Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 189

 

                                          гр. Сливница, 18. 01. 2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА

 

при секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 228 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от П.Л.Т., представлявана от адв. Т. от САК срещу Д.Л.Л., с който ищцата претендира да бъде признато за установено спрямо ответника, че е собственик на основание наследствено правоприемство, делба и придобивна давност на следния недвижим имот: празно дворно място с площ от около 1252 кв.м., в землището на с. Калотина, за което е бил отреден парцел І-89 в кв. по регулационния план на селото, при граници по съдебно решение по гр.д. № 572 / 1986 г. по описа на Първи районен съд - София: стар път, река, П. Атанасова Насалевска – Симидчиева, обща част (път) от 48 кв.м., и съставляващо част от описания в н.а. № 148, том ІІІ, н.д. № 496 / 2009 г. имот: нива с площ от 3024 кв.м., V категория, местност „Яза“, имот № 002313 по картата на землището на с. Калотина, при граници и съседи: имот № 002314 – нива на земи по чл.19 ЗСПЗЗ, имот № 002245 – нива на наследниците на Лозан Рангелов Гълъбов, имот № 002309 – полски път на община Драгоман, имот № 002312 - пасище, мера на земи по чл.19 ЗСПЗЗ,  имот № 001166 – нива на наследниците на Олга Трифонова Йончева, имот № 002310 - пасище, мера на земи по чл.19 ЗСПЗЗ, имот № 000039 – вътрешна река на Държавата - МОСВ.

В исковата молба е изложено, че по силата на наследствено правоприемство и съдебна делба, извършена по  гр.д. № 572 / 1986 г. по описа на Първи районен съд - София, сестрата на ищцата Лиляна Л. Райнова е била собственик на гореописания недвижим имот, който от момента на придобиването е владяла непрекъснато, заплащала е данъци за него и на 27.05.1992 г. е подала заявление за възстановяването на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ. Лиляна Райнова починала през 2006 г. и оставила за единствен свой наследник ищцата, която след смъртта на наследодателката си продължила да владее дворното място, което е оградено. Ищцата заедно със собствениците на съседни имоти наели човек, който периодично да ги поддържа, като ги коси и се грижи за насажденията и оградата. Периодично мястото се посещава и от семейството на сина на ищцата. Посочено е, че ищцата научила, че лицето Александър Русимов Борисов, въз основа на решение № КТ 09/ 20.03.2008 г. на ОСЗГ – Драгоман, се снабдил с констативен нотариален акт за собственост на следния недвижим имот, намиращ се в землищетго на с. Калотина: нива с площ от 3024 кв.м., V категория, местност „Яза“, имот № 002313 по картата на землището на с. Калотина, при граници и съседи: имот № 002314 – нива на земи по чл.19 ЗСПЗЗ, имот № 002245 – нива на наследниците на Лозан Рангелов Гълъбов, имот № 002309 – полски път на община Драгоман, имот № 002312 - пасище, мера на земи по чл.19 ЗСПЗЗ,  имот № 001166 – нива на наследниците на Олга Трифонова Йончева, имот № 002310 - пасище, мера на земи по чл.19 ЗСПЗЗ, имот № 000039 – вътрешна река на Държавата – МОСВ, който впоследствие с договор за покупко – продажба продал на ответника Д.Л.. В така описания в решението на ОСЗГ – Драгоман и нотариалните актове имот с площ от 3024 кв.м. имот бил включен имотът на ищцата с площ от 1252 кв. Ето защо ищцата оспорва решението за реституция и издадения въз основа на него констативен нотариален акт с твърдения, че спорния имот никога не е бил земеделска земя и не е внасян в ТКЗС, Александър Русимов и негови наследодатели не са го притежавали никога, доколкото решенията за възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ се издават на името на лицето, което е внесло земята в ТКЗС или на неговите наследници, а в конкретния случай имотът е възстановен на името на Александър Борисов, който към момента на масовата колективизация е бил непълнолетен и няма как да е бил вносител на земята в стопанската организация. При тези съображения доколкото продажбата на чужда вещ не произвежда транслативен ефект, то и ответникът Д.Л. не е придобил правото на собственост върху процесния имот. Претендира и присъждане на разноски.

В едномесечния срок от получаване на исковата молба особеният представител на ответника, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК - адв. Г. от САК,  е депозирал писмен отговор по реда на чл.131 ГПК, в който оспорва предявения иск като неоснователен. Прави възражение, че ответникът е придобил правото на собственост върху спорния имот на основание изтекла в негова полза петгодишна придобивна давност, считано от 20.10.2009 г., когато е сключен договорът за покупко – продажба на имота, оформен с н.а. № 148, том ІІІ, н.д. № 496 / 2009 г.,  тъй като същия се явява добросъвестен владелец и искът е предявен на 20.05.2016 г. При тези съображения моли предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

В съдебно заседание ищцата чрез адв. Т. поддържат предявения иск на въведените основания.

В съдебно заседание ответникът поддържа депозирания писмен отговор и възражението за изтекла в негова полза придобивна давност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие следното:

От удостоверения за наследници № 1301/а от 18.10.1985 г., № 4708 и № 4709 от 02.11.2015 г. се установява, че ищцата е единствен наследник на своите майка Цветана Григорова Соколова (която е наследила неомъжената си сестра Райна Григорова Насалевска), и сестра Лиляна Л. Райнова.

С нотариален акт № 226/ 21.10.1969 г., том I, н.д. № 435/1969 г. Райна Григорова Насалевска, Атанас Г. Насалевски и Цветанка Григорова Соколова са признати за собственици по давност и наследствено правоприемство на празно дворно място в с. Калотина, Софийски окръг, от около 2 000 кв.м. при съседи: път, река, вада и Мара Соколова, което дворно място се намира в населената част на с. Калотина и има селищен характер (съобразно удостоверение на сектор „Държавни имоти“ при Калотински ОНС № 1056 от 20.08.1969 г., издадено по молба - декларация на молителите във връзка с производството по обстоятелствена проверка).

С решение № 49 от 19.04.1973 г. по гр.д. № 268 / 1973 г. по описа на РС – гр. Сливница е уважен предявения от Райна Григорова Насалевска, Атанас Г. Насалевски и Цветанка Григорова Соколова срещу Сокол Влаев Модев и ДЗС Драгоман иск с правно основание чл.108 ЗС и ответниците са осъдени да предадат на ищците владението върху следния недвижим имот: празно дворно място в с. Калотина, Софийски окръг, от около 2 000 кв.м. при съседи: път, река, вада (дере) и Мара Соколова.

С решение от 15.06.1989 г. по гр.д. № 572 /1986 г. по описа на Първи РС – гр. София, е допуснато да се извърши делба на дворно място от 2 000 кв.м. в с. Калотина, Софийски окръг, между Лиляна Л. Райнова при квота 4/36 ид.ч., П.Л.Т. при квота 4/36 ид.ч., Лозан Райнов Соколов при квота 4/36 ид.ч., Атанас Атанасов Насалевски, при квота 6/36 ид.ч., П. Атанасова Насалевска при квота 6/36 ид.ч. и Богдана Владимирова Турментиева при квота 12/36 ид.ч. Тъй като П.Т. и Лозан Соколов за оттеглили претенциите си за възлагане в реален дял на имота, на основание чл.288, ал.2 ГПК (отм.) на сестрата на ищцата - Лиляна Л. Райнова е поставено в дял дворно място, нерегулирано, находящо се в с. Калотина, Соф. област, от 1 252 кв.м. при съседи: стар път, река, П. Атанасова Насалевска – Симидчиева, обща част (път) от 48 кв.м.

С решение № 4723 / 08.12.1993 г. на ПК – гр. Драгоман е възстановено правото на собственост на наследниците на Цветанка Григорова Соколова в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху имот от 4 дка, осма категория, находящ се в землището на с. Калотина, при съседи: вада, път, Мара Соколова, река, стар път.

С решение № КТ 09/ 20.03.2008 г. на ОСЗГ – Драгоман, на Александър Русимов Борисов (праводател на ответника) било възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 3024 кв.м., V категория, местност „Яза“, имот № 002313 по картата на землището на с. Калотина, при граници и съседи: имот № 002314 – нива на земи по чл.19 ЗСПЗЗ, имот № 002245 – нива на наследниците на Лозан Рангелов Гълъбов, имот № 002309 – полски път на община Драгоман, имот № 002312 - пасище, мера на земи по чл.19 ЗСПЗЗ,  имот № 001166 – нива на наследниците на Олга Трифонова Йончева, имот № 002310 - пасище, мера на земи по чл.19 ЗСПЗЗ, имот № 000039 – вътрешна река на Държавата – МОСВ.

Въз основа на решението на административния орган Александър Русимов Борисов се снабдил с констативен нотариален акт за собственост на имота № 32 / 22.04.2009 г., том II, н.д. № 207 / 2009  г.

С договор за покупко – продажба, оформен с н.а. № 148 / 22.04.2009 г., том III, н.д. № 496 / 2009  г. Александър Русимов Борисов е прехвърлил правото на собственост върху имота на ответника Д.Л..

От показанията на свидетелите Екатерина Зосимова Т. (която е снаха на ищцата)и Валентин Георгиев Рангелов се установява, че процесният имот е част от по-голям имот целият с площ от 4 дка и представлява дворно място, ползвано като овощна градина, като делът на ищцата е с площ от около 1,5 дка и граничи с дяловете на братовчедите на ищцата, като в рамките на големия имот не са оградени отделните дялове. Св. Т. посочва, че ищцата притежава имота по наследство от своите майка и сестра, а св. Рангелов посочва, че знае имота като собственост на дядо Лозан – баща на ищцата. Свидетелите заявяват, че имотът повече от 40 години е бил владян и ползван от родителите на ищцата, а впоследствие и понастоящем от самата ищца и семейството на сина й. Двамата свидетели твърдят, че имотът се намира на края на с. Калотина и в него са останали основите на воденица, която е била разрушена около 1950 година. Св. Ек. Т. изтъква, че през 1973 г. имотът е бил изваден от регулация в опит да бъде вкаран в ТКЗС, но след успешно проведено съдебно производство, съдът е постановил, че мястото е със селищен характер. Така дворното място не  е внесено в ТКЗС, но е останало извън регулация. Свидетелят Рангелов посочва, че преди около 40 години неговите родители са поддържали имота, като са събирали и ползвали тревата, а след тяхната смърт по взаимна уговорка със семейството на ищцата – той обработва имота и коси тревата, а те всяка седмица посещават мястото и събират плодовете от овощните дървета. Двамата свидетели завявят, че имотът винаги е бил владян от семейството на ищцата, явно и безспорно, като и, че до момента никой не е предявявал претенции спрямо него. Св. Ек. Т. посочва, че когато е отишла да се снабди със скица за имота е научила, че мястото е зачислено към земеделския фонд, а при заснемането му се оказало, че попада в чужд имот. Въпреки това не е настъпила промяна в ползването му. Съдът намира за достоверни показанията на разпитаните свидетели, тъй като те са непротиворечиви, логични и намират подкрепа в събраните писмени доказателства, поради което ги кретидира изцяло.

От заключенито на СТЕ се установява, че имотът по делбено дело № 572/1986 г. на Първи районен съд – София представлява част от имота, описан в нотариален акт за покупко – продажба № 148 / 22.04.2009 г., том III, н.д. № 496 / 2009  г.  Делът, възложен с решение от 15.06.1986 г. по гр.д. № 572/1986 г. на Първи районен съд – София, представлява североизточната част от имота, описан в н.а.№ 148 / 22.04.2009 г., том III, н.д. № 496 / 2009  г.  Вещото лице посочва, че към 1931 г. в общия имот преди делбата, е била налична вада и съоръжение – най-вероятно воденица. След изключването на имота от регулация същия е придобил статут на земеделска земя съгласно действащите планове за територията. Към момента начина на трайно ползване на имот с идентификатор 35479.2.313, част от който е процесния имот, е нива. В експертизата е отразено, че имотът, описан в н.а. № 226/ 21.10.1969 г., том I, н.д. № 435/1969 г. с площ от около 2 000 кв.м. се намира в границите на трите дяла, описани в решение от 15.06.1986 г. по гр.д. № 572/1986 г. с площ от 3 900 кв.м. (общия неподелен имот) без да може да се индивидуализира конкретното му местоположение. В решение № 4723 / 08.12.1993 г. на ПК – гр. Драгоман е описан имот от 4 дка, като изцяло са цитирани границите, описани в н.а. № 226/ 21.10.1969 г., том I, н.д. № 435/1969 г. Според вещото лице имотите, описани в решение № КТ 09/ 20.03.2008 г. на ОСЗГ – Драгоман, н.а. № 32, том II, н.д. № 207 / 2009 г. и в н.а. № 148 / 22.04.2009 г., том III, н.д. № 496 / 2009  г. , както и имот с № 002313  по КВС, респективно имот с идентификатор 35479.2.313 по КК на землището на с. Калотина са напълно идентични. Съдът кредитира заключението на съдебно – техническата експертиза, тъй като то е компетентно и обективно изготвено и в пълнота изяснява обстоятелствата, за установяването на които се изискват специални знания.

При горните факти, съдът прие следното от правна страна:

Предмет на правния спор, въведен чрез предявения иск, е установяване правото на собственост върху недвижим имот, намиращ се в землището на с. Калотина, Софийска област, представляващ празно дворно място с площ от около 1252 кв.м., за което е бил отреден парцел І-89 в кв. по регулационния план на селото, при граници по съдебно решение по гр.д. № 572 / 1986 г. по описа на Първи районен съд - София: стар път, река, П. Атанасова Насалевска – Симидчиева, обща част (път) от 48 кв.м., и съставляващо част от описания в н.а. № 148, том ІІІ, н.д. № 496 / 2009 г. имот: нива с площ от 3024 кв.м., V категория, местност „Яза“, имот № 002313 по картата на землището на с. Калотина, при граници и съседи: имот № 002314 – нива на земи по чл.19 ЗСПЗЗ, имот № 002245 – нива на наследниците на Лозан Рангелов Гълъбов, имот № 002309 – полски път на община Драгоман, имот № 002312 - пасище, мера на земи по чл.19 ЗСПЗЗ,  имот № 001166 – нива на наследниците на Олга Трифонова Йончева, имот № 002310 - пасище, мера на земи по чл.19 ЗСПЗЗ, имот № 000039 – вътрешна река на Държавата - МОСВ, на основание делба, наследствено правоприемство и изтекла в полза на ищцата придобивна давност, в резултат на упражнявано непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години, по отношение на който имот се твърди, че попада в по - голям имот, собствеността върху който  е възстановена в полза на праводателя на ответника. Съдебно предявеното спорно право представлява претенция за установяването правото на собственост към настоящия момент.

При иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК ищцата следва да проведе пълно доказване на факта, от който извежда твърдяното си право на собственост върху вещта, предмет на претенцията й - притежанието на правото на собственост предполага придобиването му по първичен или производен способ, както и липсата на основание за изгубване на правото. В настоящия случай е налице е интерес от съдебно - потвърдително установяване правото на собственост на ищцата върху спорния имот по отношение на ответниците, които оспорват претендираното от нея право.

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на десет години. С оглед тази норма признаването на правото на изключителна собственост върху определен ин недвижим имот е в зависимост от пълното и пряко доказване на упражняването в период от 10 години или повече на фактическа власт по отношение на имота (corpus), без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост при демонстриране по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик (animus), т.е. поведение, което безсъмнено сочи на упражняване на собственическите правомощия в пълен обем. С осъществяване на посочените условия владелецът придобива в собственост владения обект. В конкретния случай  с оглед въведените от ищцата в исковата молба твърдения, тя следва да докаже, че е упражнявала в период от 10 години фактическата власт по отношение на процесния имот, както и че е демонстрирала по отношение трети лица поведение на пълноправен собственик, т. е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. В конкретната хипотеза изброеното по-горе се установява, както от показанията на разпитаните свидетели, така и от приложените писмени доказателства, установяващи наследствено правоприемство, успешно проведено производство по чл.108 от ЗС от наследодателите на ищцата и извършена съдебна делба. В настоящото производство от заключението на съдебно – техническата експертиза се установява земеделския характер на процесния имот (след изключването му от регулация), както и че е идентичен по вид, площ, местонахождение и граници с част от възстановената на праводателя на ответника по реда на ЗСПЗЗ земеделска земя.

В тази връзка съдът намира за основателно направеното от ищцовата страна оспорване на решение № КТ 09/ 20.03.2008 г. на ОСЗГ – Драгоман. Влязлото в сила решение на ОСЗГ за възстановяване на собствеността има конститутивно и вещноправно действие, както по отношение на обекта на собствеността, така и по отношение на титуляра на правото на собственост (така - ТР № 1/1997 г., ОСГК на ВКС, т. 1). Титулът за собственост на ответниците (решението на ОСЗГ) обаче не е противопоставим на ищцата, защото тя не е участвала в административното производство пред органа по земеделска реституция, поради което издаденият административен акт не разпростира действието си спрямо нея и съдът е компетентен да упражни косвен съдебен контрол върху административния акт с реституционен вещен ефект (така - ТР № 6/2005 г., ОСГК на ВКС, т. 4). В преценката си за валидността на тези актове при тяхното оспорване, съдът следва да провери материалната им законосъобразност - само с оглед материалните предпоставки за възстановяването на собствеността (в този смисъл са задължителните указания по приложение на закона, дадени с ТР № 6/2005 г., ОСГК на ВКС, т. 4). В настоящия случай съдът намира, че материалните предпоставки, посочени в чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяването на собствеността върху имота не са били налице – въпреки че е бил изваден от регулация, процесният имот винаги е бил със селищен характер, никога не е включван в ТКЗС, още  по-малко от праводателя на ответника, който към онзи момент е бил непълнолетен, и съответно собствеността върху имота не е била придобита от него чрез признатите от закона придобивни способи. В конкретния случай не бяха ангажирани доказателства в тази насока. Напротив – в подкрепа на този извод са решение № 49 от 19.04.1973 г. по гр.д. № 268 / 1973 г. по описа на РС – гр. Сливница и удостоверение на сектор „Държавни имоти“ при Калотински ОНС № 1056 от 20.08.1969 г.

Ето защо съдът приема, че в случая ищцата П.Т. е провела успешно доказване на факта, че е придобила правото на собственост по някой от способите по чл. 77 ЗС върху имот, идентичен с част от имота, възстановен на праводателя на ответника - наследствено правоприемство, съдебна делба и изтекла в нейна полза 10 - годишна придобивна давност и следователно предявената от нея претенция за материално право по чл.124, ал.1 ГПК е основателна спрямо конкретния ответник, поради което следва да бъде уважена.

При позоваване от страна на особения представител на ответника на изтекла в полза на последния придобивна давност, същият следва да установи по пътя на пълното и главно доказване осъществяването на всички елементи от посочения придобивен способ, а именно изтичането на 5 годишен срок (по – кратката давност, тъй като договорът за прехварляне на правото на собственост е сключен в предвидената от закона нотариална форма и ответникът не е знаел, че неговия праводател не е собственик), в рамките на който, той е предприел действия на начално установяване на владение върху имота, по-нататъшното постоянно съществуване на така установеното фактическо господство  и действията, чрез които постоянното упражняване на владението се осъществява, съответстващи на собствеността. Освен това фактическият състав на придобивната давност обхваща изтичането на определения от закона период от време, през който упражняването на владението върху имота е продължило. В случая ответната страна не ангажира доказателства в тази насока. При така събраните от страна на ищцата доказателства за правото й на собственост върху спорния имот и липсата на ангажирани от страна на ответника доказателства за валидно придобиване правото на собственост от него, при положение, че продажбата на чужда вещ не произвежда транслативен ефект, следва да бъде признато за установено, че ищцата е собственик на процесния имот на посочените по-горе основания.

С оглед изхода на спора и предвид разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК ответникът Д.Л.Л. следва да заплати на ищцата П.Л.Т. разноските по водене на делото в размер на 1 773 (хиляда седемстотин седемдесет и три) лева, представляващи платената държавна такса, такса за вписване на исковата молба, възнаграждение за особен представител, възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

                                                       Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на Д.Л. Рашков, с ЕГН **********, с адрес ***, представляван от особен представител – адв. Г. от САК, че П.Л.Т. с ЕГН **********, с адрес ***, представлявана от адв. Т. от САК , е собственик на основание наследствено правоприемство, съдебна делба и давностно владение на следния недвижим имот: празно дворно място с площ от около 1252 кв.м., в землището на с. Калотина, за което е бил отреден парцел І-89 в кв. по регулационния план на селото, при граници по съдебно решение по гр.д. № 572 / 1986 г. по описа на Първи районен съд - София: стар път, река, П. Атанасова Насалевска – Симидчиева, обща част (път) от 48 кв.м., и съставляващо част от описания в н.а. № 148, том ІІІ, н.д. № 496 / 2009 г. имот: нива с площ от 3024 кв.м., V категория, местност „Яза“, имот № 002313 по картата на землището на с. Калотина, при граници и съседи: имот № 002314 – нива на земи по чл.19 ЗСПЗЗ, имот № 002245 – нива на наследниците на Лозан Рангелов Гълъбов, имот № 002309 – полски път на община Драгоман, имот № 002312 - пасище, мера на земи по чл.19 ЗСПЗЗ,  имот № 001166 – нива на наследниците на Олга Трифонова Йончева, имот № 002310 - пасище, мера на земи по чл.19 ЗСПЗЗ, имот № 000039 – вътрешна река на Държавата - МОСВ.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д.Л.Л., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на П.Л.Т., с ЕГН **********, с адрес ***, представлявана от адв. Т. от САК, в размер на 1 773 (хиляда седемстотин седемдесет и три) лева, представляваща направените от нея разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението за постановяването му.

 

Районен съдия: