№ 89
гр. Пазарджик, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20225200500007 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд Панагюрище е сезиран с искова молба,подадена от Ю.М. Д.- Х. , ЕГН **********, от
гр. В. , бул. „С. „ № 92, против М. Ю. С., ЕГН **********, от гр. В. , ул. „Н.В. „№ 9а.
С исковата молба е предявен иск за определяне начин на реално ползване на съсобствен недвижим
имот, а именно-помещения на приземен етаж на жилищна сграда с идентификатор
10450.502.884.2 по КК и КР на гр. В., която представлява източния калкан в ПИ с идентификатор
10450.502.884, с административен адрес в гр. В. , ул. „Н.В. „ № 9.
С Решение № 260191/ 14. 10.2021г . на районен съд В. , постановено по гр. д. № 235/2021г. по
описа на същия съд , ползването на недвижимия имот е разпределено по първи вариант от
заключението на техническата експертиза . Присъдени са деловодни разноски в полза на ищцата.
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното
производство , подадена чрез пълномощника на страната. Във въззивната жалба се излагат
съображения за неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон
и необоснованост. Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново
решение от въззивната инстанция, по съществото на спора, с което се отхвърли иска за
разпределение на реалното ползване ,поради невъзможност за разпределяне на ползването.Прави
се искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски в двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна . В
писменото становище на пълномощника на ответната страна по въззивната жалба се оспорва
въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като правилно и законосъобразно
1
да се остави в сила .
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното
решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на страните и
събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК
,прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна в процеса.
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на
решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите
въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивните жалби не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение
или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с
правилността на съдебното решение .
Районният съд е сезиран с иск за разпределяне на реалното ползване на съсобствен недвижим
имот(помещения на приземен етаж на жилищна сграда с идентификатор 10450.502.884.2 по КК и КР на гр. В., която
представлява източния калкан в ПИ с идентификатор 10450.502.884, с административен адрес в гр. В. , ул. „Н.В. „ № 9).
Правното основание на иска е по чл. 32 ал. 2 от ЗС. Касае се за производство по спорна съдебна
администрация на гражданско правоотношение . Целта на това производство е да се разпредели
ползването на съсобствената вещ ,в случаите ,когато съсобствениците не могат да формират
мнозинство или пък решението на мнозинството е вредно за общата вещ/ чл.32 ал. 2 от ЗС/.В
исковата молба е посочено(това е установено и от доказателствата по делото ), че правата на страните в
имота са равни , по ½ ид. част. Това означава , че мнозинството не може да се формира и не може
да вземе решение на мнозинството / чл. 32 ал. 1 от ЗС/ . Ползването на съсобствената вещ не може
да бъде разпределено и чрез договор между съсобствениците . Единствената възможност е
съдебната администрация . Това прави предявения иск процесуално допустим.
Основните принципи за начина на разпределение на ползването при съсобствена вещ са посочени
в мотивите на ТР № 13/ 10. 04. 2013г. на ОСГК на ВКС.
Посочено е ,че реалното ползване следва да се разпредели , като се вземат предвид правата на
страните в съсобствеността и по начин за най-целесъобразното използване на вещта .
В практиката на ВКС са разгледани различни хипотези на разпределение на ползването ,от която
също могат да се извлекат основни принципи при разпределяне на реалното ползване на
съсобствена вещ .
Посочено е ,че разпределението следва да се извърши така , че всеки съсобственик да получи
реална част за ползване , която съответства на неговите права . Когато обекта на собственост
не позволява такова разпределение,няма пречка определените за ползване части да не отговарят на
правата на страните в имота . В този случай изравняването на несъответствието следва да се
извърши чрез парично обезщетение ( виж Р. № 139/ 16. 11. 2015г. по гр. д. № 2715/2015г. на 2-ро гр. отд. на
ВКС,постановено по реда на чл. 290 от ГПК ).
2
Друг основен принцип, който е разгледан в практика на ВКС е,че при разпределяне на ползването
съдът следва да се съобрази с фактическото състояние и предназначението на вещта към
момента на постановяване на съдебното решение. Съдебната практика приема ,че дори в хода на
съдебното производство да е настъпила промяна във вида или предназначението на вещта съдът е
длъжен да се съобрази с този промяна при разпределяне на ползването
Съдът няма право да предписва или да взема предвид каквито и да било бъдещи промени или
преустройства на вещта , с цел обособяване на отделни дялово за ползване ( виж Р. № 147/ 01. 02.
2016г. по гр. д. № 3037/2015г. на 2-ро гр. отд. на ВКС,постановено по реда на чл. 290 от ГПК ; Р. № 288/ 15. 12. 2014г. по
гр. д. № 4148/2014г. на 1-во гр. отд. на ВКС,постановено по реда на чл. 290 от ГПК ; ).
В заключението на СТЕ е посочено , че в приземния етаж на жилищната сграда са изпълнени
довършителни работи , които са го направили обитаем. Довършителните работи са описани
подробно в заключението на СТЕ. На практика етажът се ползва ,като жилище от ответника. На
етажа са разположени следните помещения :
- коридор;
-североизточна стая с кухненска мивка ;
- югоизточна стая ;
-южна стая с мивка ;
-баня с тоалетна ;
В съдебно заседание вещото лице е пояснило пред съда ,че макар етажа да съдържа всички
помещения по ЗУТ , които следва да има едно жилище и фактически да се ползва ,като жилище,не
е налице необходимата височина,за да бъде дефиниран приземния етаж,като жилищен етаж .
Това прави неоснователно възражението на ответника по иска за това ,че приземния етаж ,след
извършените подобрения и преустройства, представлява жилищен етаж , което прави невъзможно
разпределение на ползването.
В заключението си вещото лице е предложило два варианта за разпределяне на реалното ползване
. Двата варианта не предвиждат преустройства и подобрения за разпределяне на реалното
ползване. В заключението на СТЕ е посочено ,че помещенията за индивидуално ползване са само
три , което означава ,че в едното ползване ще бъдат две стаи ,а в другото ползване само една стая
. Това няма да отговаря напълно на правата на собственост ,а именно по ½ ид. част. В
предложените два варианта за реално ползване имаме различно групиране на помещенията ,
като и при двата варианта коридора и санитарния възел са оставени за общо ползване.
От предложените варианти районния съд е възприел вариант първи .Районният съд е приел,че този
вариант е най- целесъобразен и защитава в пълна степен правата и интересите на
съсобствениците.Този извод на районния съд е обоснован и законосъобразен, тъй като:
-първия вариант предлага разпределение , което в по-голяма степен отговаря на фактическото
положение, при съобразяване на обстоятелството ,че ответника ползва приземния етаж,като
жилище ;
- варианта е съобразен с достъпа до помещенията от етажните собственици ;
-съобразен е и с правата на страните в имота ,макар да не отговаря в пълна степен на квотите им в
съсобствеността;
По тези съображения и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК ще следва решението на районния съд да
3
бъде потвърдено.
По разноските по делото.
Според утвърдената съдебна практика на ВКС ( виж Р. № 275/ 30. 10. 2012г. по гр. д. № 444/2012г. на 2-ро гр.
отд. на ВКС,постановено по реда на чл. 290 от ГПК ; Определение № 389/ 08. 10. 2010г. по гр. д. № 293/2010г. на 2-ро гр.
отд. на ВКС ;)в производството по разпределяне на ползването направените разноски от страните за
държавни такси и технически експертизи следва да се понесат от страните съобразно правата им в
съсобствеността . Разноските за възнаграждения на адвокат се поемат от страната, която ги е
направила .
При въззивно обжалване разноските се разпределят по общите правила на ГПК ,съобразно
уважаване или отхвърляне на жалбата .При уважаване на жалбата ответната страна не дължи
разноски , ако с поведението си не е дала повод за обжалване на съдебното решение и признае
основателността на жалбата .В този случай разноските се разпределят по правилата на
първоинстанционното производство .
В конкретния казус разноските в първоинстанционното производство правилно са разпределени от
районния съд съобразно правата на страните в съсобствеността , които са равни . Въззивната
жалба не е уважена , при което разноските във въззивното производство следва да останат в
тежест на жалбоподателя , така както са направени . Ще следва да се осъди жалбоподателя да
заплати в полза на ответницата по въззивната жалба сумата 400 лв., представляваща
възнаграждение за един адвокат във въззивното производство по представения договор за правна
помощ.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия
Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260191/ 14. 10.2021г . на районен съд В. , постановено по гр. д. №
235/2021г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА М. Ю. С., ЕГН **********, от гр. В. , ул. „Н.В. „№ 9а, да заплати в полза на Ю.М. Д.-
Х. , ЕГН **********, от гр. В. , бул. „С. „ № 92, сумата 400 лв., представляваща възнаграждение
за един адвокат във въззивното производство.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 2 от ГПК решението на въззивната инстанция не подлежи
на касационно обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5