Р Е Ш
Е Н И Е
№ 108/27.02.2023 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в
открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и
трета година, в състав :
Председател: Мария Ницова
Членове: Огнян Евгениев
Рени Цветанова
при
секретар Видова и с участието на
прокурора Александрова
разгледа
докладваното от съдия Ницова КАД № 115/2023 г. по описа на Административен съд Монтана
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1, изр. 2 във вр. с чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по две касационни жалби от М.Н.П. , изтърпяващ наказание в ЗОЗТ Бойчиновци, затвора Враца и от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“/ГДИН/ София, подадена чрез юрк.Х., против решение № 518/20.12.2022 г., постановено по адм.дело № 260/2022 г. по описа на Административен съд Монтана.
В първата касационна жалба са развити доводи за незаконосъобразност, предвид определения размер на обезщетението 1200 лв., предвид претендирания от 50 000 лева, твърди, че претърпяните болки и страдания в продължение на 4 години не могат да бъдат компенсирани с определения размер на обезщетението и моли да бъде присъдън претендираният размер от 50 000 лв.
Във втората жалба от пълномощника на директора на ГДИН, се оспорва постановеното решение поради неправилен и необоснован извод на съда, че е осъществен съставът на чл.284, ал.1 ЗИНЗС, а именно настъпили вреди за ищеца, които са в пряка връзка с действията на администрацията на ответника. В частта, с която ГДИН е осъдена да заплати на ищеца П. сумата от 1 200 лв. - обезщетение за неимуществени вреди за периода от 20.06.2018 – 24.06.2022 г. 05.05.2020 г. до 28.07.2020 г. Касаторът счита, че съдът е достигнал до погрешни изводи и не е съобразил действителната фактическа обстановка. В тази връзка са изложени твърдения за наличие на представени по делото доказателства, които установявали, че ответникът е предприел възможните и разумни действия да осигури съответното медицинско обслужване на л.св., не е налице задължение на административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт, а действието на медицински специалист се предприема по негова преценка и е по целесъобразност. По делото не били установени бездействие на длъжностни лица за целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия. Оспорват се изводите в оспореното решение, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които да са в пряка връзка с действията или бездействията на администрацията на ответника. Не е доказано емоционално и здравословно състояние, а ангажираните по делото доказателства сочели, че твърдените вреди не са претърпени. Моли решението да бъде отменено и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение за неоснователност на първата касационна жалба и основателност на втората, т.к. не били налице безспорни доказателства за бездействие от страна на затворническата администрация.Пледира оспореното решение да бъде отменено.
Административен съд Монтана, в настоящия тричленен състав, приема от фактическа и правна страна следното:
Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 АПК, от надлежни страни, за които е налице правен интерес от оспорването на решението и от двете страни, в неблагоприятната му част за ищеца, и съответно за ГДИН.
Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни.
Производството пред Административен съд Монтана е образувано по искова молба от М.Н.П., изтърпяващ наказание в ЗОЗТ Бойчиновци, затвора Враца, срещу ГДИН, подадена на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, в която са изложени твърдения, че по време на престоя си в затвора Враца, ищецът е претърпял неимуществени вреди, за които претендира да му бъде заплатено обезщетение в размер на 50 000 лв. Съдът е постановил решение, в образуваното по реда на чл. 284 от ЗИНЗС производство, като е осъдил Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София да заплати на ищеца сумата от 1200 лв. - обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в периода от 20.06.2018г. с назначената терапия – планов прием за екстракция на метала до датата на подаване на исковата молба – 24.06.2022г., вследствие на извършено от администрацията на Затвора-Враца нарушение на чл. 3, ал. 1, вр. ал. 2 от ЗИНЗС, изразяващо се в неизпълнение на задълженията по чл. 128, ал. 1, вр. чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода чрез осигуряването на адекватно медицинско обслужване и чл.5, ал.3 от Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода - предписанията на медицинските специалисти „планов прием за екстракция на метала“ имат задължителен характер за началниците на затворите. Като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 50000 лева /петдесет хиляди/, като неоснователен и недоказан.
Административен съд Монтана, в настоящия тричленен състав приема, че не са налице касационните основания за отмяна на постановеното решение. Неоснователни са оплакванията и на двамата касатори, на първия, че обезщетението е несправедливо като размер, а на втория, че не бил доказан фактическия състав на отговорността по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
По делото са установени всички факти и обстоятелства, относими към спора, установено е, че затворническата администрация не е изпълнила навременно, качествено и в пълен обем задължението си по чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС, вр. чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС за опазване на физическото и психическо здраве на ищеца и полагането на адекватни медицински грижи в интерес единствено на неговото здраве – принцип, регламентиран в чл. 5, ал. 3 от Наредба № 2/22.03.2010 г., което е довело до причинени му болки, дискомфорт, подуване, което се установи от показанията на разпитания свидетел Р*** Г*** П*** . Това на свой ред кореспондира със заключението дадено от вещото лице – съдебен лекар по изготвената съдебно – медицинска експертиза, която съдът е кредитирал, че е възможно при описаното счупване, болничния престой и след това ищеца да изпитва различни по интензитет, продължителност и дори цикличност болкови усещания в областта на дясна глезенна става, които усещания са субективни в зависимост от прага на болка. Наличието на тези усещания се подкрепя и от факта, че след като е изписан от болничното заведение на 13.12.2016г. на 20.06.2018г. му е била осигурена консултация при ортопед, съгласно приложения амбулаторен лист от 20.06.2018 г. Установено и е, че тогава му е издадено направление за ренгеново изследване и е предписана терапия за планов прием за екстракция на метала. Съгласно заключението на лекаря, отразеното в амбулаторния лист от 20.06.2018 г., като е описано, че е плануван за прием в болница, поради което не е задължително да се издаде отделно направление за хоспитализация.Правилно е посочено, че от този момент за администрацията на затвора гр.Враца е възникнало и задължението да се извърши надлежно планиране за прием на ищеца в болнично заведение. Още повече от приложено по делото постановление на Окръжна прокуратура гр.Враца от 25.06.2017 г. във връзка с постъпила молба от ищеца за прекъсване изпълнението на наказанието му предвид здравословните му проблеми с установена диагноза „С*** пост фрактура фибуле декстра“ е видно, че съгласно изготвената медицинска справка от затворническата администрация е било отразено, че „ищеца ще бъде плануван за приемане в лечебно заведение към местата за лишаване от свобода“, а при необходимост извън местата за лишаване от свобода, поради което е отказано прекъсване на изпълнението на наложеното наказание на ищеца. Не са представени доказателства по даденото от 20.06.2018 г. предписание за планов прием за екстракция на метала по отношение на ищеца да са изпълнени от затворническата администрация като препоръки и назначения, съгласно приложените медицински документи, който извод е подкрепен и от приложените три медицински справки от лекар в затвора, като и трите са взаимно допълващи се, а след подаване на исковата молба – 24.06.2022 г. ищецът вече е плануван за сваляне на екстракцията на метала и приет в МБАЛ „Д-р Ст. Илиев“ АД гр.Монтана, видно от приложената епикриза, с окончателна диагноза Z47.0 „Отстраняване на пластинка и друго вътрешно фиксиращо устройство след зарастване на счупването“, издаден е оперативен протокол с постъпване на 29.07.2022 г. и изписване на 01.08.2022 г., с препоръка стерилна превръзка и сваляне на конците.
Допълнително вписвания в амбулаторния дневник потвърждават изцяло посоченото от ищеца, че е изпитвал болка, тъй като в дневника са регистрирани обезболяващи за периода от 27.08.2018 г., поради което и настоящият състав намира за безспорно установено, че затворническата администрация е извършила нарушение на чл. 128, ал. 1 ЗИНЗС и чл. 5, ал. 3 от Наредба № 2/22.03.2010 г., според която предписанията на медицинските специалисти имат задължителен характер за началниците на затворите, поправителните домове и арестите. Същата разпоредба въвежда и принципа, че медицинските решения следва да се вземат единствено в интерес на здравето на лишения от свобода, който принцип е нарушен в случая. От страна на ответника не са ангажирани доказателства да са предприемани съответни действия по отношение медицински прегледи на ищеца в посочения период, поради което съдът приема за безспорно доказано твърдението, че предписанията за плануване за екстракция на метала, не са изпълнени от страна на затворническата администрация, като изпълнение е налице едва след подаване на исковата молба.
Предвид което въз основа на гореустановената фактическа обстановка, съдът е изложил обосновани правни изводи за наличие на предпоставките по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за ангажиране отговорността на ГДИН. Съдът подробно е мотивирал в решението си за определения размер на обезщетението, което по разбиране на настоящия състав съответства на претърпените неимуществени вреди и намира за справедливо. Претендираният размер от 50 000 лв. правилно е приет за необоснован и недоказан.
Настоящата инстанция приема, че оспореното решение е мотивирано с подробно изложена фактическа обстановка, установена въз основа на представените писмени доказателства и гласни доказателства, които не са били оспорени с представянето на други такива.
От настоящия състав напълно се споделя, както установената при първоинстанционното разглеждане на делото фактическа обстановка, така и направените въз основа на нея правни изводи.
В настоящото производство не са представени писмени доказателства, установяващи нещо различно от доказателствата, събрани при първоинстанционното разглеждане на делото. Затова настоящият състав приема, че първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл. и тези, установяващи настъпилите увреждания на физическото и психическото здраве на ищеца, които са правилно ценени и анализирани.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята, ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на, ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Фактическия състав на отговорността чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС не включва установяването на виновно поведение - действие или бездействие на длъжностно лице. Законодателят е определил отговорността като обективна и безвиновна и затова е неоснователно възражението в касационната жалба на ГДИН, че по делото не били установени извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия.
При установените факти и обстоятелства, може да се направи единствено извода, че администрацията незаконосъобразно е бездействала, тъй като не са предприети никакви действия в изпълнение на предписаните от медицинските лица за плануване за екстракция на метала, не са изпълнени от страна на затворническата администрация, нито са изпълнени останалите изисквания на закона, целящи да не се допусне увреждане на физическото и психическото здраве на задържаните под стража, както и да не се допуска уронване на човешкото им достойнство.
Предвид което настоящият състав приема за неоснователно възражението, че по делото не била доказана настъпила отрицателна промяна в емоционалното и здравословно състояние на ищеца и споделя мотивите на първоинстанционното решение, че има претърпените негативни преживявания от ищеца, включващи и увреждане на физическото му и психическо здраве, които са в пряка причинно-следствена връзка с бездействието на затворническата администрация в затвора Враца.
Неоснователно е и оплакването за неправилно прилагане на чл. 52 от ЗЗД. Цитираната разпоредба на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите гласи, че обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Видно от мотивите на решението, съдът е взел предвид кумулативното въздействие върху П. на конкретно доказаните по делото условия. Размерът на обезщетението е съобразен не само продължителността на периода, но и доколко са доказани увреждания на физическото и психическото здраве на П.. По този начин съдът е съобразил размера на обезщетението от 1200 лева с предназначението на обезщетението за неимуществени вреди, което е да се поправят претърпените лични болки и страдания.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
В резултат от изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, тъй като не са налице касационните основания за отмяната му.
При така изложените доводи, съдът, в тричленен състав, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 518/20.12.2022 г., постановено по административно дело № 260 по описа на Административен съд Монтана за 2022 г.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: