Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Каварна, 23.04.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на осемнадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА
при участието на секретаря Елена Шопова и в присъствието на прокурора
.........................., разгледа докладваното от съдията Гр.Д. № 224 по
описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 432, ал.1, р. с
чл.429, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.409 от Кодекса за
застраховането.
Предявена е искова молба от К.Г.Я. с ЕГН ********** и Н.В.А.
с ЕГН **********, като майка и законен представител на детето Г.К.Я. с ЕГН **********,
тримата с адрес ***, чрез Адвокатско дружество „Я. и съдружници“,
със седалище и адрес на управление гр.Добрич, бул.“***“, №52, ет.2, офис 10-11,
представлявано от адв.М.Я., срещу „Групама Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“, №47А, бл.В, ет.3,
представлявано от С.Е.Б..
В исковата си молба ищците излагат, че при ПТП,
настъпило на 20.08.2018г. по път І-9 от гр.Балчик в посока с.***, на ищците К.Я.
и Г.Я. са причинени телесни увреждания. Причинител на катастрофата бил Б.В.Т.,
който управлявал автомобил „Ауди А4“ с рег.№ТХ *** АК и се блъснал челно в
идващия насреща лек автомобил „Ровър 200“ с рег.№ТХ ***
КХ. Във връзка с възникналото ПТП било образувано ДП №106/2018г. по описа на РУ
Албена и пр.пр.№634/2018г. по описа на РП Балчик.
Излагат още, че в следствие на ПТП-то на ищците били
причинени телесни увреждания. Същите били откарани в Спешен център в гр.Добрич,
а по-късно и в УМБАЛ „Света Марина“ Варна. Ищецът К.Я. бил приет в отделението
по ортопедия и травматология и на 21.08.2018г. му била направена операция. На
27.08.2018г. същия бил изписан, но се чувствал отпаднал, изпитвал слабост, лесна
уморяемост и обща потиснатост. Претърпените травми
обусловили трайно обездвижване на десен долен крайник. Наложило се да разчита
на помощта на близките си за нужди от битово естество.
На 14.11.2018г. К.Я. бил отново приет в отделението по
ортопедия и травматология към УМБАЛ „Св.Марина“ Варна, за отстраняване от
костта на имплантирани уреди от тибия и фибула. За няколко дни бил под лекорско
наблюдение, след което бил изписан 17.11.2018г., като му било препоръчано последващо лечение в болнична среда – физиотерапия и
рехабилитация. Постъпил в клиниката по физикална и рехабилитационна медицина към УМБАЛ „Св.Марина“ на
18.12.2018г., за да проведе курс по физиотерапия. При изписването му било
констатирано, че е открита първична гонатроза,
двустранно (на двете колена). През периода от 09 до
22 януари 2019г. отново провел курс по физиотерапия.
В исковата молба се посочва, че въпреки проведените рехабилитационни процедури ищецът К.Я. продължил да изпитва болки и затруднено движение в дясното
коляно. Лечението му обуславяло ежедневен прием на лекарства, както и други
разходи свързани с придвижването му. В същото време ищецът твърди,че това се
отразило и на психическото му състояние. Страдал от безсъние и тревожност.
Ищцата Г.Я. след ПТП-то била откарана в Спешния център
в Добрич и там било установено, че е получила сътресение на мозъка, рана на
езика, в средната му част. Извършена й била консултация със специалист уши, нос
и гърло, след което детето било изписано за домашно лечение. На следващия ден
повърнала, чувствала се отпаднала и била откарана в УМБАЛ „Св.Марина“ гр.Варна.
Направени и били нужните изследвания, за които майката заплатила средства. При
инцидента Г. била на 9 години и това повлияло на детската й психика. Станала
тревожна и често плачела без причина. Нощния й сън станал неспокоен, отказвала
да спи сама. При започване на учебната година учителката констатирала, че
детето е много разсеяно и трудно помни, което наложило консултация с психиатър.
Предписано й било медикаментозно лечение. В последствие била извършена нова
консултация с психиатър и било констатирано, че е отшумяване на влошеното
психическо състояние на детето.
Ищците твърдият, че причинителят на ПТП-то Б.Т., който управлявал лек автомобил „Ауди А4“
с рег.№ТХ *** АК е имал застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
в “Групама застраховане“ ЕАД по силата на полица №
BG/26/118001670452, издадена на 07.06.2018г., валидна от 08.06.2018г. до
08.06.2019г. Ищците отправил и претенции към застрахователното дружество за
заплащане на обезщетения за причинените им телесни увреждания. За К.Я. било
определено и изплатено обезщетение в размер на 30 000 лева, а на Г.Я.
сумата от 7 000 лева. Ищците считат, че така определените и заплатени
обезщетения за несправедливи, поради което предявяват и настоящите искове.
С оглед на изложеното ищецът К.Я. моли съда, да осъди
ответника „Групама Застраховане“ ЕАД да му заплати
сумата от 20 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените неимуществени вреди – болки и страдания, виновно
причинени от водача Б.В. Т., който управлявал лек автомобил „Ауди А4“, както и
сумата от 482,98 лева – имуществени вреди – заплатени медицински изделия,
лекарства и помощни средства от ищеца, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 06.03.2019 год., до окончателното им
изплащане.
Моли съда да осъди ответника да заплати на Г.Я. сумата
от 15 000 лева – неимуществени вреди за причинени болки и страдания, виновно
причинени от водача Б.В.Т., както и сумата от 120 лева представляваща
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите от
датата на подаване на исковата молба – 06.03.2019 год., до окончателното
изплащане. Претендират разноски в производство.
В с.з., ищците редовно призовани, явяват се лично и се
представляват от адв.В.З. ***. Поддържа исковете и
моли за уважаването им в цялост.
Ответникът „Групама
застраховане „ ЕАД е представил в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор.
Оспорва предявените искове от ищците К.Я. и Г.Я., по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно
сключена застраховка от 20.08.2018г. с полица №26118001670452/07.06.2018г., по
отношение на лек автомобил марка „Ауди А4“ с №ТХ ***АК, собственост на Л.БХ.. Твърди,
че по отношение на въпросното ПТП от двамата ищци били постъпили доброволни
претенции с вх.№С-3080/19.10.2018г. и С-2854/19.09.2018г., въз основа на които
при ответника била образувана щета №66001800986/2018г. За претърпените
имуществени и неимуществени вреди ищците били обезщетени, като на 30.10.2018г.
и 21.12.2018г. застрахователят заплатил застрахователно обезщетение в размер на
7000 лева по сметка на Г.К.Я. и 30 000 лева по сметка на К.Я..
Ответникът прави възражение за съпричиняване
от страна на ищцата Г.Я. за настъпване на вредоносния резултат, поради
неспазване от нейна страна на разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗдВП, като същата не е използвала обезопасителен
колан по време на движение на МПС., с което била допринесла за настъпване на
вредоносния резултат. На следващо място възразява, че е налице съпричиняване от страна на ищцата Г.Я. за настъпване на
вредоносния резултата, поради неспазване от нейна страна на разпоредбата на
чл.137б-137д от ЗДвП. Същата не е използвала системата за обезопасяване на
деца, което също е допринесло за настъпване на вредоносния резултат.
Ответникът оспорва размера на претендираните
обезщетения от ищиците, като твърди, че са
изключително завишени. Оспорва размера на имуществените вреди. Не била доказана
тяхната причинно-следствена връзка между извършените разходи и настъпилото
събитие.
Отделно от това ответникът сочи, че с поведението си
не е дал повод за завеждане на делото, тъй като ищците не са представили пред
застрахователя жалба, че не са съгласни с размера на полученото обезщетение,
поради което и моли разноските да бъдат възложени върху ищците.
В с.з. ответникът, редовно призован, представлява се
от юрк.Д.Д., който поддържа
отговора на исковата молба и оспарва исковете на
ищците.
Каварненският районен съд след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че на 20.08.2018г. по път
І-9 от гр.Балчик в посока с.***, общ.Балчик, ищците са претърпели ПТП, като
причинител е бил водачът на лек автомобил „Ауди А4“ с рег.№ТХ *** АК, управляван
от Б.В.Т.. Не е спорно и, че причинителят на ПТП-то е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност“, полица №26118001670452/07.06.2018г., сключена в ответното
дружество „Групама Застраховане“ ЕАД по отношение на процесния автомобил марка „Ауди“, собственост на Л.БХ..
Вследствие на претърпяното ПТП, ищецът К.Я. е получил
травматични увреждания и е бил откаран в МБАЛ „Св.Марина“ гр.Варна, където
претърпял няколко операции.
Горните обстоятелства се доказват от писмените
доказателства, приложени към исковата молба на ищците на л.65-161 от делото.
Приложени са множество медицински листи за хоспитализация на ищеца К.Я. в
отделението по ортопедия и травматология и в клиниката по физикална
и рехабилитационна медицина към УМБАЛ“Св.Марина“
гр.Варна. Установява се от приложените писмени доказателства л.162-213, че
ищецът К.Я. е получил средна телесна повреда вследствие на ПТП на 20.08.2018г.
Горните обстоятелства се доказват и от разпита на свидетелите,
водени от ищците – К. П. Е. и В. К. В.. Двете свидетелки разказват подробно за
преживените болки и страдания на двамата ищци, тъй като са били преки очевидци
на сътояните им непосредствено след катастрофата и на
тяхното възстановяване след нея. Свидетелката Е. разказва подробно как ищецът К.Я.
7-8 месеца след катастрофата не можел да се възстанови, бил е на инвалиден стол
и му е била необходима придружаваща помощ за най-елементарните ежедневни нужди.
Същата разказва, че и ищцата Г.Я. преживяла ужасен шок след катастрофата. Било
и нужно време да се възстанови физически от травмите, а от психическия стрес
все още не била възстановена. Налагало се да я водат
по психолози и психиатри, на не успявала да преодолее стреса от катастрофата.
В същата насока са й свидетелските показания на св.В. В.,
която е баба на Г. по майчина линия. Свидетелката разказва, че и двамата след
катастрофата били силно травмирани. Детето отказвало да остава при нея вечер,
страхувало се от тъмнината, спяло на светната лампа. Отказвало вечер да пътува.
К. също станал много изнервен, обезсърчен. Физически му се налагало някой да му
помага и всъщност семействата на двете свидетелки оказвали помощ.
От показанията на свидетеля В. В. О. се установява, че
той и пирятелите му били преки очевидци на събитието.
Те се прибирали от Варна за *** и видели сини светлини и счупени стъкла на пътя
– имало катастрофа. Спрели да помогнат и тогава познали, че това е К. с дъщеря
си Г., които всъщност били от техния град – *** и познавали добре. Свидетелят и
приятелите му помогнали на лекарския екип, а приятелката им, която пътувала с
тях в колата придружила детето в линейката до болницата в Добрич свидетелят
разказва, че детето било в детско столче, което било цялото в кръв, в колата имало
още едно столче, за по-малкото дете на ищеца. К. ги помолил да приберат двете
столчета от колата и другите неща, които ищецът бил купил във връзка с дейността
си.
От изготвената и приета по делото съдебно-медицинска
експертиза, вещото лице д-р Р.М., ортопед-травматолог е установил, че ищецът К.Я.
вследствие на ПТП-то е получил счупване на латералното /външното/ плато на
дясната голямопищялна кост обусловило трайно
затруднение на движенията на десния долен крайник за повече от три месеца; разкъсно-контузни рани по предните лица на двете колена обусловили временно разстройство на здравето
неопасно за живота; разкъсване на собственото сухожилие на дясната капачка
обусловило трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за повече
от два месеца. вещото лице е установило причинно-следствена връзка между
претърпяното ПТП и получените телесни увреждания на ищеца.
По делото е допусната съдебно-автотехническа
експертиза, която е установила, че на 20.08.2018год., около 21.30-22.00 часа,
ищецът К.Я. пътувал с лек автомобил „Ровър 200“ с
рег.№ТХ*** КХ по път І-9 от с.*** към гр.Балчик. На задната седалка пътувала
дъщеря му Г.Я. на 9 години. Установено е
още, че срещу него се е движел лек автомобил „Ауди А4“ с рег.№ТХ7856АК, който
се опитал да избегне удара, но не успял и двата автомобила се ударили. В
следствие на това настъпили увреждания по автомобилите. От заключението на в.л.
е установено, че преди произшествието не са установени повреди по двата
автомобила. Причина за ПТП-то е поведението на водача на лек автомобил „Ауди
А4“. Според заключението на в.л. лекият автомобил на ищеца бил оборудван с обезопасителни колани, вкл.и на задната седалка, където е
пътувала дъщерята му Г.Я.. Вследствие на удара по автомобила на ищеца „Ровър 200“ е установено силно деформирана предна и лява
странична част на купето, множество увреждания по автомобила, които деформират
цялостната му геометрия. В купето е счупено вътрешно огледало и предна лява
седалка.
От изготвената допълнителна задача по автотехническата експертиза се установява, че съобразно
посоченото тегло на ищцата Г.Я. – 30 кг., към момента на ПТП-то, системите за обезопасяване следва да
бъдат група ІІІ – за деца с тегло между 22 и 36 кг. и непълен клас, който
представлява цялостна система за обезопасяване на деца и може да включва
частично обезопасително устройство в комбинация с обезопасителен колан за възрастни, който обхваща тялото на
детето или задържа устройството, в което детето е поставено.
Според допълнителното заключение урежданията на
автомобил „Ровър 200“ са в предната и лява странична част
на купето и задна дясна част, установени са увреждания на задна лява стена,
задно странично стъкло, таван над задно странично стъкло, установени са
множество увреждания по автомобила, които деформират цялостната му геометрия.
От изготвената и приета по делото
съдебно-психологическа експертиза, вещото лице Д.П. е констатирала, че
вследствие на преживяната травма от ПТП-то, детето Г.Я. е изпаднало в
депресивно състояние, тревожно, което изцяло покрива последствията от постравматично стресово събитие. Вещото лице е
констатирало, че детето е загубило интерес към всякакви дейности, към всякакви удоволствени преживявания, към контакт с деца. Нарушена е
нейната концентрация, нарушена е паметта, в рамките на депресивно състояние.
Единствено е насочена към връзка с родителите си. Според вещото лице е
наложителна продължителна психотерипия с цел
отработване на всичко, което се е случило съм момента на събитието, тъй като
там е имало процес на дисоциация. При Г. има стеснено съзнание, загуба на част
от фактите.
От изготвената и приета по делото съдебно-медицинска
експертиза по отношение на ищцата Г.Я. е установено, че по време на ПТП, същата
е получила мозъчно сътресение, контузия на лицето, разкъсно-контузна
рана в областта на езика, ожулване на лицето. Вещото лице д-р Д.Д. е установил, че тези увреждания са причинени вследствие на удари с или върху
твърди, тъпи предмети, реализирани в областта на главата, респ.удар ва главата в детайл
от купето на лекия автомобил, с последващо притискане на езика между зъбите. Тези
травматични увреждания могат да бъдат получени включително и при поставен
предпазен колан. От допълнителното заключение на д-р Д. става ясно, че
травматичните увреждания, които е получила Г. могат да бъдат получени
включително и ако детето е било поставено в столче с поставен предпазен колан.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Предявените искове намират своето правно основание в
разпоредбите на чл. 432, ал. 1 КЗ.
С договора за застраховка "гражданска отговорност",
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са в пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие – арг.
чл. 429, ал. 1 КЗ.
Член 477 КЗ установява задължително застраховане срещу
гражданска отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и всички
лица, които извършват фактически действия по управлението или ползването на моторното
превозно средство на законно основание.
По силата на този вид задължителната застраховка
"гражданска отговорност", застрахователят покрива отговорността на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е
настъпила вредата – чл. 477, ал. 1 КЗ.
Член 432 КЗ урежда т. н. пряк иск на увреденото лице
срещу застрахователя по застраховка "гражданска отговорност".
Основанието за възникване на прекия иск срещу
застрахователя е както съществуваща застраховка "гражданска
отговорност", така и гражданската отговорност на застрахования.
Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ при
застраховка "гражданска отговорност" е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие – ТР – 2 – 2012
– ОСТК. Прякото право и правото на деликтно
обезщетение съществуват успоредно и се намират в съотношение на алтернативност, а не на кумулативност
или субсидиарност – ТР – 1 – 2015 – ОСТК.
В разглеждания случай са налице предпоставките на чл.
432, ал. 1 КЗ за ангажиране пряката отговорност на застрахователя за заплащане
на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, настъпили в
резултат на уврежданията, получени при пътно – транспортно произшествие на 20.08.2018
г., за което вината е на водача на лек автомобил "Ауди А4", рег. № ТХ
***АК, чиято гражданска отговорност е
застрахована при „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД гр. София по силата на договор за
задължителна застраховка "гражданска отговорност", към 20.08.2018 г.
Водачът на лекия автомобил „Ауди А4“, при нарушение на
правилата за движение по пътищата, по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на пострадалия К.Я.. Противоправното
поведение на водача на МПС е в пряка връзка с причинената на пострадалия средна
телесна повреда.
В процесния казус,
ответникът е инвокирал възражение по чл. 51, ал 2 ЗЗД
за съпричиняване на вредите от страна на пострадалото
лице.
Съпричиняването на вредите е сложен юридически факт, който
включва следните елементи: 1. Деликт, извършен от
лице, различно от увредения, което да обосновава неговата гражданска
отговорност; 2. Наличие на пряка причинна връзка между вредите и поведението на
пострадалия; 3. Неделимост на вредата и 4. Поведение на пострадалия, което е в
противоречие с грижата на добрия стопанин - вж. Калайджиев, А. Облигационно
право. Обща част. С., 2016, 470 - 475.
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице
винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяването на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди.
Обезщетението за вреди от непозволеното увреждане се
намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се
преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и
настъпилия вредоносен резултат – вж. т. 7 на ПП – 17 – 1963.
Не са налице доказателства, които да водят на извода
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалите ищци – К. Я. и Г.Я., така както са посочени в отговора на исковата
молба. Напротив от събраните доказателства – гласни такива и експертизи се
доказа, че ищците са били с предпазни
колани, а ищцата Г.Я. е била в детско столче със закопчан колан.
В тази връзка, Съдът намира възражението на ответника
за наличието на съпричиняване по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД на вредоносния резултат от страна на пострадалите за неоснователно.
Деликтната отговорност на застрахованото лице обуславя
отговорността на застрахователя съобразно договора за задължителна застраховка
"гражданска отговорност" за репарация на претърпените от ищеца
неимуществени вреди. По силата на застрахователния договор ответникът, в
качеството си на застраховател се е задължил да покрие в границите на определената
в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Общото правило, което допуска обезщетяване на
неимуществени вреди се съдържа в чл. 52 ЗЗД.
Съгласно цитираната разпоредба, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта е
само критерий за определяне размера на неимуществените вреди. Понятието
"справедливост" е обусловено от конкретните и обективно съществуващи
обстоятелства – начин на извършване, обем, характер и тежест на увреждането,
степен, интензитет и продължителност на търпимите болки и страдания,
физическите и психологическите последици за увредения, възраст на увреденото
лице, промяната в живота на пострадалия, съпричиняване
на вредоносния резултат и други фактори.
Неимуществените вреди обхващат комплекс от блага на
човешката личност. Съдебната практика ограничава неимуществените вреди главно
до три групи случаи – физически болки и страдания от телесни увреждания; болки
и страдания, причинени от смърт на близък роднина или съпруг, както и на лице,
което се е намирало в трайна и дълбока емоционална връзка - ТР – 1 – 2018 -
ОСНГТК; страдания от неизпълнено обещание за брак – р. 32 – 1969 – ОСГК.
Причиняването на средна телесна повреда при пътно –
транспортно произшествие, представляващо деликт по
смисъла на чл. 45 ЗЗД, поражда право на обезщетение в полза на пострадалия.
Пострадалият търпи пряко, непосредствено и за
продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от
получените травми.
В този аспект, съдът счита за доказано наличието на
претърпени от ищеца К.Я. неимуществени вреди. От доказателствата по делото се
установи, пострадалият изключително болезнено и стресиращо изживял и изживява
травмите, получени при пътно-транспортното произшествие. Следва да бъдат
отчетени следните обстоятелства: възрастта на пострадалия, понесените болки и
страдания, психологическият тип на личността на ищеца, икономическата
конюнктура в страната. С оглед на всичко това съдът, преценява, че
справедливият размер на претърпените от пострадалия неимуществени вреди е в
размер на сумата от 20 000. 00 лева. В този размер са претендираните
неимуществени вреди от ищеца, поради което и същите следва да бъдат уважени в
цялост.
По отношение на иска за претърпени неимуществени вреди
от ищцата Г.Я.: съдът счита същия за основателен в пълен размер. Ищцата е
претърпяла физически и психически травми, които все още не са отшумели и според
доказателствата по делото ще е необходимо време за нейното възстановяване. С
оглед на това съдът счита, че искът следва да бъде уважен в пълния претендиран размер от 15 000 лева.
По отношение на имуществени вреди, претендирани
от ищеца К.Я. в размер на 482,98 лева и на ищцата Г.Я. в размер на 120,00 лева,
същите следва да бъдат уважени в пълен размер, с оглед на представените по
делото доказателства за извършени плащания. Техния размер е надлежно установен от
приложените по делото писмени доказателства – фактури и касови бележки –
л.25-35 от делото (за заплащане на лекарства и консумативи и диагностика на
ищците). Същите са пряко свързани с им и
нямаше да бъдат направени, ако не бяха получили уврежданията в резултат на
причинените им травми от ПТП. Съдът приема тези искове за доказани изцяло по
основание и размер.
Върху присъдените суми следва да се начисли законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.03.2019 год.
до окончателното изплащане на сумите.
По отношение на разноските.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищците
такси, разноски по производството и възнаграждението за един адвокат, ако са
имали такъв се заплащат от ответника съразмерно уважената част от иска. С оглед
уважаването на исковете в цялост и представения списък за разноски ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищците разноски в размер на 4 479,12
(четири хиля ди четиристотин седемдесет и девет лева и дванадесет стотинки)
лева, от които държавна такса в размер на 1424,12 лева; ДТ за 2 бр.удостоверения
– 10,00 лева; депозит за САТЕ -175,00 лева; депозит за СМЕ -150,00 лева;
депозит за СПЕ – 200,00 лева, адвокатско възнаграждение – 1350,00 лева и
адвокатско възнаграждение - 1170,00 лева.
По изложените
мотиви Каварненският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, Бул.“Цариградско шосе“, №47А, бл.В,
ет.3, представлявано от изпълнителния директор С.Е.Б., ДА ЗАПЛАТИ на К.Г.Я. с
ЕГН ********** ***, сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева неимуществени
вреди - болки и страдания, в резултат на
ПТП, настъпило на 20.08.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба – 06.03.2018г., до окончателното изплащане
на сумата и сумата от 482,98 (четиристотин осемдесет и два лева и деветдесет и
осем стотинки) лева имуществени вреди – заплатени медицински изделия, лекарства
и помощни средства, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.03.2018
г. до окончателното плащане на вземането.
ОСЪЖДА „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, Бул.“Цариградско шосе“, №47А, бл.В,
ет.3, представлявано от изпълнителния директор С.Е.Б., ДА ЗАПЛАТИ на Н.В.А. с
ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на Г.К.Я. с ЕГН **********,***
сумата от 15 000 (петнадесет хиляди) лева – неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 06.03.2018 г. до окончателното
плащане на вземането и сумата от 120,00
(сто и двадесет) лева, имуществени вреди – заплатена такса за извършване на
компютърна томография, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 06.03.2018 г. до окончателното
плащане на вземането.
ОСЪЖДА „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, Бул.“Цариградско шосе“, №47А, бл.В,
ет.3, представлявано от изпълнителния директор С.Е.Б., ДА ЗАПЛАТИ на К.Г.Я. с
ЕГН ********** *** и Н.В.А. с ЕГН **********, в качеството й на майка и законен
представител на Г.К.Я. с ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, сумата в размер на 4 479,12 (четири
хиляди четиристотин седемдесет и девет лева и дванадесет стотинки) лева –
разноски за производството.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Добрич, в двуседмичен срок от
връчване на съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………….