Р Е Ш
Е Н И Е №260052
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Гр.Добрич
16.04. 2021г.
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН
СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито
заседание на двадесет и трети март
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:Т.Стоева
При секретаря БИЛСЕР МЕХМЕДОВА-ЮСУФ и с участието на
прокурора…………………………………………………….
като разгледа докладваното
от съдия докладчик Т.Стоева т.д.№138по
описа за 2020 г. за да се произнесе взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от „С. Г.“ООД,ЕИК
**,със седалище и адрес на управление –гр.Варна,район „П.“,бул.“К. Б.І“,бл.*,“Б.
Ц.“,ет.*,представлявано от управителя С. М. Д. чрез адв.К.Д.Т.
ВАК,адрес ***/партер-вътрешен двор/ срещу „Д. Г.“ЕООД ,ЕИК **,със седалище и
адрес на управление:гр.Б.,обл.Добричка,ул.“П.“№*,представлявано
от управителя С. А.и срещу солидарно отговорния длъжник Р.Д.А. ЕГН **********,с
адрес ***,с цена на иска сумата от 80 000 лв. и правно основание чл.4* от ГПК.
Исковата молба е допустима и редовна.
В исковата молба се излагат следните
обстоятелства:
На *
.10.2019 г. ищецът е подал Заявление за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК
срещу двамата ответници по делото,въз основа на Запис на заповед ,издаден на 21.08.2019г.,по силата на който ответниците са се задължили да заплатят на ищеца сумата от 80 000 лв.,въз основа на което
е било образувано ч.гр.д.№825/2019г. и е издадена Заповед за незабавно
изпълнение въз основа на документ и изпълнителен лист.Образувано е изпълнително
дело **г.,при ЧСИ Л.Т.,с район на действие ДОС.До момента задължението не е
заплатено от ответниците.
На 07.01.2020г. ищецът е получил съобщение
от РС гр.Добрич,с указания за предявяване на настоящия иск срещу длъжника.Искът
е предявен в указания едномесечен срок.
Ищцовото дружество
е сключило на 19.07.2019г.договор за покупко-продажба на 250 т.пшеница по 298
лв.за тон,по силата на който ответникът се задължил да достави на купувача
договореното количество пшеница.Плащането на договорената цена е извършено по
банков път ,видно от представените по делото доказателства за извършени преводи
на „Д. Г.“ЕООД ,ЕИК ** от 19.07.2019г.за
сумата от 29 000 лв. и на 23.07.2019г.за сумата от 44 700 лв.
Доставката на договореното количество
пшеница е следвало да бъде извършено до 25.09.2019г.
Като обезпечение на задължението дружеството
продавач е издало запис на заповед на дата 21.08.2019г.,с падеж 25.09.2019г.,по
силата на който първият ответник като издател и вторият ответник като поръчител
се задължили да заплатят без разноски и протест на ищеца сумата от 80 000
лв.
На уговорената между страните дата
ответникът не изпълнил задължението си да достави поръчаната стока,нито
изплатил на кредитора сумата ,предмет на настоящото производство.
ЗЗ е редовен от външна страна,съдържа
изискуемите се съгласно разпоредбата на чл.535 от ТЗ реквизити.
Вторият ответник,като авалист
е солидарно отговорен с главния длъжник за изплащане на задължението по ценната
книга.
Това
поражда правния интерес на ищеца да поиска установяване по отношение на двамата
ответници по делото на съществуването на процесното парично задължение.
В срок от втория ответник по делото е
постъпил писмен отговор,в който се излага следното:
Записът на заповед е подписан от Р.Д.А.,който
макар да разполага с представителна власт да подписва търговски договори от
името на дружеството,не е упълномощен да
подписва записи на заповед,поради което ценната книга се явява нищожна,поради
това ,че е подписана единствено и само от Р.А. ,като пълномощник.
При подписване на Договор №**от 19.07.2019г. Р.А. бил принуден да подпише запис на заповед,без да има
права за това.
Поради това искът се явява неоснователен.
Не би могло да се приеме,че продажната цена е
в размер на 80 000 лв.,тъй като в
Договор №**от 19.07.2019г.-чл.1 ал.1 е
посочено количество от 250 т.,а в чл.3 ал.3 е обявена цена от 298 лв.,без ДДС
,от което следва ,че общата сума по договора е 74 500 лв.Платежните
нареждания от ищеца също са на стойност 74 500 лв.
В процесната искова
молба,в раздел „основание на вземането“ ищецът твърди,че съгласно чл.486 ал.1
т.4 от ТЗ падежът е определен на ден,а изискуемостта настъпва след изтичане на
24 часа от този ден,като е посочена датата 12.07.2016г.Към тази дата нито
дружеството нито Р.А. са имали каквито и да е търговски или други отношения с
дружеството –ищец.
От изложеното може да се направи извод,че не
е налице каузално правоотношение като причина за издаването на записа на
заповед.Договорът и ЗЗ носят различни суми и дати.ЗЗ е издаден на 21.08.2019г.
за сумата от 80000 лв,а
договорът е с дата от 19.07.2019г.,на стойност 74 500 лв.
Процесната ценна
книга на заповед е неоснователна и нищожна.
С допълнителна искова молба ищецът
уточнява следното:
Ищцовото дружество
има дългогодишни договорни и финансови отношение с „Д. Г.“ЕООД,като в
потвърждение на това ищецът представя договор от 03.07.2019г.за продажба на
пшеница,по който е налице изпълнение.
Впоследствие страните сключват процесния договор от 19.07.2019г.,подписан от управителя на
дружеството ,по силата на който възниква процесното
задължение за доставка на пшеница.Ищецът е заплатил сумата от 74 500
лв.,която е дължима по горецитирания договор и
съгласно ф-ра №**г.,издадена от дружеството продавач.
След около месец от датата на последното
платежно нареждане от „С. Г.“ООД ,дружеството продавач като обезпечение за
изпълнението на поетото задължение,съгласно договор от 19.07.2019г. е издало процесния запис на заповед от 21.08.2019г.Падежът на
ценната книга е същият като този на
падежа на изпълнение на задължението по договора за продажба ,което е индиция ,че ценната книга обезпечава именно изпълнението на
задължението на договор за покупко-продажба на пшеница от 19.07.2019г.Сумата
,която е посочена в издадения ЗЗ е в размер на 80 000 лв.,тъй като включва
и неустойка при неизпълнение в размер на 10 % от размера на договорената цена
,съгласно чл.13 от цитирания договор.
На следващо място договора за продажба на
пшеница е подписан от Р.Д.А. като пълномощник на дружеството,въз основа на делигирана му от управителя представителна власт да сключва
договори от името на дружеството.Оттук следва извода,че управителят на
дружеството С. А.е била пределно наясно със задълженията по договора,предвид
издадената от дружеството фактура,подписана именно от нея като управител.Същата
е била наясно с параметрите и условията на договора и не е възразила веднага
срещу поемането на задължение за доставка на 250 т.пшеница.Приети са и
постъпилите плащания,които дружеството е приело,което своеобразно представлява
факт,обосноваващ потвърждение на всички параметри и условия,посочени в договор
от 19.07.2019г.,съгласно чл.301 от ТЗ.
Това ,че ценната книга е подписана от Р.А.,като
пълномощник на дружеството не я прави нищожна,поради липсата на подпис от
управителя,тъй като последният е бил наясно за поетото задължение със запис на
заповед от 21.08.2019г. от пълномощника на фирмата за сумата 80 000 лв.и падеж ,идентичен с този за
изпълнение по договора,който обезпечава.Веднага след узнаването управителката
не се е противопоставила на поетото менителнично
задължение,поради което същото бездействие може да се счете за потвърждаване
,съгласно чл.301 от ТЗ.Конкретни факти за узнаване на сделката са наличните
брачни отношения между управителя и пълномощника на дружеството,от което следва
да се изведе извода,че управителя узнава и не се противопоставя на възникването
на задължението по договора,а оттам и на менителничното
задължение по ценната книга,обезпечаваща изпълнението му.
В условията на евентуалност се предявява иск
за осъждане на първия ответник да заплати на ищеца по делото сумата от 80 000 лв.,представляваща дължима
сума,поради неизпълнение на задължението по договора,на основание чл.79 от ЗЗД
във вр.с чл.92 от ЗЗД.
В депозиран от ответника допълнителен
отговор се поддържат възраженията срещу основателността на иска,посочени в
отговора.Тъй като допълнителния отговор е подаден от лице,което съгласно
правилото на чл.30 от ГПК не може да представлява дружеството ,нито по закон
,нито по пълномощние съдът не коментира наведените в
допълнителния отговор съображения.
В
съдебно заседание ищецът поддържа предявените в условие на евентуалност два
иска.
Ответникът не взема становище по
исковете.
Окръжният съд,като се запозна с писмените
доказателства по делото,както и със заключението на изслушаната съдебно
икономическа експертиза,приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК ,с вх.№4207/23.10.2019г. ищецът по делото е поискал издаване на
заповед за незабавно изпълнение срещу двамата ответника по делото,като
солидарни длъжници за сумата от 80 000
лв.-задължение по ЗЗ ,издаден на 21.08.2019г.,с падеж на 25.10.2019г.,място на
плащане в гр.Варна,по силата на който първият ответник“Д. Г.“ЕООД ,чрез своя
пълномощник Р.Д.А. се задължава да заплати на ищеца без разноски и протест
сумата,а физическото лице Р.А. е подписало като поръчител ценната
книга.Издадена е Заповед №470/28.10.2019г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ,по чл.417 от ГПК,по силата на която заявлението е изцяло
уважено срещу солидарно отговорните лица по ценната книга,присъдени са разноски
в размер на 1600лв.-държавна такси и 3 460 лв.-адвокатско възнаграждение.В
срок от дружеството длъжник и дружеството,издател на ценната книга са постъпили
възражения,поради което с Определение от 28.01.2020г.съдът е указал на
заявителя да заведе иск относно вземането си в едномесечен срок от получаване
на постановеното определение.Тъй като няма данни кога препис от определението е
връчен на ищеца съдът приема,че настоящата искова молба е заведена в
определение от съда едномесечен срок,изтичащ най-рано на 28.02.2020г.
По делото е представен като доказателство
процесният ЗЗ,който съдът намира за редовен от външна
страна,като съдържащ всички реквизити на чл.535 от ТЗ.
ЗЗ е подписан от Р.А. ,като представител
на дружеството „Д. Г. „ЕООД.Възражението му,подадено в отговора на исковата
молба е в смисъл,че съгласно представеното пълномощно рег.№176/2016г. той има
правомощия да сключва търговски договори от името на дружеството,но не и да
подписва записи на заповед,поради което подписаният от него запис на заповед е
нищожен.Съдът не споделя това виждане на ответника по делото,тъй като от една
страна записът на заповед е едностранна търговска сделка и се причислява към
търговските сделки,които ответникът според собственото си твърдение има право
да сключва от името и за сметка на дружеството.На следващо място на действия
без представителна власт представляваният търговец следва да се противопостави
веднага след узнаването им-чл.301 от ТЗ.В противен случай се счита ,че
потвърждава извършените действия без представителна власт.Ноторно
известно на съда е ,че управителят на „Д. Г.“ЕООД С. Й. А.и Р.Д.А. са в
съпружески взаимоотношения.Това означава,че управителят на дружеството е узнал
за подписването на въпросния запис на заповед веднага след пописването му.По
делото няма данни за противопоставяне от страна на управителя на дружеството на
действията на подписалия ЗЗ,за които се твърди,че са извършени без
представителна власт.Следователно действията са потвърдени.
Твърди се от страна на ищеца ,че записът на
заповед обезпечава изпълнението по сключен с дружеството Договор за продажба **от 19.07.2019г.,който е представен като доказателство по делото.Според
договора продавачът „Д. Г. „ЕООД се задължава да прехвърли на купувача „С. Г.“ООД
собствеността върху 250т.пшеница ,реколта 2019г.с цена по 298 лв.на тон без ДДС.или общо на стойност
74 500 лв.,без ДДС.Задължението за предаване на стоката е със срок до
25.09.2019г.-чл.4 от договора.При разваляне на договора от купувача се дължи
неустойка в размер на 10 % от договорената цена.Съгласно неоспореното
заключение по назначената съдебно счетоводна експертиза сумата от 74 500
лв.е заплатена от ищеца по делото с два превода –от 19 .07.2019г.-за сумата от 29 800 лв. и
на 23.07.2019г.-за сумата от 44 700 лв.Или цената на подлежащата на доставяне
пшеница е заплатена изцяло от купувача след сключване на договора.
По делото не се представиха доказателства
от ответната страна за изпълнение в срок на задължението за предаване на
уговореното количество пшеница. Липсва изрично изявление за разваляне на
сключения договор,но съгласно съдебната практика,предявяването на иск за
последиците от развалянето съставлява изявление за разваляне на сключения
договор.
По тези съображения съдът намира,че
договорът е развален от страна на ищеца ,поради неизправност на ответника по
делото,което обуславя и дължимостта на неустойката от
10 % от стойността от договорената цена.
Според вещото лице по делото сумата от
74 500 лв. е послужила частично за покриване на задължение по предходна
доставка,а именно по ф-ра №8/03.07.2019г.,на обща
стойност от 121 000.По така издадената фактура в периода от 05.07.2019г.до
*.07.2019г. на ищеца са доставени 417,620 т. пшеница,от които заплатени
400т.Остатъка от 17.620 т. по тази фактура подлежи на заплащане от ищеца по
делото,поради което вещото лице приспада от извършеното плащане на сумата от
74 500 лв. дължимата по предходната фактура сума от 5 250,76 лв.
Така по ф-ра
№9/19.07.2019г. са заплатени,без при това срещу заплащането да е получена
стока 69 249,24 лв.,а дължимата
неустойка върху тях,вследствие на развалянето на договора е сумата от
6 924,92 лв. или общата стойност на задължението главница плюс
неустойка,подлежащо на заплащане от ответното дружество е сумата от 76 174,16лв.
И при двете дружества фактурите са
осчетоводени редовно,включени са в дневниците за продажби,подадени са
справки-декларации по ДДС,което само по себе си съставлява признание за
сключването на сделката.Ф-ра №9/19.07.2019г. е
издадена във връзка с процесния договор **от 19.07.2019г.
При така събраните доказателства съдът
намира,че предявеният иск за установяване на вземането по ЗЗ е основателен и
доказан до размер на сумата от 69 249,24лв.,съставляваща авансово платена
цена по Договор за продажба **от 19.07.2019г.,който
не е изпълнен от страна на ответника по делото и за сумата от 6 924,92
лв.-неустойка за неизпълнение на задължението на ответното дружество или общо
за сумата от 76 174,16лв.До размера от 80 000 лв. искът е
неоснователен и следва да се остави без уважение.
Като издател и авалист
на ценната книга двамата ответници са солидарно
задължени за заплащането на сумата,поради което следва да бъде установено,че
двамата ответници в условията на солидарност дължат
на ищеца по делото сумата 76 174,16 лв.задължение по ЗЗ ,издаден на
21.08.2019г.,с падеж на 25.09.2019г.От всички събрани по делото доказателства
,преценени в тяхната съвкупност се налага категоричния извод,че въпросната
ценна книга е издадена като обезпечение на задължението по сключения договор за
продажба на пшеница **от 19.07.2019г.,развален от
ищеца поради неизпълнение на задълженията на ответника да достави договорената
стока с подаване на исковата молба в съда.
Предвид уважаването на първоначално
предявения иск,съдът не дължи произнасяне по евентуално предявения иск с правно
основание чл.55 от ЗЗД.
Съразмерно на уважената част от иска се
дължи присъждането на разноските в заповедното производство в размер на 4 807 лв. и разноските в настоящото
производство в размер на 1 757 ,50 лв./1 600 лв.-държавна такса и 250
лв.-разноски за вещо лице/.Няма данни за заплатен по делото адвокатски хонорар.
Водим от изложеното Окръжният съд,
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между „С. Г.“ООД,ЕИК **,със седалище и
адрес на управление –гр.Варна,район „П.“,бул.“К. Б.І“,бл.*,“Б. Ц.“,ет.*,представлявано
от управителя С. М. Д. от една страна и „Д. Г.“ЕООД ,ЕИК **,със седалище и
адрес на управление:гр.Б.,обл.Добричка,ул.“П.“№*,представлявано
от управителя С. А.и срещу солидарно отговорния длъжник Р.Д.А. ЕГН **********,с
адрес ***- от друга,че „Д. Г.“ЕООД ,ЕИК **,със седалище и адрес на
управление:гр.Б.,обл.Добричка,ул.“П.“№*,представлявано
от управителя С. А.и поръчителят Р.Д.А. ЕГН **********,с адрес *** дължат на „С.
Г.“ООД,ЕИК **,със седалище и адрес на управление –гр.Варна,район „П.“,бул.“К.
Б.І“,бл.*,“Б. Ц.“,ет.9,представлявано от управителя С. М. Д. СОЛИДАРНО сумата
от 69 249,24лв.-главница и сумата от
6 924,92 лв.-10 % неустойка или общо сумата от 76 174,16 лв./седемдесет
и шест хиляди сто седемдесет и четири лева и шестнадесет стотинки/-задължение
по Запис на заповед ,издаден на 21.08.2019г.,с падеж 25.09.2019г.,за която е
издадена Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №
470/28.10.2019г.по ч.гр.д.№825/2019г.по описа на РС гр.Б.,ведно със законна лихва върху
главницата,считано от 23.10.2019г.до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта му над присъдената
сума до сумата от 80 000 лв.
ОСЪЖДА „Д. Г.“ЕООД ,ЕИК **,със седалище и
адрес на управление:гр.Б.,обл.Добричка,ул.“П.“№*,представлявано
от управителя С. А.и Р.Д.А. ЕГН **********,с
адрес *** да заплатят на „С. Г.“ООД,ЕИК **,със седалище и адрес на управление
–гр.Варна,район „П.“,бул.“К. Б.І“,бл.*,“Б. Ц.“,ет.9,представлявано от
управителя С. М. Д. сумата от 4 807 лв./четири хиляди осемстотин и седем
лева/-разноски в заповедното производство и 1 757,50 лв./хиляда
седемстотин петдесет и седем лева и петдесет ст./-разноски в заповедното
производство.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: