№ 18
гр. Л, 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20234310200904 по описа за 2023 година
С Електронен фиш Серия К № ********* за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система издаден от ОД на МВР Л на
името на Н. В. У., ЕГН ********** – законен представител на „**** АД, ЕИК ********* гр.
В е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, глоба в
размер на 50.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на ***** г.
в 12.50 часа в обл. Л на ПП І –4, км. 34+900, в землището на с. М, с АТСС „ АRH CAM S1”,
насочено в посока гр. София, снимащо в двете посоки, при максимално разрешена скорост
за населено място 50 км.ч., въведено с ПЗ Д-11 и приспаднат толеранс от 3 км или 3%, с
МПС ***** Л вид ремарке за лек автомобил с рег. № ***** е извършено нарушение за
скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство 11743с0. Посочено е,
че при разрешена скорост от 50 км/ч е установена скорост от 66 км /ч, като е налице
превишаване на разрешената скорост със 16 км/ч.
Срещу Електронния фиш, в законоустановения срок е подадена жалба от Н. В. У.,
чрез адв. И. А. от АК В с която моли да се отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен.
Излага, че не са налице доказателства за мястото и времето на извършване на нарушението,
тъй като не била спазена процедурата, визирана в закона и подзаконовите нормативни
актове, приложима при заснемане и установяване на нарушение с мобилно автоматизирано
техническо средство или система. Сочи, че не е посочено и в коя посока се е движил
заснетият автомобил, както и къде точно е извършено нарушението, предвид на това, че
посоченото място на извършване на нарушението в обжалвания ЕФ ,,в обл.Л, ПП I - 4, km
34+900, землището на с.М" не позволявало да се установи къде точно е извършено
нарушението. В допълнение излага, че максималната скорост в населено място всякога 50
км в час и тя е установена в закона, а не с пътен знак, като предвид направеното описание,
че тази скорост е въведена с пътен знак Д 11 водело до неяснота, къде в действителност е
извършено вмененото нарушение. Сочи, че не са спазени и изисквания на Наредба № 8121 з
- 532 от 12.05.2015г., вкл. чл. 10 от Наредбата, тъй като съставения визиран в разпоредбата
на чл.10 от сочената наредба протокол, не бил съставен по начин, който да гарантира
правилността на отчетените резултати по отношение на скоростта. Излага, че АТСС не е
1
технически годно, а освен това АТСС не е било разположено и настроено съгласно
изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания. На следващо
място излага, че служителите, работили на конкретния ден с АТСС, не притежават
необходимата компетентност за това. Излага, и че съгласно легалната дефиниция на § 6, т.
17 от ДР на ЗДвП "Ремарке" е пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от
моторно превозно средство. В този смисъл излага, че видно от атакувания електронен фиш,
в същия няма вписани данни (вид, марка, регистрационен номер) за МПС, към което е било
прикачено ремаркето, а превозно средство от типа "Ремарке" не можело да извърши
посоченото нарушение, предвид факта, че то няма мотор, чрез който да се придвижва. В този
смисъл излага, че след като не е установено моторното превозно средство, извършило
нарушението, няма как да бъде установен и собственикът му или този, на когото е
предоставено МПС, за да отговаря съобразно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП за
извършеното с него нарушение. С оглед на гореизложеното моли да се отмени като
незаконосъобразен ЕФ и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него, редовно
призована, не се явява и адв. А. от АК В която е депозирала писмена молба, с която е
направила искане да се разгледа делото в нейно отсъствие и е изложила аргументи за
отмяната на обжалвания ЕФ.
Издателят на обжалваното НП – ОД на МВР Л, редовно призовани не изпращат
представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано
лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП
„Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо
с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на
вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията
им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и
изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият
електронен фиш се анулира.“. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП „Електронният
фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в
14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен
срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В 7-дневен срок от получаване на
жалбата директорът на съответната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, или оправомощено от него лице я изпраща
заедно с цялата преписка на съответния районен съд, като в съпроводителното писмо
посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и информация
за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото
ограничение на скоростта по чл.21, посоката на движение на автомобила, разположението
на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична
проверка.). Видно от събраните по делото доказателства обжалвания ЕФ е връчен на
наказаното дружество на 01.10.2023 г. а жалбата против процесния ЕФ е депозирана в РС Л
чрез ОД на МВР Л с вх. №295000-9261/17.10.2023 г. /изпратена на имейл адреса на ОД на
2
МВР Л на 16.10.2023 г./, поради което съдът приема, че жалбата се явява депозирана в срок
и от лице имащо право на такава, поради, което е допустима /жалбата е подадена в
законоустановения 14 дневен срок от датата на която е връчен ЕФ/.
Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми
съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е посочено, че е
извършено административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че е
установена скорост от 66 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч, за населено място,
въведено с п.з. Д-11, т.е. превишение от 16 км/ч. По делото е представена като доказателство
разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява, че максимално
разрешената скорост за процесния участък, който е населено място – землището на с. М е 50
км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – ПП І –4, км. 34+900, в
землището на с. М, което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал,
както и в протокола за използване на АТСС. Видно от приложения снимков материал
установената превишена скорост е 69 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3 км. – 66
км/ч, като тази скорост е отразена в ел. фиш, и в същия изрично е отразено, че е отчетен
толеранс от 3 км. или 3%, от което следва, че при издаване на обжалвания ЕФ наказващият
орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Съдът намира, че в
случая АНО е дал правилна правна квалификация на нарушението. Именно разпоредбата на
чл.21, ал.1 от ЗДвП е текста, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за
управление със скорост над разрешената. В случая правилно нарушението е квалифицирано
по чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като са налице безспорни доказателства от които е видно, че
нарушението е извършено в населено място. От словесното изписване на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено се установява, че нарушението е извършено в
населено място (с. М, област Л, през което преминава участък от ПП І-4 /София – В/), но
неправилно е посочено, че ограничението е въведено с пътен знак Д - 11. Този пътен знак е
от групата знаци със специални предписания и означава "Начало на населено място", като
съдът приема, че с посочването му само допълнително е пояснено обстоятелството, че
автомобилът е заснет да се движи в населено място. Знак Д - 11 не въвежда забрана, за да е
относим към разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като правилно въпреки направеното
словесно описание АНО е квалифицирал нарушението именно по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Забраната да не се превишава стойността от 50 км/час за населено място е въведена по
силата на закона – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и именно това е конкретно нарушената норма от
закона, съобразно останалите изложени в обстоятелствената част на ЕФ и установени в хода
на настоящето производство факти. Така констатираното, обаче, не съставлява съществено
процесуално нарушение и съдът приема, че не е нарушено правото на защита на
жалбоподателят да узнае в извършването на какво нарушение го обвиняват, тъй като той е
правоспособен водач на МПС и като такъв следва добре да познава правилата за движение
по пътищата.
Съдът намира, че не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй
като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на
нарушението. ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което
изискванията за форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на
АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Легалната дефиниция на понятието
"електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, като същата е възпроизведена и в § 6, т.
63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП,
3
но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно
регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При
електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС,
респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на
адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид
държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от
имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния
фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната
отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване
по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове).
Съдът намира, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания,
изчерпателно посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП. Същият е издаден от ОД на МВР – Л, която
именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на
нарушението.
От представените писмени доказателства по делото се установява, че разпечатката е
свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР Л,
който е прегледал записа от камерата, и е попълнил и издал обжалвания ЕФ на 02.12.2022 г.
Съдът намира, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателят предвид на
това, че в случая е издаден ЕФ, а не е съставен АУАН, тъй като защитата против издаден
фиш е регламентирана и е в стандартите за предоставен достъп до правосъдие. В този
смисъл направеното с жалбата възражение за неприложимост на процедурата за
санкциониране на нарушението с ЕФ, когато то е установено с мобилно АТС и доводите в
този смисъл, са неоснователни. Освен легалната дефиниция на понятието "електронен фиш"
в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП е дадена и такава на "Автоматизирани технически средства и
системи" - § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП. Съгласно същата, АТСС могат да бъдат стационарни и
мобилни, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган, като в частност за мобилните е посочено, че са прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя, като установяват
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя началото и край на работния
процес, т. е. функциите на контролния орган са сведени до това да разположи техническото
средство на съответния пътен участък и да настрои и включи мобилното АТСС в работен
режим, съответно да го изключи при приключване на работа, но не е необходимо при
заснето нарушение, контролния орган да е задължен да спре нарушителя за проверка и му
състави АУАН. Внимателния прочит на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП също налага
извода, че израза "в отсъствието на контролен орган и на нарушител" пояснява действието
по издаването на електронния фиш, а не действието по установяване и заснемане на
нарушението. Систематическото тълкуване на тази разпоредба също подкрепя такъв извод.
Самото издаване на електронния фиш се случва в отсъствието на нарушител и на контролен
орган, като изключение от общото правило на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, който текст изисква да
се състави АУАН от определено лице – контролен орган, и то в присъствието на
нарушителя. С оглед мястото на нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в системата от правни
норми, регулиращи тази материя, може да се направи извод, че се касае за предвидено
4
изключение от общото правило за ангажиране на административно наказателната
отговорност. В нормата на чл.189, ал.1 от ЗДвП също е предвидено правилото, че актовете, с
които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на
службите за контрол. Непосредствено след извеждането на правилото в чл. 189, ал. 1 от
ЗДвП, че актът се съставя от контролен орган, в ал. 4 на същия текст е дадено изключението
от правилото, а именно: случаите, при които съответен писмен акт се съставя, без да се
изисква присъствието нито на нарушител, нито на контролен орган, като са разписани и
обстоятелствата, когато това е допустимо и законосъобразно. Ето защо, тълкувана и
систематически, разпоредбата на ал. 4 от чл. 189 от ЗДвП налага извода, че израза "в
отсъствието на контролен орган и на нарушител" е израз, относим към издаването на
електронния фиш, а не към самото установяване на нарушението. На основание чл.165 ал.3
от ЗДвП Министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г./. С
посочената Наредба се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съгласно
разпоредбата на чл.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., стационарните и мобилните
автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ заснемат статични изображения във
вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за
установените нарушения на правилата за движение, като е регламентирано, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават
електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Въз основа
на посочената нормативна регламентация следва извода, че към датата на нарушението и
към настоящия момент нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се
санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при установяването им при
използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически
средства и системи за контрол. Нормативно установените условия за въвеждането в
експлоатация, реда за използване, автоматизирания режим на работа, който не изисква
обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС
/чл. 9 от Наредбата/, съответстват на изискванията, залегнали в Тълкувателно решение № 1
от 26.02.2014г. по тълк. дело № 1/ 2013г. на ВАС. Разрешението, дадено в посоченото
Тълкувателно решение /в хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането
на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само със стационарно техническо средство,
което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен
орган/, се основава на наличието на непълноти в нормативната регламентация към момента
на приемане на ТР от гледна точка липсата на изрично разписани правила за използването
на мобилните технически средства, като е прието, че поставянето на технически средства,
които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по
определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания. След измененията на
ЗДвП /обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015г.) и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
5
контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015г./, съдът
приема, че издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за
допуснати нарушения на ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и
заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система, функциониращи
автоматично, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г.
Съдът намира за неоснователни и направените с жалбата възражения, че в
електронният фиш не е отразено мястото на извършване на нарушението. Видно от
обжалвания ЕФ е изписано, че нарушението е извършено в – обл. Л, ПП І-4, км 34+900, с. М.
Освен това, GPS координатите на мястото на извършване на нарушението са точно и ясно
отразени в представеното веществено доказателство – разпечатка от видеоклип № *******,
като е отразено и обстоятелството, че този участък е населено място.
Съдът намира, че са спазени и изискванията на Наредба №8121з532 от 12.05.2015 г.,
като в тази връзка по делото е приет и вложен като доказателство Протокол с рег. № *****
г., по описа на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Л, удостоверяващ използването
на споменатото мобилно техническо средство на ***** г., от който е видно къде е било
разположено техническото средство, в какъв режим е работело същото, посока за
задействане, т.е. спазени са изискванията на чл.10 от Наредбата. Към датата на извършване
на нарушението – ***** г. - чл.7 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. е бил отменен, като
е отпаднало и изискването местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани
технически средства и системи да се обозначават с пътен знак Е24 и оповестяват чрез
средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на
вътрешните работи, поради което направените в тази насока възражения се явяват
неоснователни. Видно от цитирания по – горе протокол пътният участък, на който е била
измерена превишената скорост от 66 км.ч. е бил контролиран за времето от 10.40 до 13.30
часа, като установените от системата нарушения на скоростния режим са били общо 45
броя. Протоколът съдържа всички предвидени в Наредбата реквизити, поради което съдът
го цени като годно доказателствено средство. От съдържанието на същия се установява,
освен мястото на което е бил извършван контрола на пътното движение, времевият отрязък,
през който системата е работела в контролирания участък, но и режимът на измерване,
който в случая е бил стационарен, като е отразено и че посоката на задействане на АТСС е
и в двете посоки. При това положение, отразените в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата
данни следва да се приемат за доказани, тъй като същия има характера на официален
удостоверителен документ, който е съставен от длъжностно лице, в кръга на службата му.
Протоколът е попълнен ръкописно и съдържа данни за служителя от "Пътна полиция",
който е попълнил отразените в него факти, като на определеното място същият е вписал
името и фамилията си, след което документът е официално заведен с регистрационен №
906р-9263/19.10.2023 г., поради което и няма съмнение кой е неговия автор. В протокола за
използване на АТСС изрично са означени обстоятелствата, че в конкретното място за
контрол е извършено измерване на скоростта на превозните средства, движещи се и в двете
посоки, като надлежно е отбелязано и неподвижността на режима на измерване, тъй като е
попълнена графа "стационарен" режим на измерване. Конкретизираният по недвусмислен
начин в протокола времеви отрязък, през който системата е работила налага извод, че
непосочването на конкретните номера на първото и на последното изображение, които са
били заснети, не съставлява достатъчно основание да се приеме, че процедурата по издаване
на електронния фиш е опорочена или материалния закон е приложен неправилно, след като
възпроизведения час на заснемане на процесната превишена скорост във вещественото
доказателство – 12.50 часа попада в периода, през който системата е била експлоатирана – от
6
10.40 до 13.30 часа. Съдът намира, че присъствието или отсъствието на контролен орган в
патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и
обективността на установяване и заснемане на нарушението, още повече, че в случая АТСС
не се е намирало в патрулния автомобил, а е било стационарно прикрепено в близост до
пътя /видно от представената снимка – л. 22 от делото/. Контролният орган няма никаква
възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на
нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство.
Измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се
извършва напълно автоматично от системата радар – камера – компютър, поради което
направените в тази насока възражения се явяват неоснователни.
От приетата и вложена като доказателство по делото справка за собственост, се
установява, че собственик на процесното МПС – ремарке за лек автомобил в рег. №***, към
датата на която се твърди, че е извършено нарушението е „**** АД, ЕИК **********, гр. В
чийто законен представител е именно жалбоподателят Н. В. У., ЕГН **********.
От обективна страна състава на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение
изисква същият като водач на МПС по смисъла на &6, т.11 от ДР на ЗДвП да е управлявал
моторно превозно средство, със скорост над разрешената за конкретния пътен участък.
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторното
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. От съдържанието на
обжалвания ЕФ наказващият орган е приел, че нарушението е извършено с ремарке за лек
автомобил с рег. № ***, но видно от събраните по делото доказателства не е установено кое
е МПС - то, към което е било прикачено това ремарке, съответно кой е бил неговия водач
или собственик, за да се ангажира отговорността му.
Съгласно §6, т. 17 "Ремарке" е пътно превозно средство, предназначено да бъде
теглено от моторно превозно средство, т.е. ремаркетата не са МПС по смисъла на закона.
Обстоятелството, че процесното ремарке е собственост на дружеството представлявано от
жалбоподателя, не означава, че към датата на нарушението жалбоподателят У. е бил водач
и/или собственик на МПС, към което е било прикачено процесното ремарке, за да се
ангажира неговата отговорност за извършеното нарушение.
Несъобразяването от страна на АНО с посочените по – горе обстоятелства е довело
до вменяване във вина на жалбоподателя У. на административно нарушение, което не е
извършил.
По изложените по – горе съображения, съдът намира, че не е доказано нарушението,
за което е издаден обжалвания ЕФ, тъй като не е установено по безспорен и несъмнен начин
кой е извършил безспорно установеното нарушение превишаване на разрешената скорост с
16 км.ч., с оглед на което и неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя У..
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че следва да се отмени обжалвания ЕФ
като незаконосъобразен.
От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото,
а съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на процесния ЕФ, в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл. 63д, ал. 2
от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
7
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА, препращащ
съответно към наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая по делото са ангажирани
писмени доказателства от които е видно, че на процесуалният представител на
жалбоподателят е заплатено възнаграждение в размер на 400.00 лв. Съгласно чл. 18, ал. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата, за защита по дела при интерес от 1000 до 10 000 лв. - 400 лв. плюс 10 % за
горницата над 1000 лв. В конкретния случай уговореното и платено възнаграждение е в
размер на 400.00 лв., като предмет на обжалване е наказателно постановление, с което е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 50.00 лева. Заплатения от
жалбоподателя размер за адвокатското възнаграждение не надвишава минимално
предвидения по Наредбата, като с оглед на оказаната правна помощ, същият се явява
съразмерен и съответстващ на критериите по чл. 36, ал. 2 от ЗА (да е справедлив и
обоснован). Затова следва да бъде уважен до поискания размер от 400.00 лв., която именно
сума ОД на МВР Л следва да заплати на жалбоподателят Н. В. У., ЕГН **********,
представляваща направените разноски по делото за адвокатска защита.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № ********* за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система издаден от ОД на МВР Л, с
който на Н. В. У., ЕГН ********** – законен представител на „**** АД, ЕИК ********* гр.
В е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, глоба в
размер на 50.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Л да заплати на жалбоподателят Н. В. У., ЕГН ********** от
гр. В сумата от 400.00 лв., представляваща направените разноски по делото за адвокатска
защита.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд
по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Л: _______________________
8