Решение по дело №1131/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.176 от АПК във вр. с чл.215 от ЗУТ.

С определение № 12999/21.12.2023 г. по адм. дело № 11882/2023 г. по описа на ВАС е отменено решение № 1268/6.10.2023 г. по адм. дело № 1131/2023 г. по описа на АС- Варна в частта му , с която е оставена без разглеждане жалбата на „К.“ ООД срещу решение № 544/30.09.2021 г. на Общински съвет Аврен в частта му, с която е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план - план за регулация и застрояване за УПИ **, урегулиран като УПИ ** с установяване на застроителен режим за имота и е прекратено производството по делото в тази му част, като е постановено връщане на делото на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия по същата част от жалбата.

В изпълнение на определението на ВАС за продължаване на съдопроизводствените действия е назначена допълнителна съдебно-техническа експертиза, по която със с.д. 6184/26.04.2024 г. е прието заключение, изготвено от вещото лице арх. В. Г. С..

При така събраните нови доказателства, жалбата се поддържа в посочената част от упълномощения адвокат П. С., включително с искане за присъждане на допълнително сторените разноски по делото.

Ответникът по жалбата - Общински съвет Аврен, чрез упълномощения адвокат Ир. И. изразява становище за отхвърляне на жалбата в посочената част, като претендира присъждане на разноски съобразно представен списък.

Заинтересованата страна – Община Аврен, чрез упълномощения юрисконсулт Д. Л. изразява становище за отхвърляне на жалбата в посочената част , като претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованите страни С. Д. С. , П. А. Б. ,В. Б. С., Н. Н. Н. и „Н.“ ООД не изразяват становище по горепосочената част на жалбата.

 

Освен фактите приети за установени с влязлата в сила част на постановеното по делото решение № 1268/6.10.2023 г. , допълнително установените такива са следните : Одобреният с обжалваното решение проект на ПУП-ПРЗ в частта му отнасяща се за притежавания от „К.“ ООД УПИ ** , урегулиран като УПИ ** не е придружен от планове за вертикално планиране, план-схеми за комуникационно-транспортната мрежа и за инженерната инфраструктура, поради което в него не са посочени следните елементи : номерата на осовите точки ; проектните и теренните коти на осовите точки, записани съответно в числител и знаменател ; проектните коти на чупките на нивелетата, на екстремните точки – вододелни и водосливни в обсега на вертикалните криви ; наклонът на нивелетните прави, посока в процент и дължините, за които е изчислен наклона ; посоките на оттичане на повърхностните води ; вододелните и водосливните линии, местата в които се събират повърхностните води, без да могат да се отвеждат гравитачно, като се посочва начина на отвеждането им ; надлъжните и напречните профили на новопроектираните или променящите се във височина улици. Графичните материали към ПРЗ в частта ПЗ не са представени по отношение на Илюстрацията в съответствие с Приложение № 3 към чл.68, ал.3 от Наредба № 8/14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове. Засягащата процесният имот улица е предвидена като обслужваща улица, шести клас , с габарит 6 м., с две платна по 3м ., без тротоари. Предвидено е уличната регулационна линия да навлиза 6 м. навътре в имота, вместо предвидените 8 м. по действащия план, като спрямо нея линията на застрояване е показана 3 м. навътре, каквото е било разстоянието и по действащия план. Други изменения по отношение на частта ПЗ не са предвидени с оспореното решение. Предвидената в южната част на УПИ ** , урегулиран като УПИ ** улица осъществява връзка между предвидените с действащия план [улица] и улицата разположена западно от [ПИ] , урегулиран като [УПИ]. Без така предвидената улица, възможно е достъпът до [улица] да се осъществява от север, при което тя би останала като тупик с дължина 230 м.

 

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното :

 

Допустимостта на жалбата в горепосочената част следва от цитираното определение по дело № 11882/2023 г. на ВАС – тъй като първоинстанционния съд не се е произнесъл по същество по целият спорен предмет, включващ и обжалваното изменение на плана засягащо имот УПИ **урегулиран като УПИ **, и като се има предвид наличието на същите изложени в решение № 1268/6.10.2023 г. условия за подаване на жалбата в срок от адресат на адм. акт , то следва да бъде постановено допълнително решение по отношение на същата част на оспорения адм. акт.

 

Разгледана по същество в горепосочената част, съдът намира жалбата за неоснователна предвид следното :

 

Както вече е посочено в постановеното по делото съдебно решение, обжалваното решение, включително в сега оспорената му част е издадено от компетентен адм. орган, при спазване на формата на адм. акт и при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, т.е. изложените в тази насока мотиви остават същите. Следва по отношение на формата на оспорения адм. акт да бъде добавено, че действително съществуващото несъответствие между текстовата част, в която имотът е посочен като УПИ ** и графичната част , в която е посочен като УПИ ** , не прави изразената от адм. орган воля неясна до степен на абсолютна неразбираемост, която да налага отмяна на адм. акт само на това основание - причината е тази, че се касае за допусната в графичната част очевидна фактическа грешка, отстраняването на която е възможно по реда на чл. 62, ал.2 от АПК.

Преценката за правилното приложение на материалния закон е обвързана от действителното фактическо основание за изменение на действащия план , което както вече е посочено в постановената и влязла в сила част на решение № 1268/6.10.2023 г. съответства на правното основание по чл. 134, ал.2 вр. с ал.1, т.2 от ЗУТ – възникване в случая на нова общинска нужда за обект общинска собственост, а именно предвидената южно от УПИ **улица, която съгласно заключението по допълнителната съдебно-техническа експертиза представлява обслужваща улица шести клас. В този смисъл , със сега оспореното изменение на действащия план не се въвежда ново фактическо и правно основание - както е посочено в заключението по първата експертиза, с изменението единствено се намаляват размерите на отнетата за улица площ. В тази връзка, без значение са доводите на страните за това дали процесната улица изпълнявала функциите на обръщач по отношение на улицата представляваща ПИ с [идентификатор], тъй като по този въпрос действащия план представлява влязъл в сила и съответно стабилен адм. акт - видно от заключението по допълнителната експертиза, [ПИ] е с дължина 230 м., при което ако не бе предвидена улицата засягаща собствения на жалбоподателя УПИ ** , то [ПИ] би представлявал задънена улица тупик , за която проектирането на обръщач би било задължително съгласно чл. 81, ал.1, изр. ІІ от ЗУТ , т.е. в този съдебен процес не подлежи на преценка правилността на решението за улица, вместо такова за уширение осигуряващо обръщането на автомобилите в обратна посока.

Освен материално законосъобразно по отношение на основанието за изменение на действащия план, материално законосъобразна е и регулацията на предвидената обслужваща улица шести клас. Видно от заключението на вещото лице В. С. по допълнителната съдебно-техническа експертиза, което съдът намира за правилно и обосновано, улицата е проектирана с размери съответстващи на нормативно определените съгласно чл.77, ал.1, т.2, пр. ІІ от ЗУТ във връзка с чл.16, ал.1, т.2 и чл.80 от Наредба № РД-02-20-2 /20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, които са посочени в Таблица 1, колона 3, ред първи към Приложение № 17 от Наредбата. Констатираната с експертизата липса на придружаващи планове за вертикално планиране, план-схеми за комуникационно-транспортната мрежа и за инженерната инфраструктура, неправилно е посочена от жалбоподателя като основание за материална незаконосъобразност на оспорената част от обжалваното решение. Неоспореното наличие на такива придружаващи планове по действащия и влязъл в сила подробен устройствен план, предполага необходимост от тях само относно предвиденото изменение, което както вече бе посочено касае единствено широчината на улицата, която от 8 м. е намалена на 6 м. Нормата на чл.134, ал.2, т. 8 от ЗУТ, според която влезлият в сила устройствен план може да се изменя когато е одобрен без план-схеми по чл. 108, ал.2 , определя, че липсата на последните не сочи на незавършен фактически състав даващ основание за незаконосъобразност на съответния ПУП, а допуска допълване на волята на адм. орган по посоченият в нея ред. Съобразно тези обстоятелства, според които по законов ред е допустима корекцията на неспазеното изискване на чл.108, ал.2 от ЗУТ за одобряване на въпросните планове едновременно с подробния устройствен план , то нарушението на същото изискване очевидно не представлява самостоятелно основание за отмяна на одобряващия съответния ПУП адм. акт. Неправилна е направената с подадената от процесуалния представител на жалбоподателя писмена защита интерпретация на цитираното в нея касационно решение – предвижданията на обжалваното решение се отнасят само за отделни имоти, макар и разположени в два квартала, т.е. в случая не е налице създаване на ПУП за цял един или група квартали по смисъла на чл.108, ал.3 от ЗУТ, поради което изискването на тази норма е неотносимо за казуса. По тези съображения, съдът намира, че по отношение на предвидената улична регулация не е налице основанието по чл.146, т.4 от АПК за нейната отмяна.

Преценката за материалната законосъобразност по отношение на съставката план за застрояване / ПЗ/ следва да бъде извършена единствено в обема на процедираното изменение, което според същото заключение на вещото лице е свързано с проектираното изменение на уличната регулационна линия – разположението на последната е променено на разстояние 6 м. навътре в процесния имот вместо 8 м. по действащия план / разлика от 2 м./ , поради което и линията на застрояване е изместена на разстояние 2 м. в южна посока спрямо тази по действащия план. Установено е, че по този начин линията на застрояване по единия и по другия план е показана на разстояние 3 м. навътре от улично-регулационната линия, както и че други изменения в частта на застрояването в УПИ ** не са налице. С оглед последното, видно е, че единственото изменение на застрояването е обусловено от уличната регулация, а след като последната е материално законосъобразна по изложените вече съображения, то материално законосъобразно е и изменението на ПЗ. Установеното с допълнителната експертиза непредставяне на графичните материали в частта на ПЗ по отношение на Илюстрацията в съответствие с Приложение № 3 към чл.68, ал.3 от Наредба №8/14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове , не представлява основание за материална незаконосъобразност, тъй като въведените с нормата изисквания са примерни, а не императивни такива. По тези съображения, по отношение на частта ПЗ не е налице основанието за оспорване по чл.146, т.4 от АПК.

В оспорената част обжалваното решение е постановено в съответствие с целта на закона – очевидно отпаднала е обществената необходимост от улица с широчина от 8 м. , поради което в съответствие с това обстоятелство е процедирано обжалваното намаляване на широчината на 6 м. Тази промяна в обществената необходимост очевидно обективира неблагоприятен за адм. орган юридически факт, поради което доказателства от негова страна за установяването му не са необходими.

Така обоснованото отсъствие на всички регламентирани в нормата на чл.146 от АПК основания за оспорване , налага отхвърляне на жалбата в горепосочената нейна част като неоснователна.

При този изход от делото , ответникът Общински съвет-Аврен и заинтересованата страна Община Варна имат право на разноски съгласно разпоредбите съответно на чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК. Сторените от ответника разноски остават същите както са посочени в мотивите на влязлата в сила част на решение № 1268/6.10.2023 г. , а именно 1500 лв. адвокатско възнаграждение, 70 лв. държавна такса за касационно обжалване и 280 лв. възнаграждение на вещо лице за извършената по първото дело съдебно-техническа експертиза – същото е видно от представения и приложен на л.166 списък на разноските, който не съдържа промяна в това отношение. Разноските на заинтересованата страна Община Аврен за юрисконсултско възнаграждение следва да останат в същият посочен в цитираните мотиви размер от 200 лв. съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като липсва основание за присъждане на нови такива – делото продължава в същата инстанция, в която са проведени повече на брой съдебни заседания, т.е. не е налице участие в различни съдебни инстанции, което би представлявало основание за присъждане на допълнителни разноски.

По отношение на жалбоподателя, липсва основание за присъждане на разноски в размер различен от вече присъдените такива с цитираното решение -поради отхвърлянето на жалбата, допълнително сторените в размер на 600 лв. разноски за допълнителната съдебно-техническа експертиза , следва да останат за негова сметка. Що се касае до заявената от адв. С. претенция за присъждане на сторените в размер на 150 лв. разноски по частно адм. дело № 11882/2023 г. по описа на ВАС, съдът намира същата за неоснователна - с постановеното по това дело определение № 12999/21.12.2023 г. спорът по законосъобразността на обжалваното определение е бил решен по същество, поради което за пропуска на страната да поиска присъждане на разноски пред касационната инстанция, не е приложим реда по чл.226, ал.3 от АПК.

По тези съображения и доколкото разноските по делото вече са присъдени с влязлата в сила част на решение № 1268/6.10.2023 г. и влязлото в сила определение № 3215/14.11.2023 г., то с допълнителното решение не се дължи присъждането на нови такива.

Предвид изложеното и на основание чл.176 от АПК , съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на „К.“ ООД, срещу Решение № 544/30.09.2021 г. на Общински съвет Аврен в частта му, с която е одобрен проект на ПУП-ПРЗ за изменение на действащия ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед № 1475 от 21.08.2008 г. на Кмета на Община Аврен, отнасяща се за притежаваният от „К.“ ООД УПИ **, урегулиран като УПИ *** с установяване на застроителен режим за имота.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.