НЧХД №
564/2020 год.
МОТИВИ:
Производството
по делото е образувано въз основа на постъпила в Районен съд-гр.Пазарджик тъжба
от Х.Т.П., ЕГН ********** ***, с която е повдигнато обвинение против подс. Е.И.З.,
ЕГН ********** *** престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а
именно затова, че на 25.10.2019г. вечерта, на площада в центъра на
с.Черногорово, обл.Пазарджишка, по време на заключителен митинг на предизборна
кампания, публично заявил, че родителите на тъжителя са искали от него, в
качеството му на кмет на селото,
съдействие, за да бъде лекуван синът им от алкохолизъм.
Според
дадената с тъжбата правна квалификация това било престъпление по чл.148 ал.1,
т.1 във вр. с чл.146 ал.1 от НК – публична обида.
Както
е известно в правната теория и практика, тъжителят не е длъжен да дава правна
квалификация на деянието в частната тъжба, а ако направи такава, то тя не може
да обвърже съда. В тъжбата тъжителят има задължението единствено да направи
подробно описание на правно значимите факти и обстоятелства, които да са ясни и
разбираеми за подсъдимия, т.е. да може да разбере обвинението и да организира
защитата си. Единствено съдът е този, който има задължението да даде правна
квалификация на изложените в тъжбата факти и то с постА.яване на крайния
съдебен акт. Казано с други думи, при делата от частен характер, т.е. за
престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия, важи основен правен
принцип още от римското право: „Da mihi factum,
dabo tibi ius“ (Дай ми фактите и ще ти дам правото).
В
съдебно заседание частният тъжител не се явява лично, но се представлява от повереник,
който поддържа изцяло изложеното като фактология в частната тъжба, респ.
поддържа обвинението. Пледира за постА.яването на осъдителна присъда спрямо
подсъдимия и уважаването на предявения граждански иск в пълен размер.
Подсъдимият се явява лично в съдебно
заседание и със защитник. Не се признава за виновен и дава обяснения. Чрез
защитника си пледира за обективна несъставомерност на деянието обида, както и
за това, че ако описаното в тъжбата се квалифицира като клевета, то първо е това
деяние не било съставомерно от субективна страна, а второ – била доказана
истинността на разгласените позорящи обстоятелства. Иска да бъде оправдан, а приетия
граждански иск да бъде отхвърлен изцяло.
С протоколно определение бе приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес предявения от частния тъжител против подсъдимия
граждански иск по чл.45 от ЗЗД за сумата от 5000 лева, представляваща
обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното й изплащане.
Със същия съдебен акт частният тъжител бе конституиран и като граждански ищец в наказателното
производство.
Районният съд обсъди и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, като прие за устА.ено
от фактическа страна следното:
Подс.Е.З. бил дългогодишен кмет на Кметство-с.Черногорово,
обл.Пазарджишка, а към инкриминираната дата за пореден път бил кандидат за кмет
в предстоящите местни избори, които били насрочени за 27.10.2019 година.
На 25.10.2019г. вечерта, на площада в
центъра на с.Черногорово се провеждал заключителен митинг на предизборната
кампания на кандидата за кмет – подс.З.. На мястото присъствали множество
жители на селото.
Първоначално от трибуната говорил
кметът на Община Пазарджик, който подкрепял подс.З. в поредните местни избори.
След това думата взел подсъдимият, като започнал да агитира за себе си. В
началото на своето изказване той направил разбор на свършеното от него като
кмет през изтеклия мандат, както и какво възнамерява да направи през бъдещия. След
това започнал да критикува другия кандидат за кмет, както и да отправя
персонални критики, дори обиди, към други жители на селото, които подкрепяли
конкурента му в изборите.
В този контекст в един момент подсъдимият З. заявил:
„В отговор на мърсотиите и лъжите към моето семейство от лицето Т.П. /баща на
тъжителя, роднина по сватовство и поддръжник на другия кандидат за кмет – бел.
моя/, трябва да дам отговор“. Веднага след което казал буквално: „Господин П.,
не забравяйте, че вие една вечер със своята съпруга, по нощите, дойдохте в
сградата, която се намира зад църквата и ме помолихте да ви приема вътре в
сградата. Бяхте едни чорлави и се чудех какво да правя с вас относно оплакване
от вашия син за лекуване на алкохолизъм и тем подобни“. След това отново
започнал да критикува другия кандидат за кмет и да охарактеризира в негативен
план негови близки, както и други жители на селото, които подкрепяли опонента
му, включително и с отправяне на обидни квалификации към тях.
Изказването на подсъдимия било чуто от
всички присъстващи на митинга, сред които имало роднини и приятели на тъжителя,
включително и от неговата съпруга и дъщеря. Последната се разстроила
изключително много от казаното по адрес на баща й в смисъл, че неговите
родители, респ. нейните баба и дядо са търсили съдействието на кмета З. с
оплакване, че страда от алкохолизъм. Тя се разплакала и незабавно напуснала
митинга. Прибрала се в дома си, където пред своите близки споделила за
изпитания от нея срам и унижение.
Част от изказването на подсъдимия,
включително и горните реплики били заснети на видеозапис с мобилен телефон от
св. П.Д., който след това предоставил записа на съпругата на тъжителя – св.А.П..
За изказването на подсъдимия в горния
смисъл бил уведомен още същата вечер по телефона и тъжителят Х.П., който в този
момент се намирал в Германия, където работел. Обадила му се неговата съпругата А.П..
Той разбрал, че дъщеря му преживява тежко казаното по негов адрес от страна на
подсъдимия и опитал да я успокои в телефонни разговори, убеждавайки я, че нищо
от казаното не било вярно. Родителите на тъжителя също успокоявали внучката си,
отричайки верността на заявеното от подсъдимия. Това правела и майка й.
На 16.04.2020г. тъжителят Х.П. депозирал в съда
процесната частна тъжба, след което било отпочнато настоящото наказателно
производство.
Горната фактическа обстА.ка съдът възприе частично от
обясненията на подсъдимия и изцяло от показанията на свидетелите К.С., Д.В., А.П.,
Т.П., С.П., А.И., С. С., П.Д., Д.П., С.П. и М.Т., както и от представените и приети
по делото писмени доказателства и веществено доказателство – 1 бр. флаш памет,
съдържащ видеозапис на гореописаното изказване на подсъдимия.
Съдът дава вяра на обясненията на подсъдимия само в
частта им, в която сочи, че действително той е казал на инкриминираната дата,
по време на предизборния митинг, че родителите на тъжителя са го търсили за
съдействие, за да бъде лекуван синът им от алкохолизъм. Тези негови обяснения,
респ. фактът на изречената инкриминирана реплика се потвърдиха изцяло и от по-голямата
част от събраните гласни доказателства, както и от вещественото доказателство. По
повод на последното подсъдимия заяви, че се разпознава на видеозаписа и че в
същия думите му са възпроизведени точно, респ. - няма съмнения за манипулация
на този запис. При това положение не може да има никакво съмнение, че именно
подсъдимият З. е заявил публично, че тъжителят Х.П. страда от алкохолизъм, т.к.
това е смисълът на неговото изявление относно това, че родителите на последния
са търсили неговото съдействие, като кмет на селото, за лекуване на синът им от
алкохолизъм.
Съдът обаче не даде вяра на обясненията на подсъдимия
в частта им, в която сочи, че заявеното от него в горния смисъл било истина.
Обобщено може да се каже, че линията на защитата в
настоящия наказателен процес се насочи към доказване на истинността на
твърденията на подсъдимия, а именно, че действително родителите на тъжителя са
го търсили за съдействие с цел лечението на сина им от алкохолизъм. В унисон с тази
линия на защита подс. З. заяви, че около 4-5 години преди да отправи
инкриминираната реплика на предизборния митинг, родителите на тъжителя дошли
една вечер около 21.00-22.00 часа в дома
му. Той бил там заедно със съпругата си и ги приел. Те били изключително
разстроени, като бащата на тъжителя – св. Т.П. тогава му заявил буквално: „Е.,
помагай, че от ушите ми започна да тече кръв“. З. го попитал защо, а св.П.
отвърнал: „Посяга и или трябва да го вкараме да го лекуваме или полицията да го
прибере“, като имал предвид сина си Х.П., който имал проблем с алкохола. Според
обясненият на З. тогава той отвърнал, че ще говори с тъжителя, а на следващия
ден го срещнал и му споделил, че родителите му са ходили при него, като го
помолил да не им създава проблеми, но последният изпсувал по техен адрес. Пак в
своите обяснения подс.З. твърди, че в този период имало голямо напрежение между
Х.П. и родителите му, т.к. първият употребявал много алкохол, а това можело да
бъде потвърдено от жители на селото, ако бъдат попитани /“Където и да питате в
селото, нещата бяха големи“ – както буквално се изрази З./.
В допълнителни обяснения в с.з. на 05.11.2020г.,
дадени непосредствено след разпита на св.Д.П., подс.З. заяви, че съпругът на
св.П. – С.П., лично му бил споделил, че е спрял да допуска Х.П. в семейното им
заведение заради прекомерната употреба на алкохол и защото го бил „завлякъл“ с
пари. С това подсъдимия се опита да подсили за пореден път достоверността на
заявеното в смисъл, че действително родителите на тъжителя са търсили неговото
съдействие, за лечение на сина им от алкохолизъм.
В подкрепа на предприетата от подсъдимия линия на
защита, показания депозира и неговата съпруга – св. И.З.. Според нея, през мес.
февруари 2016г., вечерта по тъмно, родителите на тъжителя дошли в дома им,
където тя била със съпруга си. Били рошави и разстроени. След като ги приели те
се оплакали, че синът им ги тормозел и им посягал. Т.П. споделил, че от това
напрежение от носа и ушите му започнало да тече кръв, след което помоли съпруга
й да го вкарат някъде, имал предвид сина си, за да го лекуват от алкохолизъм.
Съпругът й обещал да говори със сина им и на следващия ден направил това. Тя не
била очевидец на този разговор, но от съпруга си научила, че той казал на Х.П.,
че не трябва да тормози родителите си, а последният изпсувал по техен адрес. Св.
И.З. на свой ред също твърди, че тъжителят пиел много алкохол, а за да подсили
достоверността на това си твърдение заявява, че често го виждала в заведения в
селото, където пиел с часове и се държал агресивно. Специално акцентира на
това, че го била виждала преди години в питейното заведение, стопанисвано от
св.Д.П., където се гонел и биел с други хора от селото.
В подкрепа на линията на защита, т.е. на обясненията
на подсъдимия и показанията на неговата съпруга, показания депозира св.Г.З.. Той
сочи, че преди години ходел в заведението на св.Д.П., където ходел и тъжителят П..
Твърди, че бил свидетел как тъжителят, след употреба на алкохол, създавал
проблеми на клиентите, заради което св.П. и съпругът й – св.С.П., го изгонили
от заведението, което се случило пред 3-4-5 години.
Съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимия, респ.
показанията на св. И.З. и св.Г.З., т.к. ги намери за недостоверни, доколкото бяха
опровергани от останалите събрани по делото гласни доказателства.
Съдът изцяло дава вяра на показанията на свидетелите К.
С., Д.В., А.П., Т.П., С.П., А.И., С. С., П.Д., Д.П., С.П. и М.Т., т.к. те са
непротиворечиви и взаимно допълващи се, като звучат достоверно и отразяват
вярно фактите от обективната действителност.
Вярно е, че първите шестима са или преки родственици
на тъжителя или такива по съребрена линия и по сватовство, при което биха могли
да се възприемат като заинтересовани от изхода на делото в посока подкрепа на
обвинителната теза. Причината съдът да
им се довери обаче е тази, че техните показания не се опровергаха от никое
друго достоверно гласно или писмено доказателство, а напротив. Подкрепени бяха в
голяма степен от показанията на свидетелите С. С., П.Д., Д.П., С.П. и М.Т.,
които са абсолютно незаинтересовани от изхода на делото и на които съдът няма
причини да не вярва. Тук само следва да се отвори една скоба, за да се каже, че
според показанията на св.С. и св.Д., на инкриминираната дата, т.е. на
предизборния митинг, подсъдимият бил казал по адрес на тъжителя, че е
алкохолик. Това обаче е категорично невярно, т.к. от всички останали гласни
доказателства, включително и от обясненията на З., а най-вече от единственото
абсолютно обективно доказателство – вещественото, съдържащо видеозапис на
инкриминираната реплика, стана ясно, че подсъдимият не е изричал посочения от
горните двама обиден епитет. Това обаче не значи, че свидетелите С. и Д.умишлено
говорят неистини, респ. че не са надеждни свидетели. Вероятно поради изминалия
период от време от инкриминираните събития до момент а на тяхното
свидетелстване, те са забравили точната реплика на подсъдимия или пък въобще не
са я били запомнили с точност още в момента на изричането й. Това, че св.С.
заяви, че тъжителят понастоящем работи в Германия като професионален шофьор,
което също се оказа невярно, отново не го прави умишлен лъжесвидетел. Ако той
бе такъв, т.е. ако беше „подготвен“ свидетел, то несъмнено щеше да се информира
с точност каква професия упражнява тъжителя, за да я изтъкне след това като
аргумент, че не е страдал и не страда от алкохолизъм.
След тази вметка трябва да се каже, че от показанията
на свидетелите К. С., Д.В., А.П., Т.П., С.П., А.И. и С. С. обобщено може да се
заключи, че тъжителят П. никога не е имал проблеми свързани с прекомерна
употреба на алкохол, респ. не е страдал от алкохолизъм. Всеки от тези свидетели
изтъкна, че той действително употребява алкохол, но в границите на нормалното
за една човешка личност, колкото и субективно да звучи това. Стана ясно и това,
че тъжителят никога не е имал проблеми със своите родители, още по-малко свързани
с прекомерна употреба на алкохол от негова страна. Не може да се приеме, че
показанията на посочените свидетели в горния смисъл са дискредитирани от
обясненията на подсъдимия и свидетелите З. и З., защото пък показанията на
абсолютно незаинтересованите свидетели - Д.П., С.П. и М.Т., подкрепиха именно тези
на свидетелите от родствения кръг на тъжителя и категорично опровергаха
достоверността на развитата защитна теза.
Св. Д.П. бе категорична, че преди години тъжителят П.
действително е бил клиент на заведението й, където идвал винаги с компания и
употребявали алкохол – предимно бира. Заяви, че в един момент тъжителят сам се
отказал да посещава заведението й. Тя не се ангажира с това какво количество
алкохол е употребявал тъжителя, но бе категорична, че никога не е имала каквито
й да е проблеми с него като клиент на заведението й. Отрече също така да го е
гонила или да му е забранявала да посещава заведението й. С тези свои показания
св.П. категорично опроверга заявеното от свидетелите И.З. и Г.З., респ.
дискредитира същите като достоверни свидетели.
Тук веднага следва да се каже, че след разпита на с.П.
в с.з. на 05.11.2020г., подс.З. даде кратки обяснения, в които заяви, че лично
съпругът на свидетелката му бил сподели, че преди години спрял да допуска
тъжителя в заведението им заради употреба на алкохол и защото го „завлякъл“ с
пари. Това обаче категорично се опроверга от показанията на св.С.П., който
подобно на съпругата си посочи, че никога не е гонил Х.П. като клиент на
заведението им, както и че не знае да е имало случай той да буйства в
заведението. Поясни, че П. в един момент сам спрял да идва в заведението им,
т.к. почувствал, че там не бил приятен на самия С.П., като лаконично разказа,
че преди време се водело някакво дело, по което П. бил заинтересован, а П. бил
свидетел, но не казал истината /според П./, поради което последният спрял да говори с
него, т.е. очевидно отношенията им охладнели. Св.П. категорично отрече и това, П.
да го е „завличал“ с пари. С тези свои обяснения св.П. не само отрече
достоверността на обясненията на подсъдимия, но и тази на показанията на
свидетелите И.З. и Г.З., т.е. за пореден път те бяха дискредитирани и стана ясно, че са необективни
свидетели.
От показанията на св.М.Т. пък, който е полицейски
инспектор в РУ-Пазарджик, отговарящ за района на с.Черногорово от около 4-5 години, стана ясно, че той
познава добре подсъдимия, като работели съвместно през последния му мандат. Стана
ясно и това, че св.Т. се познава и с тъжителя още от детинството им. Св.Т.
поясни, че не е получавал информация за тъжителя в смисъл, че е имал проблеми с
алкохола. Единственото, което се ангажира да каже за него е това, че бил човек,
който си гледал семейството. Категоричен бе и за това, че при него, в
качеството на районен инспектор, не са постъпвали оплаквания от Х.П..
Казаното от св.Т. за пореден път затвърди убеждението
на съда, че свидетелите И.З. и Г.З., както и подсъдимият не казват истината,
когато се опитват да обрисуват тъжителя като системно злоупотребяващ с алкохол
и влизащ в конфликти и саморазправи не само с родителите си, но и с други
негови съселяни и то на обществени места – в питейни заведения в селото.
Вече бе изтъкнато това, че в края на основания си
разпит в с.з. на 20.07.20г. /л.14 от съд. протокол/ подс.З. посочи, че във
връзка със злоупотребата с алкохол от тъжителя между него и родителите му имало
голямо напрежение, което можело да се устА.и, където и да се попита в селото.
Това обаче е поредната неистина, т.к. ако всичко казано от З., Ив. З. и З. за
личността на тъжителя /често злоупотребяващ с алкохол, проявяващ агресия и
участващ в побоища в питейни заведения/
е вярно, то във всички случаи против него са щели да постъпят сигнали,
оплаквания и т.н. до органите на МВР. Св.Т. обаче бе категоричен, че такива не
са постъпвали, а това се устА.ява и от характеристичната справка за подсъдимия,
в която е отразено само едно водено против него досъдебно производство през
2012г. за престъпление по чл.209 от НК, което обаче е било прекратено от РП - Пазарджик
на основание чл.24 ал.1, т.1 от НПК – липса на престъпление.
С оглед на всичко казано до тук и щом категорично
стана ясно, че са недостоверни показанията на св.З., св.И.З. и обясненията на
подсъдимия досежно това, че тъжителят е злоупотребявал с употреба на алкохол,
като бил едва ли не зависим от него и във връзка с това проявявал агресия
включително на публични места, то като абсолютно недостоверни следва да се оценят
и твърденията на подсъдимия, респ. на неговата съпруга - че през 2016 год.
родителите на Х.П. са искали съдействие от З. да бъде лекуван синът им от
алкохолизъм.
Казано с други думи, истинността на инкриминираните в
тъжбата твърдения не бе доказана. В контекста на това следва да се каже, че по
въпроса дали разгласените от подсъдимия обстоятелства на инкриминираната дата
са верни или не, се събраха две групи гласни доказателства. От една страна са
показанията на родителите на тъжителя, които отричат да са търсили съдействието
на З. за лечение на техния син от алкохолизъм. От другата страна са обясненията
на подсъдимия и показанията на неговата съпруга, които твърдят, че въпросното
съдействие е било търсено, при описаните от тях обстоятелства.
Вече се изтъкна
по-горе защо съдът не приема като достоверни обясненията на подсъдимия и
показанията съпругата му във връзка с търсеното съдействие. Допълнителни
аргументи за това обаче могат да бъдат изведени и заради следните обективно устА.ени
факти.
Първо – за да има причина родителите на тъжителя да
търсят съдействието на подсъдимия съобразно разгласените от него обстоятелства,
то е следвало наистина Х.П. да е страдал от алкохолизъм и то в периода посочен
от З. /4-5 години преди инкриминираната дата/. Такива доказателства обаче не се
събраха не само за този период, но и за който и да е етап от живота на
тъжителя. Напротив, опровергаха се от коментираните по-горе свидетели, на които
съдът даде вяра.
Второ – ако тъжителят наистина е страдал от
алкохолизъм и по този повод отношенията между него и родителите му са станали
нетърпими до степен, че да започне да им „посяга“, както се изразяват З. и
съпругата му, разказвайки какво са им споделили сем. П., когато са търсили
съдействие, то няма логика такова съдействие да бъде потърсено именно от кмета
на селото. Според З., св.Т.П. му е казал, че сина му посяга и или трябва да го
вкарат да го лекуват или полицията да го прибере, но ако това е вярно, то
бащата на тъжителя най-логично би се обърнал към съответни лекари-специалисти
или пък към прокуратурата, към органите на МВР, респ. съда било то, за да иска
тяхното съдействие за принудително лечение на сина им, било то, за да бъде
предупреден по ЗМВР д ане се саморазправя с родителите си, било то, за да
потърси защита от домашно насилие. Иначе казано, няма никакво логика родителите
на тъжителя да търсят съдействието на З. в обяснения от последния смисъл, при
положение, че са били абсолютно наясно, че той не би могъл да им укаже никакво
съдействие, т.е. не е бил в състояние да
реши реално какъвто и да е проблем ако такъв разбира се е съществувал, за което
съдът вече многократно изложи своите резерви.
Трето – ако наистина тъжителят е имал проблем с
алкохола, по повод на което напрежението между него и родителите му е било
толкова голямо, че където и да бъде попитано в селото, това можело да стане
ясно, както сам се изрази З., то тогава този факт действително би бил достояние
на голяма част от обществеността в с.Черногорово. Такива доказателства обаче не
се събраха. Единствените свидетели, които бяха разпитани по инициатива на
защитата за устА.яването на горните обстоятелства са съпругата на подсъдимия и Г.З.,
но вече се изложиха подробни съображения защо техните показания не могат да се
възприемат като достоверни. Азбучна истина е, че в наказателния процес, какъвто
е и настоящия, подсъдимия не е длъжен да доказва своята невиновност, която се
презюмира. Тежестта да докаже виновността ме у на страната на обвинението. В
хипотезата на чл.147 ал.2 от НК обаче тежестта на доказване е обърната, като истинността
на разгласените обстоятелства следва да бъде доказана от дееца. В настоящия
процес това не бе направено от страна на подс.З., за което се изложиха подробни
съображения.
При
така устА.ената фактическа обстА.ка съдът намира, че от обективна и субективна
страна подс. Е.З. е осъществил престъпния състав на чл.148 ал.2, вр. с ал.1,
т.1 и във вр. с чл.147 ал.1 от НК, като на 25.10.2019г. в с.Черногорово,
обл.Пазарджишка е разгласил позорно обстоятелство за Х.Т.П., ЕГН: ********** ***,
заявявайки, че родителите му са искали от него, в качеството му на кмет на
селото, съдействие, за да бъде лекуван синът им от алкохолизъм, като клеветата
е изречена публично.
Извършеното от подсъдимия очертава от
обективна и субективна страна признаците именно на престъплението клевета, а не
на обида, както се претендира от частното обвинение. Разликата между обидата и
клеветата се състои в това, че в първия случай деецът дава своя негативна
оценка за личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации,
определения, сравнения и т.н., които са обществено неприемливи и укорими от
гледна точка на морала. С обидата се засяга самооценката на обидения, т.е.
собствените му представи, които той има за себе си в социален и морален аспект.
В същото време престъплението клевета се осъществява с две форми на
изпълнително деяние – разгласяване на позорни обстоятелства или приписване на
престъпление, при което деецът следва да съзнава неистинността на разгласените
обстоятелства, респ. на приписаното престъпление. Инкриминираната форма на
изпълнителното деяние на клеветата в разглеждания случай се изразява в
разгласяване на неистински позорни обстоятелства за частния тъжител Х.П..
Съдебната практика и доктрината напълно еднозначно и устойчиво поддържат
разбирането, че предмет на престъплението клевета са твърдения с конкретно
съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство или
явление и които са проверими за истинност. (Р № 80 от 9.03.1998 г. по
н. д. № 766/1997 г., II н. о.; Р № 17 от 17.02.2011 г.
по н. д. № 641/2010 г., I н. о.; Р № 182 от 10.04.2012
г. по н. д. № 382/2012 г., III н. о.; Р № 104 от 7.03.2013 г.
по н. д. № 178/2013 г.; Р
№ 272 от 28.08.2015 г. по н. д. № 596/2015 г., III н. о. и др.). За да е
осъществен основният престъпен състав по чл.147
ал.1, пр.1 от НК съответните инкриминирани изрази трябва да съставляват
твърдения. Позорните обстоятелства са твърдения за съществуването на конкретни
факти и обстоятелства, свързани с личността на пострадалия, които накърняват
доброто му име (репутация) в обществото, респ. засягат оценката, която
обществото му дава за неговата личност. Те могат да се отнасят до поведението
му, укоримо от гледна точка на общоприетите морални норми, до конкретни
служебни и обществени постъпки или такива от личния му живот, до отрицателни
качества на личността му, които го характеризират негативно.
В конкретния казус, когато подс.З. е заявил
на публично място съзнаваната от него неистина - че родителите на тъжителя са
го търсили за съдействие, за да бъде лекуван синът им от алкохолизъм, той е
разгласил едно позорящо за Х.П. обстоятелство, а именно, че страда от
алкохолизъм. Последното е заболяване присъщо на малодушните, слабохарактерни и
слабоволеви хора, неспособни да се справят с порока си. Едва ли може да има съмнение,
че тази характеристика за личността на тъжителя, която е разгласил подсъдимия,
го охарактеризира негативно в обществото.
С оглед на казаното до тук и с оглед
описаните в тъжбата факти, съдът даде на страните правото, респ. квалифицира престъплението като клевета, а не
като обида. В тази ситуация съдът не дължи оправдателен диспозитив за
престъплението обида. Такава би била дължима само ако в тъжбата бяха описани и
други факти, извън очертаващите престъплението клевета, които действително биха
били сочели на извършено престъпление обида, но в същото време не са бил
доказани например или деянието не е било съставомерно от субективна страна, или
пък е било малозначително по смисъла на чл.9 ал.2 от НК и т.н.
Авторството на деянието по чл.148 ал.2 във вр. с ал.1,
т.1 и с чл.147 ал.1 от НК, както и другите обстоятелства за времето, мястото и
начина на извършване, се доказаха по един несъмнен начин.
Подсъдимият
е имал представа за всички обективни елементи от състава на това престъпление,
включително и квалифициращите. Съзнавал е, че като разгласил по посочения вече
начин, че тъжителят Х.П. е страдал от алкохолизъм, което не е било истина, той
е разгласил позорящи за последния обстоятелства, обрисувайки го като един безволев
и слабохарактерен човек, отдаден на порок, с което безспорно се засяга
оценката, която обществото има и е дала за личността на оклеветения. Съзнавал е
и това, че клеветата е нанесена публично по смисъла на чл.148 ал.2 във вр. с
ал.1, т.1 от НК. Няма спор в правната теория и съдебната практика, че за да е
налице публична клевета е необходимо тя да бъде осъществена на общодостъпно
място, където да е имало повече лица /практиката в някои свои решения сочи
повече от 2-3/, които биха могли да възприемат значението на извършеното. В
случая това е налице, доколкото разгласяването на неистинските позорящи
обстоятелства е станала в присъствието на множество хора, н ацентъра в селото,
по временапредизборен митинг. Казано с други думи, осъществен е бил и калифицирания признак на клеветата -
„нанесена публично”.
УстА.и
се, че когато е разгласил позорящите обстоятелства, подс.З. е имал за цел да
уязви преди всичко бащата на тъжителя. За това говори фактът, че той започва
репликата си така: „В отговор на
мърсотиите и лъжите към моето семейство
от лицето Т.П. трябва да дам отговор …“, след което разгласява позорящите
обстоятелства. В допълнителен разпит на подсъдимия в с.з. на 05.11.2020г.
проведен по инициатива на съда, З. каза, че бил дал въпросния „отговор“ на Т.П.,
т.к. преди това той говорел глупости по негов адрес и бил псувал майка му.
От
всичко това може да се заключи, че когато е разгласил неистинските позорящи
обстоятелства пряката цел на подсъдимия е била не да оклевети тъжителя, а да
засегне в негативен аспект баща му. Преследвайки пряката си цел обаче той е
предвиждал и настъпването на обществено опасните последици, т.е. че като
разгласи, че Х.П. е страдал от алкохолизъм, за което родителите му са търсили
съдействие за лечение от него, той ще оклевети последния. Настъпването на тези
обществено опасни последици не и било искано директно от подсъдимия, но той се
е съгласил с тях, именно преследвайки пряката си цел. С оглед на това е
несъмнено, че е действал с евентуален умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК,
каквато е едната от възможните форми на умишлената вина при осъществяването на
престъплението клевета.
При определяне размера на наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия съдът се
ръководи от изискванията на чл.36 от НК - относно целите на наказанието, както
и от разпоредбите на чл.54 и следващите от НК - относно индивидуализацията на същите.
Самият подсъдим е личност с невисока степен на обществена
опасност, доколкото не е осъждан, липсват данни да е криминално проявен и е позитивно охарактеризиран по местоживеене, а
настоящото престъпно деяние е инцидентно в неговия живот.
Конкретно извършеното деяние обаче е с относително
завишена степен на обществена опасност предвид начина на неговото извършване –
пред изключително много хора, след които и близки родственици на тъжителя и по
време на предизборен митинг, а и поради смисъла на клеветническата фраза.
Подбудите за извършване на деянието се коренят в
личността на подсъдимия, в незачитането на устА.ения правов ред и правото на
неприкосновеност на човешката чест и достойнство.
Като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство
съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимата и направеното самопризнание
относно авторството на инкриминираната реплика. Отегчаващо обстоятелство не се
отчете.
Съдът
отчита фактите, че за престъплението по чл.148 ал.2 вр. с ал.1, т.1 и с 147
ал.1 от НК се предвижда като най-тежко наказание глоба от 5 до 15 хиляди лева, както
и обстоятелствата, че подс.З. е пълнолетен, не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на раздел ІV глава VІІІ от общата част на НК и от деянието не са
причинени имуществени вреди, подлежащи на възстА.яване. Поради това съдът
приема, че са налице условията, предвидени в императивната разпоредба на чл.78А
ал.1 от НК - за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание – глоба.
Предвид това и като отчете смекчаващите
отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест и на основание
чл.78А ал.1 от НК съдът счете, че на подс.З.
следва да бъде наложено административно
наказание глоба в минималниа размер от
1000 лева, с което ще се постигнат целите на наказанието и което е съответно на
извършеното.
За да определи такъв размер на глобата
съдът съобрази също семейното, материално положение и имотно състояние на
подсъдимия и изходи от степента на вината му.
При този изход на делото и след преценка на събраните
доказателства - основно показанията на свидетелите К.С., Д.В., А.П., Т.П., С.П.
и А.И., съобразявайки вида, естеството и смисловото съдържание на
клеветническите твърдения, начина на тяхното обективиране , както и създадения в резултата на това психосоматичен
дискомфорт у пострадалия, съдът намери за доказан по основание предявеният
против подсъдимия граждански иск по чл.45 от ЗЗД. Още повече, че вредните
последици при клеветата съставляват една необорима законова презумпция и не
подлежат на доказване /виж решение №21/95г. по н.д. № 557/94г. на ІІІ н.о. на
ВКС/.
С оглед на това съдът по справедливост осъди подс. Е.З.
да заплати на тъжителя и граждански ищец Х.П. парична
сума в размер на 2000 лева,
представляваща обезщетение за причинените в резултат на извършеното
престъпление неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането – 25.10.2019г., до окончателното й изплащане. За разликата до претендирания
размер от 5000 лева съдът отхвърли предявеният гр. иск като неоснователен.
Съдът постА.и също така, след влизане на присъдата в
сила, вещественото доказателство – 1 бр. флаш-памет марка „Kingston” да се
върне на собственика – тъжителят Х.П..
При този изход от делото и на основание чл. 189, ал.3
от НПК съдът осъди подс. Е.З. да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пазарджик 4% ДТ
върху размера на уважения граждански иск, а именно сума в размер на 80лв., а на
частния тъжител и граждански ищец Х.П. да заплати съдебно-деловодни разноски в
общ размер от 1253.99 лева – платени ДТ и адвокатски хонорар.
По изложените съображения Пазарджишкият районен съд
постА.и присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: