистрация по ЗДДС, а и е
осъществено безплатно представителство/.
Съобразно отхвърлената част от исковете на ответника ,а в случая на осъществилия
безплатна правна помощ адвокат се следва сумата от 221,86 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от Етажна собственост, с
административен адрес: гр. София, Столична община, район „Красно село“, кв. „Борово“,
бл. 12, вх. А, действаща чрез „Входове БГ“ ООД, ЕИК : ********* срещу М. И. Д. , ЕГН :
********** с адрес в гр.София,ж.к.“Борово“ ,бл.12,вх.А,ап.2 , положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10
ЗУЕС ,че М. И. Д. , ЕГН : ********** дължи на Етажна собственост, с административен
адрес: гр. София, Столична община, район „Красно село“, кв. „Борово“, бл. 12, вх. А,
действаща чрез „Входове БГ“ ООД, ЕИК : ********* сумата в размер на 70 лева
,представляваща незаплатени месечни вноски за Фонд „Ремонт и обновление“ ,за периода
от 01.10.2021год. до 31.10.2022год. ,ведно със законната лихва от 03.11.2022год. до
окончателното изплащане на вземането ,както и сумата в размерна 63 лева , представляваща
незаплатени месечни такси за поддръжка и управление на ЕС за периода от 01.10.2021 г. до
31.10.2022 г., ведно със законната лихва от 03.11.2022 год. до окончателното до изплащане на
вземането ,за които суми е издадена Заповед № 1900/17.01.2023год. по ч.гр.д.№
59906/2022год. по описа на СРС,65 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Етажна собственост, с административен адрес: гр.
София, Столична община, район „Красно село“, кв. „Борово“, бл. 12, вх. А, действаща чрез
„Входове БГ“ ООД, ЕИК : ********* срещу М. И. Д. , ЕГН : ********** с адрес в
гр.София,ж.к.“Борово“ ,бл.12,вх.А,ап.2 , положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС ,за разликата
от уважения размер от 70лв. ,до пълния предявен размер от 210 лв., незаплатени месечни
вноски за Фонд „Ремонт и обновление“ ,за периода от 01.10.2021год. до 31.10.2022год.
,ведно със законната лихва от 03.11.2022год. до окончателното изплащане на вземането
,както и за разликата от уважения размер от 63 лева ,до пълния предявен размер от 126 лева
, незаплатени месечни такси за поддръжка и управление на ЕС за периода от 01.10.2021 г. до
31.10.2022 г., ведно със законната лихва от 03.11.2022 год. до окончателното до изплащане на
вземането ,за които суми е издадена Заповед № 1900/17.01.2023год. по ч.гр.д.№
59906/2022год. по описа на СРС,65 състав.
ОСЪЖДА М. И. Д. , ЕГН : ********** с адрес в гр.София,ж.к.“Борово“
,бл.12,вх.А,ап.2 да заплати на Етажна собственост, с административен адрес: гр. София,
Столична община, район „Красно село“, кв. „Борово“, бл. 12, вх. А, действаща чрез
9
„Входове БГ“ ООД, ЕИК : ********* ,на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на
168,23лева ,деловодни разноски в заповедното производство ,както и сумата в размер на
287лева,деловодни разноски в исковото производство ,съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Етажна собственост, с административен адрес: гр. София, Столична
община, район „Красно село“, кв. „Борово“, бл. 12, вх. А, действаща чрез „Входове БГ“
ООД, ЕИК : ********* да заплати на адвокат Е. К. К. ,ЕГН : ********** ,с адрес в
гр.София,ул.“Гургулят“ № 31,ет.1 ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК вр. чл.38, ал.2 от ЗА вр.
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ в
размер на 221,86 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10