Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 03.02.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир
Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Мл.съдия: Любомир Игнатов
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№2782 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №17971 от 20.01.2020г., постановено по гр.д.№60827/2018г. по описа на
СРС, 154 с-в, е отхвърлен предявеният от А.И.В. с ЕГН********** срещу „Ч.Е.Б.”АД с ЕИК********
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за
установено, че ищцата не дължи на ответника
сумата от 1238,87лв.- стойност на доставена електрическа енергия за периода от 10.10.2016г.
до 11.04.2017г. в имот в гр.София, кв.“Горна Баня“, ул.“********с клиентски
№310203228967, като ищцата е осъдена да заплати на ответника 700лв. разноски по
делото.
Решението
е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ответника- „ЧЕЗ
Р.Б.“ АД.
Срещу решението на СРС и в срока по чл. 259 ГПК е подадена
въззивна жалба от ищеца А.И.В.. Жалбоподателят твърди, че съдът следвало да
съобрази разпоредбата на чл.172 от ГПК при преценка на свидетелските показания,
тъй като свидетелите са служители на ответника. Електромерът бил негоден за
измерване на потребената електрическа енергия. Не били спазени разпоредбите на
чл.120 от ЗЕ и Наредба №6/24.02.2014г., довело до неизпълнение на договора за
доставка на електрическа енергия. Нарушени били и изискванията на чл.41 от
ПИКЕЕ, СТИ не било монтирано на границата на имота и поради това не можело да
се установи неосигурен достъп. Претендира отмяна на обжалваното решение и уважаване
на предявения отрицателен установителен иск, както и присъждане на направените
по делото разноски.
Ответникът по
жалбата и в
производството „Ч.е.Б.“АД
е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който я оспорва
като неоснователна. Излага подробни съображения относно правилността на
изводите на първоинстанционния съд в обжалваното решение. Моли обжалваното
решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира възнаграждение за защита
от юрисконсулт.
Третото
лице помагач не е взело становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби
пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивните жалби е необходимо да се добави и следното:
От
представените по делото писмени доказателства се установява, че между наследодателката на
ищцата и ответника е
налице облигационно правоотношение по продажба на електрическа енергия, с права
и задължения, регламентирани в Общите условия на дружеството- ответник и Закона за енергетиката, както и че сумата,
предмет на отрицателния установителен иск, е начислена по процесните фактури и кредитни известия за периода от 10.10.2016г. до
11.04.2017г. относно собствения на ищцата имот. Във всяка една от фактурите за
процесния период е отразено, че показанията са изчислени съгласно Общите
условия на дружеството поради липса на достъп до електромера.
От
показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели Г.и Б.
се установява, че електромерът се намира вътре в къщата на ищцата и до него не
може да се осаществи достъп без съдействие на собственика. Показанията на
свидетелите и особено на свидетеля Б. са изключително подробни по отношение
местонахождението на СТИ и необходимостта от осигуряване на достъп до него, за
да бъде отчетен. Липсва каквото и да било противоречие или неяснота в тези
показания, поради което и при отчитане разпоредбата на чл.172 от ГПК (както и
на факта, че единият от свидетелите към момента на разпита му вече не е
служител на ответното дружество) настоящият състав не намира да е налице
заинтересованост и съответно- причина да не цени тези доказателства в пълната
им тежест. Следователно неспазването от страна на ответника на посочените във
въззивната жалба разпоредби на чл.120 от ЗЕ и Наредба №6/24.02.2014г. се дължи
на неоказано съдействие от страна на ищеца за осигуряване на достъп до СТИ
както за отчитане на показанията му, така и за подмяната му и поставяне на или
до границата на имота.
От
заключението на изслушаната СТЕ се установява, че състоянието на процесния
електромер води до неизмерване на действително потребената в обекта
електрическа енергия. Преизчисляването на консумираната електрическа енергия е
извършено при спазване на методиката и по действащите за процесния период цени.
С изменението на ЗЕ- ДВ бр.54/2012 г., в сила от
17.07.2012г. и приетите въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ (обн. ДВ бр.
98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г.) (отменени към настоящия момент, но релевантните
им към случая разпоредби- действащи към момента на проверката и извършване на
корекцията) е
предвидена възможност за доставчика на електрическа енергия да коригира
едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или
неточно измерена доставена електроенергия, като с оглед конкретната причина за
неизмерването или неточното измерване е предвиден начин на извършване на
корекцията. Тази процедура въвежда обективни правила за измерване на
доставената, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, като
освобождава доставчика от задължението да докаже периода на неточното измерване
и реално потребеното количество електроенергия, а в тежест на потребителя е при оспорване на установените по този ред
данни да ангажира доказателства за установяване на потребеното количество
електроенергия с оглед намиращите се в обекта електроуреди и режима на
използването им. Правото на
доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на
виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното
измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели
възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да
ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение (в този смисъл Решение №118/18.09.2017г. по т.д.№961/2016г. на ВКС, Т.К.) Ирелевантно за спора е дали ищецът е осъществил
нерегламентираната намеса върху електромера, или това се дължи на техническа неизправност. От значение за спора е установяването на невъзможността да бъде
измерено реалното количество потребена електрическа енергия, което е сторено с горепосочените писмени и гласни доказателства,
както и заключението на СТЕ.
Съгласно чл. 51, ал.
1, вр. чл. 48 от ПИКЕЕ (отм.) приложими в процесния случай, операторът на разпределителната мрежа
предоставя на крайния снабдител информация за дължимата сума от съответния
клиент, вследствие на установеното неизмерване, непълно или неточно измерване,
определена на база коригираните количества електрическа енергия. Ответникът надлежно е уведомил ищцата за коригираната сума за консумирана, но незаплатена
електрическа енергия, който от своя страна е упражнил защита на правата си чрез предявяване на настоящия иск.
Към момента на извършване на
корекцията нормите на ПИКЕЕ (отм.) са били действащи и последващата им отмяна има действие занапред, следователно е правно ирелевантно за настоящия
казус.
Поради изложеното
въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва
да се потвърди
като правилно.
По разноските.
При този изход на
спора на
ответника по жалбата следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лева за въззивната инстанция, предвид ниската фактическа и правна
сложност на спора.
С оглед цената на
иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№17971 от 20.01.2020г., постановено по гр.д.№60827/2018г. по описа на СРС, 154
с-в.
ОСЪЖДА А.И.В. с ЕГН********** да заплати на „Ч.е.Б.“АД с ЕИК******** сумата
от 50лв. (петдесет лева)- възнаграждение за юрисконсулт
във въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/