Решение по дело №167/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба от Д.П.Д., ЕГН **********,***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0261-000044 по чл.171, т.2а, б."а" от ЗДвП, издадена на 26.05.2023г. от Началник РУ-Елхово, ОДМВР-Ямбол, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца на МПС лек автомобил марка "*", модел"*" с рег.№*.

Мярката е приложена против Д.П.Д. за това, че на 23.05.2023г. около 00:02 часа на път І-7 км.283+700 с посока на движение от гр.Елхово към гр.Ямбол, чието МПС лек автомобил марка "*", модел"*" с рег.№* в състав с ремарке „***“ с рег.№* е управлявано от Н.Д. Д., ЕГН ********** ***, без да притежава свидетелство за управление на МПС, валидно за категорията към която спада управляваното от него МПС(тегленото ремарке).Нарушението е установено с АУАН серия АД, №345981/23.05.2023г.

Счита се, че така издадената Заповед за налагане на ПАМ е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й са налице съществени нарушения на административно производствените правила, противоречие с материално правните разпоредби и с целта на закона.

В съдебно заседание жалбоподателят Д.П.Д. се представлява от адв. И.Г. ***, която поддържа жалбата. Счита, че в производството са допуснати съществени процесуални нарушения, като на първо място по отношение на жалбоподателя няма съставен АУАН.Акта за нарушение и заповедта за ПАМ са с различни адресати, регистрационните табели на автомобила не са иззети.Заповедта е издадена в писмена форма, но е немотивирана, не става ясно съобразно кое от двете предложения на чл.171, т.2а, б.“а“ е наложена мярката - на собственик, който управлява без да притежава необходимата правоспособност или на лице, което е предоставило управлението.Не е посочено коя категория е ремаркето, участвало в състава на ППС, не е посочена допустимата маса нито на лекия автомобил, нито на ремаркето. Дори и формално да има извършено нарушение от Н.Д. Д., то същото е станало без знанието на жалбоподателя, който не е имал представа, нито физически е присъствал към момента, към който синът му е взел ремаркето.Иска се отмяна на заповедта за ПАМ и присъждане на направените по делото разноски.В определения от съда срок представя писмени бележки по съществото на спора.

Ответната страна – Началник РУ-Елхово към ОДМВР – Ямбол, редовно призован, се представлява от юрисконсулт А., която моли жалбата да бъде оставена без уважение.Счита, че безспорно е установена фактическата обстановка, описана както в АУАН, така и в заповедта за ПАМ.Не се касае за административно наказание, а за принудителна административна мярка.Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, платен от насрещната страна.Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. В определения от съда срок представя писмени бележки по съществото на спора.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Предмет на съдебен контрол е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0261-000044 по чл.171, т.2а, б."а" от ЗДвП, издадена на 26.05.2023г. от Началник РУ-Елхово, ОДМВР-Ямбол, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца на МПС лек автомобил марка "*", модел"*" с рег.№*.

Заповедта е връчена на 09.06.2023г., жалба срещу същата е подадена в Административен съд Ямбол на 12.06.2023г. от Д.П.Д., поради което съдът счита, че жалбата е допустима за разглеждане като подадена от надлежна страна, в рамките на 14-дневния срок за обжалване, считано от връчването й, пред компетентния съд по седалището на жалбоподателя.

По съществото на спора съдът взе предвид следното:

Във връзка с компетентността на административния орган по делото е представена Заповед № 326з-99/01.02.2022г. на Директора на ОДМВР-Ямбол за оправомощаване на длъжностни лица, които да прилагат принудителна административни мерки по Закона за движението по пътищата(ЗДвП).В раздел І, т.2.1 от заповедта изрично като длъжностни лица са предвидени началниците на РУ в ОДМВР-Ямбол. Предвид това съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган при хипотеза на изрично оправомощаване от ръководителя на службата за контрол.

Заповедта за ПАМ е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, в това число фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ.

Не представлява съществено процесуално нарушение съставянето на АУАН на водача на ППС, а налагането на ПАМ на собственика на автомобила.Нито чл. 22 и 23 ЗАНН, нито чл. 172, ал. 1 и 2 ЗДвП изискват като абсолютна предпоставка за издаване на заповед за прилагане на принудителната мярка издаването на акт за установяване на административно нарушение на адресата на мярката. Законодателят не е обвързал издаването на заповедта за прилагането на принудителната мярка със съставянето на акт за установяване на административно нарушение, за разлика от издаването на наказателно постановление.

Релевантните за доказване в случая факти за осъществено нарушение на чл. 102, ал. 1, т. 1 и прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП, могат да бъдат доказани с всички доказателствени средства. С АУАН, съставен на водача на моторното превозно средство, се доказва единствено управлението на състав на ППС, но не и предоставянето му от собственика на автомобила.

За да е законосъобразна заповедта за прилагане на принудителната мярка, е необходимо да е доказано нарушение на чл. 102, ал. 1, т. 1 ЗДвП, т.е. жалбоподателят в качеството си на собственик на моторно превозно средство да е допуснал или предоставил управлението му на лице, което не притежава свидетелство за управление за съответната категория.

От представените доказателства за регистрация на лек автомобил марка "*", модел"*" с рег.№* и на ремарке „***“ с рег.№* се установява, че лекият автомобил е собственост на жалбоподателя, а ремаркето е собственост на друго лице-търговец. От свидетелските показания на представляващия собственика на ремаркето И.Д.К. се установява по безспорен начин, че то е било предоставено на Н.Д. Д., а не на собственика на автомобила, който не познава. С оглед на това недоказано остава за собственика извършено нарушение на чл. 102, ал. 1, т. 1 – по делото не са ангажирани доказателства, че той е предоставил за управление на водача Н.Д. Д. собствения си автомобил като състав на ППС.В този смисъл, мярката по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е приложена в нарушение на материалния закон и следва да се отмени.

Изходът на спора обуславя основателност на претенцията на жалбоподателя за разноски, такива са сторени в размер 1010( хиляда и десет) лева – платени 1000лв. адвокатски хонорар и 10лв. държавна такса.Платеното възнаграждение е в минималния размер, предвиден в чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението за прекомерност е неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл.143, ал.1 от АПК Административен съд Ямбол,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0261-000044 по чл.171, т.2а, б."а" от ЗДвП, издадена на 26.05.2023г. от Началник РУ-Елхово, ОДМВР-Ямбол.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Ямбол, гр.Ямбол, ул.“Преслав“ №40, да заплати на Д.П.Д., ЕГН **********,***, разноски в размер 1010( хиляда и десет) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

	Съдия:	/п/ не се чете