№ 33
гр. Сливен, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20212230103148 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с
правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК за установяване съществуване на вземания на
заявител по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК- „Обединена Българска Банка” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 89 Б
чрез адв. Жельо Денев от АК-Стара Загора, против длъжника Й. Д. Й., ЕГН: ********** от
гр. ****, който е депозирал възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения срок.
Исковата молба е редовна, а предявените искове – допустими. Спазена е процедурата по
размяна на книжа по чл. 131 ГПК. По делото е постъпил отговор на исковата молба от
ответника чрез адв. И.Н. от АК- Бургас.
Ищецът твърди, че с ответника на 09.09.2008 г. бил сключил договор за потребителски
кредит, по който бил кредитор, а ответникът кредитополучател и съгласно Раздел първи от
този договор му бил предоставил сумата от 2500 лв. за потребителски нужди и съгласно чл.
3 страните били уговорили, че сумата ще бъде преведена по банковата сметка на ответника
посочена в договора еднократно на 10.09.2008 г., като олихвяването било започнало да тече
от тази дата. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора лихвения процент към датата на отпускане на
кредита бил 9,75 % годишно, а съгласно чл. 5 ГПР към датата на отпускане на кредита бил в
размер на 10.95 %. Посочва, че съгласно чл. 7, ал. 2 от договора при забава на плащането на
главницата от страна на длъжника банката била олихвявала просрочените суми с
наказателна лихва в размер на 5 пункта над действащия съгласно уговореното в чл. 4 от
1
договора лихвен процент.Съгласно чл. 9 от договора кредитът следвало да се издължи на 72
месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва в размер на 46 лв., считано от
10.10.2008 г. до 10-то число на месеца. Твърди, че в случаите на сключена застраховка
„Живот“ размерът на месечната вноска ведно със застрахователната премия бил 47,63 лв.
Съгласно чл. 10 крайния срок за издължаването по договора бил 10.09.2014 г. Посочва, че в
чл. 14, ал. 4 страните се били уговорили, че длъжникът се задължава да уведоми банката при
промяната на адреса си, посочен в договора, като при неизпълнение на това задължение
всяка писмена кореспонденция изпратена от банката до последно посочения от длъжника
адрес се била считала за редовно връчена в деня на изпращането й. Страните били
уговорили в чл. 19 от договора, че при пълно или частично неплащане на две погасителни
вноски кредитът ставал автоматично предсрочно изискуем. Видно било представеното
извлечение от счетоводните книги, че било налице неизпълнение, считано от 17.10.2010 г. и
съгласно чл. 19 от договора банката била направила кредита предсрочно изискуем, поради
неплащане на погасителните вноски от 10.04.2009 г. до 17.10.2010 г. В условие на
евентуалност заявява, че с настоящата искова молба обявява предсрочната изискуемост на
кредита.
Претендира да се признае за установено, че ответника им дължи сумите, за които има
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, а именно
сумата от 2317,30 лв., съставляваща незаплатена главница по договора за потребителски
кредит от 09.09.2008 г. ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението в съда-18.10.2010 г. до окончателното й плащане, сумата от 231,04 лв.,
съставляваща договорна лихва за периода от 10.04.2009 г. до 17.10.2010 г., сумата от 170,70
лв., съставляваща наказателна лихва за периода от 10.04.2009 г. до 17.10.2010 г.
Претендират се деловодни разноски сторени в заповедното и исковото производство и при
условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
В срока по чл.131 ГПК процесуалният представител на ответника е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва основателността на предявения иск. Прави възражение за
изтичане на 5 годишна погасителна давност за главницата по договора и съответно
тригодишна погасителна давност за вземанията за лихви. Твърди, че взискателят бил
предприел действия за събиране на вземането си, като бил образувал изп.д. № 58/2012 г. на
ЧСИ М М, което било прекратено поради настъпила перемция, а впоследствие изп.д. №
1303/2016 г. на ЧСИ Г Г което било прекратено на същото основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Посочва, че поради това всички изпълнителни действия по двете изпълнителни дела били
обезсилени по право. Твърди, че погасителната давност била прекъсната с влизане в сила на
заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, но тъй като не били налице данни затова следвало
да се приеме, че давността е била прекъсната с издаване на изпълнителния лист на
19.10.2010 г. и била изтекла на 20.10.2015 г., тъй като в рамките на тези пет години не били
извършвани валидни изпълнителни действия годни да прекъснат давността. Позовава се на
т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която независимо от основанието за
2
прекратяване на изпълнителното производство всички предприети по него изпълнителни
действия се били обезсилвали по право, като прекратяването имало за последица
заличаването на ефекта на прекъсването на давността от всички предприети действия по
принудителното изпълнение. Причината затова била тяхна невалидност, която била
обуславяла невъзможността да породят правни последици между взискателя и длъжника.
Позовава се на съдебна практика в този смисъл. Моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях, прие следното:
На 09.09.2008 г. страните били сключили договор за потребителски кредит, по който ищецът
бил кредитор, а ответникът кредитополучател и съгласно Раздел първи от този договор
ищецът му бил предоставил сумата от 2500 лв. за потребителски нужди и съгласно чл. 3
страните били уговорили, че сумата ще бъде преведена по банковата сметка на ответника
посочена в договора еднократно на 10.09.2008 г., като олихвяването било започнало да тече
от тази дата. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора лихвения процент към датата на отпускане на
кредита бил 9,75 % годишно, а съгласно чл. 5 ГПР към датата на отпускане на кредита бил в
размер на 10.95 %. Съгласно чл. 7, ал. 2 от договора при забава на плащането на главницата
от страна на длъжника банката била олихвявала просрочените суми с наказателна лихва в
размер на 5 пункта над действащия съгласно уговореното в чл. 4 от договора лихвен
процент.Съгласно чл. 9 от договора кредитът следвало да се издължи на 72 месечни
анюитетни вноски, включващи главница и лихва в размер на 46 лв., считано от 10.10.2008 г.
до 10-то число на месеца. В случаите на сключена застраховка „Живот“ размерът на
месечната вноска ведно със застрахователната премия бил 47,63 лв. Съгласно чл. 10 крайния
срок за издължаването по договора бил 10.09.2014 г. В чл. 14, ал. 4 страните се били
уговорили, че длъжникът се задължава да уведоми банката при промяната на адреса си,
посочен в договора, като при неизпълнение на това задължение всяка писмена
кореспонденция изпратена от банката до последно посочения от длъжника адрес се била
считала за редовно връчена в деня на изпращането й. Страните били уговорили в чл. 19 от
договора, че при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски кредитът ставал
автоматично предсрочно изискуем. Видно било представеното извлечение от счетоводните
книги, че било налице неизпълнение, считано от 17.10.2010 г. и съгласно чл. 19 от договора
банката била направила кредита предсрочно изискуем, поради неплащане на погасителните
вноски от 10.04.2009 г. до 17.10.2010 г.
Видно от изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза сумата на отпуснатия
кредит по Договор за предоставяне на потребителски кредит от 09.09.2008 г. без
обезпечение в размер на 2500 лв. е била усвоена изцяло на 10.09.2008 г., като просрочената
главницата е в размер на 2317,30 лв., просрочената договорна лихва е в размер на 231,04 лв.
за периода от 10.04.2009 г. до 17.10.2010 г., а просрочената наказателна лихва е в размер на
170,70 лв. за периода от 10.04.2009 г. до 17.10.2010 г., като такива са размерите на
вземанията, както към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение, така и към момента на датата на подаване на исковата молба. След
3
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист не са били направени доброволни плащания от страна на длъжника, а по
изпълнителните дела са постъпили плащания от страна на длъжника в резултат на
започнатото принудително изпълнение срещу него, с които са били погасени разноски по
принудителното събиране на вземането по изпълнителните дела.
Въз основа на издадения на основание Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК№
3887 от 19.10.2010 г. по ч.гр.д. № 5632/2010 г. на СлРС изпълнителен лист и по депозирана
молба от заявителя било образувано на 19.01.2012 г. изп.д. № 58/2012 на ЧСИ М М . Били
извършени справки за трудови договори на длъжника и справки в имотния регистър. Била
изпратена покана за доброволно изпълнение на длъжника, но същата не му е била връчена
по реда на чл. 47 ГПК в редакцията му преди измененията от бр. 86 2017 г. на ДВ, тъй като
връчител установител друго лице на адреса, когато го посетил на 09.02.2012 г. по сведение
на което длъжникът не живеел на този адрес. Били изпратени уведомления до Община
Сливен и до ТД на НАП, както и до ОД на МВР Сливен. На 04.04.2012 г. ЧСИ М изпратила
запорно съобщение до длъжника, с което го била уведомила за наложен запор върху МПС
негова лична собственост. Била е поискана справка за постоянен и настоящ адрес на
длъжника от Община Сливен и е било установено, че същите се различават от адреса, на
който е била изпратена поканата за доброволно изпълнение до длъжника. С постановление
на ЧСИ М от 14.12.2015 г. производството по делото е било прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Въз основа на същия изпълнителен лист и на основание молба на заявителя било образувано
на 30.08.2016 г. ново изпълнително дело № 1303/2016 г. на ЧСИ Г Г. Били са извършени
справки за трудови договори и държавата на основание чл. 458 ГПК е била присъединена
като взискател. Покана за доброволно изпълнение е била изпратена по постоянния и по
настоящия адрес на длъжника. Поканата за доброволно изпълнение е била изпратена по
настоящия адрес на длъжника в гр. Несебър чрез Български пощи, като е било отбелязано,
че същата не е била потърсена от получателя си, поради което ЧСИ е изпратил ПДИ и по
постоянния адрес на длъжника в гр. Сливен. Връчителят е отбелязъл върху същата, че
адресът е посетен няколкократно без да е бил открит длъжника, поради което ЧСИ на
основание чл. 47 ГПК е наредил да се залепи уведомление на длъжника с изх. №
14705/28.09.2016 г. на входната врата на адреса, като в рамките на двуседмичния срок
длъжникът не се е явил да му бъдат връчени съобщенията. По това изп.д. № 1303 /2016 г. са
били извършени следните изпълнителни действия: На 10.09.2016 г. ЧСИ е разпоредил
вписването на запор на МПС, а запорът е бил наложен на 14.09.2016 г. На 06.04.2017 г.
взискателят е поискал извършване на опис на движими вещи, като такъв опис не е
извършен.Ищецът на 13.07.2018 г. цедира вземането си на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, който
ЧСИ конституира като страна по изп.дело на 02.08.2018 г. На 30.05.2019 г. взискателят иска
да се наложи запор върху банкови сметки на длъжника и запорът е наложен на 07.06.2019 г.
На 05.05.2021 г. взискателят е поискал да се наложи запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника и запорът е бил наложен на 21.05.2021 г. На 03.06.2021 г. взискателят е
4
поискал да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника. Длъжникът е получил
поканата за доброволно изпълнение на 19.05.2021 г. и е подал възражение по чл. 414 ГПК в
едномесечния срок на 15.06.2021 г. Изпълнителното дело е прекратено на 15.07.2021 г. с
постановление на ЧСИ на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК .
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни иска – главен
иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД във вр.
с чл. 79 ЗЗД и акцесорни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във
вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД. Същите се явяват допустими, тъй като са подадени от заявител, в
полза на който е издадена заповед за изпълнение на задължение по чл. 417 ГПК, срещу
която длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения едномесечен
срок и се отнасят за вземания включени в издадената заповед за изпълнение. Съдът приема,
че поканата за доброволното изпълнение е била връчена редовна на длъжника едва на
19.05.2021 г. по второто изпълнително дело и същият е депозирал възражението по чл. 414
ГПК в рамките на едномесечния срок на 15.06.2021 г. по следните съображения:
Съдебната практика приема, че отсъствието на всеки адресат от адреса за връчване се
доказва с протокол на връчителя, който удостоверява посещенията си на адреса и
констатираните обстоятелства при всяко посещение - не по-малко от три, в продължение на
повече от един месец /определение № 559 от 16.07.2014 г. по ч. гр. д. № 4222/2014 г. на
ВКС, IV-то г. о/. При удостоверяване, че съобщението не е връчено, тъй като връчителят не
намира адресата, без да има сведения, че същият е напуснал адреса или за продължителното
му отсъствие, следва да има данни, че е посещавал адреса в рамките на повече от месец поне
три пъти по различно време, включително в обичайното време за пребиваване на адреса
/решение № 298/10.07.2012 г. по гр. д. № 505/2011 г. на ВКС, IV-то г. о./. Връчителят е
длъжен да отрази в съобщението всички действия във връзка с връчването, включително и
релевантните за приложението на чл. 47, ал. 1 ГПК обстоятелства - по сведения от кои лица
или въз основа на какви наблюдения е направил констатация, че лицето не може да бъде
намерено на посочения по делото адрес, както и че не се намира лице, което е съгласно да
получи съобщението. В разглеждания случай липсва удостоверяване на тези обстоятелства
и по двете изпълнителни дела. Също така не може да се обоснове и извод, че адресата е
търсен на адреса в рамките на повече от месец поне три пъти по различно време,
включително в обичайното време за пребиваване на адреса. Не е надлежно удостоверено
при какви данни е прието, че длъжника не може да бъде намерен на адреса, както и че
връчването не може да бъде извършено на лице по чл. 46 ГПК, каквото изискване
предопределя приложението на чл.47 ГПК /виж Решение № 14 от 20.04.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 5741/2014 г., I г. о., ГК/. По изп.д. № 58/2012 г. връчител установил друго лице на
адреса, когато го посетил на 09.02.2012 г. по сведение на което длъжникът не живеел на
този адрес. Не са приложени по това изпълнително дело и представени на съда писмени
доказателства, че е била изпратена и съответно получена поканата за доброволно
изпълнение адресирана до длъжника на установените негови постоянен и настоящ адрес,
5
които се различават от адреса посочен от взискателя и на който адрес е било установено
друго лице от връчителя. По второто изпълнително дело № 1303/2016 г. покана за
доброволно изпълнение е била изпратена по постоянния и по настоящия адрес на длъжника.
Поканата за доброволно изпълнение е била изпратена по настоящия адрес на длъжника в гр.
Несебър чрез Български пощи, като е било отбелязано, че същата не е била потърсена от
получателя си, поради което ЧСИ е изпратил ПДИ и по постоянния адрес на длъжника в гр.
Сливен. Връчителят е отбелязъл върху същата, че адресът е посетен няколкократно без да е
бил открит длъжника, поради което ЧСИ на основание чл. 47 ГПК е наредил да се залепи
уведомление на длъжника с изх. № 14705/28.09.2016 г. на входната врата на адреса, като в
рамките на двуседмичния срок длъжникът не се е явил да му бъдат връчени съобщенията.
Отбелязването на няколкократното посещаване на адреса без посочване на конкретни дати
не може да обоснове извод, че адресата е търсен на адреса в рамките на повече от месец
поне три пъти по различно време, включително в обичайното време за пребиваване на
адреса. Не е надлежно удостоверено при какви данни е прието, че длъжника не може да бъде
намерен на адреса, както и че връчването не може да бъде извършено на лице по чл. 46
ГПК, каквото изискване предопределя приложението на чл.47 ГПК. С оглед на изложеното
съдът приема, че ЧСИ Грозева не е имала основание да приеме, че в случая е налице
фикцията предвидена в чл. 47, ал. 5 ГПК в редакцията му преди измененията от ДВ, бр. 86,
2017 г.
При съобразяване на допустимостта на предявените искове по въпроса на активната
процесуална легитимация на ищеца съдът съобрази и т. 10 б от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС съгласно която процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, са
налице в случаите на настъпило универсално или частно правоприемство на страната на
заявителя или на длъжника след издаване на заповедта за изпълнение. При универсално
правоприемство, настъпило в периода между издаване на заповедта за изпълнение и
предявяването на иска, правоприемниците участват в делото на основание чл.227 ГПК. При
частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в
периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска реда на чл.422,
респ. чл.415, ал.1 ГПК, легитимиран да участва в производството по установителния иск е
цедентът, като намира приложение нормата на чл.226 ГПК. Легитимиран да предяви иска е
и цесионерът, ако е спазил срока по чл.415, ал.1 ГПК. В случая ищецът е цедент, който е
прехвърлил своето вземане след издаване на заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417
ГПК до предявяване на иска по чл. 422 ГПК и като такъв е процесуално легитимиран да
предяви иска съгласно чл. 226 ГПК.
По отношение на основателността на предявените искове:
За да се уважи иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 430 ТЗ
и чл. 60, ал. 2 ЗКИ следва да са налице следните материалноправни предпоставки
(юридически факти), а именно: 1. валидно сключен договор за заем с уговорка за настъпване
на предсрочна изискуемост при наличие на определени предпоставки; 2. предаване на
6
заемната сума от заемодателя на заемателя; 3. настъпил падеж за вноските, при неплащането
на които е уговорено правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем; 4. липса
на плащане от страна на заемателя. 5. упражняване на правото на банката да обяви кредита
за предсрочно изискуем. 6.уведомяване на длъжника, че кредитът е предсрочно изискуем по
предвидения в договора начин.
В случая страните не спорят, че са се осъществили тези обстоятелства, като ответникът
въвежда в своя защита възражение за изтекла 3 годишна погасителна давност за вземанията
за лихвите и 5 годишна погасителна давност по отношение на вземанията за главницата.
Законът предвижда прекъсване на давността с предприемане на действия за принудително
изпълнение - чл. 116, б. "в" ЗЗД. Доколкото ищецът не оспорва основанието за пораждането
на вземането и неговия размер, а претендира погасяване по давност, то значимо съобразно
ТР № 2/13 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по делото, се явява обстоятелството дали по
образуваните изпълнителни производства са предприети валидни изпълнителни действия в
рамките на давностния срок. Тъй като първото изпълнителното производство по издаденото
изпълнително основание е образувано на 19.01.2012 г. и по него от 04.04.2012 г., когато е
бил наложен запор върху МПС собственост на длъжника не са извършвани изпълнителни
действия, то същото е било прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на
04.04.2014 г., което е било констатирано с постановлението за прекратяване на
изпълнителното производство от 14.12.2015 г. Предвид липсата на извършени изпълнителни
действия от 04.04.2012 г. не е налице и прекъсване на давността, поради което и с
изтичането на тригодишен период от тази дата на 04.04.2015 г. претендираните вземания за
договорна и за мораторна лихва са се погасили по давност. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи и книжа съгласно т. 10 на ТР № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС, както и подаването на молба за образуване на изпълнително
производство. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. Не може да бъде споделено разбирането, че изпълнителният процес не
може да се прекрати по право и единственият начин за прекратяване на изпълнението е чрез
изрично постановление на съдебния изпълнител, тъй като това е необходимо с оглед
изискванията за яснота и сигурност, както и защото законодателят не би изисквал
постановяването на изричен акт и не би го нарекъл постановление (определение) за
прекратяване. Прекратяване и спиране на всяко съдебно производство (в т.ч. исковото и
обезпечителното) е възможно както по силата на закона (при което актът за прекратяване
има декларативен характер), така и по изявление на органа, който ръководи производството
7
(при което актът за прекратяване има конститутивен характер). И в двата случая
законодателят назовава съответния съдебен акт постановление (определение) за
прекратяване, но последиците на акта са различни: когато прекратяването е по силата на
закона, прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно
релевантни факти (обжалването е без значение за момента на настъпването на ефекта), а
когато прекратяването става по силата на акт на органа, който ръководи съответното
производство, прекратителният ефект настъпва с влизането в сила на този акт (обжалването
има значение за момента на настъпването на ефекта). Във всички случаи на прекратяване на
принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и
възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с
изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от
извършването на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична
продан), както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания. Без
правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие. Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК , нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. С оглед на това разрешение следва да се приеме, че
последното валидно изпълнително действие по изп.д. № 58/2012 г. е било извършено на
04.04.2012 г., когато е бил наложен запор върху МПС собственост на длъжника или
изпълнителното производство се е прекратило по право на 04.04.2014 г. на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. От последното валидно изпълнително действие преди прекратяването на
право на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК извършено на
04.04.2012 г. е започнала да тече нова погасителна давност, която е била прекъсната на
30.08.2016 г. с молбата за образуване на ново изпълнително дело от взискателя, с която са
поискани конкретни изпълнителни способи. Предвид липсата на извършени изпълнителни
действия от 04.04.2012 г. до 30.08.2016 г. не е налице и прекъсване на давността, поради
което и с изтичането на тригодишен период от тази дата на 04.04.2015г. претендираните
акцесорни вземания за лихви са се погасили по давност, но към 30.08.2016 г. не е изтекла
петгодишната погасителна давност по отношение на главницата.
По второто изпълнително дело № 1303/2016 г. са били извършени следните изпълнителни
действия, които са довели до прекъсване на петгодишната давност по отношение на
претендираната главница- на 14.09.2016 г. е бил извършен запор на МПС собственост на
длъжника, а на 06.04.2017 г. е бил поискан опис на движими вещи, който не се е реализирал.
След тази дата новият взискател цесионер на вземането едва на 30.05.2019 г. е поискал запор
на банковите сметки на длъжника. Когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 06.04.2019 г. , нова погасителна давност за
8
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. С оглед на това разрешение следва да се приеме, че
последното валидно изпълнително действие по изп.д. № 1303/2016 г. е било извършено на
06.04.2017 г., когато е бил поискан опис на движими вещи или изпълнителното
производство се е прекратило по право на 06.04.2019 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
От последното валидно изпълнително действие преди прекратяването на право на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК извършено на 06.04.2017
г. е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност по отношение на главницата,
която към датата на подаване на исковата молба-21.07.2021 г. все още не е изтекла.
Изпълнителните действия извършени след прекратяване на изп.дело № 1303/2016 г. на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по силата на закона, което е настъпило на 06.04.2019 г.,
поради бездействие на взискателя продължило повече от две години не са валидно
извършени и не са годни да доведат до ново прекъсване на погасителната давност. Съгласно
ТР от 26.06.2015год. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК,прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има само
декларативен, а не конститутивен ефект. Прекратяването на изпълнителното производство
става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по
време валидно изпълнително действие. Каквото и да е основанието за прекратяване на
изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия се
обезсилват по право /с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези
изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права и
редовността на извършените от трети задължени лица плащания/. Обявено е за изгубило
сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането .
В мотивите на посоченото решение , съдът категорично посочва, че извършената с
т.10 от ТР от 26.06.2015год. по т.д. №2/2013год. на ОСГТК на ВКС отмяна на
Постановление №3 от 18.11.1980год. на Пленума на ВС поражда действие от датата на
обявяване на ТР, като даденото с т.10 от ТР разрешение се прилага от тази дата и то само
по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства.С оглед на така
дадените разяснения след образуване на изп.дело пред ЧСИ М - 19.01.2012 год. до датата на
постановяване на ТР - 26.06.2015 год. давност не е текла. С т. 10 от TP № 2/26.06.2015
година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, е дадено съвсем
различно разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва
да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното
ППВС. Прилагането на даденото с посоченото TP тълкуване за период преди
постановяването му би имало за последица погасяването по давност на дадени вземания,
които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани
действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със
задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на
9
даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи
момент ППВС. Поради даденото с отмененото тълкувателно ППВС и TP тълкуване на
правната норма следва да намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се
отнася до последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на
тълкувателния акт, като новото TP ще се прилага от този момент за в бъдеще...". (Решение
на ВКС № 170/17.09.2018 г., IV ГО, издадено по реда на чл.290 ГПК). Дори и в случай, че
настоящият съдебен състав приема тази аргументация и въз основа на нея направи извода, че
изп.дело пред ЧСИ М, което е образувано на 19.01.2012 год. до датата на постановяване
на ТР - 26.06.2015 год. давност не е текла, това няма да промени изводите на съда по
отношение на изтеклата тригодишна погасителна давност по отношение на договорната и
мораторната лихва, тъй като по следващото образувано на 30.08.2016 г. изп.д. № 1303/2016
г. на ЧСИ Грозева след постановяване на ТР от 26.06.2015год. по т.д. №2/2013год. на
ОСГТК на ВКС последното валидно изпълнително действие е било извършено на 06.04.2017
г. и тригодишната погасителна давност е изтекла на 06.04.2020 г., а исковата молба е
подадена на 21.07.2021 г. По същество тази аргументация не променя и изводите на съда
относно петгодишната погасителна давност по отношение на главницата, която е започнала
да тече от последното валидно изпълнително действие е било извършено на 06.04.2017 г. и
към настоящия момент все още не е изтекла.
По изложените съображения главният иск се явява основателен и възражението на
длъжника за изтекла петгодишна погасителна давност по отношение на претендираната
главница се явява неоснователно, поради което същият следва да бъде уважен, а
акцесорните искове за дължимостта на договорната и наказателната лихва следва да бъдат
отхвърлени като погасени по давност.
С оглед изхода на производството на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
заплати в сторените в настоящото исково производство и в заповедното производство
разноски от ищеца в общ размер на 263,14 лв. лв. съобразно уважената част на иска. На
ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се дължат разноски сторени в настоящото
производство от ищеца в размер на 73,87 лв. съобразно с отхвърлената част на исковете.
Съдът счита, че уговореното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
ответника не е прекомерно с оглед на фактическата и правна сложност на делото. По
изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с
чл. 240, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 79 ЗЗД в отношенията между страните по делото, че
ответника Й. Д. Й., ЕГН: ********** от гр. ****, дължи на ищеца „Обединена Българска
Банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, гр. София, р-н
Триадица, бул. „Витоша“ № 89 Б сумата от 2317,30 лв., съставляваща незаплатена главница
по договора за потребителски кредит от 09.09.2008 г. ведно със законната лихва върху нея от
датата на подаване на заявлението в съда-18.10.2010 г. до окончателното й плащане, за
която сума в полза на „Обединена Българска Банка” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 89 Б е издадена
заповед № 3887 от 19.10.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по
10
ч.гр.д. № 5632/2010 по описа на РС – Сливен и е прехвърлена с договор за цесия от
31.01.2018 г. на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.
ОТХВЪРЛЯ предявените положителни акцесорни установителни искове и акцесорни
искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД за сумата от 231,04 лв., съставляваща договорна лихва за периода от 10.04.2009 г. до
17.10.2010 г., сумата от 170,70 лв., съставляваща наказателна лихва за периода от 10.04.2009
г. до 17.10.2010 г., за които суми в полза на „Обединена Българска Банка” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, гр. София, р-н Триадица, бул.
„Витоша“ № 89 Б е издадена заповед № 3887 от 19.10.2010 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 5632/2010 по описа на РС – Сливен и са
прехвърлени с договор за цесия от 31.01.2018 г. на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД като
ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА Й. Д. Й., ЕГН: ********** от гр. ****, да заплати на „Обединена Българска
Банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, гр. София, р-н
Триадица, бул. „Витоша“ № 89 Б сумата от 263,14 лв., съставляваща общ размер на
сторените по делото в заповедното и в исковото производство разноски съобразно
уважената част на исковете.
ОСЪЖДА „Обединена Българска Банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 89 Б да заплати на Й. Д.
Й., ЕГН: ********** от гр. **** сумата от 73,87 лв., съставляваща общ размер на сторените
по делото разноски съобразно отхвърлената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС - Сливен в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
11