Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /21.10.2020 г.,
гр. Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд – Панагюрище, в проведеното на четиринадесети
октомври
две хиляди и двадесета година публично съдебно заседание, в състав:
Районен съдия:
Магдалена Татарева
при участието на секретаря Мария Терзийска разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 1047/2019 г. по описа на съда
Производството по
делото е по чл. 422 ГПК във вр, с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД
предявени от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ********* срещу П.В.Б. ЕГН ********** и Е.С.Б.
ЕГН: **********, за приемане на установено в отношенията между страните, че
ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 23252,71 лв. – частична главница по сключен
между първия ответник и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, а втория ответник
се е задължил в качеството си на поръчител, представляваща 62 броя неплатени погасителни вноски за периода от
14.03.2021 г. до 14.04.2026 г., чиято предсрочна изискуемост е обявена на
03.06.2019 г.
ведно със
законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата;
което вземане е прехвърлено на ищеца въз основа на рамков
договор за прехвърляне на парични задължения от 20.12.2016 г. и индивидуален
договор към него за цесия от 20.05.2019 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 866/2019 г. по описа на Районен
съд – Панагюрище, в условията на евентуалност са предявени субективно съединени
осъдителни искове за същото вземане.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Между ответникът и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД на ***г. е сключен
договор за потребителски кредит №2235602, по силата на който
дружеството е предоставило на
ответника сума пари в размер на 34000,00 лева. Твърди се, че страните
постигнали съгласие да бъде върната на кредитодателя главница в размер на
357000 лв. които представлява сборът от следните компоненти: чиста стойност на
кредита 34000,00 лв., такса за разглеждане на кредита 1700 лв. Сочи се, че
кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитора посочената сума-
главница на 120 броя равни части, които са включени в размера на всяка отделна
месечна погасителна вноска. Сочи се кредитополучателят е включен в групова
застраховка с премия в размер на 1752 лв., за което е подписана декларация за приемане
на застраховане, която премия е разделена на 120 бр. месечни плащания дължими
на падежите на погасителните вноски.
Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по
кредита за срока на действие на договора се олихвява с възнаградителна лихва,
месечния размер на която е фиксиран за целия срок на договора и която се
начислява от датата на отпускане на кредита. Така, подписвайки договора за
кредит, страните са постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на
договора да бъде в общ размер на 23677,20 лв. Общата сума, която
Кредитополучателят се е задължил да върне при сключване на договора за кредит е
в размер на 61129,20 лв., която съгласно клаузите на договора за кредит е
платима на 120 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на
509,41 лева, като първата погасителна вноска е дължима на 14.05.2016, а
последната е с падеж на 14.10.2026 г. Сочи се, че тъй като кредитополучателят
не изпълнявал задължението си за погасяване на отпуснатия кредит на 03.06.2019
г. кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. Твърди се, че Е.Б. е поела
задължението в качеството си на поръчител да е солидарно отговорна за
изпълнението на всички задължения на кредитополучателя. Твърди се, че
процесните вземания са прехвърлени от кредитодателят на ищеца по силата на
рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 20.12.2016 г. и
индивидуален договор към него за цесия от 20.05.2019 г., за което прехвърляне е
уведомен длъжникът по чл. 99 ЗЗД, като в евентуалност се сочи, че длъжниците
следва да се счита за уведомен с връчване на препис от исковата молба за
отговор.
Сочи се, че заплатената до момента сума от кредитополучателят е в
размер на 15241 лв., с която е погасена възнаградителна лихва – 9230,81 лв.,
главница – 5504,51 лв, застрахователна премия – 481,80 лв. и лихва за забава
24,26 лв. поради което основателен се явява
предявеният иск. Претендира разноски.
Ответниците, в
законоустановения срок по чл. 131 ГПК са подали възражение по см. на чл. 414 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с съединени искове
с правно основание чл. 422 ГПК във вр, с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК.
Предявените искове са процесуално допустими, тъй като същите са предявени в
законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК, доколкото видно от
данните по делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 22.11.2019
г., а исковата молба е подадена на 20.12.2019 г.
На 14.04.2016г. между ответникът П.Б. и „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е сключен договор за заем № 2235602, по силата на
който търговското деужество предоставило на ответника сума пари в размер на
34000 лв., която сума кредитополучателят се задължила да върне на
равни месечни вноски –120 бр. всяка в размер на 509,41 лв. Между страните бил уговорен фиксиран
годишен лихвен процент -10,99 %, както и ГПР – 13,96 %. Посочено е, че общата
дължима сума е в размер на 61130,05 лв., Екатериан Б. е
подписала договора, респ. задължила се е по него, в качеството си на поръчител.
Към договора е представен погасителен план, подписан както от кредитодателя,
така и от кредитополучателя и поръчителя. Към договора са приложени и общи
условия за застрахователна програма „Кредитна протекция плюс“, подписани от П.Б..
По делото е приложен и приет като доказателство Рамков договор за
прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г. сключен между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ведно с Приложение № 1 от 20.05.2019 г., по
силата на който на ищецът е прехвърлено вземането на кредитодателя „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД към ответниците
П.Б. и Е.Б. възникнало от процесния договор за потребителски кредит, което
вземане към дата на продажбата е в размер на 30195,49 лв. – главница. Като
доказателство по делото е приложено и пълномощно от цедента в полза на
цесионера, с който е упълномощен изрично да уведоми длъжниците за станалата
цесия по см. на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, както и уведомление за извършената цесия,
което уведомително писмо е съобщено на ответника на 04.06.2019 г., видно от
известие за доставяне приложено по делото- л. 33.
По делото е
допусната и приета без възражение на страните съдебно-счетоводна експертиза от
заключението на която се установява, че размерът на усвоената от ответника сума
е 35700 лв., като за погасяване на същата от ответника Б. са направени плащания
в общ размер на 15182,98 лв., като плащането е преустановено на 12.04.2019 г.,
след която дата не са извършвани плащания от длъжника. Съдът възприема
заключението вещото лице като компетентно и безпристрастно дадено, дало пълен
отговор на всички поставени за решаване въпроси, поради което при постановяване
на съдебния си акт цени фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото
лице е достигнало.
При така установено от фактическа страна, съдът от правна
страна намира следното:
При релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални и процесуални предпоставки (юридически
факти), които следва да бъдат установени от ищеца, като е негова
доказателствената тежест да установи в условията на пълно и главно доказване,
следните правнорелевантни факти, от които се ползва- валиден договор за цесия,
по който е съобщено на длъжниците за станалото прехвърляне на вземането му,
валиден договор за потребителски кредит
2235602 от ***г., по който е предоставена на ответника сума пари и
нейният размер; настъпила изискуемост на задължението и размер на дължимата
главница; както и че посоченото вземане е прехвърлено на ищеца, действително
задължаване на втория ответник в качеството му на поръчител по договора.
От приложен по
делото договор за потребителски кредит № 2235602 от ***г.. сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и П.Б. се
установява, че между страните е сключен договор по силата, на който „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е предоставил на ответника сумата в размер на 34 000лв., която ответникът
се задължил да върне на 120 месечни вноски, последната с падеж 14.04.2026 г., всяка
в размер на 509,41 лв. Съгласно чл. 9,
ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Ето защо следва да се приеме, че между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“
ЕАД и П.Б. е сключен договор за потребителски кредит
по см. на чл. 9 ЗПК, по който вторият ответник- Е.Б. се е задължила в
качеството й на поръчител.
Съгласно
разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗПК кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит
на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава
възможност, т.е. следва да е налице изрична уговорка между кредитополучателя и
кредитодателя, която да предвижда възможност за прехвърляне на вземанията по
договора за потребителски кредит. ЗПК цели гарантиране правата на икономически
по-слабата страна – кредитополучателите, поради което и по-голямата част от
нормите в закона са с императивен характер, а неспазването на норма с
императивен характер води до недействителност, поради което и липсата на
изрично предвидена възможност за прехвърляне на вземането на кредитодателя на
трето лице води до недействителност на извършеното прехвърляне. В конкретния
случай видно от сключения договор за потребителски кредит № 2235602 от ***г., както и от
условия към договора приложени по делото е предвидена изрична възможност за
прехвърляне на вземането на кредитора – „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД по договор
потребителски кредит № 2461404 от 17.10.2016 г., по който длъжници са ответниците П. и Е. Б, арг. чл. 13, ал. 6 и ал. 7 от общите условия към договора.
В конкретния случай
претренцията на ищеца е за заплащане единствено на отпусната по договора за
кредит главница в размер на 23 252,71 лв. дължима за периода от 14.03.2021
г. до 14.04.2026 г., като в таи връзка се твърди настъпила предсрочна
изискуемост на вземането.
Предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем (съобразно уговореното между страните в чл. 13,
ал. 2 от договора). Обявяването на предсрочната изискуемост предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от
кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж,
които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост
има действие от ако са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й,
които са уговорени от страните. В конкретния случай, видно от условията към
договора чл. 13, ал. 2, б. „а“ - при неплащане на две последователни месечни
вноски по кредита, кредитодателят има право да обяви вземанията си по договора
за кредит предсрочно изискуеми. От приетата по делото съдебно счетоводна
експертиза се установява, че последното редовно плащане от длъжника по договора
е извършено на 12.04.2019 г., като за следващите два месеца- май и юни не са
извършвани никакви плащания на падежните вноски, поради което към този момент
следва да се приеме, че за „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е възникнало
правото да обяви кредита за предсрочно изискуем. От събраните по делото
доказателства - уведомително писмо за
извършено прехвърляне на вземания от „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД – л 32 от делото, се установява, че кредитодателят е
упражнил правото си за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по
договора за кредит, доколкото в посоченото вземане е обективирано волеизявление
на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД ,с което е отправена покана за заплащане
на всички дължими суми по договора за кредит поради обявена предсрочна
изискуемост. Посоченото изявление е получено от ответника П.Б. на 04.06.2019г.,
към който момент е настъпила и предсрочната изискуемост на всички вземания по
договора за кредит.
От приетата без
възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза се установи, че на П.Б.
действително е отпусната сума в размер на 34000 лв. по договор за кредит, като
в настоящия процес се претендира единствено връщане на отпуснатата сума
–главница, то следва да се приеме, че предявеният иск спрямо П.Б. се явява
основателен. За пълнота на изложението следва да се добави, че от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е
носител на претендираното материално право - действителен договор за цесия, по
който длъжникът е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне.
По отношение на
претенцията за солидарно осъждане на Е.Б. в качеството й на поръчител, съдът
намира следното:
Разпоредбата на чл.
147 ЗЗД предвижда, че поръчителят остава задължен и след падежа на главното
задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест
месеца. Трайната съдебна практика приема, че срокът по чл.147, ал. 1 ЗЗД е
краен и преклузивен. За разлика от погасителната давност с изтичането му не се
погасява възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото
поръчителство. Преклузивните срокове, за разлика от давностните /чл.120 ЗЗД/,
се прилагат от съда служебно. В конкретния случай, както бе посочено по-горе падежът
на задължението е настъпил на 04.06.2019г., като шестмесечни преклузивен срок
за ангажиране отговорността на поръчителя е изтича на 04.12.2019 г. От данните
по делото се установява, че кредиторът е предявил своя иск на 01.11.2019 г. –
дата на подаване на заявлението, арг. чл. 422, ал. 1 ГПК, т..е. преди изтичане
на законоустановения срок, поради което и претенцията на ищеца спрямо
поръчителя – Е.Б. се явява основателна, като същата се явява солидарно
задължена по процесното вземане.
Предвид
изложеното ищецът е материално легитимиран носител на парично вземане спрямо ответника П.Б. и Е.Б. – солидарни
длъжници в размер на 23 252,71 лв., представляваща главница по предоставения
потребителски кредит № 2235602 от ***г, ведно със
законната лихва от дата на подаване на исковата молба – 01.11.2019 г. (арг. 422,
ал. 1 ГПК) до окончателното изплащане на същата.
Съдът е задължен служебното да
се произнесе по неравноправни клаузи по договорите за потребителски кредит, но доколкото
претенцията на ищеца се основава на искане за заплащане на главница, което
вземане е дължимо от ответника, дори и при установяване на наличие на
неравноправни клаузи, арг. чл. 23 ЗПК, съдът не дължи такава проверка. Не са
предмет на настоящото производство суми различни от предоставената на ответника
главница по договора, поради което съдът не дължи произнасяне по останалите
клаузи на договора, доколкото би излязъл от предмета на делото очертан от ищеца
с исковата молба.
В условията на евентуалност
са предявени осъдителни искове за процесното вземане спрямо двамата ответници,
които искове не следва да се разглеждат по същество, доколкото не са настъпили
процесуалните предпоставки за това.
По
отношение на разноските:
При
този изход на делото и на основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС
настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе по искането за присъждане
на разноски в заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр.
с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната помощ и съобразно
предвиденото в чл. 26 Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението
следва да бъде определено в размер на 50 лв. в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски за заповедното производство в размер на 515,05 лв., от които
50 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 465,05 лв. – държавна такса.
Относно
разноските пред настоящата инстанция и предвид изхода на спора на основание чл.
78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната
помощ и съобразно предвиденото в чл. 25, ал. 1 Наредбата за заплащане на
правната помощ възнаграждението следва да бъде определено в размер на 100 лв.,
в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за първоинстанционното
производство в размер на 765,05 лв., от които 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение и 465,05 лв. – държавна такса и 200 лв. – депозит за вещо лице.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 9 ЗПК по отношение на П.В.Б. ЕГН: ********** и Е.С.Б.
ЕГН: ********** ***, че дължат солидарно н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сума в размер на 23 252,71 лв. –
част от непогасена главница – 62 броя месечни вноски дължими за периода от 14.03.2021
г. до 14.04.2026 г. по договор за потребителски
кредит № 2235602 от 14.04.2016г. сключен между ответника П.Б. и „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ведно със законната лихва от дата на подаване на
исковата молба – 01.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 866/2019
г. по описа на Районен съд – Панагюрище, които суми могат да бъдат заплатени по
банкова сметка ***: ***, BIC: ***Д.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, П.В.Б. ЕГН: ********** и Е.С.Б.
ЕГН: ********** да заплатят н.
„А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК
********* сумата
в размер на 515,05
лв. – представляваща разноски направени в заповедното
производство, както и сумата в размер на 765,05 лв. разноски направени пред
настоящата инстанция.
Решението подлежи на
обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на сраните, пред
Окръжен съд – Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: