Р Е Ш Е Н И Е
№
,гр.Пазарджик, 02.03.2021 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, в открито заседание на втори февруари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
при секретаря Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №69
по описа на съда за 2019г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е установителен
иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Подадена е
искова молба от „НЕТКРЕДИТ“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Изгрев, ул.“*******/Литекс
Тауър/ 3, ет.10, представлявано от управителя И. Н. Х.-С. , чрез адв.А.К.Б. – Д., съдебен адрес:*** против К.М.Г., с ЕГН **********,
с адрес: ***, в
която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че на 03.11.2014 г. между
НЕТКРЕДИТ ООД, ЕИК *********, в качеството на кредитодател и К.М.Г., с ЕГН **********
в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит „До
заплата" №1411031606310052 от 03.11.2014г. за предоставянето на кредитна
линия в размер на 500 лева.
Твърди, че договорът е сключен в
законоустановената в Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние форма, а именно: на траен носител, който дава
възможност да бъде възпроизведен и е достъпен за потребителя. В конкретния
случай това е електронен документ, изпратен на кредитополучателя по електронен
път, чието съдържание също е съобразено със законоустановените изисквания.
Сочи, че за да се
сключи Договор за потребителски кредит, клиентът кандидатства за отпускане на
кредит чрез изпращане на Формуляр за кандидатстване („онлайн заявка“), намиращ
се на уебсайта на кредитодателя в интернет. Заявката се получава в електронен
вид в офис на НЕТКРЕДИТ ООД, която заявка е съпроводена с пълна
индивидуализираща информация – имена, ЕГН, данни по документ за самоличност,
месторабота, номер на банковата му сметка, телефонен номер и адреса на
електронната му поща. При одобрение на заявката от страна на кредитодателя,
същият изпраща проект на договор за кредит
на заявения от кредитополучателя електронен адрес (електронна поща).
Приемането на Договора, ведно с Общите условия към него от страна на кредитополучателя
става чрез изрично потвърждение под формата на натискане и проследяване на
потвърдителена хипервръзка (линк). Като с цел избягване на съмнения, при
подаване на формуляра за кандидатстване, клиентът следва да попълни цифров код,
който се изпраща по формата на смс на посочения телефонен номер. Посочва, че точният
начин на сключване е детайлно описан в Раздел №2 на приложените по делото Общи
условия към процесния договор за потребителски кредит. От момента, в който в IP
системата на кредитодателя се получи съответното потвърждение, договорът се
смята за сключен, след което и заемната сума се отпуска от кредитодателя по
посочената от него банкова сметка ***ния ePay.bg, съответно касите на EasyPay,
по избор на кредитополучателя. Също така на кредитополучателя се предоставя и
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити, видно от т.2.12 от приложимите общи условия.
Сочи, че в чл.24 от
договора кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с Общите
условия, приложими към договорите за потребителски кредит "До
заплата", които са неразделна част от договора.
Съгласно
разпоредбата на чл.22 ал.2 от процесния договор, с подписването на договора
кредитополучателят декларира, че своевременно преди подписване на договора е
запознат с дължимата информация под формата на Стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителските кредити.
Сочи, че съгласно чл.1
ал.1 от договора във връзка с Общите условия, на К.М.Г. е предоставена кредитна
линия в размер на 500 лева. Кредитополучателят може да усвоява многократно суми
по тази кредитна линия на отделни траншове до уговорения максимален размер 500
лв. след нарочна електронна заявка, направена по съща процедура, описана в
по-горния параграф. Условие за одобрението на нов транш е кредитополучателят да
е погасил изцяло задълженията си към НЕТКРЕДИТ ООД по усвоения предходен транш.
Твърди, че в чл.11
ал.1 от Договора е уговорена възнаградителна годишна лихва в полза на
кредитодателя в размер на 40.60% от главницата по кредита или 1/365 от този
размер на ден, съобразно ал.8, съответно в ал.4 е уточнен общият размер на
годишния процент на разходите по кредита - 49,09%. Съгласно чл.12 в случай на
забавено плащане се начислява наказателна лихва за периода на забавата в размер
на законната лихва за забава. В чл.8 от договора е предвидена възможност за
обявяване на предсрочна изискуемост на цялото вземане в случай на неплащане на
падеж на главницата, дължимата лихва или други дължими суми.
Сочи, че съгласно
чл.4 ал.3 до края на деня, следващ предоставяне на сумата на първия транш, кредитополучателят
е длъжен да представи гаранция по кредита - банкова гаранция или гаранция,
издадена от небанкова финансова институция. Съгласно чл.6 в случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на гаранция се дължи неустойка в
размер на 4.00 лева плюс 0.89% от сумата на усвоения транш за първия ден от
всеки лихвен период и 0.89% от сумата на усвоения транш за всеки следващ ден.
Твърди, че съгласно
раздел II, чл.2 от договора, НЕТКРЕДИТ ООД следва да предостави на
кредитополучателя сумата по одобрения транш по банков път или чрез електронната
система за онлайн плащания ePay.bg, т.е. сумата може да се изтегли на касите на
EasyPay. Съобразно ал.2 на чл.2, първият транш по договорената кредитна линия е
в размер на 500 лева и се предоставя на кредитополучателя в деня на сключване
на договора /респ. първия работен ден, следващ сключването/.
Твърди, че на
03.11.2014г. постъпва онлайн заявка от страна на ответника с №212110 за
сключване на договор и получаване на сумата от 500 лева, видно oт Разпечатката
с информация за заявката за транш от 03.11.2014г., в която ясно е записано, че
сумата следва да бъде върната на НЕТКРЕДИТ ООД в срок от 150 дни (до
03.04.2015г.). По силата на чл.1 ал.2 от договора, в така уточнения в заявката
срок, кредитополучателят следва да върне предоставената по съответния транш
сума, ведно е уговорената лихва и другите разходи по кредита, съобразно условията
на договора.
Твърди, че съобразно
заявката, кредитодателят се е задължил да предостави уговорената сума чрез
електронната система за онлайн плащания ePay.bg, за да се изтегли на касите на
EasyPay, като е изпратил поисканата сума още същия ден, видно от Разписка за
извършено плащане от ePay.bg №2000000073526685 от 03.11.2014г. от страна на
НЕТКРЕДИТ ООД към ответника. Твърди, че кредитодателят е изпълнил добросъвестно
и своевременно своето основно договорно задължение - предоставил е уговорената
сума на кредитополучателя.
Твърди, че К.М.Г. е
усвоила надлежно сумата от 500 лева по така описания транш, но впоследствие не
е погасила нито част от това задължение до уговорения между страните падеж -
03.04.2015г. (а и към момента на подаване на настоящата искова молба), с което
вземането на ищеца за главница и договорна лихва е станало изискуемо. Поради
изпадането в забава е начислена и наказателна лихва върху просрочената главница
в размер на законната лихва, считано от 03.12.2014г. до 31.01.2017г., както е
предвидено в чл.12 от договора.
Сочи, че с оглед
виновно неизпълнение от страна на кредитополучателя, ищецът е депозирал
заявление с правно основание чл.410 от ГПК пред Районен съд - Пазарджик, с
което е поискал издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за
дължимите суми.
Твърди, че неизплатените
изискуеми задължения към НЕТКРЕДИТ ООД от страна на ответника К.М.Г. към датата
на подаване на заявлението са в общ размер на 1 350,05 лева, от които: главница
по транш от 03.11.2014г. - 500 лева; възнаградителна договорна лихва за периода
от 03.11.2014г. до 03.04.2015г. в размер на 67,83 лева; наказателна лихва за
периода от 03.12.2014г. до 31.01.2017г. в paзмер на 219,32 лева; неустойка -
562.90 лева, начислена за периода от 03.12.2014г. до 31.01.2017г.
По така подаденото заявление
по чл.410 ГПК е образувано ч.гр.д. №1292/2017г. по описа на Районен съд -
Пазарджик, по което дело съдът е издал Заповед за изпълнение на парично
задължение в полза на НЕТКРЕДИТ ООД срещу К.М.Г.. Впоследствие обаче издадената
заповед е връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, с оглед на което ищецът е получил съобщение за това на 10.12.2018г. и
му е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си. Предвид
горното и липсата на доброволно изпълнение на договорните задължения oт страна
на К.М.Г., за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск с
правно основание чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК.
Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответникът К.М.Г., с ЕГН **********
дължи на НЕТКРЕДИТ ООД, ЕИК ********* сумите в размер на: 1 350,05 лева, от
които: главница по транш от 03.11.2014г. – 500лв.; възнаградителна договорна
лихва за периода от 03.11.2014г. до 03.04.2015г. в размер на 67.83 лева; наказателна
лихва за периода от 03.12.2014г. до 31.01.2017г. в размер на 219.32 лева; неустойка
- 562.90 лв., начислена за периода от 03.12.2014г. до 31.01.2017г., дължими на основание
неизпълнено задължение на кредитополучателя да върне заемна сума, ведно с
дължимите такси и лихви по Договор за потребителски кредит „До заплата“ №1411031606310052
от 03.11.2014г.; 387 лева - разноски по ч.гр.д. №1292/2017г. по описа на PC – Пазарджик,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното погасяване на
задължението.
Моли да им бъдат
присъдени също и направените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, включително и заплатеното адвокатско възнаграждение.
Представя писмени
доказателства. Прави доказателствени искания.
В срока по чл.131
от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата,
чрез пълномощника й, с който е взето становище, че искът е допустим, но
неоснователен.
Ответницата оспорва
да е попълвала и подавала искания до ищеца с цел получаване на потребителски
кредит. Оспорва да е подписвала какъвто и да е договор за предоставяне
потребителски кредит с ищцовото дружество „Неткредит“ ООД. Възразява, че никога
не е била в договорни отношения с ищцовото дружество и между страните не е
подписван процесният договор за кредит.
Оспорва, че е
кандидатствала за кредит посредством интернет страницата на ищцовото дружество
- netcredit.bg и че е създала свой потребителски профил на нея. Оспорва, че е
получавала електронни съобщения от ищцовото дружество, чрез които да е била
запозната с условията на договора за онлайн кредит, както и каквато и да е
преддоговорна информация /напр. „стандартен европейски формуляр“, „общи условия
за предоставяне на потребителски кредити на физически лица от „НЕТКРЕДИТ“ ООД и
др. под./. Оспорва да е попълвала каквито и да било въпросници и да е
потвърждавала искането си за получаване на потребителски кредит. Твърди, че никога
не се е запознавала с Общите условия на ищцовото дружество и със стандартния
европейски формуляр, нито е полагала подписи под тях, за да бъде установено по
безспорен начин, че е запозната с тях. Оспорва, че е получавала електронно
съобщение, в което са прикачени като файлове процесният договор, преддоговорна
информация и общи условия на ищеца. Оспорва да е потвърждавала запознаването си
с Договора за потребителски кредит и приложенията към него, както и да е
натискала бутона „подпиши“, чрез който се завършва сложният фактически състав
по сключването на договора за кредит от разстояние. Ответницата твърди, че никога не е получавала електронни или
хартиени съобщения от ищеца, представляващи предложение за сключване на договор
за потребителски кредит и същият
никога не й е изпращал такива, които да представляват намерение или приемане за
сключване на договор за кредит.
Оспорва да е
предоставяла каквито и да било лични данни на „НЕТКРЕДИТ“ ООД.
Сочи, че съгласно
чл.14 от ЗЗД, договорът се смята сключен в момента, в който приемането достигне
у предложителя. Ето защо дори да се приеме, че ответницата е възприела
предложението, направено на посочения в исковата молба уеб адрес, то няма
никакви доказателства за това, че го е приела. Също така не е установено по
никакъв начин, че предложението е включвало общи условия, а съгласно чл.16 ЗЗД
когато предложенето включва общи условия, приемането е действително, ако
съдържа писмено потвърждение на общите условия. Видно от приложените към исковата
молба общи условия, същите носят абсолютно един и същи идентичен подпис на
всяка страница, който оспорва да е полаган от ответницата на всяка една от
страниците, както и че изобщо го е полагала. Оспорва, че е извършвано такова
потвърждение. Цитира съдебна практика.
Оспорва,
че договорът е сключен във формата на електронен документ, а правоотношенията
не са реализирани при спазване на изискванията на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД и ЗЕДЕП. Следователно,
за да е обвързана от валидно правоотношение ответницата, е следвало да бъдат
спазени изискванията при полагане на електронен подпис от нея. Такова подписване никога не е
правено от ответницата. В тази връзка
оспорва представените като доказателство по делото: Договор за потребителски
кредит „До заплата“ №1411031606310052, Общи условия към договор за предоставяне
на кредит от разстояние, както и цялата електронна „кореспонденция" /която
de facto не е кореспонденция, тъй като няма нито едно съобщение, изходящо от ответницата
и отправено до ищцовото дружество/, приложени като писмени доказателства към
исковата молба, които оспорва - на тях липсват подписи на страните и достоверна
дата на сключване.
Оспорва да е подписвала Договор за
потребителски кредит „До заплата" №1411031606310052 и да е подписвала
Общите условия на „НЕТКРЕДИТ" ООД, приложими към Договорите за
предоставяне на потребителски кредит, представени с исковата молба. Отделно от
горното, върху приложения Договор за кредит няма подписи на ищцовото дружество,
нито на ответницата, поради което не може да се приеме, че е налице валидно
договорно правоотношение между страните. Видно от приложените към исковата молба Общи условия, те не
носят подписи на ответницата, поради което оспорва да пораждат валидни
облигационни правоотношения между тях. Същото се отнася и до процесния договор за кредит, който не е подписан от ответницата и съответно
разпоредбите му не следва да я обвързват.
Сочи, че в чл.18 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ са посочените подлежащите на доказване
обстоятелства от страна на доставчика във връзка със сключването на договора за
предоставяне на кредит от разстояние, между които, че е изпълнил задълженията
си за предоставяне на информация на потребителя и че е получил съгласието му за
сключване на договора. За доказване предоставянето на преддоговорна информация,
както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага Закона за
електронния документ и електронния подпис. Съгласно чл.3 от него, електронен
документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг
носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Законодателят е
приравнил електронния на писмения документ.
В тази връзка оспорва представените на хартиен носител процесен договор
и общи условия на ищеца, като счита, че същите не са годно
доказателствено средство по смисъла на чл.183 и чл.184 ГПК. В същността си на електронен документ,
същият не е възпроизведен на хартиен носител като препис, който да е заверен от
ответницата. Представените преписи от договор и общи условия са заверени от
друго лице. Ответницата никога не е
подписвала същите. Сочи съдебна практика.
В условията на
евентуалност, дори съдът да приеме, че ответницата е в
договорни отношения с ищеца /каквито
не са налице/, то оспорва, че реално е получила от „НЕТКРЕДИТ"
ООД сумата, представляваща заемната сума на основание процесния договор за
потребителски кредит, както и че ищецът е рефинансирал друг кредит между него и
ответницата. Няма представени доказателства, че е сключван предходен договор
между страните по делото и че е бил рефинансиран със суми от процесния договор
за кредит. Оспорва това
обстоятелство. Възразява, че по делото не са ангажирани доказателства от ищеца, че сумата от 500,00 лв. е
предадена на ответницата. Твърди, че ГПР (годишен процент на разходите) в
размер на 49,09 процента е завишен и като такъв се явява незаконосъобразен.
Оспорва разпоредбата
на чл.17 от процесния договор като незаконосъобразна и противоречаща на морала
и добрите нрави и заобикаляща закона.
Оспорва
разпоредбите на чл.3.2 и чл.3.3 от Общите условия като незаконосъобразни и
противоречащи на добрите нрави и морала.
Оспорва
разпоредбите на чл.4 ал.3 и чл.6 от процесния договор като незаконосъобразни и
заобикалящи закона и изискванията за добри нрави и морал.
Оспорва и чл.11 от
договора като незаконосъобразен.
Твърди, че тъй като
процесният договор е вид договор за заем, ищецът следва да установи по
безспорен начин в условията на пълно и главно доказване получаването на сумата
от потребителя. С оглед представените към исковата молба доказателства счита,
че ищецът не е ангажирал доказателства за безспорното установяване на този
факт.
Оспорва да е извършвала плащания в полза на ищеца на основание процесния договор за
потребителски кредит. Дори по делото да се приеме, че евентуално са извършвани
частични плащания в полза на ищеца, на
първо място не се установява те да са извършвани именно на основание процесния
Договор за потребителски кредит „До заплата" №1411031606310052
от 03.11.2014 г., поради което не може да се приеме за безспорно, че ответницата
признава облигационната си обвързаност с ищеца, същите не представляват признание на целия дълг, нито признание
на факт. Цитира съдебна практика.
По отношение на
иска за лихви (договорна и наказателна), съответно в размери - 67,83 лв. и 219,32
лв. счита, че същите са неоснователни поради обстоятелството, че между страните
на първо място не е налице валидно облигационно правоотношение, а ако съдът
приеме, че такова е налице, то клаузата, регламентираща размера на договорната
лихва и наказателната лихва, е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави. Сочи,
че видно от приложения към исковата молба Договор за потребителски кредит „До заплата“ №1411031606310052 от
03.11.2014, фиксираният годишен лихвен процент е в размер на 40,60%. С
оглед изведените в практиката на ВКС (сочи решения) принципни положения относно
изискването на закона при договаряне между страните да не се накърняват добрите
нрави счита, че клаузата, регламентираща фиксирания лихвен процент в размер на
40,60% се явява в противоречие с така възприетите принципи, поради което е и
нищожна. Така например в посочената съдебна практика се приема, че по
действащото българско право максималният размер на договорната лихва
(възнаградителна или компенсаторна) е ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД,
съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на добрите нрави. Но волята на страните е
меродавна, само ако тя не надвишава най-високия размер, допустим от закона,
според чл.10 ал.2 от ЗЗД, какъвто в момента не е регламентиран в нашето
законодателство. Критерий за извършване преценка за това следва да бъде
законната лихва, но законът не изисква тя да бъде равна на нея. С оглед
изискването на закона при договаряне между страните да не се накърняват добрите
нрави, следва да се приеме, че именно те налагат максималния размер, до който
съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително. Добрите нрави
са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото, поради
това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и
се съобразяват с тях. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с
които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота,
използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване
на друг. Приема, че максималният
размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е
действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава.
Уговорката от Договора предвижда фиксиран годишен лихвен процент по заема в
размер на 40,60%, което надвишава максимално допустимия трикратен размер на
договорната лихва, съгласно така възприетите в практиката разрешения по въпроса
за нейния максимален размер. След като с процесната клауза се уговоря размер на
лихвата, по-голям от трикратния размер на законната лихва, възприет от
практиката, то категорично е налице противоречие с добрите нрави. С
разпоредбата на чл.146 ал.1 от ЗЗП изрично се предвижда, че неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В ал.2 на
същият член се посочва, че не са индивидуално уговорени клаузите, когато са
били изготвени предварително и поради това потребителят и е имал възможността
да влияе върху тяхното съдържание. В конкретния случай няма данни оспорените
клаузи да са били индивидуално уговорени между страните, ако изобщо се приеме,
че е налице валиден Договор - обстоятелство, което оспорва, както и че ако
такъв е бил сключен, ответницата е имал възможност да влияе върху съдържанието
му.
На последно място
счита, че искът за неустойки в размер на 562.90 лв. е неоснователен, тъй като
клаузата, съдържаща се в чл.3.3 от договора
за потребителски кредит е нищожна на основание чл.146 от Закона за защита на
потребителите, тъй като е неравноправна по смисъла на чл.143 ал.5 от ЗЗП, не е
уговорена индивидуално, потребителят не е могъл да влияе върху съдържанието й,
тъй като е предварително изготвена от ищцовото дружество. Счита, че чл.3
от процесния ДПК е неравноправна клауза, тъй като представлява уговорка във
вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и
потребителя, поради обстоятелството, че задължава потребителя при неизпълнение
на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка.
Сочи, че ищецът
твърди, че ответницата му дължи неустойка, поради неизпълнение на чл.3 от
процесния ДПК /неосигуряване на обезпечение/, в общ размер на 562.90 лв. От
извършена справка в онлайн лихвен калкулатор е видно, че размерът на законната
лихва за периода на договора спрямо претендираната главница от 500.00 лв. за
периода 03.12.2014г.-31.01.2017г. е 109.98 лв. От това следва, че предвидената
в чл.3 от процесния договор неустойка надхвърля с над 5 пъти размера на
законната лихва за посочения период. От това следва, че при така предвидената
едностранно от ищеца неустоечна клауза, неустойката излиза извън присъщите й
функции - основно обезпечителна в случая. Посочва, че неустойката по своята
правна природа би следвало да има за основна цел да обезщети ищцовото
дружество, а не неоснователно да го обогати. Счита, че при неустойка,
надхвърляща 5 пъти размера на законната лихва и несъразмерността между нея и
задължението, което обезпечава /500.00 лв. претендирана главница/, би се
стигнало точно до този ефект - неоснователно обогатяване за ищцовото дружество.
Отново подчертава, че потребителят по никакъв начин не може да влияе върху
предварително изготвените клаузи от процесния договор, а размерът на
неустойката е в противоречие с добросъвестността при договарянето и уврежда
потребителя.
Счита, че
неустоечната клауза, регламентирана в чл.6(1) от процесния договор е нищожна,
тъй като вменява задължение за ответницата да осигури гаранция по смисъла на
чл.4(3) от същия договор. Въпреки, че са поместени в индивидуалния договор с
ответницата, а не в общите условия към него, клаузите на същия не са
индивидуално уговорени по смисъла на чл.146 ал.2 ЗЗП. Касае се до еднотипни
договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе.
По тези съображения счита, че същите са неравноправни - аргумент от чл.146 ал.1
ЗЗП. Сочи, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди
сключването на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. Позовава
се на съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски
кредити.
Твърди, че в този
смисъл клауза, като уговорената в чл.4 ал.3 и чл.6 ал.1 от договора, според
която се дължи неустойка при неосигуряване на гаранция, се намира в пряко
противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. На
практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го
стори, дългът му нараства, тоест опасността от свръх задлъжнялост се увеличава.
Всъщност замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на
потребителя, както и изрично е посочено в чл.16 ЗПК, е тя да бъде извършена
преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение, въз
основа на изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи
договора за кредит. Твърди, че в конкретния случай проверката за
кредитоспособност е извършена въз основа на попълнен от ответницата формуляр и
след като й е разрешено е неразбираемо защо от ответницата се изисква да
представя обезпечение и да заплаща неустойка, предварително определена по
размер и разсрочена в погасителните вноски, ако не осигури такова.
Твърди, че
неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с
претърпените вреди /няма данни за ищеца да са настъпили вреди от
непредоставянето на обезпечение/ е типичен пример за неустойка, която излиза
извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно
обогатяване. Според т.3 от Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010г. на ВКС по
тълк. д. №1/2009г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази
клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
Твърди, че по
посочения начин се заобикаля законът - чл.33 ал.1 ЗПК, който текст предвижда,
че забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на
ищеца се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на
акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат
вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма
да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез
мораторната лихва по чл.33 ал.1 ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава
с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е
константна. Такава неустойка, дори и същата да беше валидна, няма да се дължи и
на основание чл.83 ал.1 ЗЗД. Според тази разпоредба, ако неизпълнението се
дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали
обезщетението или да освободи длъжника от отговорност. Така е и в случая, тъй
като ако беше изпълнил задължението си да проведе добросъвестна проверка на
кредитоспособността на ответника, съгласно чл.16 ЗКП, ищецът сам щеше да стигне
да заключението, че със същата не следва да бъде сключван договор за кредит
преди да бъде предоставено обезпечението.
Поради нищожността
на клаузата за неустойка счита, че претендираната от ищеца сума в размер на
562.90 лв. е недължима и установителният иск, ако изобщо се приеме, че е
допустим, е неоснователен.
Моли
съда да отхвърли изцяло предявените установителни искове за главница, договорна лихва,
наказателна лихва и неустойка, тъй като са неоснователни и недоказани.
Моли да й бъдат
присъдени съдебно-деловодни разноски за настоящото исково производство, за
които представя Списък на разноските по чл.80 ГПК, инкорпориран в отговора.
В проведените по
делото съдебни заседания, ищецът, чрез процесуалния си представител и с
депозираните писмени молби, поддържа предявения иск и моли съда да го уважи. Излага
доводи по същество. Претендира разноските. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответницата, редовно призована,
не се явява в съдебните заседания и не изпраща свой представител.
Съдът като взе предвид твърденията
на ищеца и възраженията на ответницата и като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
На 14.02.2017г. ищцовото
дружество е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответницата, в качеството й на длъжник, въз основа на което първоначално
e образувано ч.гр.дело №9068/2017г.
по описа на Софийския районен съд, а впоследствие, след изпращането му по подсъдност
– ч.гр.дело №1292/2017г. по описа на Пазарджишкия районен съд. Заявлението е
било уважено и Районен съд-Пазарджик е издал Заповед №838 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК на 19.04.2017 год., с която е разпоредил
ответницата-длъжник да заплати на ищеца-заявител и кредитор следните суми: сумата в размер на 500,00 лв. - главница, договорна лихва в размер на
67,83 лв. за периода от 03.11.2014г. до 03.04.2015г. сумата от 562,90 лв. - неустойка за периода от 03.12.2014г. до
31.01.2017г., сумата от 219,32 лв. - наказателна лихва за периода от
03.12.2014г. до 31.01.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
14.02.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и сторените
съдебно-деловодни разноски в размер на 27,00 лв - държавна такса и 360,00 лв -
адвокатско възнаграждение. Посочено е, че вземането
произтича от неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит „до заплата“ №1411031606310052 от 03.11.2014г.
Заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на
чл.47 ал.5 от ГПК, поради което и на основание чл.415 ал.1, т.2 от ГПК на кредитора
са дадени указания и срок за предявяване на установителен иск за съществуване
на вземането му. В законния едномесечен срок, дружеството-ищец е предявило
настоящия установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Предвид
горното съдът приема, че предявеният иск е процесуално допустим и подлежи на
разглеждане. По съществото му, съдът счита следното:
От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че на 03.11.2014г. между ищеца „НЕТКРЕДИТ“
ООД, ЕИК *********, в качеството на кредитодател /кредитор/ и ответницата К.М.Г.,
с ЕГН ********** в качеството й на кредитополучател, е бил сключен Договор за
потребителски кредит „До заплата" №1411031606310052 от 03.11.2014г. за
предоставянето на потребителски кредит под формата на кредитна линия в размер
на 500 лева, със срок на ползване 1 година от датата на сключването на договора
като с изтичането му срокът за ползване се удължава автоматично с една година
за общо 5 години, ако в 30-дневен срок преди изтичането на първоначалния или
всеки последващ едногодишен период нито една от страните не изрази писмено
желание за прекратяване на договора.
Съгласно чл.1 ал.2 от договора,
кредитополучателят се задължава при условията и сроковете на договора да върне
предоставения кредит, както и да заплати уговорената лихва и другите разходи по
кредита, съгласно уговореното в договора.
Видно от чл.1 ал.3 от договора е,
че предоставеният по договора кредит представлява потребителски кредит по
смисъла на Закона за потребителския кредит. Договорът е сключен по инициатива
на кредитополучателя и съгласно Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние.
Договорът е сключен в
законоустановената форма, а именно: на траен носител, който дава възможност да
бъде възпроизведен и е достъпен за потребителя. В конкретния случай това е
електронен документ, изпратен на кредитополучателя по електронен път. Съдържанието
на същия е съобразено със законоустановените изисквания. Електронният документ
е представен по делото на електронен носител, който е приложен.
За да се сключи такъв
договор за потребителски кредит е необходимо да се извърши следното: Клиентът
кандидатства за отпускане на кредит чрез изпращане на Формуляр за
кандидатстване („онлайн заявка“), намиращ се на уебсайта на кредитодателя в
интернет. Заявката се получава в електронен вид в офис на дружеството. Заявката
е съпроводена с пълна индивидуализираща информация, а именно: имена, ЕГН, данни
по документ за самоличност, месторабота, номер на банкова сметка, ***оща. След
одобрение на заявката кредитодателят изпраща проект на договор за кредит на
заявения от кредитополучателя електронен адрес (електронна поща). Приемането на
договора, ведно с Общите условия към него от страна на кредитополучателя става
чрез изрично потвърждение под формата на натискане и проследяване на
потвърдителена хипервръзка (т.нар. линк). Освен това при подаване на формуляра
за кандидатстване, клиентът следва да попълни цифров код, който се изпраща по
формата на СМС на посочения телефонен номер. Начинът на сключване на договора е
подробно описан в Раздел №2 на Общите условия към договора за потребителски
кредит. От момента, в който в IP системата на кредитодателя се получи
съответното потвърждение, договорът се смята за сключен, след което и заемната
сума се отпуска от кредитодателя по посочената от кредитополучателя банкова
сметка ***ния ePay.bg, съответно касите на EasyPay. На кредитополучателя се
предоставя и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, видно от т.2.12 от приложимите общи условия.
В конкретния случай
и от приетото по делото и неоспорено от страните, заключение на
съдебно-техническата експертиза се установява, че ищовото дружество „НЕТКРЕДИТ" ООД, като финансова
институция, предоставяща онлайн кредити, развива своята дейност чрез интернет сайт
„netcredit.bg". Потребителите, които
желаят да получат кредит подават заявки за
кредит през интернет страница "www.netcredit.bg".
Те създават свой акаунт като се регистрират със свой имейл адрес и посочват
парола за достъп. Системата автоматично проверява
дали имейл адресът е съществуващ или не. След като попълни заявката за кредит, клиентът получава CMC /четирицифрен ПИН/ на
своя мобилен телефон /посочен в заявката
за кредит/. Полученият ПИН код, клиентът трябва да въведе в определено поле,
за да може да потвърди заявката.
Потвърдените заявки се разглеждат от служители на „Неткредит" ООД, които
извършват редица проверки с цел да идентифицират клиента и да проверят
доколкото е възможно истинността на предоставената информация и кредитната му
история. Кредитните експерти се свързват с клиента /само, с тези чиито заявки не са отказани още на етапа на формалното им
разглеждане/ на посочен от него мобилен телефон или на служебен телефон на
лицето, ако то работи по трудов договор. В телефонния разговор се изисква
определена информация от клиента с цел да се идентифицира неговата самоличност
или копие от личната му карта /снимано или сканирано и изпратено като прикачен
файл на електронната им поща/. На клиентите,
чиито заявки са одобрени, се изпраща по имейл
договор за потребителски кредит, с който е
необходимо те да се запознаят и ако са съгласни с клаузите му да активират
линк, намиращ се в същия имейл. След приемането на договора за
потребителски кредит от клиента, същият се
счита за сключен и се превежда сумата по банковата сметка, посочена в заявката или чрез системата EPAY.BG. Вещото лице е установило, че в базата данни на дружеството „НЕТКРЕДИТ"
ООД фигурира лице на име К.М.Г., с ЕГН **********. Установило е, че на 03.11.2014г. в 15.45 часа от IP адрес
93.152.174.20 е създадена Заявка за потребителски кредит №212110 за искана сума
в размер на 500.00 лв., която съдържа данните на К.М.Г., с ЕГН **********. Лицето е посочило електронна поща
"************@****.**".
Заявката е потвърдена с въвеждането на ПИН кода /6664/, който е бил изпратен на
телефон **********, посочен от потребителя в 15.45 часа. Заявката е разгледана същия работен ден.
Заявката е била одобрена и на клиента е изпратен имейл, на електронната поща, посочена в заявката за кредит, съдържащ договора за
потребителски кредит и Стандартен европейски формуляр и Общи условия. Лицето е
длъжно да се запознае с договора и формуляра и ако е съгласно с условията им,
да активира линка, посочен в имейла. Лицето е приело договора
за кредит на 03.11.2014г. в 16.18 часа от ИП адрес 93.152.174.20, като е
активирало линка, който е бил посочен в електронното съобщение. Видно от заключението на вещото
лице е, че в писмото на ищеца са изпратени линк за
потвърждаване на съгласие, както и три броя
прикачени файлове, а
именно: NetCredit-Contract-1411031606310052.pdf –
Договор, European-Form-0212110.pdf - Стандартен
европейски формуляр
и TOS-Credit-Till-Salary.pdf -
Общи условия.
Видно от
приложената справка е, че към датата на сключване на процесния договор
мобилният телефон, на който е бил изпратен ПИН кода за потвърждаване на
заявката е бил с потребител ответницата по делото.
При тези данни,
съдът приема, че процесният договор за потребителски кредит е надлежно сключен
между страните и е породил своето правно действие.
Предвид на това
неоснователни се явяват възраженията на ответницата в писмения отговор за
неподписването на договора и за несъществуването на твърдяната от ищеца
облигационна връзка между страните.
С чл.24 от договора
кредитополучателят декларира, че е запознат и се съгласява с Общите условия,
приложими към договорите за потребителски кредит "До заплата" на
ищцовото дружество, приети на 22.07.2014г., които са неразделна част от
договора.
Съгласно
разпоредбата на чл.22 ал.2 от договора, кредитополучателят декларира, че е
получил от кредитора своевременно, преди подписване на договора, дължимата
информация във формата на Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити, съгласно приложение №2 от ЗПК.
С чл.1 ал.1 от
договора е уговорено, че в рамките на срока на ползване на кредита
кредитополучателят може, съгласно Общите условия, многократно да усвоява суми
по кредитната линия /траншове/ до максимално разрешения лимит, като необходимо
условие за усвояване на следващ транш от кредита е кредитополучателят да е
погасил изцяло всички свои задължения по усвоен предходен транш по кредита.
С чл.11 ал.1 от договора
кредитополучателят се е задължил да заплаща на кредитора като възнаграждение за
ползване на всеки усвоен транш по кредита годишна лихва в размер на 40.60% от
главницата по кредита. Лихвата по кредита на ден е в размер на 1/365 от годишния
лихвен процент – чл.11 ал.8 от договора. Годишният процент на разходите по
кредита е в размер на 49,09% от сумата на кредита.
Съгласно чл.12 от
договора в случай на забавено плащане се начислява обезщетение за забава за
периода на забавата в размер на законната лихва за забава.
В чл.8 от договора
е предвидена възможност за обявяване на кредита за предсрочно изискуем в случай
на неизпълнение.
Съгласно чл.4 ал.3
от договора в срок до края на деня, следващ деня на предоставяне на сумата на
първия транш, кредитополучателят е длъжен да представи на дружеството /ищеца/ гаранция
по кредита - банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова
институция. Според чл.6 от договора в случай на неизпълнение на това задължение
- за представяне на гаранция по кредита - се дължи неустойка в размер на 4.00
лева плюс 0.89% от сумата на усвоения транш за първия ден от всеки лихвен
период и 0.89% от сумата на усвоения транш за всеки следващ ден.
Съгласно Раздел II,
чл.2 от договора, кредиторът е длъжен да предостави на кредитополучателя в
пълен размер всеки одобрен транш по банков път или чрез електронната система за
онлайн плащания ePay.bg. Съобразно ал.2 на чл.2, първият транш по кредита в
размер на 500 лева се предоставя на кредитополучателя на датата на сключване на
договора, респ. – на следващия работен ден.
В конкретния случай
и според заявката на ответницата от 03.11.2014г. с №212110, кредитодателят се е
задължил да предостави уговорената сума от 500 лева, чрез електронната система
за онлайн плащания ePay.bg, за да се изтегли на касите на EasyPay и е изпратил
поисканата сума още същия ден, видно от Разписка за извършено плащане от
ePay.bg №2000000073526685 от 03.11.2014г. С това кредитодателят е изпълнил
основното си договорно задължение – да предостави уговорената сума на
кредитополучателя.
От приетото по
делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-икономическата експертиза
се установява, че усвояването на процесния кредит е договорено да се извърши,
чрез паричен превод Изипей. От представената по делото Разписка за извършено
плащане с номер 2000000073526685/03.11.2014г., наредителят - ищецът е превел на получателя – ответницата сумата
от 500 лева като за превода е платена такса в размер на 3,77 лв. Вещото лице е
установило, че при ищеца няма данни за извършвани плащания по процесния
договор. Начислените задължения по договорна възнаградителна лихва са в размер
на 40,60% годишно. Наказателната лихва е начислена върху непогасената главница
и е в размер на законната лихва за забава. Неустойката е начислена като за 26
месеца /лихвени периоди/ с начислена такса от по 4 лева и за 103 дни дневна
неустойка от по 0.89% от главницата. Според заключението към 14.02.2017г.
непогасени са: 500 лв. – главница; 67,83 лв. – договорна лихва за периода
03.11.2014г. – 03.04.2015г; 219,32 лв. – наказателна лихва /законна лихва/ за
периода 03.12.2014г.-31.01.2017г.; 562,90 лв. – неустойка за неизпълнение за
периода 03.12.2014г.-16.03.2015г.
При тези данни се
налага извода, че ответницата К.М.Г. е усвоила надлежно сумата от 500 лева по
така описания транш. Същата, обаче, не е погасила задължението си по договора
за кредитна линия с ищеца нито в договорения между страните срок – до 03.04.2015г., нито към датата на подаване на исковата
молба. Ответницата не представи доказателства за изплащане на задължението към
ищеца в хода на производството по делото и до приключване на устните
състезания.
Въз основа
на така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск с правно
основание чл.415 ал.1 от ГПК – за вземанията за главница, договорна
/възнаградителна/ лихва и обезщетение за забава /наказателна лихва/ по процесния
договор за кредит е основателен и доказан.
Настоящият съдебен състав приема,
че в конкретния случай е налице валидно възникнало и съществувало облигационно
правоотношение между ищеца и ответницата – потребител по сключения помежду им
договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия. Договорът за кредит
е сключен по инициатива на кредитополучателя – ответницата и в съответствие със
Закона за предоставяне на финасови услуги от разстояние. Същият съдържа
необходимите реквизити и договорените условия, посочени по-горе и определящи правата
и задълженията на страните. Ищцовото дружество е предоставило на ответницата
одобрения транш по кредита в размер на 500,00 лева, която сума е усвоена от
нея, видно от приложената разписка и заключението на вещото лице.
Ответницата не е върнала на ищеца
усвоения транш, нито в срока по договора, нито след това, а и понастоящем. Не е
заплатила и договорената възнаградителна лихва, а с настъпването на падежа и
неплащането на сумата е изпаднала и в забава.
Предвид гореизложеното съдът приема,
че процесните претендирани вземания за главница, договорна /възнаградителна/ лихва
и обезщетение за забава /наказателна лихва/ са съществуващи и изискуеми и
длъжникът-ответницата дължи заплащането им на ищеца, в претендираните с
исковата молба и потвърдени със заключението на вещото лице размери, тъй като
не е сторила доброволно това до настоящия момент.
Върху главницата,
ответницата дължи и законната лихва, считано от датата на подаването на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 14.02.2017г. до окончателното й
изплащане.
По
отношение на претендираното вземане за неустойка, съдът приема следното:
В случая и доколкото размерът на неустойката от 562,90 лв. надхвърля размера на усвоената сума от 500 лв.,
то тя се явява прекомерна и противоречи на
обезщетителната й функция. Тази неустойка по своя характер е
санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на гаранция, но същата не зависи от вредите от това неизпълнение и
по никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението. Задължението
за обезпечение има вторичен характер и не рефлектира по никакъв начин върху
същинското задължение на кредитополучателя за
връщане на усвоената сума. Ищецът е
начислил неустойка в размер на над 112 % от
предоставената сума по кредита. Учредяването на обезпечение дава сигурност на
кредитора, че при липса на доброволно изпълнение на задължението от длъжника,
неговият интерес ще бъде защитен и удовлетворен при
принудителното осъществяване на дължимата престация. Учредяването на
обезпечение, обаче, следва да се вземе предвид към момента на
сключване на договора и неизпълнението на това задължение следва да е скрепено с отказ да бъде отпуснат кредита, а не с неправомерното начисляване на допълнителни
суми по договора, които макар и формално посочени като неустойка, представляват
своеобразно възнаграждение по договора над допустимия от закона размер. По този начин неустойката се
отклонява от основните си функции - обезпечителна и обезщетителна и
предоставя сигурна печалба за кредитора. Освен това заплащането й представлява
допълнителна финансова тежест за потребителя и в този смисъл уговорката
противоречи на добрите нрави, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя, поради което представлява
неравноправна клауза по смисъла на разпоредбата на чл.143 ал.1 от ЗЗП.
По изложените съображения, съдът счита, че
исковата претенция по отношение на неустойката следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото, ответницата
дължи на ищеца сторените от него разноски в заповедното и в настоящето исково
производство, съобразно уважената част от исковите претенции, а именно сумата в
размер на 734,65 лева.
С оглед отхвърлената претенция и
на основание чл.38 ал.2, във връзка с чл.38 ал.1, т.2 от ЗА, ищецът дължи на
пълномощника на ответницата адвокатско възнаграждение в размер съответно на
166,78 лева.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
По иска на „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Изгрев, ул.“*******/Литекс Тауър/ №3, ет.10, представлявано от управителя И. Н. Х.-С. , чрез адв.А.К.Б.-Д., съдебен адрес:*** против К.М.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл.415 ал.1
от ГПК: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.М.Г., с ЕГН ********** дължи на „НЕТКРЕДИТ“
ООД, ЕИК ********* следните суми: сумата в размер на 500 лв. - главница по
транш от 03.11.2014г.; сумата в размер на 67,83 лв. - възнаградителна договорна
лихва за периода от 03.11.2014г. до 03.04.2015г.; сумата в размер на 219,32 лв.
- наказателна лихва за периода от 03.12.2014г. до 31.01.2017г., дължими по
Договор за потребителски кредит „До заплата“ №1411031606310052 от 03.11.2014г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК –
14.02.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед
№838 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 19.04.2017г. по
ч.гр.д. №1292/2017г. по описа на Районен съд - Пазарджик.
ОТХВЪРЛЯ иска за претендираното вземане за неустойка в
размер на 562,90 лв. за периода от 03.12.2014г. до 31.01.2017г. като
неоснователен.
ОСЪЖДА К.М.Г., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „НЕТКРЕДИТ“ ООД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Изгрев, ул.“*******/Литекс
Тауър/ №3, ет.10, представлявано от управителя И. Н. Х.-С. разноски в заповедното и в исковото производство в размер
на 734,65 лева.
ОСЪЖДА „НЕТКРЕДИТ“ ООД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Изгрев, ул.“*******/Литекс Тауър/ №3, ет.10, представлявано от управителя И. Н. Х.-С. да заплати
на пълномощника на ответницата – адв.К.И.Б., с ЕГН **********, с адрес на
кантората: гр.София, 1463, ул.“Гургулят“ №31, офис-партер на основание чл.38
ал.2, във връзка с чл.38 ал.1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на
166,78 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: