Мотиви
към присъда по НОХД N 1748/2018г. по описа на СНС, ХI състав.
Специализирана прокуратура е повдигнала обвинение срещу П.К.П. и
същият е предаден на съд за извършено
престъпление по чл. 283а т.1, вр. с чл.282 ал.2 пр.2, вр. с ал.1, пр.2 и 4 от НК за това, че на 13.11.2015г. в гр. Б., в качеството на
длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение - Кмет на Община Б., превишил правата си, като осъществил чужди права
- на Министъра на регионалното развитие и благоустройството по Закона за
държавната собственост - Чл. 66. (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г.) (1) (Изм. и
доп. - ДВ, бр. 32 от 2005 г., изм., бр. 87 от 2010 г., бр. 66 от 2013 г., в
сила от 26.07.2013 г., бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) „Управлението и разпореждането с имоти - държавна собственост, се
извършват под методическото ръководство на министъра на регионалното развитие и
благоустройството, а с движимите вещи - държавна собственост - на министъра на
финансите"
и по чл. 3. (1) от Правилника за прилагане на закона за държавната собственост
- „Управлението на имоти - държавна собственост,
както и придобиването и разпорелсдането с тях се извършват под методическото
ръководство на министъра на регионалното развитие и благоустройството с цел да набави за М. Н. Т. облага, сключил договор /Договор за продажба на част от общински недвижим имот частна
общинска собственост, Рег.№**** от *г на Община Б., като
преди това разпоредил съставянето на акт за общинска собственост, лично го
утвърдил и внесъл предложение в общински съвет, въз основа на който сключил
договора за продажба / за продажба на държавен имот - 100 кв.м., представляващи 100 идеални
части от 1 770,00 идеални части от поземлен имот с идентификатор № ****, находящ се в землището на
гр.Б., „* Б.", зона „А" и като не изпълнил служебните си
задължения - задълженията по чл. 44, ал.2 - от Закона за местното самоуправление
и местната администрация - „...(2) В изпълнение на своите
правомощия кметът на общината издава заповеди...." не е издал надлежна заповед и не е осигурил
задължителното за Община Б. на основание чл. 297 от ГПК — „Влязлото в
сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички
съдилища, учреждения и общини в Република България" изпълнение на Решение № */31.03.2013 г. на Районен
съд-гр. П., и по чл. 44. (1) т.8 от Закона за
местното самоуправление и местната администрация - „.Кметът на
общината:...т.8. Организира изпълнението на задачите, които произтичат от
законите, от актовете на президента на републиката и на Министерския
съвет", с което Решение № */31.03.201 Зг. на Районен съд-гр. П. по гр.д №*/2011г., влязло в законна
сила на 12.06.2014 г. е признат за собственост на държавата и от това са могли да
настъпят немаловажни вредни последици - увреждане на имуществени права и
интереси на държавата, създаването на съществени смущения в правилното
функциониране на държавен орган - Министерство на земеделието и храните, чрез
фактическото му лишаване от възможност за управление на имуществото и сериозно
разколебаване на авторитета и доверието на обществото в държавните органи, чрез
изземването на властническите им правомощия по управление на държавната
собственост, като престъплението е свързано с продажба на държавна
собственост.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа обвинението със
същата правна квалификация на деянието. По
отношение на реализирането на наказателната отговорност се предложи на подсъдимия да
бъде наложено наказание лишаване от свобода
за конкретен срок от три години, глоба в размер на
3 000 лв., както и лишаване от право да заема длъжност в органите на
местната власт за срок от 1 година.
Подсъдимият П.
в съдебно заседание даде подробни обяснения по обвинението и не призна вината си. Лично и чрез процесуалния си представител моли Съда да бъде признат за невинен поради пълна липса на съставомерност на деянието.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
обсъди доводите и съображенията на страните, намери
за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият П.К.П.
е роден на ***
***,
живее в същия град. Българин е и български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, ЕГН **********.
Настоящото досъдебно производство под № 49/2016г. по описа на НСлС е било
първоначално под ръководството на ОП
Пазарджик с номер на пр.пр. 4023/2016г. по описа на ОП Пазарджик.
С постановление от 26,02,2018./ приложено на л. 1 т. 8 от ДП/ същото
досъдебно производство под № 49/2016г. по описа на НСлС е прието по
компетентност от СП, при което е образувана пр.пр. 225/2018г. по описа на СП.
Към инкриминирания период, както и понастоящем,
подсъдимият П.П. е изпълнявал длъжността „кмет на община Б.“, област П.
По същото време заместник-кмет е бил св. Х.К.. Той изпълнявал тази длъжност
от 2007г. до началото на 2016г. и
отговарял за проверка на заявленията от граждани, желаещи да закупят имот на
територията на Община Б.. Свидетелите М.Б.
и П.С. ***.
Свидетелката П.С. работила като главен експерт в общинска общинска собственост
и жилищна политика в нейните задължения и влизало приемане на молби и заявления
от граждани във връзка с покупка на имоти.
Св. М.Б. Изпълнявала длъжността директор на дирекция специализирана администрация
в община Б. в нейните задължения влизало и провеждане на процедурата по продажба
на недвижими имоти собственост на общината
А св. Ц. Х. – Г., упражняваща професията адвокат, представлявала Обшина Б. и я обслужвала във връзка
с всички, възникнали юридически въпроси въз основа на сключен договор за правно
обслужване.
Местността около язовир Б., община Б. е обявена за
климатичен курорт с местно значение със заповед № 2620 на Министерството на
народното здраве и социалните грижи, публикувана в Държавен вестник № 54 от
1963 г. Последното одобрение на курорта е с решение № 153/24.02.2012 г. на
Министерския съвет, обнаровано в ДВ бр. 18/02,03,2012г.и приложено по делото.
С решение № 54/22.06.1971 г. на изпълнителния
комитет на окръжния народен съвет гр. П. /приложено на л. 275 от НОХД
1748/2018г./, се възлага от 01.07.1971 г. стопанисването на курорта язовир Б.
на Градски общински народен съвет Б., с оглед правилното използване на
благоустройствените мероприятия, търговското снабдяване, контролът по
строителството и поддържане на хигиената и други.
Със заповед № 189/06.02.1973 г. на министъра на
архитектурата и благоустройството /приложено на л. 274 от НОХД 1748/2018г./е
одобрен общ градоустройствен план на курорта язовир Б. в мащаб 1:10000.
Във връзка с горните актове, под административното
ръководство на Община Б. е попадал курортен комплекс „* Б.“, изграден около * Б..
Същият курортен комплекс е придобил обществена известност сред гражданите на
страната ни като „Ц. ч.“.
В момент, десетилетия преди инкриминирания
период, от тогавашната администрация са били издадени разрешения за строеж различни
граждани на страната ни на територията на курортен комплекс „* Б.“ / „Ц. ч.“/.
В резултат на тези разрешения за строеж, множество граждани са изградили собствени
вили на територията на комплекса. Едни от тях са свидетелите Й.И., Г.Х. и
съпругата му Н. К. –Х., Е.К. и М.Т..
Понастоящем на територията на курортен комплекс „* Б.“ / „Ц. ч.“/ е изградено
селище. Изградена е съответната инфраструктура, включваща улици с
асфалтова настилка, улично осветление, магазини.
В резултат на действащото тогава законодателство, тези граждани са придобивали
собственост върху построената постройка, а земята под нея им е била отдавна под
наем за 99 годишен срок.
В по-късен момент, около
инкриминирания такъв, съгласно Закона за общинската собственост гражданите, притежаващи право на собственост върху
постройка в курортен комплекс „* Б.“ / „Ц. ч.“/ придобиват възможност
да придобият собствеността на намиращата се под тяхната постройка земя. В тези
случаи, съгласно Наредбата на община Б. за разпореждане с обшински имоти не е
бил провеждан конкурс, а тази
застроена земя е била продавана по облекчена процедура на собственика, който има законно изградена сграда върху нея.
Тази облекчена процедура се е изразявала в следното:
Заинтересованият гражданин е подавал молба за закупуване на земята, намираща
се под постройка - негова собственост, в деловодството на община Б.. Тази молба
е била разглеждана от свидетелите П.С. и М.Б.. Като начало същите проверявали
собствеността на земята в масива на Агенцията
по геодезия, картография и кадастър. В случай, че в този масив като собственик на земята е била
отбелязвана Община Б., служителките поръчвали изготвяне на официална скица
от кадастралната карта. А въз основа на издадената
скица, поръчвали и изготвяне на данъчна оценка за имота от Агенцията по вписванията
към Районен съд П.
Когато от двата документа свидетелите са установявали, че имотът -предмет на
молбата, е собственост на община Б., те са изготвяли Акт за общинска собственост.
След това са поръчвали пазарна оценка от
лицензиран оценител. След изготвянето и на тази оценка, била подготвяна докладна
до Общинския съвет на Община Б. като молбата за закупуване на молителя е било внасяно
за разглеждане от Общинския съвет. В случай, че Общинският съвет излизал с решение
да бъде извършена поисканата продажба, от служителите на община Б. Б. и С. се изготвяла
заповед за изпълнение на решението на общинския съвет, която била подписвана от
кмета на общината. След влизане в сила на тази заповед и в изпълнение на решението
на Общинския съвет, се изготвял договор за продажба на общинската земя, който впоследствие
бил заверяван от нотариус с район на действие Районен съд
П. Респективно, този договор бил вписван в Агенцията по вписванията към Районен
съд П. А оттам се изпращала информация към Агенцията по геодезия,
картография и кадастър.
Цялата тази процедура била ръководена от заместник-кмета свидетеля Х. К. Той
одобрявал всяка една преписка въз основа
на молба за закупуване на имот. С него служителите обсъждали всякакви проблеми.
Именно в резултат на изпълнение на горната
процедура са закупили земята под собствените си постройки - вили посочените свидетели
Й.И., Г.Х. и съпругата му Н. К.-Х., Е.К..
По същия начин е закупила 100 кв.м. земя под собствената си постройка
и св. М.Т..
Същата св.М.Т. е депозирала на 03.08.2015г. в Община Б. заявление № */03.08.2015г за закупуване на
земя, частна общинска собственост, като собственик на построени в имота сгради,
четири на брой /л. 27, том 2 от ДП и л. 46 том 2 от ДП /. Собствеността
на постройките св. Т. удостоверила с Нотариален акт за
собственост върху недвижими имоти по обстоятелствена проверка № * том I, per. № * от
15.07.2015г. на нотариус С. Т., с per.
№ * на Нотариалната камара и район на действие PC П./л.2.9 том 5 от ДП
/. Същата представила и Удостоверение № */31.03.2015г. за търпимост на
строежите от главния архитект на Община Б. / л. 72 том 5 от ДП /.
За служителите на общината, занимаващи се с тази продажба, удостоверението за търпимост на строежа означавало, че сградата, собственост
на свидетелката Т., е закона.
След подаване на заявлението служителите П.С. и М.б. са изискали скица от Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, както и данъчна оценка от Агенцията
по вписванията към Районен съд П. И в двата документа като собственик на земята,
предмет на договора на искането за закупуване, била вписана Община Б.. След това
била извършена стандартната процедура по оценяване на имота и внасяне на предложение
до общинския съвет за одобрение на продажбата. След разглеждане на молбата и
приложените към нея документи, от Общинския
съвет на Община Б. е издал решение за извършване
на продажба.
Въз основа на това решение на
Общинския съвет св. П.А.С. на 07.09.2015 година съставила
Акт № */07.09.2015 година за частна общинска собственост за поземлен имот с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед **/06.07.2010 година на изпълнителен директор на АГКК, с площ
от 1770 кв.м, с
адрес на поземления имот гр. Б., ПК **, „* Б." - Зона" А",
община Б., обл.П. В акта е посочено, че старият
идентификатор на актувания е имот ***. Като трайно
предназначение на територията е вписано „урбанизирана", начин на трайно ползване
„ниско застрояване". По-късно този Акт № ***/07.09.2015 година е утвърден от
кмета на общината, обв. П.П..
За приключване на горната процедура, бил
сключен договор № * от 13.11.2015 година
за продажба на част от общински недвижим имот, частна общинска собственост между
община Б., представлявана от П.П., в
качеството на кмет на общината и св. М.Т. в качеството на купувач. По силата на
този договор на св. М.Т. били продадени 100 кв. м. земя, представляващи 100 ид.
части от 1770.00 ид.ч. от поземлен имот *** за сумата 2 400.00 лв. Тази сума била определена
въз основа на извършена оценка а имота от лицензиран оценител.
Договорът е бил вписан в агенцията
по вписванията към Районен съд П..
Инкриминираният имот, за незаконното отчуждаване на което е предаден на съд
П.П. по настоящото наказателно производство, е част от имот с идентификатор ***.
Малко по-рано, а именно с решение от 31.07.2013 година на П. Районен съд,
постановено по гр.д. № */2011г. по описа на РС П., е било признато за установено на основание 97
ал. 1 от ГПК/отм/ по отношение на община Б., представлявана от кмета, че Държавата,
чрез Министерство на земеделието и храните, е собственик на множество изброени имоти.
Диспозитивът на решението изглежда по следния начин:
„Водим от гореизложеното, Пещерският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.97, ал.1 от ГПК ( отм.) по отношение на община Б., представлявана от кмета,
че Държавата чрез Министерството на земеделието и храните е собственик на следните недвижими
имоти : имот в отдел 180, част от подотдел 0,идентичен с имоти от масив ***,
както следва : 680,693,692,29 и части от имоти
103,105,98,100,82,64,48,44,43,35,23,30,18,17,16,15, отразени в зелено на
скицата на вещото лице;
имот в отдел *, подотдел П, идентичен
с имоти от масив ***, както следва :
172,76,75,74,73,72,71,65,66,64,90,682,104,101,99 и части от имоти
69,84,103,47,48,61,39,105,85,681,70,177,694,692,693, отразени в червено на
скицата на вещото лице;
имот в отдел *, част от подотдел 4,
идентичен с имоти от масив ***, както следва : 7 и част от 8, отразени в кафяво
на скицата на вещото лице;
имот в отдел *, част от подотдел К,
идентичен с имоти от масив ***, както следва:
230,229,234,711,221,212,217,216,215,209,210,204,205,207,202,258,722,723,
257,247,775,253,252,192,190,184,185,191,697,187,188,176,697,177,182 и 170 и
части от имоти 231,222,214,193,259,64 и 67, отразени в синьо на скицата на
вещото лице;
имот в отдел *, част от подотдел Л и М,
идентичен с имоти от масив ***, както следва:
215,216,217,221,222,771,234,218,219,231,230,229,
отразени в жълто на скицата на вещото лице;
имот в отдел *, част от подотдел А,
идентичен с имоти от масив ***, както следва : 315, отразен в розово на скицата
на вещото лице;
имот в отдел *, част от подотдел 2,
идентичен с имоти от масив ***, както следва : 354,355,356,357, отразени в
оранжево на скицата на вещото лице;
имот в отдел *, част от подотдел И,
идентичен с имоти в масив . ***, както следва:
358,712,359,361,362,363,364,365,366,367,388,370,371,372,379,378,377,374,
375,380,713,381,382,383,384,395,393,386,388,389,391,434,468,451,457,454,
456,433,397,398,399,717,402,406,408,410,417,740,789,472,418,419,468,422,
421,423,426,427,428,430,431,432,462,459,429,500,501,502
и части от имоти 369,332,333,334,401,470,459,429,494,476,503, отразени в зелено
на скицата на вещото лице;
имот в отдел *, част от подотдел Г,
идентичен с имоти в масив ***, както следва : 503 и части от имоти 459,429,500,
отразени в кафяво на скицата на вещото лице; имот в отдел *,част от подотдел 1,
идентичен с имоти в масив ***, както следва :
561,560,507,506,517,518,519,534,530,532,558, отразени в синьо на скицата на
вещото лице;
имот в отдел *, част от подотдел Г,
идентичен с имоти в масив ***, както следва : 552,524,523,526,521,529, отразени
в зелено на скицата на вещото лице; имот в отдел *, част от подотдел В,
идентичен с имоти в масив ***, както следва : част от имот 550, отразени в
кафяво на скицата на вещото лице;
имот в отдел *, част от подотдел А,
идентичен с имоти в масив ***, както следва:
620,650,605,626,629,594,591,587,599,758,760,590,566,569,570,550,541,551,
549,600,540,515,560,558,559,557 и части от имоти 619,628,607,351,325,351,552,
отразени в червено на скицата на вещото лице;
имот в отдел *, част от подотдел Ж,
идентичен с имоти в масив ***, както следва : части от имоти
189,190,193,194,199,202,203 и 205, отразени в кафяво на скицата на вещото лице;
имот в отдел *, част от подотдел Б,
идентичен с имоти в масив ***, както следва : части от имоти 291,290,289,300,
отразени в розово на скицата на вещото лице Е. М. на л.128 от делото, която
приподписана от съда представлява неразделна част от съдебното решение.“
Както е видно, в във всеки отделен абзац на диспозитива на това решение е вписан
основния номер на отдел ***. И след него са изброявани множество трицифрени
номера, които се приема, че съответстват
на конкретни отделни парцели.
Процесният имот, всъщност, е посочен в 11-ти абзац от същото решение.
В производството пред РС П. не са били призовани като трети заинтересовани
страни нито един от собствениците на законно посторени постройки в курортен
комплекс „* Б.“ / „Ц. ч.“/.
От заключението на назначената в хода
на ДП и изслушана в хода на съдебното следствие технико геодезическа експертиза
/л. 2, том 7/, се установява, че инкриминираният имот с нов идентификатор ***, намиращ се в землищего на гр. Б., * Б.,
зона А, е част от поземлен имот със стар идентификатор ***, идентичен на посочените цифри в 11 абзац
на решението на Районен съд П.. А също е част от ичотите, изброени в
диспозитива на с решение от 31.07.2013 година на Пещерския Районен съд,
постановено по гр.д. № 38/2011г. по описа на РС П..
По жалба на община Б., чрез пълномощниците си адвокати Х. и М., е било образувано
въззивно гражданско дело № 899 от 2013 г. по описа на Окръжен съд П. С решение от
21.12.2013 година Окръжен съд П. е оставил в сила решение от 31.07.2013 година на
П. Районен съд. Това решение на Окръжен съд П. е било атакувано пред ВКС на РБ.
Но с определение от 12.06.2014 година ВКС е определил,
че не допуска касационно обжалване на решението на Окръжен съд П.
С обратна разписка, получена на 07,08,2014г. от св. Н. Г.-служител в Ощина Б., е било изпратено писмо от директора на ТП ДГС
Р. до кмета на община Б.. В същото е вписано,
че Регионална дирекция по горите П. е уведомила ДГС Р. за издаденото от Районен
съд П. решение. Вписано е също, че са представени посочените
две решения и едно определение на съдилищата. Посочено е също, че всяко действие, приемано от кмета, или собственици
на вили и имоти в района на курорта без разрешение, или съгласуване с горските власти,
ще се счита за нарушаване на собствеността на ДГФ и ще бъдат налагани актове и санкции
съгласно Закона за горите.
На съвещание между кмета на община Б.
П.П. заместник-кмета Х.К. и свидетелката Ц. Х. –Г., адвокат обслужваща община Б., било разгледано
решението на Районен съд П..
На тази среща кметът П. издал разпореждане на заместник-кмета К., отговарящ
за продажбите на имоти, общинска собственост, да се проверява по всяко подадено
заявление за закупуване на имот, дали този имот попада в пределите на решението
на Районен съд П..
За тримата не станал напълно неясен диспозитива на това решение на РС П.. Причина
за това било обстоятелството, че в същия диспозитив всички актувани имоти като държавна
собственост са посочени само в отделни абзаци. Всеки отделен абзац започва с номера
на масив, след него са изброени множество трицифрени числа, които би следвало
да отразяват отделните номера на парцели. Нито в диспозитива на решението, нито
в неговите мотиви не са посочени каквито и да било индивидуализиращи признаци на
конкретните имоти, дължими по закон като площ, съседи и точен номер.
Този диспозитив не бил ясен и на свидетелите П.С. и М.Б.. Отделно от това, както беше вече отбелязано, инкриминираният
имот дори не представлява самостоятелен парцел, а е част от такъв. При това 100
идеални части от 770 идеални части от имот с идентификатор ***. Това обстоятелство
довело до факта, че двете служителки, включително и свидетеля К., не обърнали внимание,
че инкриминираният имот, продаден на свидетелката Т., всъщност е част от имот, попадащ в актуваните такива
съгласно неясния диспозитив на решението на Районен съд П. от 31,07,2013г.
През 2016г. св. С.В., заемал длъжността
директор на ТП ДГС Р., възложил на свой
служител Б. Б. - лесничей в стопанството да следи в Държавен вестник дали се
публикуват съобщения, касаещи същото лесничейство. В началото на м. юни 2016
година служителят уведомил св. С.В., че от справка в електронната страница на
имотен регистър на Република България и Агенцията по вписванията установил, че имот с идентификатор *** е разделен и от него са образувани други имоти,
като един от тях с идентификатор *** през 2015 година е продаден на М.Н.Т. ***.
Въз основа на този сигнал св. С.В.
депозирал жалба в РП гр.П., входирана с № */15.06.2016 година срещу Община Б.,
с искане да се защити правото на собственост върху имот, който е държавна
собственост. Въз основа на така подадената жалба била извършена проверка от
служител в РУ „Полиция" гр. П., св.Д.Б.. Същият изготвил докладна записка,
с предложение за образуване на досъдебно производство .
И въз основа на всичко това, с
постановление от 23.11.2016 година е образувано настоящото досъдебно
производство № 4023/2016 г.
Едва в този
момент, след информирането им за подадената жалба,
служителите на община Б.,
включително и подсъдимият П.П. установили, че
продадения на свидетелката М.Т. имот представлява част от имот, който е актуван като държавна
собственост с решението на Районен съд П.. В тази
връзка веднага била поканена свидетелката Т. с цел да бъде обявена изготвената сделка по продажбата за нищожна. Първоначално
свидетелката отказала.
Това
довело до необходимостта свидетелката Ц. Х.-
Г. да изготви писмо-
покана до същата, с което я уведомявала, че договор № ***/13.11.2015
година за продажба на част от имот е нищожен. Писмото било изпратено като
препоръчано, но се върнало в Община Б., като непотърсено.
Въпреки
това по предложение на кмета на община Б., обв. П., било
гласувано решение № 205/26.01.2017г. от Общински съвет гр. Б., с което решение
709/18.09.2015г., взето с протокол № 48 на съвета се отменяло. С решението се възлагало на кмета отписването на имота с идентификатор
*** от актовите книги на общината, като неправилно актуван като общинска
собственост.
На 13,11,2017г. е подписано
споразумение между свидетелката М.Т. *** за разваляне на договора, което пък е
вписано в Агенцията по вписванията към
Районен съд П.. Извършена била и промяна в Агенцията по геодезия, картография и
кадастър. И в двете агенции било
възстановено предишното положение и като
собственик на имота отново била вписана Община Б..
Девет месеца по-късно, а имено на 16,10,2017г. било повдигнато обвинение
срещу подс. П.К. /л.128,т.1/ за процесното престъпление.
На 05,10,2017г. пък било съставено постановление за частично прекратяване
на ДП, съгласно което е прекратено частично наказателното производство,
образувано срещу п.с. за престъпление по чл. 282 ал. 2 вр.ал. 1 вр.чл.20 ал. 2
от НК. По делото не е приложено постановление за нейното привличане в
качеството й на обвиняема.
Нито в един момент до приключване на
настоящото съдебно следствие по настоящото дело, от страна на ДГС Р., нито от когото
и да било, включително от областния управител на област П., не е била инициирана процедура по вписване на обсъжданото
решение от 31.07.2013 година на П. Районен съд нито в Агенцията
по вписванията към Районен съд П., нито в агенцията по кадастъра. Не е
направено и предложение за промяна на кадастралния план. Съгласно приложените в
хода на съдебното производство справки, и до настоящия момент съгласно двете институции -
Агенцията по геодезия,
картография и кадастър и Агенцията по вписванията към Районен съд П. - собственик
на процесния имот продължава да бъде Община Б..
Преди да бъде привлечен в качеството му на обвиняемо лице и след като е
установил проблем с процесния имот, подсъдимият
П. е издал заповед от 14.02. 2017 година, с която е наредил да не се издават документи
и да не се извършва каквито и да било т действия от страна на служителите от общинска
администрация Б. по отношение на имоти, предмет на съдебно решение
№427/31,07,2013г. Заповедта е приложена на л. 117 от НОХД 1748/2018г.
В резултат на тази Заповед на три лица, поискали документи от Община Б. във
връзка с продажба на имоти, е бил съставен отказ. И трите лица са завели административни
жалби. Въз основа на тези жалби са били
образувани три дела пред Административен съд П., чиито решения са приложени по
делото:
Съгласно Решение № 492/24.07.2018 година на Административен съд П., приложено
на лист 265 от НОХД 1748/2018г. адм. Дело № 351/2018г. по
описа на Административен съд П. е образувано
по жалба на В. Г. против писмо на кмета на община Б. от 19.03. 2018 година, с което
му е отказано да бъде разгледано и одобрено идейно предложение за изработване на
подробен устройствен план за частично изменение на план за регулация и план за застрояване.
Съгласно решение №445/09,07,2018 година,
приложено на лист 268 от НОХД 1748/2018г., административно дело №292
от 2018 година по описа на Административен
съд П. е образувано по жалба на П. С. срещу отказ на главния архитект на община
Б. за издаване на виза за проектиране за Упи в квартал 15 на курорт „* Б.“.
Съгласно решение № 178/22,03, 2019г. , приложено на лист 271 от НОХД
1748/2018г., административно дело №
847/2018г. е образувано по жалба на М. Г. срещу отказ на главния архитект
на община Б. за издаване виза за проектиране на обект - къща за гости в областта
на курорт „* Б.“.
И с трите посочени решения Административният съд отменя съответните откази на
служителите на община Б.. А в решение №
178/22,03, 2019г. по административно дело № 847/2018г. по описа на
Административен съд Пазарджик, изрично административният
съдия е посочил, че на искането на жалбоподателя М. Г. за предоставяне й от община Б. на виза за
проектиране на къща за гости в курортен комплекс „* Б.“ по никакъв начин не може
да се противопостави решението на Районен съд П., с което е постановен положителен
установителен иск относно собствеността върху конкретни имоти,
един от които е нейния. Това е така, тъй като М. Г. не е била страна в това производство
и съдебното решение на Районен съд П. не може да й бъде противопоставимо.
През
2017 година трима от собствениците на постройки, намиращи се в курортен комплекс
„* Б.“, а именно С. И. В., „А. К.“ ООД и „Б. П.“ ООД са подали молби до ВКС
за отмяна на основание член 304 от ГПК
на влязло сила решение от 21.12.2013 година по въззивно гражданско дело № 899
от 2013 г. по описа на Окръжен съд П., с което е оставено в сила решение от 31.07.2013 година на П. Районен
съд, постановено по гр.д. № 38/2011г. по описа на РС П..
В
решението си № 207/19,12,2017г. по гр.д.№ 3179/2017г. на първо гражданско
отделение, ВКС е посочил следното:
„Съгласно чл.304 ГПК трето лице може да иска отмяна на влязлото в сила
решение, само ако това решение има спрямо него сила на пресъдено нещо,
независимо че то не е било страна по делото /чл.216, ал.2 ГПК/. Препращането на
чл.304 ГПК към чл.216, ал.2 ГПК свързва отмяната на това основание с
необходимото другарство. Чрез отмяната по чл.304 ГПК се защитата гарантираното
от закона право на иск и право на участие на третите лица по дела, касаещи
правоотношения, по които тези трети лица са страни.
В конкретния случай влязлото в сила решение, чиято отмяна се претендира, е
постановено по предявен от Държавата срещу [община]установителен иск за
собственост. Молителят С. С. не е бил страна по това дело, но претендира, че има
право да иска отмяна на решението, тъй като то имало сила на пресъдено нещо
спрямо него: тъй като той е лице, което е придобило правото на собственост
върху един от имотите- предмет на делото, по което е постановено влязлото в
сила съдебно решение на Пазарджишкия окръжен съд, от ответника по делото
[община]. Придобиването обаче е станало по силата на писмен договор за продажба
на част от общински недвижим имот № *** от 20.09.2005 г.- много преди завеждане
на делото, решението по което се иска да бъде отменено /исковата молба по това
дело е подадена на 02.11.2007 г./. Тоест, молителят С. С. е правоприемник на
ответника по делото [община] от преди завеждане на това дело и по аргумент за
противното от чл.298 ГПК и чл.226 ГПК решението по това дело няма сила на пресъдено нещо спрямо него.
Предвид на това С. С. не е трето лице по смисъла на чл.304 ГПК и съответно няма
право да претендира за отмяната на решението по в.гр.д.№ 899 от 2013 г. на
Пазарджишкия окръжен съд.
Аналогично е положението и с другите
двама молители, които са придобили от [община] имоти- предмет на делото, също
много преди завеждането на това дело на 02.11.2007 г.: А. К.“ О. е придобил
имот- предмет на делото по силата на договор, обективиран в нотариален акт №
144 от 24.08.2005 г., а [фирма] са придобили имот- предмет на делото по силата
на писмени договори за продажба на части от общински недвижим имот от
13.11.2006 г. и от 03.08.2007 г. Поради това решението по това дело няма спрямо тях сила на пресъдено нещо
и съответно те не са трети лица по смисъла на чл.304 ГПК, които биха могли да
претендират за отмяна на това решение“.
За да постанови присъдата си
Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа
обстановка.
Гореописаната
фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от следните, събрани по
делото доказателствени материали - от обясненията на подсъдимия, дадени в
съдебно заседание, от свидетелските показания на свидетелите Й.И.,
Г.Х. и съпругата му Н. К.-Х., Е.К., М.Т., Д.Б., И.Б., М.Б.,
П.С., П. В., С.В., Ц. Х. – Г., Х.К.,, дадени в съдебно заседание, от
свидетелските показания на свидетеля Д.Б.,
дадени в досъдебното производство,прочетени на основание чл.281,ал.5, вр. ал.1,т.2 от НПК и надлежно приобщени към
доказателствения материал, от назначеното в хода на досъдебното производство и
изслушано в хода на съдебното следствие заключение на технико геодезическа експертиза,
както и от писмените доказателства, събрани на
предварителното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно
приобщени към доказателствения материал - писмо на Южноцентрално държавно предприятие Смолян,
приемо-предавателен протокол между Южноцентрално Държавно предприятие – С. и
НСлС С., протокол за доброволно предаване с приложена предадена заповед №
110/14.02.2017г, протокол за доброволно предаване, ведно с предадения ръкопис,
постановление за частично прекратяване на ДП, приемно-предавателен протокол от 12.10.2017 г. на документи, приемно-
предавателен протокол на документи от св. И.Б.-***, искова молба до PC П. по гр.дело 973/2017
г., разпореждане 2041/17.08.2017 г. на PC П., молба от МЗХГ, скица на поземлени имот ***,
протокол от заседанието на ОбС Б. с № 48/18.09.2015 г., Протокол №
15/26.01.2017 г. с предложението на кмета и приложените материали, заверено копие от предложение на кмета на
общината с вх. № 389/07.12.2011 г., заверено копие от решение № 17/22.12.2011
г, заверени копия на решения № 17, № 40,
№ 41 на ОбС Б., скици; , решение № 42701.07.2013г. на PC П.; акт *** г. за
частна общинска собственост, нотариален акт за собственост върху недвижими
имоти по обстоятелствена проверка на М.Н.Т., договор за продажба на част от
общински недвижим имот от 13.11.2015г., определение
№ 261/12.06.2014г. по гр.дело 2597/14 на ВКС, решение № 614/21.12.2013г. по в.гр.д № 899/13 г. на ОС П. , решение №
427/31.07.13 г. по гр.дело № 38/2011 г., Обратна
разписка от 7.08.2014г., свидетелство за съдимост за
подсъдимия и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие,
прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал
- справки за поземлени имоти, справка
от Агенция по ГКК; справка от Централния държавен ГС; Решение № 492 от
24.07.2018 г. на АС-П.; Решение № 445 от 09.07.2018 г. на АС Пазарджик; Заповед
№ 110 от 14.02.2017 г. на община Б.; Разделителен протокол на община Р. и
община Б. за границите между двете общини, Решение № 207/19.12.2017 г. на ВКС по
гражданско дело № 3179/2017 г., заедно с материалите по това дело; 4 бр. молби
от собственици на имоти в района на „бялото петно“; Решение № 153/24.02.2012г.
за обявяване на списък на курортите в Република България и определяне на
техните граници и 2 бр. писма от Община Б. до РП и областния управител, справка от
Агенция по геодезия картография и кадастър, кадастрален регистър на недвижимите
имоти в Б., решение № 54 на изпълнителния
комитет на ОНС гр. П., заверен препис на заповед № 189/06.02.1973 г. на
Министерството на архитектурата и благоустройството, Решение № 492/24,07,2018г., Решение № 445/09,07,2018г., Решение № 178/22,03,2019г., всички на Административен
съд П., заповед номер 189 от 1973 за одобряване на общия градоустройствен план
на язовир Б..
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така установената по категоричен и
несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка и след
изчерпване възможността за събиране на нови доказателства, Съдът зае
становище, че обвинението, повдигнато на
подсъдимимя П.П. за извършено престъпление по чл. 283а т.1, вр. с чл.282 ал.2 пр.2, вр. с ал.1,
пр.2 и 4 от НК не е доказано.
От
обективна страна по делото не бяха
събрани доказателства относно това подс. П.П. ***, в качеството си на длъжностно лице, което заема
отговорно служебно положение - Кмет
на Община Б., превишил правата си, като осъществил
чужди права - на Министъра на регионалното развитие и благоустройството по
Закона за държавната собственост - Чл. 66. (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г.) (1)
(Изм. и доп. - ДВ, бр. 32 от 2005 г., изм., бр. 87 от 2010 г., бр. 66 от 2013
г., в сила от 26.07.2013 г., бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) „Управлението
и разпореждането с имоти - държавна собственост, се извършват под методическото
ръководство на министъра на регионалното развитие и благоустройството, а с
движимите вещи - държавна собственост - на министъра на финансите" и по чл. 3. (1) от Правилника за прилагане на
закона за държавната собственост - „Управлението на имоти -
държавна собственост, както и придобиването и разпорелсдането с тях се
извършват под методическото ръководство на министъра на регионалното развитие и
благоустройството с
цел да набави за М. Николаева Т. облага, сключил договор /Договор за продажба на част от
общински недвижим имот частна общинска собственост, Рег.№*** от 13.11.2015г на
Община Б., като преди това разпоредил съставянето на акт за общинска
собственост, лично го утвърдил и внесъл предложение в общински съвет, въз
основа на който сключил договора за продажба / за продажба на държавен имот - 100 кв.м., представляващи 100
идеални части от 1 770,00 идеални части от поземлен имот с идентификатор № ***,
находящ се в землището на гр.Б., „* Б.", зона „А"
и като не изпълнил служебните си задължения - задълженията по чл. 44, ал.2 - от Закона за
местното самоуправление и местната администрация - „...(2) В изпълнение на своите
правомощия кметът на общината издава заповеди...." не е издал
надлежна заповед и не е осигурил задължителното за Община Б. на основание чл.
297 от ГПК — „Влязлото в сила решение е
задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и
общини в Република България" изпълнение на Решение № 427/31.03.2013 г. на Районен съд-гр. П., и по
чл. 44. (1) т.8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация -
„.Кметът
на общината:...т.8. Организира изпълнението на задачите, които произтичат от
законите, от актовете на президента на републиката и на Министерския
съвет", с което
Решение № 427/31.03.201 Зг. на Районен съд-гр. П. по гр.д №38/2011г., влязло в
законна сила на 12.06.2014 г. е признат за собственост на държавата и
от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици - увреждане на имуществени права и интереси
на държавата, създаването на съществени смущения в правилното функциониране на
държавен орган - Министерство на земеделието и храните, чрез фактическото му
лишаване от възможност за управление на имуществото и сериозно разколебаване на
авторитета и доверието на обществото в държавните органи, чрез изземването на
властническите им правомощия по управление на държавната собственост, като
престъплението е свързано с продажба на държавна собственост
Тоест, за да се прецени дали подсъдимият П. е
извършил вмененото му престъпление, следва да бъде изследвано наличието на всеки един от посочените от държавното
обвинение съставомерни признаци на
престъплението, а именно
в качеството си на длъжностно лице,
което заема отговорно служебно положение - Кмет
на Община Б.
да е превишил правата си като е осъществил
чужди права и е сключил договор за продажба на държавен имот,
да го е извършил с цел да набави за М. Н. Т.
облага,
както и да не е изпълнил служебните си
задължения
и от това да са могли да настъпят немаловажни
вредни последици
По преценка на настоящия съдебен състав, в
настоящия казус е налице единствено обстоятелството, че П.П. е изпълнявал
длъжността „кмет“ към инкриминирания период, което го квалифицира като „длъжностно
лице“.
Всички останали съставомерни признаци по
делото не се установиха.
Както беше отбелязано при излагане на фактическата обстановка в настоящите
мотиви, П.П. в качеството му на кмет на община
Б. не е следвало да извършва сам проверките във връзка със законността на всяка
молба, с която се иска закупуване на земя, собственост на община Б., нито да
изисква необходимите документи за това.
За извършване на такава проверка е отговарял заместник-кмета, св. Х. К. А същинската
проверка е била извършвана под негово ръководство от служителите на общината
-свидетелите П.С. и М.Б..
Именно тези две служителки са извършили проверката във връзка с подадената молба
от свидетелката М.Т. за закупуване на земята, намираща се под постройка, нейна
собственост, предмет на настоящото таказателно производство. Именно тези две свидетелки
са извършили справки в Агенцията по вписванията към Районен съд П. и в Агенцията
по кадастъра. И след като са получили документи
и от двете институции- съответно данъчна оценка и скица, в които е била отбелязана
община Б. като собственик на продавания имот, са изготвили необходимото предложение
за закупуване. То пък е било внесено за обсъждане
от Общински съвет на община Б.. И именно общинския съвет на община Б. е взел решение
за продажба на същия имот. Въз основа на което вече св. П.С. е изготвила Акт №
777/07,09,2015г. за частна общинска собственост на процесния имот. След като
същият е бил утвърден от подс. П. като кмет на общината, бил съставен процесния
договор за продажба.
С оглед на всичко изложено, Съдът намира, че не може да бъде вменена в лична
отговорност на подсъдимия като кмет на община, конкретната
извършена продажба на 100 квадратни метра земя. Още повече, както вече беше отбелязано,
не е било негово задължението за провеждане
на всяка една отделна процедура. Именно заради това Общината е снабдена със служители,
които изпълняват определените им задължения.
В тази връзка подс. П. в качеството му на кмет, е бил изпълнил своите задължения като е разпоредил
на конкретни служители на общината извършване на цялата процедура по закупуване
на имот. Разпоредил е съобразяване с решението
на Районен съд П. от 31,07,2013г. И след
всичко това няма как да се предполага дори,
че той дори е могъл да се съмнява във верността на извършената процедура от неговите
служители.
Нещо повече, въпреки че провеждането на всяка една отделна процедура по
продажба не е негово лично задължение, дори да беше провел лично процесната процедура
и да беше изискал лично справките от Агенцията по вписванията към Районен съд П.
и от Агенцията по кадастъра, той лично щеше
да се увери в същото в обстоятелство, в което
са се били уверили свидетелите С. и Б.. А именно, че съгласно двете държавни институции,
които единствени в държавата ни отбелязват собствеността на имот на територията
на Република България, именно Община Б. е собственик на процесния инкриминиран имот.
Следващият съставомерен признак на настоящото обвинение е неизпълнението на
служебните задължения на кмета на община Б. като да не е осигурил задължителното
изпълнение на решение на РП П..
Както беше отбелязано вече, напротив, подс. П. е бил изпълнил тези си служебния задължение като е разпоредил
в присъствието на свидетелката Ц. Х. Г. на отговарящия за процедурите по продажба
на недвижими имоти, собственост на община Б., заместник-кмет- свидетеля Х. К. да
съобразява всяка една процедура по продажба на такъв имот с това решение.
Обстоятелството, че неговите служители, извършващи процедурата по процесните
продажба, не са съобразили това обстоятелство, отново не може да бъде вменено като
лична отговорност на подсъдимия.
А по преценка на Съда тези служители са били поставени и в обективна
трудност да осъзнаят смисъла на същото решение.
Както беше отбелязано, решението от
31.07.2013 година на Пещерския Районен съд, постановено по гр.д. № 38/2011г. по
описа на РС П. е с изключително неясен диспозитив. В него не са индивидуализирани посочените за актувани
имоти с необходимите индивидуализиращи признаци като конкретен номер, граници ,съседи
и площ. Неточното изписване на множество имоти в диспозитива на съдебното решение
чрез изброяване на трицифрени числа, води до неяснота относно конкретните имоти.
И докато тази неяснота би могла да бъде преодоляна от лица с юридическо образование чрез извършване
на предположение за кои имоти всъщност става въпрос, то същата неяснота в посочения диспозитив е категорично непреодолима за хора с
неюридическо образование. Липсата на юридическо образование не предполага
възможността да бъде извършеноподобно гадаене относно конкретните имоти. А както
подсъдимият П.П.,***, свидетелите М.Б., П.С. и Х.К. не притежават юридическо образование.
Ето защо Съдът намира, че за тях е било обективно
невъзможно да възприемат неясно написаната воля на Районния съд относно конкретните
имоти, актувани като държавни.
А приложеното по гражданското дело заключение на геодезическа експертиза, което
е неразделна част от решението на Районен съд П., не внася допълнителна яснота,
доколкото представлява абсолютно идентично
копие на описанието на имотите.
В
настоящия казус настоящият съдебен състав намира, че не е налице и следващия съставомерен
признак, а именно твърдяната от държавното обвинение цел на подсъдимия да набави за М.Т. облага. Както беше отбелязано, заплащането на сумата от
М.Т. за продажбата на процесните 100 квадратни метра, е извършено въз основа на изготвена оценка на лицензирания
оценител от община Б.. И именно цената, посочена в експертната
оценка, е заплатила свидетелката Т.. Тоест, не е налице каквото и да било обогатяване
от нейна страна чрез заплащане на по-ниска, или различна цена от посочената й от
община Б.. По делото не бяха събрани каквито
и да било други доказателства за каквото и да било друго набавяне на каквато и да
била облага от страна на П.П. в полза на М.Т..
Не е налице по делото и последният съставомерен признак, а именно да са могли
да настъпят немаловажни последици чрез увреждане на имуществените права и интереси
на държавата.
Това е така, тъй като девет месеца преди привличането на подсъдимия П.
в качеството му на обвиняем по настоящото дело извършената вече сделка по продажба
на недвижими на М.Т. е била обявена за нищожна по инициатива именно на подсъдимия. Договорът
е развален, на св. Т. е възстановена платгената от нея цена на имота. И в Агенция
по вписванията към Районен съд П., и в Агенция по кадастъра като собственик на същия
този процесен инкриминиран имот е била вписана Община Б.. Така, както е било вписано
преди извършване на продажбата. Тоест, в момента на привличането на подсъдимия в качеството му на обвиняем,
не само не са били възможни да настъпят неблагоприятни последици, но те са били
напълно отстранени девет месеца по-рано.
В подкрепа на горните изводи на Съда са и следните обстоятелства:
На първо място следва да се отбележи обстоятелството, че нито от страна на ДГФ
Р., нито от областния управител та
област П., не е била инициирана процедура по вписване на обсъжданото решение на РС П.. От
тяхна страна не са предприети каквито и да било действия по вписване на решението
на Районен съд П. в Агенцията по вписванията към Районен съд П. и Агенцията на кадастъра,
нито пък за промяна на кадастралния план, включително и към момента на постановяване на
настоящата присъда. Тоест, по никакъв начин
от тяхна страна не са предприети действия, водещи до промяна на вписаната информация
за собственост на актуваните имоти в тези две институции. А именно тези две институции
в нашата страна служат като информатор за собствеността на даден имот. А няма как
да се търси отговорност от когото и да било, включително от подсъдимия П. за това,
че извършва от името на Община Б. продажба
на имот, посочен като собственост на община Б. и от двете такива агенции в държавата.
При положение, че и двете посочват община Б. като собственик, няма как да се
приеме, че един гражданин на страната ни би могъл да се усъмни във верността на данните, посочени
от държавните агенции. Още повече, както всеки договор, така и всяко решение на
съда се превръща в публично и има
действие спрямо всички трети лица в момента на вписването му. А това в настоящия казус не е извършено. При
това по никакъв начин не по вина на подсъдимия
П..
Не на последно място е обстоятелството,
че за производството пред Районен съд П., с което са актувани
множество имоти, намиращи се в урбанизираното селище „* Б.“, не са призовани като
заинтересована страна нито един от собствениците на законно построените постройки
на тази територия. При това положение, както
е отбелязано в решение № 178/22,03, 2019г. по административно дело № 847/2018г. и в решение
№ 207/19,12,2017г. по гр.д. № 3179/2017г. по описа на ВКС, няма как същото решение
на РС П. да се ползва със „сила на присъдено нещо“ спрямо тези собственици, които
са придобили собствеността върху постройките си в момент далеч по-ранен от постановяване
на това решение.
Отделно
от това, както е видно от обсъдените решения на Административен съд П., това решение
на Районен съд П. създава пречки в изпълнението на служебните задължения на кмета
на Община Б.. Но, доколкото те не са предмет на настоящото производство, същите
само биват отбелязани.
С оглед на изложеното Съдът счете, че
горното престъпление не е доказано както от обективна, така и от субективна
страна, поради което и на основание чл. 304 от НПК оправда П.П. изцяло по
първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 283а
т.1 вр. с чл.282 ал.2 пр.2, вр. с ал.1, пр.2 и 4 от НК.
На основание чл. 190 ал. 1 от НК съдът
постанови направените по делото разноски в размер на 365 лв. да
останат за сметка на държавата.
По изложените мотиви Съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ: