Р Е Ш Е Н И Е
№ 2364/1.12.2021г.
Град Пловдив, 01.12.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в закрито заседание на осемнадесети ноември две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2336 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.159 АПК.
Образувано е по жалба на „Афуз инженеринг“ ЕООД
срещу скица-виза на главния архитект на община Асеновград № 132 от 06.07.2021
г. за проучване и проектиране на инвестиционен проект в УПИ ******, кв.5 по
плана на град Асеновград за обект: „Жилищна сграда“, свързано застрояване
(калкан към УПИ ******).
Според дружеството-жалбоподател издадената скица-виза
е незаконосъобразна, защото не отговаря на действащия ПУП – ПРЗ и променя
линиите на основаното застрояване, противоречи на издадената на 25.08.2020 г.
скица-виза за собствения на дружеството-жалбоподател УПИ І-508.424. Иска се
отмяна на визата и се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ответника.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата и моли тя се отхвърли. Претендира разноски.
Заинтересованата страна „Златанов“ ЕООД чрез
процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна и моли тя се
отхвърли. Претендира разноски.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирано лице по смисъла на чл.131, ал.2, т.2 ЗУТ и в 14-дневния срок от
съобщаването (известие за доставяне – л.11) с оглед изявлението от ответника
(л.32), че жалбата е постъпила в деловодството на община Асеновград на 19.08.2021
г. Жалбата е срещу виза за проектиране по чл.140 ЗУТ, представляваща
индивидуален административен акт по чл.214, т.1 ЗУТ и подлежаща на съдебен
контрол по общото правило на чл.215, ал.1 ЗУТ. Всичко изложено налага извод, че
жалбата е допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна поради
следните съображения:
Със заявление от 25.06.2021 г. (л.12) „Златанов“ ЕООД
като собственик на поземлен имот с идентификатор ***.******(скица – л.13 и
нотариален акт – л.14) по КККР на град Асеновград е поискало издаване на
скица-виза за имота за жилищно строителство. На 06.07.2021 г. главният архитект
на община Асеновград е издал оспорената скица № 132 (л.10) с виза за
проектиране на инвестиционен проект в УПИ ******, кв.5 по плана на град
Асеновград за обект: „Жилищна сграда“, свързано застрояване (калкан към УПИ ******)
и устройствени показатели за зона Жм, както следва: плътност 60 % (ЗП до 180
кв.м), Кинт 1,2 (РЗП до 360 кв.м) и озеленяване 40 % (озеленена площ минимум
120 кв.м).
Визата е съобщена на заинтересованите лица по чл.131 ЗУТ, каквото лице е дружеството-жалбоподател в качеството на собственик на УПИ ******
(л.8 и л.33), който имот се явява съседен на УПИ ******, за който е издадена
оспорената скица-виза.
По искане на дружеството-жалбоподател в съдебното
производство е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът
кредитира като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по
делото писмени доказателства.
Вещото лице посочва, че действащият устройствен план
към момента на издаване на визата е одобрен със заповед № А-46 от 11.01.2007
г., с който се установява свързано ниско етажно застрояване на уличната
регулационна линия от североизток за кв.5 по плана на град Асеновград, но в заповедта
не е записан начина и характера на новопроектираното застрояване и липсват
устройствени показатели и коти корниз. Вещото лице е установило също, че
действащият ПУП – ПРЗ е изменян само със заповед № А-1183 от 01.07.2020 г.
(л.34), със която е одобрен проект за изменение на ПУП – ПРЗ за УПИ V-******и
УПИ ******, кв.5 като се образува нов УПИ І-508.424 (имота на
дружеството-жалбоподател) и се установява режим на застрояване – средно етажно,
свързано, с устройствени показатели: плътност на застрояване – 70 %, Кинт – 2,
максимално озеленена площ – 30 %. Вещото лице посочва изрично, че в нито един
от двата проекта, одобрени със заповедите от 2007 г. и 2020 г., не е отразена
допустимата дълбочина на свързаното ниско етажно застрояване от задължителна застроителна
линия, тангираща на уличната регулационна линия, по вътрешна странична
регулационна линия, обща за УПИ V-******и УПИ ******. вещото лице изрично
посочва, че УПИ V-******не е предмет на проекта за изменение на ПУП – ПРЗ,
одобрен през 2020 г., в който план не е нанесено правилно застрояването на УПИ
V-******– задължителната линия на застрояване по уличната регулационна линия от
североизток.
Според вещото лице оспорената скица-виза съответства
на ПУП – ПРЗ, одобрен със заповед № А-46 от 11.01.2007 г., спазени са
задължителните линии на застрояване по отношение на уличната регулационна линия
от североизток и спрямо вътрешната странична регулационна линия обща с УПИ ******,
а главният архитект е ограничил свързаното ниско етажно застрояване до дължина
16 м в изпълнение на чл.31, ал.5 ЗУТ.
Съдът намира, че със заключението на вещото лице не се
установяват нови факти, а се опровергава тезата на дружеството-жалбоподател, че
оспорената виза не съответства на одобрения ПУП.
При тези факти съдът намира, че оспорената виза е
законосъобразна.
Съгласно чл.140, ал.2 ЗУТ визата за проектиране
представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват
поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки
в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими
височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има
такива, както и допустимите отклонения по чл.36; когато кадастралната карта е
влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата се
издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен
план.
В случая е налице пълно съответствие между оспорената
скица-виза и действащия подробен устройствен план, одобрен през 2007 г., в
каквато насока е категоричният извод на вещото лице и което съответствие може
да бъде установено и без специални знания в проектирането при простото налагане
на визата върху извадката от плана за застрояване (л.34, втори ред, първа извадка-скица).
Само за яснота на дружеството-жалбоподател следва да бъде изрично подчертано,
че действащият подробен устройствен план за кв.5 е одобрен през 2007 г., а
изменението в този план от 2020 г. е частично и касае единствено и само УПИ ******,
собственост на дружеството-жалбоподател, като недопустимо е променен характера
на застрояването от ниско етажно на средно етажно.
Изменението на ПУП – ПРЗ от 2020 г. е извършено по
искане на дружеството-жалбоподател като собственик на два УПИ V-******и УПИ ******,
които са били обединени в един УПИ ****** и по отношение на този нов УПИ са
установи нови линии на застрояване и нови устройствени показатели, различни от
одобрените със заповедта от 2007 г., а Т.е., изменението от 2020 г. засяга само и единствено
УПИ ******, собственост на дружеството-жалбоподател, не касае процесният УПИ V-******и
това се вижда от графичната част на одобрения проект за изменение на плана за
застрояване (л.34, втори ред, втора извадка-скица), в който по отношение на УПИ
V-******са посочени линии на застрояване и показатели на режима на застрояване
по плана от 2007 г. Същите линии на застрояване и устройствени показатели за
УПИ V-******са посочени и в оспорената скица-виза. Задължителната линия на
застрояване между двата имота – УПИ V-******и УПИ ****** – е съобразена с
действащия ПУП от 2007 г. и не е променена по никакъв начин дори в проекта за
изменение на плана за застрояване от 2020 г., касаещ УПИ ******. По идентичен
начин е показана тази задължителна линия на застрояване между двата имота и в
оспорената виза. В този смисъл недоказано остана възражението на
дружеството-жалбоподател, че със оспорената виза се променят основните линии на
застрояване в процесния УПИ V-******и в собствения им УПИ ******, за каквато
промяна няма данни нито в действащия ПУП, нито в заключението на вещото лице.
Отделно от това, във визата изрично е посочено, че тя
се издава на основание чл.140 ЗУТ, при условията на чл.31, ал.1 и 5 ЗУТ
(определящи разстоянията на сградите на основното застрояване до страничната граница и до
границата към дъното на урегулирания поземлен имот), чл.82, ал.8 от Наредба № 7
от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони (определящ дължината на калканните стени при
свързано жилищно застрояване на сградите на основното застрояване) и ПУП – ПР,
одобрен със заповед № А-46 от 2007 г. Доколкото визата дава само задължителните
минимални и максимални параметри, а конкретните показатели са предмет на
техническия проект, който предстои да бъде изработен и одобрен, следва да се
приеме, че оспорената скица-виза действително представлява копие (извадка) от
действащия подробен устройствен план с нанесени линии на застрояване и
допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания,
поставени от главния архитект. В този смисъл визата отговаря и на условията на
чл.140, ал.5 ЗУТ, която норма изисква в населени места и части от тях с действащ
регулационен план, определени за ниско жилищно застрояване, инвестиционното
проектиране да започне въз основа на виза, в която се указват изискванията за
застрояване съобразно действащите нормативи, ако не се променя характерът на
застрояване и само при свободно и свързано застрояване между два имота. Именно
по този начин – с указване за съобразяване с действащите нормативи по ЗУТ, Наредба
№ 7 от 22.12.2003 г. и регулационния план от 2007 г. – са определени параметрите
на жилищното проектиране в УПИ V-******по оспорената виза, като застрояването е
съобразено с плана за застрояване от 2007 г. и е ниско етажно, т.е., с
оспорената виза не е променен характерът на застрояването.
Цитираната в жалбата съдебна практика е
неотносима към настоящия казус, защото съгласно легалното определение на чл.41,
ал.1 ЗУТ допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от
спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на
основното застрояване. В случая оспорената виза третира жилищна сграда на
основното застрояване, а действащият ПУП (л.34, втори ред, първа извадка-скица)
не предвижда допълващо застрояване нито в процесния УПИ ******, нито в съседния
УПИ ******, собственост на дружеството-жалбоподател.
Предвид всичко изложено съдът намира, че
жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. С оглед
изхода на делото и направените от процесуалните представители на ответника и на
заинтересованата страна искания за присъждане на разноски като основателни и
доказани в размер на 1080 лева (л.37-39) за ответника и в размер на 800 лева
(л.36) за заинтересованата страна следва да се уважи и да бъде осъдено дружеството-жалбоподател
да заплати на община Асеновград и на „Златанов“ ЕООД тези суми на основание
чл.143, ал.3 и ал.4 АПК. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ответника е напълно
неоснователно с оглед нормата на чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определяща размера на адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела по ЗУТ и ЗКИР в размер на 900 лева, т.е., заплатеното от
община Асеновград адвокатско възнаграждение е в неговият минимален размер по
наредбата с начислен ДДС, който също е дължим съгласно § 2а от Допълнителните
разпоредби на Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК
Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Афуз
инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Куклен, ул.“Преслав“ № 6, представлявано от управителя М.Н.А., срещу
скица-виза на главния архитект на община Асеновград № 132 от 06.07.2021 г. за
проучване и проектиране на инвестиционен проект в УПИ ******, кв.5 по плана на
град Асеновград за обект: „Жилищна сграда“, свързано застрояване (калкан към
УПИ ******).
ОСЪЖДА „Афуз инженеринг“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Куклен,
ул.“Преслав“ № 6, представлявано от управителя М.Н.А., да заплати на община
Асеновград сумата 1080 (хиляда и осемдесет) лева, разноски.
ОСЪЖДА „Афуз инженеринг“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Куклен,
ул.“Преслав“ № 6, представлявано от управителя М.Н.А., да заплати на „Златанов“
ЕООД, ЕИК 16004698, със седалище и адрес на управление: град Асеновград, ул. „Генерал
Данаил Николаев“ № 11, представлявано от управителя И.Г.З., сумата 800 (осемстотин)
лева, разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: