№ 16598
гр. София, 14.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на тридесет и
първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:.....
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20221110106077 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Образувано е по предявен от ....... срещу В. Н. Т. и В. Н. Т. положителен
установителен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване за установено по
отношение на ответниците, че към момента на образуване на ТКЗС в землището на село .....
наследодателите на ищеца .... и ...., придобили процесния имот по наследство и давностно
владение от бащата на ...... след смъртта му през 1921 г., са били собственици на следния
недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ....... по КККР, одобрена със Заповед РД
.....12.02.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 04.12.2017 г., с
адрес на поземления имот: с. ....., район ......., м. ......, Столична община, с площ от 539 кв. м.,
трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - за друг вид
застрояване, с предишен идентификатор ....., с номер по предходен план ......, съседи - изток -
ПИ с идентификатор ... (бивш имот ....) запад - ПИ с идентификатор .... - път (бивш имот ....),
север - ПИ с идентификатор ...... (бивш имот 410), юг - ПИ с идентификатор ....... (бивш имот
412).
В ИМ се твърди, че процесния поземлен имот попадал в границите на урбанизирана
територия, определена с околовръстен полигон на с. ....., район ......., одобрен с протокол №
61/23.07. 1999 г. и Решение № 12 на Столичен общински съвет. Същият попада в
устройствена зона Жм1 - жилищна зона с малкоетажно застрояване в природна среда и
същият представлява нива, десета категория, нанесена в кадастрален лист № Г-24-6-А в
местността „.....
Ищецът твърди, че наследодателите му .... и .... са притежавали и обработвали в
землището на село ..... 32 дка ниви и ливади, включително и нива в местността „.......” с площ
от 3577 кв. м. Целият имот са получили като наследство от бащата на ....., починал през 1921
г. и друга част от майката на .., която като вдовица е живеела при него, починала през 1936
г.
..... заедно с още 28 жители на с. ......, Самоковска околия закупили цялото землище
на село ..... състоящо се от ниви, ливади, пасища и гори от братя ....., жители на гр.
Панагюрище в два последователни „Продавателни записа“ през 1897 г. и 1900 година.
1
Съгласно втория продавателен запис, издаден от „Национален централен архив“ като
купувач с № 10 бил ...... След смъртта си през 1921 г. ..... оставил своя дял на наследниците
си - съпругата му и синовете му ..... с трима братя и две сестри. Синовете и дъщерите си
разделили една част от наследствения имот, а след смъртта на майката (която живяла при
.....), през 1937 г. разделили окончателно наследствения имот с доброволен договор за делба.
Този договор бил оставен за съхранение при най- възрастния от братята. От наследения
имот ..... през 1935 г. записал 21 дка в „Емлячния регистър“ в с. ...., Самоковска околия, към
която се водило кметското намесничество на с. ...... След 1935 г. „Емлячният регистър“ не
бил воден или ако е бил воден, не бил открит. Следващото деклариране на имота си .....
извършил през 1949 г. с данъчни декларации за 31 дка също в с. ...., Самоковска околия и
последно декларирал 32 дка с опис- декларации за влизане в ТКЗС през 1958 г.
Този имот от 32 декара бил обработван от .. и съпругата му ..... до внасянето му в
ТКЗС през 1958 година, видно от Удостоверение № 30/22.12.2014 г. издадено от кметството
на с. ..... и са били членове на ТКЗС до края на живота си.
На 25.10.2000 г. за първи път бил изготвен помощен кадастрален клан на основание
притежаваните земеделски земи преди внасянето им в ТКЗС, обявен в ДВ бр.98/61.12.2000
г., в който е възстановено правото на собственост върху нива с площ 3577 кв. м. в
местността „.... на наследниците на ...., видно от скица № 1/15.05.2002 г. Имотът попадал в
урбанизирана територия, определена с околовръстен полигон на с. ....., район ......., одобрен с
протокол № 61/23.07. 1999 г. и Решение № 12 на Столичен общински съвет.
През 2007 г. с Решение № 505/5.11.2007 г. на ОСЗГ, община ......., заповед на кмета
на община ....... № РЛ-....17.07.2007 г., издадена по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ,
удостоверение № 94- А-101/17.07.2007 г., издадено от Главния архитект на община .......,
издадено по чл. 13, ал.5 от ППЗСПЗЗ и скица № .../08.06.2007 г. от ГИС, гр. София, издадена
по изискванията на чл. 14 от ЗСПЗЗ, било възстановено правото на собственост в
съществуващи стари реални граници нивата в местност „.... с площ от 3443 кв. м., бивш
имот .... на наследниците на ..... Възстановените 3443 кв. м. по действащия помощен
кадастрален план, приет по реда на чл. 13, ал. 1 от ППЗСПЗЗ попадали в имоти с
планоснимачни номера ......, ..., ...... и .....
Излага, че в грубо нарушение на действащите по това време закони имоти с
планоснимачни номера ......, ... и ...... били раздадени в периода от 1975-1980 г. за
построяване на вили на близки до тогавашната власт. Бил нарушен чл. 86 от ЗС до
изменението му с ДВ бр. 31/1990 г., според който кооперативната собственост не можело да
се придобива по давност. Съгласно чл. 11 от ПУ на ТКЗС утвърден с Указ ДВ бр. 14/1958 г.
внесената земя в ТКЗС оставала собственост на лицата, които са я притежавали до
включването й в ТКЗС.
Без никакво законово основание имот с планоснимачен № ...... бил предоставен с
Протокол № /17.03.1977 г. на .... от УС на ППО, кв. .... като единствен стопански двор.
Същият не бил член на ТКЗС, не притежавал земеделски земи в с. ..... до 1958 г., видно от
Удостоверение № 8 от 14.02.2000 г., издадено от кметството на с. ...... С имот с
планоснимачен № ...... разширил двора на вилата, която бил построил незаконно в имотите
на други собственици. Неговите близки също нямали имоти в местността „..... ..... Т. и
наследниците му дори не били жители на с. ......
УС на ТКЗС нямало никакво законово основание да раздава имоти за вили дори и
на членове на ТКЗС, тъй като съгласно чл. 2 , ал.3, т. 1 от „Правилник за приложение на
закона за трудовата поземленост“ ДВ бр.189/20.06.1946 г. единствен орган, който бил
упълномощен да признава единствен стопански двор била общинската комисия за ТПС.
През 2011 г. със заповед № РД-...../15Л2.2011 г, на изпълнителния директор на
„Агенцията по геодезия, картография и кадастър“ (АГКК) била утвърдена кадастрална карта
включително и за имот № ...., в която като собственици на имота не били записани
наследниците на ...., въпреки, че в единствения съществуващ одобрен кадастрален план до
2011 г., именно те били записани като собственици. Като собственици на имот № ...... били
2
записани наследниците на ...., притежаващи нотариален акт по давност.
Ищецът завел дело в Адмнистративен съд - София град срещу заповедта на
изпълнителния директор на АГКК. С решение № 2374/31.01.2014 г. ВАС обявил, че
заповедта е незаконосъобразна в частта за имот ...., защото не била съобразена с Решение №
505/5.11.2007 г. на ОСЗГ, община ......., което имало силата на констативен нотариален акт.
ВАС постановил имот с планоснимачен № .... да бъде записан като собственост на
наследниците на ...., а имоти с планоснимачни номера № ......... и ...... да бъдат записани като
собственост, както на наследниците на ...., така и на наследниците на ...., като след
разрешаване на спора за материалното право по исков ред за тях оставала възможността да
инициират процедура по чл. 53 ЗКИР за изменение на ККР.
На основание решението на ВАС в АГКК били направени промени в кадастралната
карта и имот с планоснимачен № ...... имал нов идентификатор ........
Това била втора молба на ищеца до съда. Първата била през 1998 г., когато
разполагал само с две решения на Поземлената комисия в община ........ Помощният план не
бил изготвен, а ВКС обявил двете решения на Поземлената комисия № 1374/25.12.1992 г. и
№ 5313/27.07.1998 г. за нищожни, защото на първото нямало подписи на цялата комисия, а
по отношение на второто не бил спазен чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ за повторно произнасяне.
Поземлената комисия в община ....... му била издала нищожни документи за собственост.
Иска от съда да обяви притежавания нотариален акт от ответниците за нищожен и
ответниците да преместят ограда по границите, определени в земеразделителен план,
съгласно скица № .../18.12.2006 г., издадена от ГИС - София ЕООД.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор от ответниците. Считат исковата молба за неоснователна и недоказана.
Излагат, че завеждането на иск било опит за заобикаляне на материалния закон и
съществени процесуални правила, за да се постигне пререшаване на вече решен съдебен
спор с влязло в законна сила съдебно решение. Представеното като уж нововъзникнал факт
Решение № 505/5.11.2007 г. на ОСЗГ, община ......., не представлявал такъв, тъй като това
било пето или шесто поред заявление на ищеца претендент от 1992 г. Същото било издадено
в противоречие със закона и наличните доказателства, а също така и в противоречие и
несъобразяване с мотивите, изложени в решение на СРС, 44 състав от 27.03.2001 г., влязло в
законна сила на 30.06.2005 г. Цитираното решение, както и триистанционната му проверка,
установявали категорично и безпротиворечиво липсата на активна легитимация на ищеца,
както и липсата на доказателства относно обема на претендираната площ на процесната
нива. Първоначалната претенция със заявлението за възстановяване на собственост върху
земеделски земи е 2 декара, постоянно, в продължение на повече от 15 години е увеличавана
от заявителя до размер на 3.577 декара. Правилно решаващия съдебен състав приел за
доказано, че следвало да бъдат възстановени само 1200 кв. м. И от двете издадени
удостоверения от кметството на с. ..... от 25.08.1998 г. и от 04.10.1999 г. било видно, че в
емлячния регистър на името на ...., наследодател на ищеца, в местността „...... били записани
само 1200 кв. м. Не било истина, че наследодателят на ответниците придобил имота без
правно основание - земеделски земи в местността „...... никога не били ползвани от ТКЗС, а
били обработвани частно и поради тази причина били раздадени на частни лица,
включително на .....й Т.. Той се явявал наследник на Виден Лазов Т., който бил член на
ТКЗС, с. ..... и внесъл в стопанството 30,8 дка. Същият притежавал дворно място от 1000 кв.
м., ведно с построената в него къща и още през 1977 г. с решение, въведено в Протокол № 1
УС на ППО .... му признал този имот за „единствен стопански двор“. Наследодателят на
ищеца не бил внесъл в активите на ТКЗС претендираната и призната му с последното
решение на ОСЗГ като обем площ от 3577 дка, а само 1200 кв. м., за които твърдят, че не са
идентични с имота на ответниците. Позовават се на изтекла придобивна давност.
Ответниците ползвали, стопанисвали и си служели с имота в изключително дълъг период от
време. Изразили знанието и съзнанието, че владеят и стопанисват имота с цел да своят. Това
се отнасяло и за наследодателя на ответниците - техен баща, поради което претендират
приемственост по отношение на изтеклата придобивна давност. Владеели имот на правно
3
основание почти 60 години, а от 05.03.2008 г. били титуляри на собствеността по силата на
нотариален акт, били добросъвестни владелци и по отношение на тях следвало да се приеме,
че тече кратката 5-годишна придобивна давност. Претендират разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на иска:
Настоящият спор е по предявен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ за
установяване на собственост върху земеделска земя към минал момент (момента на внасяне
на земеделския имот в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях селскостопанска
организация), при който не е предмет на разглеждане въпросът, дали постановените далеч
след този минал момент административни актове (решения на ПК, сега ОСЗГ) са
действителни или не.
Надлежен ищец по този иск е лицето, което твърди, че е било собственик на
подлежаща на възстановяване по ЗСПЗЗ земя, респ. което твърди, че е наследник по закон
или завещания на бившия собственик. Надлежен ответник е лице, което претендира, че
спорният земеделски имот е бил собственост на неговия наследодател и собствеността
следва да бъде възстановена в негова ползва.
Тъй като искът по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ е установителен, предпоставка за неговата
допустимост е наличието на правен интерес за ищеца от предявяването му. Такъв интерес е
налице само в случаите, когато на ищеца е било възстановено правото на собственост върху
спорния земеделски имот с окончателно решение на Поземлената комисия/ОСЗГ (както е в
разглеждания случай) или има възможност това да бъде сторено - подадено е заявление до
Поземлената комисия/ОСЗГ, но административното производство пред нея все още не е
завършено с издаване на решение или въобще не е било подавано заявление в срока по чл.
11, ал.1 от ЗСПЗЗ и има възможност за предявяване на иск по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ. Също
така съдът намира за необходимо да отбележи, на първо място, че интересът от
предявяването на иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ се състои в това, че решението по него ще
има преюдициално значение за възстановяването на земята и за решението на органа по
поземлената собственост независимо от издадените вече такива решения. Когато след
приключване на производството по чл. 14, ал. 1 - 3 от ЗСПЗЗ с влязло в сила съдебно
решение по чл. 14, ал. 4 от 3СПЗЗ се установи, че собственици на конкретните земеделски
земи са други граждани, а не тези, спрямо които е постановено възстановяването на
собствеността в реални граници, общинската поземлена комисия на основание чл. 14, ал. 7
от ЗСПЗЗ може да измени постановеното решение съобразно новите обстоятелства.
По изложените съображения, съдът намира, че съобразно ТР № 1 по гр. д. № 11/1997
г. на ВКС, ОСГК ищецът притежава правен интерес от предявените искове, тъй като е
налице произнасяне на административния орган ОСЗГ Община ....... за възстановяване на
собствеността върху процесния имот и в този смисъл съдът приема, че предявеният иск е
допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
Производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е спорно исково производство и в него ищецът
следва да установи правата си, използвайки всички допустими доказателствени средства в
състезателния исков процес. В конкретния случай ищецът следва да установи при условията
на пълно и главно доказване, че е наследник по закон на .... и .... и че последните са
придобили процесния имот по силата на твърдените придобивни основания (наследство и
давностно владение от бащата на ......) към момента на образуване на ТКЗС – 1958 г., както и
че спорният имот, възстановен с Решение № 505/5.11.2007 г. на ОСЗГ, община ....... и
земеделските имоти в с. ....., община ...., декларирани в данъчен регистър от 1949 г. и
нанесени в помощния кадастрален план на с. ..... и записани на името на .. ....... са
идентични.
В настоящия случай, по делото са събрани писмени и гласни доказателства,
4
назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза.
Видно от приложеното по делото удостоверение № ....../12.02.1992 г., издадено от
Кметсво с. ....., община ....... се установява, че .. ....... притежава по данъчна декларация от
1949 г. общо 35 дка земя.
От приетото по делото удостоверение изх. № 58/28.08.2000 г. издадено от СО, район
„.......“, Кметство с. ..... се установява, че .... е внесъл в ТКЗС „.....“ общо 32 дка ниви и
ливади, от които 16.2 дка ниви и 15.8 дка ливади.
От представеното по делото удостоверение № 30/22.12.2014 г., издадено от СО -
район „.......“ Кметство ..... се установява, че преди образуване на ТКЗС (1958 г.), на името на
.. ....... в Емлячен регистър от 1935 г., пар. № 98, стр. 138 са записани общо 21 дка ниви,
ливади и мера.
По делото е представено неоспорено от страните удостоверение за наследници изх. №
............. г., издадено от СО, с. ....., район „.......“, съгласно което .. ......., ЕГН ********** е
починал на 13.02.1989 г., като е оставил наследници ...., ЕГН ********** – съпруга,
починала на 11.09.1999 г. и оставила за наследник сина си А. К. А., ЕГН **********.
По делото е изискана и приложена образуваната по заявление вх. № 505/12.02.1992 г.
на ОСЗ „.....“, от която се установяват следните обстоятелства:
1. С Решение № 1374/25.12.1992 г. Поземлена комисия, Община ......., постановено по
заявлението на ищеца, в качеството му на наследник на .. ......., е възстановила правото на
собственост в стари реални граници на наследниците на последния на 14 имота – общо 35.0
дка, сред които е и нива от 2.000 кв. м. в м. „......, установена с данъчен регистър от 1949 г. –
т. 1 на решението;
2. С последващо Решение № 1374.1 от 25.12.1997 г. Поземлена комисия, Община
......., постановено по заявлението на ищеца, в качеството му на наследник на .. ......., е
възстановила правото на собственост в стари реални граници на наследниците на последния
на нива от 1.500 кв. м. в землището на с. ....., м. „......, установена с данъчен регистър от 1949
г.;
3. С Решение № 5313/27.07.1998 г. Поземлена комисия, Община ......., постановено по
заявление с вх. № 505/12.02.1992 г. на ищеца, в качеството му на наследник на .. ......., е
възстановила правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници
на наследниците на последния на нива от 3.577 кв. м. в м. „......, съставляваща част от имот
пл. № .... по кадастрален план на с. ....., изработен на базата на летене от 1954 г., установена
с данъчен регистър от 1949 г., като с това решение комисията е отменила т. 1 на решението
си № 1374/25.12.1992 г.;
4. С Решение № 505/5.11.2007 г. на ОСЗГ, община ....... и Заповед № РД-
....17.07.2007 г., издадена от СО – район „.......“ по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, на
наследниците на .... е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални
граници на нива в местност „.... с площ от 3443 кв. м., бивш имот ...., установена с молба
декларация за членство в ТКЗС, удостоверение № 94-А-101/17.07.2007 г., издадено от
Главния архитект на община ......., издадено по реда на чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ и скица №
... от ГИС, гр. София, издадена по реда на чл. 14 от ЗСПЗЗ, неразделна част от
удостоверение № 94-А-101/07 по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ.
Съгласно констативната част на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза, възстановеният имот е нанесен в помощния кадастрален план, приет по реда на
чл. 13, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, в кадастрален лист № Г-24-5-В и Г-24-6-А, м. „...., като
възстановените 3443 кв. м. по действащия помощен кадастрален план, попадат в имоти с
планоснимачни номера ...... – 0.605 дка, ... – 0.878 дка, ...... – 0.532 дка и .... – 1.428 дка.
Видно от приложеното по делото в заверен препис Решение от 27.03.2001 г., влязло в
законна сила на 30.06.2005 г. по гр. д. № 7561/1998 г. по описа на СРС, II ГО, 44 състав, се
установява, че горецитираните решения на Поземлена комисия, Община ....... - Решение №
1374/25.12.1992 и Решение № 5313/27.07.1998 г., са били обект на косвен съдебен контрол
5
по предявен иск за собственост по чл. 108 ЗС, като част от претенцията бил и спорният в
настоящото дело имот. В мотивите на решението си СРС, II ГО, 44 състав е приел, че е
налице нищожност на Решение № 1374/25.12.1992 г. на Поземлена комисия, Община .......
поради липса на произнасяне по същото на компетентен колективен орган – Поземлена
комисия и на Решение № 5313/27.07.1998 г. на Поземлена комисия, Община ......., поради
нарушение на изискванията на разпоредбата на чл. 14, ал. 7 ЗПСЗЗ, съгласно която е
определена материална компетентност на ПК за повторно произнасяне, като не са били
налице предпоставките за същото.
Съдът намира, че тук е мястото да отбележи, че мотивите на Решение от 27.03.2001
г., влязло в законна сила на 30.06.2005 г. по гр. д. № 7561/1998 г. по описа на СРС, II ГО, 44
състав, не обвързват настоящия съдебен състав, доколкото решението следва да бъде
постановено въз основа на събраните в това производство доказателства и доколкото силата
на пресъдено нещо на решението по иска с правно основание чл. 108 ЗС не се простира и по
отношение на ответниците по иска, предмет на делото. Наведените доводи от страна на
процесуалния представител на ответниците за нищожност на гореспоменатите решения на
ПК и липсата на активна легитимация на ищеца са ирелевантни към предмета на спора и не
следва да бъдат обсъждани – решенията са постановени и имат сила само по отношение на
административния орган и ищеца, но не е и по отношение на трети лица. Наличието на
решение, с което е признато правото на възстановяване върху имота на всяка от двете
страни, е предпоставка за допустимост на иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, като в самото
производство спазването на административната процедура по издаване на възстановително
решение не подлежи на изследване. Единственият въпрос, който е релевантен за изхода на
спора е, кой е бил собственикът на процесния имот (нива) към момента на
обобществяването.
По делото е представено неоспорено от страните удостоверение за наследници изх. №
....../08.04.2021 г., издадено от СО, район „.....“, съгласно което .....й .... Т., ЕГН ********** е
починал на 12.11.2008 г., като е оставил за свои наследници ответниците в настоящото
производство - В. Н. Т., ЕГН ********** и В. Н. Т., ЕГН **********.
От удостоверение изх. № .... г. се установява, че .....й .... Т. е наследник на ...., който е
бил член на ТКЗС – с. ..... и е внесъл 30.8 дка ниви и ливади.
Видно от приложения по делото в нотариално заверен препис протокол № 1 от
17.03.1977 г. на УС на ППО ...., .....й .... Т. е признат за единствен собственик на дворно
място със застроена къща в м. „......та .....“. Видно от удостоверение изх. № 8/07.02.1990 г.
.....й .... Т. притежава дворно място от 1000 кв. м., при съседи: наследници на .....,
наследници на ......., път и блок на КЗС, както и масивна двуетажна къща с площ от 38 кв. м.,
построена през 1968 г. и лятна кухня.
Въз основа на горните документи .....й .... Т. и ответниците В. Н. Т. и В. Н. Т. са се
снабдили с констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание
наследство и давност № 46 от 2008 г. по описа на нотариус ..... на Нотариалната камара,
вписан в АВ, София под Акт № ....., съгласно който .....й .... Т., В. Н. Т. и В. Н. Т. са
признати за собственици на съответните идеални части (4/6 за .....й и по 1/6 за В. и В.) от
поземлен имот планоснимачен № ......, попадащ в кадастрален лист ...... административен
район - ......., планоснимачен район – с. ..... – София, м. „...... .....“, с площ от 1135 кв. м.,
заедно с построената в него през 1968 г. без строителни книжа двуетажна жилищна сграда.
От приложения по делото разписен лист (л. 229 от делото), неразделна част към
помощен кадастрален план на с. ..... се установява, че имот пл. № .... е записан на името на
наследодателя на ищеца – ...., а като ползвател/собственик на имот пл. № ......, който е част
от имот пл. № ...., е записан наследодателят на ответниците – ...., като срещу името на
последния е посочен и документ за собственост - протокол № 1 от 17.03.1977 г. на УС на
ППО .....
От приложената по делото скица от АГКК № ...... (л. 48 от делото), поземлен имот с
идентификатор ....... по КККР, одобрена със Заповед РД.....12.02.2015 г. на изпълнителния
6
директор на АГКК ......., находящ се в с. ....., Столична община, се установява, че като
собственици на процесния имот са записани .....й .... Т., В. Н. Т., В. Н. Т. и наследниците на
...., като е отбелязано, че няма данни за идеални части.
Съгласно заключението на вещото лице на назначената по делото и неоспорена от
страните съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно
изготвено и му дава вяра, имотът нанесен в помощния план, разписания лист и Решение №
505/05.11.2007 г. на ОСЗГ, община ....... е идентичен.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите ..... и .........
които съдът кредитира като ясни, последователни и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал по делото.
Св. ...... установява по свои възприятия с начален момент от 1978 г., че .....й .... Т., а
впоследствие неговите синове В. и В., ползвали имот, представляващ двор около 1 дка и
застроена къща, обграден с мрежа, находящ се в с. ....., м. „...... .....“. Свидетелства, че преди
повече от 30 години, през 1966 г. видял .....й Т. да обработва имота на ръка, като в част от
същия засадил (около 100-150 кв. м.) малини, ягоди, домати и др., а останалата част от имота
с плодни дръвчета. В. засаждал круши. Заявява, че има наблюдения върху имота, тъй като от
1978 г. живее в съседство на него.
Св. .... установява, че от 1989 г. процесния имот се ползва от ответниците, като в него
последните засаждали картофи и домати. В този имот имало ток и ВиК мрежа.
Свидетелства, че е придобил лични впечатления, тъй като е близък приятел на В. почти
всяка съ..... и неделя посещава имота.
Останалите доказателства са ирелевантни за предмета на спора, поради което не е
нужно тяхното обсъждане.
Други доказателства не са ангажирани по делото.
При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:
В производството по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ са допустими всички доказателствени
средства по ГПК, но при спазване на ограниченията по чл. 12, ал.2 от ЗСПЗЗ, тоест с
нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на ТКЗС, емлячни регистри, молби-
декларации за членство в ТКЗС, счетоводни книги за заплащане на рента, протоколи и
решения за оземляване, в това число и по ЗТПС от 1946 г. и други писмени доказателства.
Тези доказателства са достатъчни за установяване на право на собстевност, независимо че
част от тях не съдържат данни за придобивното основание. Тези доказателства следва да се
приемат за достатъчни в производството по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, защото в него се решава
именно спора за принадлежността на правото на собственост към момента на внасяне на
имота в ТКЗС. Осъществяването на определено придобивно основание може да се установи
с други доказателства, само ако представените писмени доказателства съдържат идентични
данни за извършени записвания за имота на името на двете страни, респ. на техните
наследодатели. В хипотезата, в която се навеждат твърдения, че имотът е бил придобит по
давност, същата подлежи на установяване с писмени доказателства, а гласни такива могат да
послужат за установяване на това придобивно основание, само ако с писмено доказателство
е установено владението.
В тежест на ищеца с приетия за окончателен доклад по делото е указано да докаже,
че праводателите му .... и .... са притежавали право на собственост върху процесния имот на
твърдяното основание (наследство и изтекла придобивна давност) до включването на имота
в ТКЗС, като по аналогия с чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, който следва да се приложи и в
производството по иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, правото на собственост се
доказва с нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на трудовокооперативни
земеделски стопанства, емлячни регистри, молби-декларации за членство в
трудовокооперативно земеделско стопанство, счетоводни книги за заплащане на рента,
протоколи и решения за оземляване, в това число и по Закона за трудовата поземлена
собственост от 1946 г. и правилника за неговото приложение и други писмени
7
доказателства. Вписването на името на .... в разписния лист срещу имота не е достатъчно за
установяване правото му на собственост върху имота към минал момент, не е доказано на
какво придобивно основание имотът е записан като негова собственост, а самото записване
на имот на определено лице и внасянето му в ТКЗС от него не е достатъчно доказателство за
установяване правото му на собственост, а освен това от приетите по делото доказателства
(протокол № 1 от 17.03.1977 г. на УС на ППО .... – лист 65 от делото) се установява
обратното – че наследодателят на ответниците .....й .... Т. е придобил правото на собственост
върху процесния имот през 1977 г.
По отношение емлячния регистър, следва да се посочи, че той е официален
документ, удостоверяващ изявлението на лицето, че записаните земеделски имоти са негова
собственост. Въз основа на подадена декларация от собственика, регистърът се попълва от
съответното длъжностно лице, със заверка на съответната страница от емлячния регистър.
Това обаче не освобождава страната да докаже възникване правото на собственост на
съответното основание, посочено в декларацията и записано в емлячния регистър, като този
документ следва да се цени в съвкупност с всички останали събрани по делото
доказателства за установяване на заявеното придобивно основание.
В случая, видно от отразеното в удостоверение № 30/22.12.2014 г., издадено от СО -
район „.......“ Кметство ....., извлечение от Емлячен регистър от 1935 г., пар. № 98, стр. 138,
преди образуване на ТКЗС през 1958 г., .. ....... е декларирал общо 21 дка ниви, ливади и
мера, без обаче същите да са индивидуализирани по местности и граници и без да е
посочено придобивното им основание. Поради това отразеното в емлячния регистър, въз
основа на декларацията на ....., не може да се приеме за безусловно вярно по отношение
обема права, заявени от него.
С исковата молба ищците заявяват като придобивно основание освен наследство, и
придобивна давност. Доколкото обаче в хода на производството не се установи твърдяната
от ищеца доброволна делба на имотите между наследниците на ..... (починал през 1921 г. -
по данни на ищеца), следва да се приеме, че владението върху тях по смисъла на чл. 79 от
ЗС (респ. чл. 2, ал. 2 от от Закона за давността – отм.) би могло да бъде установено от всеки
един от неговите наследници – съпругата му и всяко едно от децата му, като наследникът
може да продължи владението на своя наследодател или да установи такова за себе си.
Освен че липсва писмено доказателство за това (форма за действителност на
сделката след 1922 г.) и дори и да се приеме, че свидетели за това обстоятелство могат да
бъдат слушани, до доказване на това правопораждащо основание в настоящото
производство не се стигна. Нито един от разпитаните по делото свидетели не дава показания
за имота и начина на придобиването му от ....., а същите свидетелстват, че повече от 30
години, имотът се е ползвал и обработвал от наследодателя на ответниците .....й Т. и
впоследствие от неговите наследници – синовете му В. Т. и В. Т..
Във всички случаи, за да бъде придобит по давност даден имот, то върху него
следва да е упражнявана спокойно, явно и необезпокоявано трайна фактическа власт, в
случая в продължение на 20 години (чл. 34 от Закона за давността – в сила до отм. му с
влизане в сила на ЗС – обн. Изв., бр. 92/1951 г., приложим с оглед § 4 от Преходните
правила на ЗС ) с намерение за своене (доколкото се касае за наследствен имот
презумпцията за намерението за своене в случая не се прилага). Допустимо е придобиване е
в по-кратък период от време ако владението е получено на юридическо основание и от лице,
за което владелецът е уверен, че е собственик на вещта и е могъл да му прехвърли
собствеността върху нея (чл. 29 от Закона за давността – отм. ). В чл. 12, ал. 7 от ЗСПЗЗ пък
е предвидено придобивната давност, започнала да тече в полза на владелеца на земеделска
земя, който основава владението си на писмен договор, доброволна делба или друг писмен
документ, да не се прекъсне с включването на земите в трудовокооперативни земеделски
стопанства, държавни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях
селскостопански организации. Тази разпоредба е наложена от практиката по прилагането на
закона, свързана с невъзможността на фактическите притежатели на земята да удостоверят с
надлежно оформени актове, придобиването на собствеността, тъй като във времето преди
8
1945-1950 г. сделките със земеделски имоти не винаги са били извършвани по нотариален
ред, а и с частни договори. Предназначението на цитираната норма е да се съобрази със
съществуващата житейска практика от онези години и общите правни принципи за
справедливост и недопустимост на неоснователното обогатяване, които са несъвместими с
възможността да се дерогират фактически извършени разпореждания със земята, само
защото те не са нотариално удостоверени. Като се изх0ожда от тази законодателна цел,
годен документ по смисъла на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ може да бъде всяко писмено
материализирано изявление, което съпоставено и с другите установени по делото факти,
представлява основание за владение.
В случая ищецът не представя писмен акт по смисъла на чл. 29 вр. чл. 32 от Закона
за давността (отм.), респ. на чл. 12, ал. 7 от ЗСПЗЗ, удостоверяващ, че наследодателят му .....
е установил фактическа власт върху процесния имот в местност „.....
С оглед на това, за да бъде придобит процесния имот въз основа на наследство и
давностно владение, ..... е следвало лично или чрез друго лице, да е осъществявал спокойно,
явно и необезпокоявано фактическа власт върху него с намерение за своене в продължение
на 20 години преди образуване на ТКЗС. Доказателства в тази насока не се събраха по
делото. Тук следва да се отбележи, че за да се завърши фактическия състав на придобивната
давност, то ..... следва да е установил владение най-късно през 1938 г., т. е. 20 години преди
образуване на ТКЗС, за което има категорични данни, че е функционирало в с. ..... към 1958
г. Както вече се посочи, по делото липсват ангажирани доказателства, както за това ..... да е
завладял имота на своя баща ....., на когото да е противопоставил своето владение, така и за
това ..... доброволно да е отстъпил владението на сина си ...... Давността е оригинерен способ
за придобиване на право на собственост и съдът приема, че към краен момент 1958 г. не е
осъществен фактическия й състав и .. ......., наследодател на ищеца в настоящото
производство, не е станал изключителен собственик на процесния имот.
Според правилата за разпределяне на доказателствената тежест, при иск по чл. 14,
ал. 4 ЗСПЗЗ ищецът следва да установи, че той, съответно – наследодателите му, са били
собственици на процесната земеделска земя към момента на внасянето й в ТКЗС на
заявеното придобивно основание. Дали ответниците са придобили имота по някакъв начин,
е без значение за ищцовото доказване, тъй като недоказването на правата на ответниците не
води автоматично до извод в полза на правата на ищеца (в тази насока решение № 164 от
10.03.2009 г., постановено по гр. д. № 5954/2007 г. по описа на ВКС, IV г. о., ГК). С оглед на
това, съдът не обсъжда подробно наведените от ответниците доводи за възникване правото
на собственост на процесния имот в патримониума на наследодателя им .....й .... Т. и в
частност оспорения от ищеца констативен нотариален акт за собственост върху недвижим
имот на основание наследство и давност № 46 от 2008 г. по описа на нотариус ..... на
Нотариалната камара, вписан в АВ, София под Акт № ......
По така изложените съображения съдът намира предявения иск за изцяло
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на спора, единствено ответниците имат право на разноски, каквото
искане са направили и пълномощникът им е представил списък по чл. 80 от ГПК (л. 268 от
делото). Съдът констатира, че вписаните в същия разноски от 1800.00 лева за адвокатски
хонорар са реално заплатени, съобразно отразеното в представения договор за правна
защита и съдействие (л. 70 от делото) и като съобрази фактическата и правна сложност на
делото, броя на проведените открити съдебни заседания с участието на ответников
представител и вида и обема на извършената от него дейност, съдът намира че адвокатският
хонорар не е прекомерен и следва да бъде присъден в пълния му претендиран размер.
В последното проведено по делото о. с. з. на 31.05.2023 г. съдът е констатирал, че
към експертизата вещото лице е приложило справка – декларация, с която възнаграждението
му възлиза на общата сума от 735.40 лева, като същевременно по делото са представени
доказателства за първоначално определен и заплатен от ищеца депозит в размер на 450 лева.
9
Съдът е указал на ищеца, в 1-седмичен срок от 31.05.2023 г. да представи доказателства за
заплатен депозит в размер на 285.40 лева по сметка на СРС, но такива не са постъпили по
делото. Извършена е и служебна проверка в счетоводството на съда, която е установила, че
от ищеца А. К. А., сума в размер от 285.40 лева не е постъпила по сметка на съда.
Следователно, на основание чл. 77 ГПК и с оглед изхода на спора, горепосочената сума
следва да се заплати от ищеца в полза на СРС, доколкото е заплатено възнаграждение на ВЛ
от бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ......., ЕГН ********** с адрес: ..... иск с правно
основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ за признаване за установено, че наследодателите на ищеца
...., ЕГН **********, починал на 13.02.1989 г. и ...., ЕГН **********, починала на
11.09.1999 г., към 1958 г. (момента на внасянето на имота в ТКЗС) са били собственици по
наследство и давностно владение на поземлен имот с идентификатор ....... по КККР,
одобрена със Заповед РД.....12.02.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от
04.12.2017 г., с адрес на поземления имот: с. ....., район ......., м. ......, Столична община, с
площ от 539 кв. м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно
ползване - за друг вид застрояване, с предишен идентификатор ....., с номер по предходен
план ......, съседи - изток - ПИ с идентификатор ... (бивш имот ....) запад - ПИ с
идентификатор .... - път (бивш имот ....), север - ПИ с идентификатор ...... (бивш имот 410),
юг - ПИ с идентификатор ....... (бивш имот 412), възстановен с Решение № 505/05.11.2007 г.
на ОСЗГ, община ....... на наследниците на .....
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ......., ЕГН ********** с адрес: ..... да
заплати на всеки един от ответниците - В. Н. Т., ЕГН ********** и В. Н. Т., ЕГН
********** сума в размер на по 900.00 лева, представляваща направен разход за
адвокатско възнаграждение по делото, съобразно изхода му.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК ......., ЕГН ********** с адрес: ..... да заплати в
полза на бюджета на Софийски районен съд сумата от 285.40 лева депозит за изготвяне на
допусната по делото съдебно-техническа експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10