Р Е
Ш Е Н
И Е
№19
11.01.2023г.,гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ХАСКОВО в открито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и
втора година, в състав
СЪДИЯ: Цветомира Димитрова
Секретар:
Йорданка Попова ………………………………………………………………….
Прокурор:……………………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 643 по описа
на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на ”Био
Сакар” ЕООД, с.Л., общ. С. против Акт за прекратяване на биологичен ангажимент
по мярка 11”Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020 за кампания 2019г. с изх. №
01-2600/2736#6 от
20.05.2022г. издаден от Заместник-изпълнителният директор на Държавен
фонд”Земеделие”, гр. София.
В жалбата се сочи, че с обжалваният акт е
прекратен поетият от дружеството ангажимент по мярка 11”Биологично земеделие”,поради
изложени от органа твърдения за неизпълнение на чл.33, ал.1, т.2 от Наредба № 4
от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11”Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020(Наредба № 4). Излагат се доводи, че твърдението
на органа за неизпълнение на задължението за предоставяне на сертификат за
произведена продукция не отговаряло на обективната действителност. В тази
връзка се сочи, че в изпълнение на изискванията на Наредба № 4, жалбоподателят
е предоставил сертификат от контролиращото дружество в предвидения за това
срок. От издаденият акт не ставало ясно по каква причина органът приема, че
предоставеният документ не отговаря на изискванията на Наредба № 4. Мотиви в
тази насока не били изложени, поради което оспорващият счита обжалваният акт за
немотивиран. Твърди се също, че в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК органът не
бил обсъдил възраженията на жалбоподателя против издаденото на 12.05.2021г.
уведомително писмо и не бил посочил, по каква причина не ги възприема. Ето защо
оспореният административен акт бил издаден при допуснато съществено процесуално
нарушение. На следващо място се сочи, че ангажиментът на жалбоподателя е бил поет
през 2015г. Към тази година разпоредбата на чл. 33, ал.1, т.2 от Наредба № 4
предвиждала задължение към подпомаганите лица, изпълняващи дейности по направленията
по чл.3, до 30.09 на петата година от ангажимента, течащ от подаването на първото одобрено
заявление за подпомагане по съответното направление, най-малко веднъж да са
получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на
произведените от тях растителни,
животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство, като
сертификатът следвало да удостоверява биологична продукция. Такъв сертификат
бил получен и представен, и в този смисъл оспорващото дружество било изпълнило
изискванията на наредбата, съществуващи към момента на поемане на ангажимента.
Отделно от това, разпоредбата на чл. 33, ал.1, т.2 от Наредба № 4 (в редакцията й към 2015г.) не въвеждала изискването
да е получена биологична продукция от всеки един от парцелите. Разпоредбата предвиждала единствено сертификатът да удостоверява наличието
на биологична продукция. При наличието на минимални добиви от парцелите същите
не се отбелязвали в издаваните им сертификати.
Излагат се и доводи, че нормата на чл. 33, ал.1, т.3 от Наредба № 4 била
изменена с редакцията на бр.21 от 12.03.2021г. и следвало да се прилага
занапред, а не и към ангажименти поети преди 2021г. и за констатирани
обстоятелства за кампания 2019г. Нямало как представения от жалбоподателя
документ през 2019г. да отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 33,
ал.1, т.3 от Наредба № 4 приети през 2021г.
и законодателят не бил въвел такова изискване. Същевременно, нормата на
чл. 15, ал.3, т.3 от Наредба № 4 също била изменяна. Към датата на поемане на
ангажимента и при констатирано нарушение в края на петата година от
изпълнението му следвало да бъде възстановена само 10% от получената субсидия,
а не 100% от получената от дружеството субсидия, както било при понастоящем действащата
редакция. Предвидената разпоредба
противоречала на чл.14, ал. 3 от ЗНА и като такава била нищожна. Според
жалбоподателя практиката на съда по този тип дела приемала, че органът няма
право едностранно да променя условията по поет ангажимент, тъй като подобни
действия противоречали на принципа за
предвидимост.
Излагат се и доводи, че
оспореният акт противоречи на чл. 6, ал.1, ал.2 и ал.3 от АПК, като същият
категорично нарушавал принципа за съразмерност установен в кодекса. Според
жалбоподателя разпоредбата на чл.48, ал.9 от Наредба № 5 от 03.09.2018г. била
приета през 2018г. и правилата записани в нея не можело да се прилагат и към
поетия от дружеството ангажимент през 2015г. Отделно от това съгласно чл.1 от
наредбата същата не касаела условията за подпомагане по мярка „Биологично
земеделие”. Оспорва се изложеното в акта твърдение, че задължението за посочване на продукция от
всеки от парцелите в предоставения сертификат произтичало от Регламент № 834 от
2007г. Единственото изискване съдържащо се в посочения регламент било в
документа да се съдържа информация за количеството произведена продукция. Изискване
за произведена продукция не се съдържало и в Регламент № 889/2008г. Направеното
тълкуване на регламента било разширително
и противоречало на чл.8, ал.2 от АПК, според който в пределите на
оперативната самостоятелност, при еднакви условия сходните случаи се третират
еднакво – изискването било в сила от 2017г., но на ползватели, чиито
ангажименти били изпълнени в предходния програмен период и преди 2018г., такъв
сертификат не бил изискван.
С изменението на условията за подпомагане в
края на ангажимента се нарушавали и принципите на чл.12, ал.1 и чл.13 от АПК,
като оспореният акт противоречал и на целите на Наредба № 4.
По изложените в жалбата съображения се моли за
отмяна на обжалваният административен акт. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от оспорващото
дружество чрез процесуален представител, който представя писмени бележки .
Ответникът: Заместник - Изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие”, чрез процесуален представител – в съдебно заседание
и в писмени бележки, излага съображения за неоснователност на жалбата. Претендира
присъждането на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Административен съд –
Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със заявление за подпомагане за кампания 2019г. от 15.05.2019г. (стр.76) ”Био Сакар ”ЕООД заявило подпомагане по мярка „Биологично земеделие“, към което били представени изискуемите таблици за ползваните парцели и отглежданите животни. В таблица от същата дата - 20.05.2019г.(стр.112) по посочената мярка били заявени площи общо 5.02 ха (4 бр. парцела), при същата декларирана площ и за кампания 2018г., и 2019г. Също в табличен вид(л.74), е посочено, че два от заявените по мярката парцели са с насаждение орехи, а другите два - с насаждение бадеми. Като лице отговорно за осъществяване на контрола за съответствието с биологичното производство е посочено ”Космосерт услуги за сертифициране”АД, чрез „Космосерт услуги за сертифициране клон”.
На 29.11.2019г.с искане вх. № 02-260-2600/7090 при ДФ”Земеделие” „БИО САКАР” ЕООД, чрез управителя си представило в ОД – Хасково на ДФ“З“ удостоверение за съответствие и писмено доказателство(стр.169-171).
С писмо изх. № 02-260-2600/6845 от 17.07.2020г.на Заместник-изпълнителният директор на ДФ”Земеделие”(л.41)„Био сакар”ЕООД било уведомено за установени непълноти след извършени административни проверки по подаденото от дружеството заявление, които водят до прекратяване на ангажимента по направлението и възстановяване на получената до този момент финансова помощ по същото в размер на 100%. Със същото писмо на дружеството било указано, в 15 дневен срок да представи всички допълнителни документи, свързани с изпълнението на поетия ангажимент по мярка 11”Биологично земеделие” съобразени с разпоредбите на чл. 33, ал.1, т.1 и т.2 от с Наредба № 4/24.02.2015г. Писмото било връчено на представител на дружеството на 24.07.2020г.
На 05.08.2020г. ”Био Сакар” ЕООД депозирало възражение(стр.35),срещу писмото до Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд”Земеделие” заведено с вх . № 02-260-2600/6966, към което представило писмено доказателство и удостоверение за съответствие.
С писмо от 12.05.2021г. на Заместник-Изпълнителният директор на ДФ”Земеделие”(стр.22 и сл.), „Био Сакар”ЕООД било уведомено, че на основание чл. 26, ал.1 от АПК, ДФ”З” открива производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент за 2019г. В писмото били разяснени разпоредбите на чл.6 и чл. 33, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба № 4/24.02.2015г., като било посочено, че представеният от дружеството документ удостоверяващ съответствие на произвежданите растителни продукти с правилата на биологичното производство не отговаря на изискванията на чл. 33, ал.1 т.3 от наредбата. На дружеството било указано, че при несъгласие с направените констатации има право да депозира възражение и да представи допълнителни доказателства в 14-дневен срок от получаването му. Писмото било получено на 03.06.2021г. Срещу писмото било депозирано възражение от дружеството заведено с вх. № 01-2600/2737#1 от 09.06.2021г. при ДФ“Земеделие“.
На 20.05.2022г.
Заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд”Земеделие”, издал
оспорения в настоящото производство Акт за прекратяване на биологичен
ангажимент по мярка 11”Биологично земеделие” от ПРСР за периода 2014г.-2020г.
за кампания 2019г. с изх. №
01-2600/2736#6.
Актът е връчен на дружеството на 17.06.2022г. Жалбата срещу същия е депозирана на 21.06.2022г. чрез административният орган и заведена с вх. № 01-2600/2736#17 от същата дата при ДФ”З”.
По делото
е представена Заповед № 03-РД/2891#2/16.06.2021г. на Изпълнителния Директор на ДФЗ за делегиране на
правомощия на Зам. изпълнителния директор на
ДФ“Земеделие“ – П. Д. С.да издава и подписва актове за прекратяване на ангажимент по мярка
11”Биологично земеделие”.
По делото като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в
административната преписка по издаване на оспорения акт .
По искане на оспорващата страна по делото е допусната
и изслушана съдебно агро - техническа експертиза. От заключението на вещото
лице прието без оспорване от страните по делото се установява, че към 2019г.
насажденията от био бадеми на жалбоподателя, създадени и отглеждани по
технологии и правила за биологично земеделие са били на 4 години. Според вещото
лице, био бадемите създадени и отглеждани
с биотехнологии, навлизат в пълно плододаване след 6-тата година от
развитието си, т.е. с две години по-дълъг срок от срока за навлизане в
пълно плододаване на бадемите, създадени
и отглеждани по конвенционалните технологии.
Съдът като взе предвид съдържанието на
административния акт, твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановеният 14 - дневен срок по чл.149, ал.3, във вр. с ал.1 от АПК, от надлежна страна срещу годен за оспорване индивидуален административен акт, който е неблагоприятен за оспорващото лице. Предвид това жалбата е допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Обществените отношения, свързани с прилагането на Програмата за развитие на селските райони за периода 2014г.-2020г. са предмет на уреждане от Закона за подпомагане на земеделските производители - чл. 1 т. 7 от закона. С него се определят необходимите процедури и структури в страната за прилагане на мерките и дейностите, включени в Общата селскостопанска политика на ЕС, тяхната компетентност, правомощия и организационни връзки между тях. Съгласно нормата на чл. 11а, ал. 1 т. 1 и т.2 от ЗПЗП, в приложимата към датата на издаване на акта редакция органът, който приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика и приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми и мерки на Общата политика по рибарство и извършва разплащания по схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика е Разплащателната агенция. В т. 13 от § 1 от ДР на ЗПЗП, изрично е посочено, че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. С разпоредбата на чл. 11, ал. 2 т. 4 от ЗПЗП изпълнението на функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акт за акредитация се възлага на Държавен фонд „Земеделие”, чиято структура и организация на работа като Разплащателна агенция са подробно уредени, както в ЗПЗП, така и в неговия Устройствен правилник. Съгласно разпоредбите на чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който представлява същата, а разпоредбата на чл.10, ал.1, т.7 от Устройственият правилник на ДФ „Земеделие” установява правомощие на Изпълнителния директор да взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция. Съгласно ал.4 на чл. 20а от ЗПЗП, в приложимата към датата на издаване на акта редакция, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. С т.7 от Заповед №03-РД/2891#2/16.06.2021г.Изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“ е делегирал на заместник - изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ - Петя Славчева, правомощията да издава и подписва актове за прекратяване на ангажимент по мярка 11“Биологично земеделие“. Предвид изложеното оспореният акт се явява издаден от компетентен орган.
ИАА е издаден в изискуемата писмена
форма и съдържа фактически и правни основания за издаването си, които си
кореспондират. Следователно обжалваният акт отговаря на въведеното с чл. 59, ал.2,
т.4 от АПК изискване и е мотивиран. Неоснователни
са възраженията на оспорващото дружество, че от съображенията в акта не става
ясно по каква причина представеният „Био Сакар“ЕООД документ –
писмено доказателство не отговаря на
изискванията на Наредба № 4. Напротив - в ИАА много ясно са посочени мотивите на органа за
прекратяване на агроекологичния ангажимент на “Био Сакар “ ЕООД по мярка
11“Биологично земеделие“, и те са свързани с това, че представеният
сертификат не удостоверява изискуемото още към датата на поемане на
многогодишният ангажимент, т.е. към 2015г. изискване, да е получен до 30.10 на петата година от
ангажимента и представен в годината на издаването му на органа документ,
удостоверяващ, че всички одобрени земеделски площи са преминали периода на
преход и е произведена продукция от
земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички площи, респ.
декларирани по мярката парцели.
Неоснователни са и възраженията на
жалбоподателя, че административният орган е допуснал съществено процесуално
нарушение свързано с необсъждане на депозираните от оспорващото дружество
възражения против уведомително писмо с 12.05.2021г. Напротив, видно от
съдържанието на оспорения акт възраженията на жалбоподателя изрично са обсъдени, като са изложени и
мотиви защо органът приема същите за неоснователни.
В тази връзка следва да се посочи, че
ответникът е изпълнил задълженията си по чл. 35 и чл. 36 от АПК, като е събрал
всички относими по случая писмени доказателства, на основание чл. 26 от АПК е
уведомил жалбоподателя, че открива производство по прекратяване на
многогодишният ангажимент и го е приканил в посочения в същото писмо 7 - дневен
срок да депозира обяснения и представи писмени доказателства. Писмото е
надлежно получено от оспорващия, но същия няма данни да се е възползвал от
предоставената му възможност да представи доказателства, за наличие на сертификати
удостоверяващи произведени биологични продукти.
По материалната
законосъобразност на акта:
Между страните не спорно, че жалбоподателя е
поел ангажимент по мярка 11 ”Биологично земеделие през 2015г.- първата година
на ангажимента, както и че 2019г. се явява последната пета година от същия. Това
обстоятелство се признава и от жалбоподателя в депозираните от него до органа
срещу уведомително писмо от 12.05.2021г. възражения, заведени с вх. №
01-2600/2736#1 от
09.06.2021г.
Условията и реда за подпомагане на земеделски стопани, които
извършват биологични дейности, насочени
към подобряване на опазването на околната среда по мярка 11 „Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 -
2020 г., финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони (ЕЗФРСР), са предмет на уреждане
в Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. Съгласно
чл.6 от наредбата биологичните дейности от съответното
направление се изпълняват за период от пет последователни години. В Глава V, чл.27-чл.37 от Наредбата,
са посочени изискванията за управление на подпомаганите дейности.
Разпоредбата на чл.33, ал.1,
т.2 от подзаконовия нормативен акт в
редакцията му към петата година на поетия ангажимент, предвижда задължение към
подпомаганите лица изпълняващи дейности по направленията по чл.3(сред които и биологично
растениевъдство), до 30 октомври на петата година от ангажимента, който започва да тече от
подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното
направление, най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено
доказателство за съответствие на произведените от тях растителни,
животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство,
като сертификатът или писменото доказателство следва да удостоверява
произведена биологична продукция .
Обратно на изложеното в жалбата, установява се че посоченото изискване на нормата е въведено и съществувало още към датата на приемане на подзаконовия нормативен акт. Т.е. това задължение е съществувало и през 2015г. – първата година на поемане на ангажимента. Единствената разлика в съдържанието на предходната редакция на разпоредбата(действаща към 2015г.) и действащите към петата година на поетия от жалбоподателя ангажимент, а и към датата на издаване на акта е срокът до който е предвидено снабдяване на подпомаганото лице с писменото доказателство/сертификат. Новата редакция на разпоредбата(в сила от 27.09.2019г.) урежда по-благоприятен за подпомаганите лица режим - като срокът от 30.09. е удължен до 30.10.
Съгласно чл.33, ал.1, т.3 от Наредба №4, в относимата към петата година на ангажимента на жалбоподателя редакция, документите по т. 2, удостоверяващи състоянието на парцелите и продукцията следва да се предоставят обобщено за одобрените за подпомагане парцели, преминали периода на преход към биологично производство по чл. 11, ал. 4.
Не е спорно между
страните, а и се установява от приложеното по делото заявление за подпомагане и
приложените към същото таблици, че по мярка 11“Биологично земеделие“ за
кампания 2019г., жалбоподателят е заявил за подпомагане 4 парцела, находящи се в с. Студена, с обща площ 5.02 дка, с код на дейност БР12(За биологично растениевъдство – трайни
насаждения, лозя и маслодайна роза) за отглеждане на растителна продукция. Съответно в
два от парцелите е заявено отглеждане на орехи, а в други два – бадеми. Не е
спорно между страните и че жалбоподателят отговаря на изискванията на чл.17 от
Наредба №4/2015г.
Определение за сертификат/писмено
доказателство е дадено с §1, т.7 от ДР на Наредба №4 и това по
смисъла на същата разпоредба, в приложимата й редакция, както към 2015г., така и към 2019г., е документ, издаван от контролиращо
лице на всеки производител или преработвател, който контролира и отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) на
Съвета № 834/2007 и на Регламент (ЕО) на Съвета
№ 889/2008 в областта на своята дейност, изготвен съгласно образеца в
приложение XII на Регламент (ЕО) на Съвета №
889/2008.
Следователно, за да се подпомага по мярка
11“Биологично земеделие“ заявената от оспорващото дружество дейност по силата
на съществуващата в периода 2015г.-2019г. законодателна уредба въведена с
чл.33, ал.1, т.2 Наредбата и пар.1, т.7 от ДР на същия п.н.а., в относимите им
редакции, е било необходимо земеделският производител най - късно до
30.10.2019г. да получи сертификат/писмено
доказателство издаден от контролиращо лице, удостоверяващ произведена
биологична продукция – орехи и бадеми и
съответствие на произведените
растителни продукти – с правилата на биологичното
производство, както
и да представи същия на ДФ“Земеделие“ в годината на издаването им, т.е. до края
на петата година на поетия ангажимент.
Видно
от материалите по делото между жалбоподателя, в качеството на оператор и
”Космосерт-услуги за сертифициране”АД, чрез „Космосерт-услуги за сертифициране”
клон България, в качеството на контролиращо лице на 12.02.2019г.е сключен договор
за контрол и сертификация, с предмет на договора дейности по сертификация и
контрол на биологичното производство на оператора.
На 29.11.2019г. с вх. № 02-260-2600/7090
жалбоподателят е представил в Държавен фонд“Земеделие“ удостоверение за
съответствие и писмено доказателство издадени от контролиращото го лице, но в
последното изрично е посочено,
че 2019г. е без очакван добив. Липсата
на произведена биологична продукция е удостоверена и в таблицата на
сертификационното писмо, където в табличен вид са посочени контролираните
парцели и насаждения, със статус „В“(био), но в графа добита продукция е посочено 0.
След като единствените получени и представени
от земеделския производител до края на
петата година от поетия многогодишен ангажимент писмено доказателство и удостоверение за съответствие към него, не
удостоверяват произведена биологична продукция, то несъмнено не е спазено
изискването за подпомагане въведено с чл.33, ал.1,т.2 и т.3 от Наредба № 4(в приложимите им към петата година
поетия ангажимент редакции), тъй като до 30.10.2019г. не е получен и представен до края
на петата година от ангажимента документ, в който да има посочена произведена
биологична продукция. Представянето на такъв документ с посочването на нулеви
количества произвеждани растителни продукти не може да изпълни изискването на
закона относно удостоверяване на производството. Ето защо правилно и
законосъобразно административният орган е приел, че доколкото до посочения в
чл.33, ал.1, т.2 от Наредба № 4 срок
- на петата година
на ангажимента – 2019г., подпомаганото лице не е получило нито веднъж
сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените продукти
с правилата на биологичното производство, с който документ да се удостоверява
произведена биологична продукция, и
който да е представило по реда на чл.33, ал.1,т.3 от същия п.н.а. на ответника, то е налице
основанието по чл. 15,
ал.3, т.3 от Наредба № 4 за прекратяване на ангажимента по Мярка 11 на
оспорващия. Посочените от ответника норми на чл.15, ал.3, т.3 във вр. с чл.33,
ал.1, т.2 и т.3 от Наредба № 4 (в приложимата им редакция)отговарят на описаните в акта фактически
основания, поради което не е налице неправилно приложение на материалния закон. Действително, условието за спазване на
изискванията на Наредба №5 от 03.09.2018г. за прилагане правилата на биологично
производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна
дейност за спазване на правилата на биологично производство, както и за
последващ официален надзор върху контролиращите лица, е въведено в Наредба №
4/24.02.2015г. с чл.1, ал.3, т.9, едва през 2020г.(обн.ДВ бр. 38 от 2020 г., в сила от 24.04.2020 г.) и не е имало как жалбоподателя да
съобразява поведението си с разпоредбите й към датата на представяне на писменото
доказателство. Това обстоятелство обаче в случая е без правно значение,
доколкото изискването за получаване на сертификат/писмено доказателство, в
които да е удостоверено количество произведена биологична продукция е
съществувало и към момента на поемане на ангажимента, като е било въведено с
Наредба № 4//24.02.2015г. Че сертификата/писменото доказателство издаван от
контролиращото лице следва да съдържа и количество продукция е видно и от
образеца на сертификат въведен с приложение XII от Регламент №889/2008г., действащ към 2019г.(отм. с чл.11 от Регламент за изпълнение(ЕС)2021/1165
на комисията от 15 юли 2021 година за разрешаване
на някои продукти и вещества за употреба в биологичното производство и за
съставяне на техните списъци).
За пълнота следва да се посочи, че
обстоятелството, че в заявените за подпомагане за кампания 2019г. парцели на
жалбоподателя, в които са декларирани насаждения бадеми не е могло да има добив
от био бадеми се подкрепя и от заключението на вещото лице изготвило
агро-техническата експертиза по делото. Тук е мястото да се посочи, че съдът кредитира изцяло заключението на по
допуснатата съдебно-аграрно техническата експертиза по делото, доколкото същото
е изготвено от вещо лице разполагащо с необходимите знания и умения, което
пълно и точно е отговорило на поставените му задачи и подробно ги е обосновало.
Възраженията в жалбата касаещи размера на
подлежащата на възстановяване субсидия и конкретно, свързани с противоречието
на нормата на чл.15, ал.4 от цитираната
по-горе Наредба № 4/2008г. с чл.14, ал.3 от ЗНА са неотносими в случая
предвид, че в обжалваният акт такъв
размер не е конкретизиран.
Твърденията
за противоречие на обжалваният акт с принципите на съразмерност установен в чл.6, ал.1, ал.2 и ал.3 от АПК и принципите на чл.12, ал.1 и чл.13 от АПК са
неоснователни, и не се доказват по делото. Както вече бе посочено по – горе, изискването за подпомагане въведено с чл.33, ал.1, т.2 от
Наредба № 4 не е било изменяно в края на поетия ангажимент, нито пък се
установява органът едностранно(с отделен акт) да е променял условията по ангажимента. Ето защо няма как същите да бъдат
нарушени. Не се доказват и твърденията на жалбоподателя за нарушение на чл.8,
ал.2 от АПК. По делото не са представени доказателства нито са ангажирани
доказателствени искания установяващи, че на ползватели, чийто ангажименти са
изпълнени в предходния програмен период и преди 2018г. такъв сертификат не е
бил изискван.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че обжалваният акт не страда от пороци, които да водят до неговата отмяна по смисъла на чл.146 от АПК, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответника за разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение и същата следва да бъде уважена.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на „Био Сакар” ЕООД, с.Л.,
общ. С. против Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка
11”Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020 за кампания 2019г. с изх. №
01-2600/2736#6 от
20.05.2022г. издаден от Заместник-изпълнителният директор на Държавен
фонд”Земеделие”, гр. С.
ОСЪЖДА „Био Сакар“ЕООД, с. Л., община С., обл. Х. с ЕИК ********* да заплати на Държавен фонд“Земеделие“ - София разноски по
делото в размер на 100.00 лева
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: