№ 12954
гр. С., 22.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110114025 по описа за 2023 година
Предявен е иск от Б. С. Х., ЕГН: ********** чрез законния представител И. А.
Х., ЕГН: **********, и двете лица с адрес: гр. С., ул. „М. К.“ № 52, вх. Б, ет. 1, ап. 1,
срещу „Софийска вода“ АД, ЕИК: *****, седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Ц. Б. III“ № 159, ет. 2 и 3, Бизнес Център Интерпред Ц. Б., по чл. 124, ал. 1 ГПК за
установяване на недължимост на сумата от 154,73 лв., представляваща стойност на
ВиК услуги за периода за периода 01.06.2017-30.11.2019 г., за имот, находящ се в гр. С.,
ул. „М. К.“ № 52, вх. Б, ет. 2, абон. № ******.
Ищецът твърди, че ответникът претендира за имота сума в съответен размер,
като с оглед на наследствено правоприемство от ищеца била дължима 1/10 част от тази
сума. Сочи липса на облигационна връзка между страните, тъй като не е собственик,
вещен или облигационен ползвател на имота, неправилно отчитане на общия и
индивидуалните водомери, като прави възражение за погасителна давност.
В срока по чл. 131 ГПК „Софийска вода“ АД оспорва допустимостта на
предявения иск. Признава иска по основание и размер, в случай че съдът приеме
същия за допустим. Излага съображения, че не е дал повод за завеждане на делото,
поради което моли разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск по чл. 124 ГПК, като в тежест на ищеца е да докаже правния си
интерес от предявяването на иска, като установи, че ответното дружество претендира
от него заплащането на процесната сума.
В тежест на ответника е да докаже: възникнало облигационно отношение между
страните, по силата на което е доставена топлинна енергия и извършено дялово
разпределение в процесния имот в претендираното количество и стойност, както и че
ищецът е собственик/вещен ползвател на имота или го обитава на валидно договорно
основание с открита на негово име партида, както и факти, спиращи и/или прекъсващи
1
давността.
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, като
абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1
ГПК, е налице тогава, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца
право. От значение за допустимостта на иска са действията на ответника по
предявяване на претенции срещу ищеца, осъществени извън съдебното производство.
Ако ответникът се защитава срещу иска чрез доказване съществуването на отреченото
право, то не е налице съмнение по въпроса, че ответникът претендира това право и
липсва необходимост ищецът да доказва правния си интерес. Отричането, че
съществува спор по предмета на делото, включително признаването на иска в хода на
производството или на отделни правнозначими факти по делото, не водят до отпадане
на правния интерес от него, когато ответникът е предявил оспорената претенция
извънсъдебно (Решение № 43 от 1.II.1990 г., ВКС, II г. о.; Определение № 95 от
22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о., според която практика
ответникът не може да предизвика прекратяване на делото с изявленията си и
процесуалното си поведение).
В настоящия случай начисляването на процесната сума от страна на ответника за
потребление на топлинна енергия се установява от представената от ищеца справка за
неплатени задължения за процесния имот, като конкретните задължения са изложени в
табличен вид с посочване на фактура №, вида и размера на задължението, както и
месеца, за който се отнася. С оглед на това за ищеца е налице правен интерес от
отричане на начислените и претендирани от ответника задължения, макар и горната
справка да се отнася за процесния имот с договорна сметка, чийто титуляр на
партидата е С. И. Х., наследодател на ищцата съгласно неоспорено от ответника
удостоверение за наследници от 23.05.2022 г. Именно наследяването на правата, но и
на задълженията на С. Х., сред които и задълженията съгласно горепосочената
справка, издадена от ответника, обуславя в допълнителна степен правния интерес на
ищеца да предяви иска, като независимо от неоснователните доводи в исковата молба,
че ответникът претендирал лично от ищцата процесната сума, наличието на
съществуващи задължения на наследодателя, които са наследени според
наследствената квота на ищцата, стабилизира извода за допустимост на иска.
Според дадената в § 1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на
понятието "потребители на ВиК услуги“, това са юридически или физически лица –
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК
услуги. С оглед признанието на ответника по делото е отделено за безспорно, че между
страните липсва облигационно отношение по доставка на ВиК услуги за процесния
период и процесния имот за процесната сума.
Предвид изложеното, следва уважаване на иска на основание липса на
облигационна връзка между страните по делото без изследване на останалите заявени
основания.
По разноските
Единственият спорен въпрос между страните е дали ответникът дължи разноски
на ищеца, след като е направил признание на иска и твърди, че не е дал повод за
завеждане на делото.
Основателен е доводът на ответника, че не следва да дължи разноски съобразно
2
направеното от него признание на иска. Извънсъдебната покана до длъжника да плати,
дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на
иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признание
на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба (Определение № 50010 от
23.03.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3372/2022 г., IV г. о.; Определение № 420 от
16.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3300/2018 г., III г. о.; Определение № 95 от
22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о.; Определение № 318 от
25.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2828/2018 г., III г. о.). В случая е представена справка
от ответника за дължими суми, но същата е издадена по искане на ищцата, както се
установява от писмото на ответника, приложено към справката, тоест дори не се касае
за извънсъдебна покана за плащане на процесните суми.
Въпреки приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК съдът намира за ответника да не
възниква вземане за разноски за юрисконсултско възнаграждение, каквото искане е
заявено в отговора на исковата молба, тъй като основание за възлагането им на ищеца е
отхвърлена искова претенция. В хипотезата на признато от ответника право и уважен
иск ответникът няма право на разноски по арг. от чл. 78, ал. 3 ГПК, като ирелевантен е
фактът за повода за завеждане на делото (Определение от 13.02.2023 г. по ч.гр.д. №
477/2023 г. на ВКС, IV г.о.; Определение № 50403 от 7.11.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3021/2022 г., III г. о.; Определение № 118 от 4.07.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2418/2017 г., II г. о.).
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Б. С. Х.,
ЕГН: ********** чрез законния представител И. А. Х., ЕГН: **********, и двете лица
с адрес: гр. С., ул. „М. К.“ № 52, вх. Б, ет. 1, ап. 1, не дължи на „Софийска вода“ АД,
ЕИК: *****, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. Б. III“ № 159, ет. 2 и 3,
Бизнес Център Интерпред Ц. Б., поради липса на облигационна връзка между
страните по делото сумата от 154,73 лв., представляваща стойност на ВиК услуги за
периода 01.06.2017-30.11.2019 г., за имот, находящ се в гр. С., ул. „М. К.“ № 52, вх. Б,
ет. 2, абон. № ******.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3