Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260117 21.01.2021 г. град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд ХХІ-ви
граждански състав
На деветнадесети
януари две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Моника Яханаджиян
при
секретаря: Жасмина Славова,
като
разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гражданско дело №2209 по описа за
2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод исковата молба на „ЮБЦ”
ООД, ЕИК …………., седалище и адрес на управление в ……………….., представлявано от Ю.Б.Ц.,
против Л.Г.Б., ЕГН **********, адрес ***, с която е предявен иск за приемане за
установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане към него в
размер на 391,11 лева по договори от 22.01.2018 г. и от 31.01.2018 г.,
представляваща сбор от главница за потребена и неплатена далекосъобщителна
услуга в размер на 92,42 лева и неустойка по договорите в размер на 298,69
лева, ведно с обезщетение за забава в размер на 61,08 лева, което вземане е предмет на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№10557/2019 г. по описа на БРС.
Ищецът
твърди, че между ответника и „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД са сключени горепосочените
договори, като за потребените услуги са издадени ф-ри с №№……………./05.02.2018 г.,
№……………./05.03.2018 г. и №……………../05.05.2018 г., в която е начислена и неустойка
за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 298,69
лева. На следващо място се твърди, че с Договор за цесия от 29.11.2019 г. „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е прехвърлило вземанията си към ответника на „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“
ООД, а с Договор за цесия от 29.11.2019 г. вземанията са били прехвърлени от
„ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ООД на „ЮБЦ“ ООД, като уведомяването на ответницата за
двете цесии е извършено с приложено към исковата молба уведомление, изходящо от
„ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ООД.
В
подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.
Така
предявеният установителен иск е с правно основание чл.422 от ГПК, като същият е
допустим.
Преписи
от исковата молба и приложените към нея доказателства са връчени на ответника,
чрез назначения му от съда особен представител, който депозира писмен отговор
на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска на
подробно изложените в отговора аргументи във връзка с извършените цесии, по
отношение на които въвежда възражение за нищожност поради липса на предмет,
съответно невъзможен предмет. С отговора се оспорва представеното от ищеца
извлечение от Приложение №1 като документ с невярно съдържание. От съда се иска
да прогласи нищожността на цесионните договори и да отхвърли иска като
неоснователен. Не ангажира доказателства.
В
съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, представя молба-становище,
вх.№262008/18.01.2021 г.
В
съдебно заседание ответникът се представлява от назначения му от съда особен
представител – адв.С..
При
преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
По
делото са приети като писмени доказателства 2 броя договори за мобилни услуги
от 22.01.2018 г. и от 31.01.2018 г., от съдържанието на които е видно, че са сключени
между „Теленор България“ ЕАД и ответника Б..
Налице
са данни, че във връзка със сключените договори мобилният оператор е издал три броя фактури,
две от които с №№……………../05.02.2018 г. и №……………./05.03.2018 г. са за ползвани
от абоната услуги и дължими абонаментни такси и една фактура с №…………../05.05.2018
г. е за неустойка за предсрочно прекратяване на договора, сумите по които няма
данни да са платени от страна на ответника.
Приети
като доказателства по делото са още Договор за цесия от 29.11.2019 г., сключен
между „Иновативни финанси“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД, потвърждение за прехвърляне на вземания
по чл.99, ал.3 от ЗЗД, договор за прехвърляне на вземания от12.07.2019 г., Уведомление
за цесия от 12.07.2019 г. и извлечение от Приложение №1 към договор за цесия, от
съдържанието на които става ясно, че кредиторът по договора за мобилни услуги е
прехвърлил на настоящия кредитор, вземанията, които има спрямо ответника Б., за
което последната е уведомена с получаване на препис от исковата молба и
приложенията й.
По
делото е приложено ч.гр.д.№10 557/2019 г. по описа на РС-Бургас, от
съдържанието на което е видно, че е образувано на 16.12.2019 г. по заявление на
„ЮБЦ“ ЕООД, по което има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК №4763/16.12.2019 г., с която е разпоредено длъжникът да
заплати на заявителя сумата от 391,11 лева, представляваща сбора от главниците
по три фактури, издадени през периода 05.01.-04.05.2018 г. на основание договор
за мобилни услуги от 22.01.2018 г. и сумата от 61,08 лева, представляваща
обезщетение за замбава за периода 24.05.2018 г. – 06.12.2019 г., ведно със
законната лихва върху сборната главница, начиная от 13.12.2019 г. до
окончателното й изплащане.
При
така приетото за установено от фактическа страна се налагат следните изводи:
Съдът
констатира, че исковата молба, по повод на която е образувано производството по
гражданско дело №2209 по описа на Бургаски районен съд за 2020 г., против
длъжника в заповедното производство по ч.гр.д.№10 557/2019 г. по описа на
РС-Бургас, е подадена в едномесечния срок от уведомяването, съгласно чл.415 от ГПК и указанията, дадени с разпореждане от 17.02.2020 г., от лице легитимирано
да предяви иск, поради което и същият се явява допустим.
В
тежест на ищеца бе да се установи наличието на облигационна връзка с ответника.
Същата не се оспорва от ответника, чрез назначеният му от съда особен
представител и се установява от приетите като писмени доказателства договори. По
своята същност договорът за мобилни услуги касае доставката на електронни
съобщителни услуги, доколкото не са наведени твърдения и представени
доказателства за уговорка в различен смисъл, и поради това отношенията между
страните се регламентират от общите правила за договорните задължения с предмет
натурална престация. Съответно, договорената цена се дължи при реално извършена
доставка. Подписвайки договора, потребителят декларира, че е запознат, приема и
е получил екземпляр от ОУ на дружеството по повод договорните отношения. В
настоящия случай от ищцовото дружество са представени фактури и приложения към
тях, от които са видни вида, количеството и стойността на потребените услуги. При
липсата на оспорване на представените извлечения от електронната система на
телекомуникационната компания, в които доставените услуги са конкретно и
детайлно индивидуализирани, се налага извод, че е извършена реална доставка на
посочените съобщителни услуги, поради което и сумите, начислени за осъществяването
им, се дължат от ответника в качеството му на техен потребител. Доколкото с издадените фактури са фактурирани и месечни
и еднократни такси, дължимостта на които не е обвързана от доставката на
услуги, то съдът намира, че ответникът дължи сумата от 92,42 лева, представляваща
сбор от потребена и незаплатени далекосъобщителни услуги и месечни и еднократни
такси и се дължи ведно с обезщетение за забава за периода 24.05.2018 г. –
06.12.2019 г. в размер на 14,43 лева, изчислен с помощта на Калкулатор.Бг. За
разликата до претендирания размер от 61,08 лева, искът следва да се отхвърли.
Относно претендираната неустойка.
Съобразно нормата на чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Така функциите, които изпълнява, са обезпечителна и
обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното
изпълнение на поетите задължения. Допустимо е уговарянето от страните на
неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга,
но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на
добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към
момента на сключване на договора, а не към последващ момент – т.3 от
Тълкувателно решение №1/15.06.2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСТК на ВКС. При
тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености на
договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният оператор се
задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни
услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но
само срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка
при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на три месечни
абонаментни такси, мобилният оператор по прекратения договор ще получи
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по
договора, като в случая дори в пъти повече, доколкото неустойката се определя
въз основа на стандартната месечна такса, а не въз основа на индивидуално
договорената между страните преференциална месечна такса. Следователно
уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън
по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно
обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава
принципа за справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор
при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по
договора от потребителя, определена в размер на три абонаментни вноски, считано
от прекратяване на договора е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на
основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Ето защо установителният иск за неустойка в размер на 298,69 лева, следва
да се отхвърли като неоснователен.
Що се отнася до възраженията на назначения от съда особен представител на
ответника досежно действителността на сключените цесии, то същите не се
споделят от съда за основателни. Всички изисквания за закона, целящи да
предпазят длъжника и да му позволят да плати на носителя на вземането са
изпълнени. Връчването на исковата молба на длъжника, към която
са приложени документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на
цесионера, съдът приема като надлежно уведомяване на длъжника за цесията, като
няма пречка с едно изявление длъжникът да бъде уведомен и за двете цесии.
На ищеца следва да се присъдят разноските от исковото и заповедно производство,
съразмерно на уважената част от исковете.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че Л.Г.Б., ЕГН **********, адрес ***,
дължи на „ЮБЦ” ООД, ЕИК ……………., съдебен адрес ***, чрез адв.В.Г., сумата от
92,42 лева (деветдесет и два лева и четиридесет и две стотинки), представляваща
сбор от потребена и неплатена далекосъобщителна услуга, ведно с обезщетение за
забава в размер на 14,43 лева (четиринадесет лева и четиридесет и три
стотинки), дължимо за периода 24.05.2018 г. – 06.12.2019 г., което вземане е предмет на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№10557/2019 г. по описа на БРС,
като
в останалата част до предявения размер обезщетение за забава от 61,08 лева и за
сумата от 298,69 лева, представляваща дължима неустойка, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Л.Г.Б., ЕГН **********, адрес
***, да заплати на „ЮБЦ” ООД, ЕИК ……………., съдебен адрес ***, чрез адв.В.Г., сумата от 159,82 лева (сто петдесет и девет лева
и осемдесет и две стотинки), представляваща направени в исковото производство
разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Л.Г.Б.,
ЕГН **********, адрес ***, дължи на „ЮБЦ” ООД, ЕИК ……………, съдебен адрес ***,
чрез адв.В.Г., сумата от 105,18 лева (сто и пет лева и осемнадесет стотинки),
представляваща направените в заповедното производство разноски, съразмерно на
уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.