Определение по дело №24/2016 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството пред БОС е образувано на основание чл.32 във вр. с чл.16 от ЗПИКонфОтнНалФС във връзка с получено в Б. решение за налагане на финансови санкции от Главна митническа служба – Д., филиал Л., Г., спрямо българския гражданин С. С. от [населено място], обл. Б.. Искането на изпращащата държава е с надлежен превод на български език, включително и на приложеното удостоверение по смисъла на чл.4 от ЗПИКонфОтнНалФС.

Представителят на ОП – Б. изразява становище, че са налице всички изискуеми от ЗПИКонфОтнНалФС основания за уважаване на искането на изпращаната страна.

Засегнатото лице се явява лично като заявява, че не оспорва вмененото му нарушение, за което му е наложена санкция, която е готов да заплати.

Окръжният съд, след като съобрази представените по делото писмени доказателства и съображенията на страните относно наличието или липсата на предпоставките по ЗПИКонфОтнНалФС, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Засегнатото лице С. С., [дата на раждане] год., с постоянен адрес в [населено място], Горна махала 1, обл. Б., в периода 09.06.2012 година до 25.02.2013 година е работил на територията на Ф., без да разполага с необходимото му разрешително за работа съгласно параграф 284, ал.1 от СК III/Социалния кодекс - СК III/. Според немската администрация, в посочения период С. е заварен да работи като зидар за фирма „Марф Б.” в нарушение на немското законодателство. Поведението му представлява правонарушение по смисъла на цитирания параграф 284, ал.1 от СК III във вр. с пар.404, ал.2 от същия кодекс на ФРГ. За посоченото поведение компетентният немски орган му е наложил финансова санкция в размер на 500 /петстотин/ евро, към която следва да се прибавят и 28,50 /двадесет и осем евро и петдесет евроцента/ евро разноски по изпълнената процедура. Решението на Главна митническа служба – Д., филиал Л. е постановено на 04.09.2013 година и е влязло в сила на 20.09.2013 година. Санкционната процедура е била писмена като нарушителят С. е бил уведомен съгласно законодателството на издаващата страна относно възможността да обжалва решението и сроковете за това.

С оглед на така установеното, ОС счита, че са налице предпоставките за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция спрямо българския гражданин С. С., издадено от компетентен орган на друга държава, членка на ЕС. На първо място е налице удостоверение по чл.4 от Рамково решение № 2005/214/П. на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, което е преведено на български език и разполага със задължителните реквизити и данни по образец, съгласно Приложение №2 от ЗПИКонфОтнНалФС. На второ място, независимо, че решението на чуждестранния орган е за налагане на санкция за деяние, което по българското законодателство не представлява нито престъпление, нито административно нарушение, е налице изключението, предвидено в чл.30, ал.2, т.7 от ЗПИКонфОтнНалФС. Съгласно посочената законова разпоредба на признаване подлежат и санкциите, наложени за „престъпления или административни нарушения, уредени в законодателството на издаващата държава във връзка с прилагането на задължения, произтичащи от правни актове, приети по силата на Договора за функционирането на ЕС (ОВ, С 115/47 от 9 май 2008 г.)”. В настоящия казус се касае за деяние, което представлява административно правонарушение по законодателството на ФРГ, което е изтъкнато чрез цитирането на съответните правни норми в удостоверението по чл.4 от Р. решение. Липсата на конкретни текстове от Договора за функциониране на ЕС, които да са цитирани от издаващата страна, не променя направените изводи, защото за съдебният състав е ноторно известно, че такива са предвидени в него, което се потвърждава и от множеството идентични случаи, разгледани от Б..

На трето място, не са налице визираните в чл.35 от ЗПИКонфОтнНалФС основания, които да водят до постановяване на отказ от признаване и изпълнение на финансова санкция спрямо българския гражданин С.. Представените от изпращащата страна документи са съобразени с изискванията на закона, не е изтекла и предвидената давност. Съображенията в тази посока са следните: Съобразно чл.82, ал.1, б. „а” от ЗАНН административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години от налагането на „глобата”. Давностният срок може да бъде удължен максимум с една година, когато за събирането на вземането са предприемани действия от надлежния орган. В случая не са представени данни, че за събиране на финансовата санкция от 528,50 евро, са предприемани някакви действия до препращане на въпроса за решаване от българския съд. В този смисъл двегодишния давностен срок по чл.82, ал.1, б. „а” от ЗАНН е изтекъл, но съобразно нормата на чл.35, т.3 от ЗПИКонфОтнНалФС това не е достатъчно. Изрично е добавено и изискването решението да се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Тъй като двете условия са свързани със съюза „и” е очевидно, че следва да са кумулативно налице, за да се постанови отказ от признание и изпълнение на искането. А използвания от законодателят термин „деяние” може да бъде отнесен само за престъпленията по НК, което означава, че за административните нарушения въпроса за изтеклата давност по ЗАНН не може да има за последица постановяването на отказ. Освен това санкцията е по-голяма от 70 евро, деянието, макар че не е престъпление и административно нарушение по българското законодателство, отговаря на предвидено от закона изключение, а засегнатото лице е било надлежно уведомено за водената срещу него процедура и възможността за обжалване.

Изхождайки от размера на наложената финансова санкция и присъединените към нея разноски по производството, общо от 528,50 евро /виж чл.3, ал.1, т.3 от ЗПИКонфОтнНалФС/, както и от обстоятелството, че е налице фиксиран курс на лева към еврото /едно евро е равно на 1,95583 лева/, включително и към момента на постановяване на санкционното решение от немска страна /чл.32, ал.1 във вр. с чл.16, ал.8 от ЗПИКонфОтнНалФС/, на изпълнение от българска страна подлежи именно левовата равностойност на посочената в евро сума, която възлиза на 1 033,66 /хиляда и тридесет и три лева и шестдесет и шест стотинки/ лева.

По изложените съображения и на основание чл.32, ал.1 във вр. с чл.16, ал.7, т.1, чл.36, чл.22, ал.1 и чл.38 от ЗПИКонфОтнНалФС БОС

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА решение № SV3300 – ЕV 1023/12 – F 1004 на Главна митническа служба – Д., филиал Л., влязло в сила на 20.09.2013 год., с което на българския гражданин С. С., [дата на раждане] год., с постоянен адрес в [населено място], Горна махала 1, обл. Б., е наложена финансова санкция в размер на 528,50 евро с левова равностойност от 1 033,66 /хиляда и тридесет и три лева и шестдесет и шест стотинки/ лева.

Препис от настоящето решение да се изпрати незабавно на ТД „НАП” – Б. за изпълнение.

Незабавно да се уведомят компетентния орган на издаващата държава за постановеното решение, диспозитива на което да бъде преведен на немски език, както и МП на РБ.

Решението подлежи на обжалване в седмодневен срок считано от днес пред САС като обжалването не спира изпълнението му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.