МОТИВИ към присъда №
432А/05.03.2012 г. по Н.О.Х.Д. № 4197 / 2011 г. по описа на БРС, НК, ХІІІ
състав
Бургаска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт по обвинението на В.К.С., ЕГН – **********, за това, че на 29.08.2011 г. в гр. Бургас
управлявал моторно превозно средство – л.а. марка „” с рег. № с концентрация на
алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно – 3,83 на хиляда, установено по
надлежния ред с протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията
на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 871/30.08.2011 г. на БНТЛ при
МВР – Бургас, след като е бил осъден с влязло в сила на 08.11.2005 г.
споразумение по НОХД № 2886/2005 г. по описа на БРС за деяние по чл.343б, ал.1
от НК – престъпление по чл.343б, ал.2, вр. ал.1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка и правна квалификация на деянието. Счита, че по несъмнен
начин по делото се доказва, че подсъдимият е извършил инкриминираното
престъпление. Относно индивидуализацията на наказателната отговорност предлага
на съда да постанови присъда, с която признае подсъдимия за виновен, като му
бъде наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, което да бъде
изтърпяно при първоначален „строг” режим.
Служебно
назначеният защитник на подсъдимия пледира, че фактите и правото по обвинението
са доказани, поради което единственият спорен въпрос е досежно наказанието,
което следва да се наложи на подсъдимия. Намира, че същото следва да бъде
определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Съдебното
производство по делото протече без участието на подсъдимия В.К.С., ЕГН – **********,
на основание чл.269, ал.3, т.1 и т.2 от НПК
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за
установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият В.К.С. е роден на *** ***, с последен
известен адрес: българин, български гражданин, разведен, осъждан, със
средно образование, ЕГН **********.
С решение от
07.07.2005 г. по НАХД № 1375/2005 г. по описа на БРС, в сила от 25.08.2005 г., е
признат за виновен за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като на
основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 500 лева и наказание „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от осем месеца.
Със споразумение от
08.11.2005 г. по НОХД № 2886/2005 г. по описа на БРС, в сила от същата дата, е
признат за виновен за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което
му е наложено наказание „пробация” и наказание „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 1 година. Наказанието „пробация” е изтърпяно от С. в периода
02.03.2006 г. – 02.09.2006 г., а наказанието „лишаване от право да управлява
МПС” е приведено в изпълнение на 08.01.2006 г., като свидетелството за
управление на МПС е върнато на С. на 15.01.2007 г.
Със споразумение от
30.04.2009 г. по НОХД № 1373/2009 г. по описа на БРС, в сила от същата дата, е
признат за виновен за извършено на 18.06.2008 г. престъпление по чл.343б, ал.2
от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три
месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години на
основание чл.66, ал.1 от НК, и наказание „лишаване от право да управлява МПС”
за срок от една година и шест месеца.
С. не се води на
диспансерен отчет в ЦПЗ „Проф. д-р Иван Темков” – гр. Бургас, но многократно е
бил на лечение в стационара с диагноза „синдром на алкохолна зависимост”. Към
дата 29.08.2011 г. не е страдал от заболяване, водещо до краткотрайно или продължително
разстройство на съзнанието, не е налице и умствена недоразвитост, поради което
е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
Подсъдимият С. е
правоспособен водач, категория „В”.
На 29.08.2011 г. за
времето от 07.00 часа до 19.00 часа свидетелите С.Т., младши автоконтрольор към
МЗБР „Сигма” при МВР – Бургас, и В.Н., старши полицай към МЗБР „Сигма” при МВР
– Бургас, са на работа дневна смяна, като около 15.50 часа в района на бул. „Стефан
Стамболов” в гр. Бургас, в близост до бл.55 в к-с „Славейков” спират за
проверка водач на лек автомобил марка „” с рег. № и установяват самоличността
му, а именно – подсъдимият С.. Тъй като последният лъха на алкохол, е подложен
на проверка с техническо средство „Алкомер 931” с фабр. № 2243454, който отчита
3,25 на хиляда алкохол в дъха на водача. С. ***, където е освидетелстван и му е
взета кръвна проба за химичен анализ. Впоследствие е задържан във ІІ РУП –
Бургас за срок от 24 часа. За констатираното нарушение на С. е съставен АУАН и
му е отнето свидетелството за управление на МПС.
В резултат на
изследването на кръвната проба на подсъдимия се установява, че концентрацията
му на алкохол в кръвта към момента на проверката от служители на МВР – Бургас е
3,83 на хиляда.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Така описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена от следните събрани по делото
доказателствени материали : показанията на свидетеля В.Н., показанията на
свидетеля С.Т., приобщени към доказателствения материал чрез прочитане на
протокола, в който са обективирани, на основание чл.281, ал.5, вр. чл.281, ал.,
т.5 от НПК, заключението на вещите лица по съдебно-психиатрична и съдебно-химическа
експертизи, както и писмените доказателства – справка за съдимост на
подсъдимия, протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго
упойващо вещество, АУАН с бланков номер 972325 от 29.08.2011 г., съставен от
свидетеля С.Т., справка за нарушенията по ЗДвП, извършени от подсъдимия,
изготвена от началник сектор „Пътна полиция” при МВР – Бургас, справка за
преминали последваща проверка за техническа годност анализатори на алкохол в
дъха, справка от БРП за изтърпени от подсъдимия наказания „пробация” и
„лишаване от право да управлява МПС” по НОХД № 2886/2005 г. по описа на БРС.
Доказателственият
материал, преценен в неговата цялост, възпроизвежда фактите от предмета на
доказване последователно и безпротиворечиво, поради което съдът го кредитира
изцяло.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Подсъдимият В.К.С. е
осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.343б,
ал.2 от НК.
От обективна страна
подсъдимият е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта си над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден
със споразумение по НОХД № 2886/2005 г. по описа на БРС за управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния
ред, т.е. налице е повторност по смисъла на чл.28 от НК – аргумент от Решение № 549 от 26.01.2009 г. на ВКС по н.
д. № 521/2008 г., II н. о., НК. Установи се, че от изтърпяване на наказанието „пробация”, наложено на С.
по НОХД № 2886/2005 г. по описа на БРС, до извършване на деянието по настоящото
дело са изминали по-малко от 5 години. За осъждането по НОХД № 2886/2005 г. по
описа на БРС С. не е реабилитиран по право нито по чл.86, ал.1, т.3 от НК, нито
по чл.88а, ал.1 от НК, защото преди изтичане на две години от изтърпяване на
наказанието „пробация” е извършил ново престъпление, наказуемо с „лишаване от
свобода”, а именно по чл.343б, ал.2 от НК, за което е осъден по НОХД №
1373/2009 г. по описа на БРС.
От субективна
страна подсъдимият е предполагал, че управлява МПС след употреба на такова количество алкохол, чиято
концентрация в кръвта му ще бъде над 0,5 на хиляда, като това
предположение е с такава степен на вероятност, че води до неизбежност, поради
което е налице пряк умисъл за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта
си над 0,5 на хиляда, като С. е съзнавал, че преди това е осъден за управление
на МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, но въпреки това
е предприел управление на автомобила.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За извършеното от
подсъдимия престъпление се предвижда наказание „лишаване от свобода” до две
години и „глоба” от 100 до 300 лева.
Съдът прецени, че
наказанието следва да бъде определено при приложение на чл.54 НК, а не при
приложение на чл.55 от НК, поради следните съображения :
Обществената опасност на извършеното престъпление се обуславя от непосредствения обект на
засягане. Това са обществените отношения, свързани с безопасността на
транспорта, досежно транспортните средства и съоръжения и
здравето и живота на хората. В този смисъл управлението на МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда при
хипотезата на конкретната правна норма съставлява престъпление с висока степен
на обществена опасност, която не следва да се омаловажава, само защото наред с допуснатото нарушение
не са настъпили
имуществени вреди или други вредни последици. Видно от доказателствата по
делото концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е била значително над
0,5 на хиляда, а именно 3,83 на хиляда. Концентрация на алкохол в кръвта в
такива показатели води до забавени и дори до некооридирани реакции от страна на
водача, което значително повишава опасността за живота и здравето на останалите
участници в движението, както водачи на МПС, така и пешеходци.
Обществената
опасност на личността на подсъдимия е висока. Същият е склонен да управлява МПС
след употреба на алкохол, при това в големи количества. Очевидно е, че нито административното
наказание „глоба”, нито изтърпяното наказание „пробация”, което макар и по
дефиниция да не е свързано с лишаване от свобода, но в което се включат мерки,
изискващи следване на определено поведение, нито опасността да се изтърпи
отложеното наказание „лишаване от свобода” по НОХД № 1373/2009 г. по описа на
БРС, са оказали предупредително и превъзпитателно въздействие спрямо
подсъдимия. Нещо повече, от тези факти може да се изведе извод, че подсъдимият неглижира
авторитета на държавата в лицето на правораздавателните органи, със съзнание е,
че деянията му са маловажни, поради което и не очаква да бъде „санкциониран
строго”, ако бъде „хванат”.
Вярно е, че подсъдимият
е съдействал на разследващите, и това следва да се отчете като смекчаващо
вината обстоятелство, но същевременно липсва каквато и да е житейски приемлива
причина за това да управлява МПС след употреба на голямо количество алкохол.
Следователно не
може да бъде изведен извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание, в
случая 3 месеца лишаване от свобода, доколкото не е предвиден специален минимум
в разпоредбата на чл.343б, ал.2 от НК, е несъразмерно тежко с оглед извършеното
от подсъдимия. „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца съдът намира за
справедливо наказание, което би изиграло поправително и превъзпитателно
въздействие спрямо подсъдимия, както и предупредително такова спрямо останалите
членове на обществото да се въздържат от управление на МПС след употреба на
алкохол. Наказанието следва да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим по
смисъла на чл.61, т.2 от ЗИНЗС в затворническо общежитие от „закрит” тип на
основание чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, защото на С. вече е било налагано наказание
„лишаване от свобода” по НОХД № 1373/2009 г. по описа на БРС, макар и условно –
аргумент и от Решение № 198 от
28.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 172/2010 г., I н. о., НК.
По отношение на
кумулативно предвиденото наказание „глоба” съдът прецени, че справедливо се
явява наказание в размер на 200 лева, предвид конкретните параметри на деянието
– изключително високата концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия и високата
степен на обществената опасност на личността му.
Досежно наказанието „лишаване от право да се управлява
МПС” :
От няколко години в
обществото твърдо е установено разбирането, че управлението на МПС след
употреба на алкохол е достатъчно обществено опасно и следва да се санкционира
строго, независимо дали е допуснато ПТП или не. В този смисъл наказание
„лишаване от право да управлява МПС” в нисък размер не би имало никакъв
предупредителен ефект върху „другите членове на обществото” ( по терминологията
на чл.36 от НК ). Отделно от това подсъдимият вече е бил лишаван от право да
управлява МПС за срок от една година и шест месеца, което не е оказало никакъв
превъзпитателен ефект спрямо него.
Ето защо съдът
намери за справедливо наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от
две години, поради което и го наложи, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК при изпълнението му приспадна времето, през което за същото деяние С. е
бил лишен по административен ред от възможността да го упражнява, считано от
29.08.2011 г. до влизане в сила на присъдата.
По отношение на приложението на чл.68, ал.1 от НК :
Със споразумение от
30.04.2009 г. по НОХД № 1373/2009 г. по описа на БРС, в сила от същата дата, С.
е признат за виновен за извършено на 18.06.2008 г. престъпление по чл.343б,
ал.2 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от
три месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години
на основание чл.66, ал.1 от НК, и наказание „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от една година и шест месеца.
Видно е, че деянието по настоящото дело
( което осъществява състав на умишлено престъпление от общ характер ) е
извършено в изпитателния срок на предходното осъждане на подсъдимия и тъй като съдът
наложи за него ефективно наказание „лишаване от свобода”, на основание чл.68,
ал.1 от НК постанови С. да изтърпи отделно и отложеното наказание три месеца
лишаване от свобода по НОХД № 1373/2009 г. по описа на БРС. Първоначалният режим на отложено от
изтърпяване наказание се определя към момента, когато възникнат предпоставките
за неговото изтърпяване / Тълкувателно решение № 29/1974 г. на ОСНК на ВС/, а към този момент С.
се явява осъждан за втори път на „лишаване
от свобода”, поради което отложеното наказание следва да се изтърпи при първоначален „строг” режим на
основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС в затворническо общежитие от „закрит” тип на
основание на основание чл.60, ал.1 от ЗИНЗС – аргумент в посочения смисъл от Решение № 123 от 17.03.2011 г. на ВКС по н.
д. № 5/2011 г., III н. о., НК.
ПО РАЗНОСКИТЕ
С оглед
постановената осъдителна присъда и на основание чл. 189 от НПК, подсъдимият бе
осъден да заплати в полза на държавата по сметка на Бургаски районен съд
направените разноски по делото в размер на 172 лева.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
( съдия
С. Мутафчиев )
Вярно с оригинала: Илияна Георгиева